Защо кръводаряването е жизненоважно?

Кръвта е като река, която тече в телата ни. Тя носи кислород, хранителни вещества, имунни клетки, топлина и други съставки, необходими за съществуването ни. Без нея животът е немислим, а кръводаряването е акт на дълбока човешка съпричастност. На ползите от този акт – както за получателите, така и за дарителите, ще се спрем в следващите редове.

Кръвопреливането е шанс за живот

Все още кръвта няма равностоен заместител. В немалко случаи преливането на кръв е единственият начин за оцеляване и лечение. Ето на кого и как най-често помага дарената кръв.

Пациенти с хемофилия

При тази генетична аномалия кръвта не се съсирва нормално поради липса или недостиг на определени съсирващи фактори. Когато човек с хемофилия се нарани, тялото му кърви продължително. Особено опасни са вътрешните кръвоизливи, които водят до трайни увреждания.

Въпреки съвременните подходи срещу болестта (прилагане на рекомбинантни съсирващи фактори, нови медикаменти и генна терапия), засегнатите се нуждаят от дарена кръвна плазма, особено при спешни състояния.

В България около 200 души страдат от хемофилия. В страната ни дарителството на кръв и плазма продължава да е решаващо, за да се покрият нуждите на всички, засегнати от хемофилия.

Страдащи от таласемия

Това е генетично заболяване, при което организмът не произвежда достатъчно или правилно структурирани молекули на хемоглобин, който е важният белтък в червените кръвни клетки (еритроцитите), пренасящ кислород до всички тъкани. В такива случаи еритроцитите са недостатъчни, или не функционират нормално, което води до умора, слабост, бледност и други проблеми.

Независимо от напредъка в лечението (включително приемане на усъвършенствани желязо-халитиращи лекарства, генна терапия и костно-мозъчна трансплантация) значителна част от болните хора продължават да се нуждаят от редовни кръвопреливания, за да поддържат нормално ниво на червените си кръвни клетки.

В страната ни около 170 000 души са носители на генна мутация, свързана с таласемията. Приблизително 300 от тях страдат от най-тежката й форма – таласемия майор. Особено проблематично е осигуряването на кръв за пациенти с редки кръвни групи, както и за всички с това заболяване през летните месеци и празничните дни.

Хора с желязодефицитна анемия

 

 

При този най-чест вид анемия в организма се установява дефицит на желязо, необходимо за синтез на хемоглобин. Болестта се изявява със силна умора, замайване, сърцебиене и задух. Желязодефицитната анемия, в нейните леки и умерени форми, се овладява успешно чрез прием на железни препарати и корекции в хранителния режим. Но при хронични или остри кръвозагуби кръвопреливането е жизненоважно. То бързо възстановява нивото на еритроцитите в кръвта и подобрява притока на кислород към тъканите.

В България приблизително 10% от населението страда от желязодефицитна анемия, което означава, че тя е широко разпространена. Най-уязвими са децата, подрастващите, жените в репродуктивна възраст и старите хора.

 

Пациенти с имунодефицитни заболявания

Те са податливи на зарази. Боледуват поради нарушена или отслабена функция на имунната си система. Разграничават се първични (вродени) и вторични (придобити) имунодефицити. Първично заболяване е агамаглобулинемията, при която организмът не произвежда достатъчно или изобщо не произвежда имуноглобулини (антитела). Вторични имунодефицити са ХИВ/СПИН, както и състояния след химиотерапия или органна трансплантация.

При пациентите с имунодефицити често се установява понижен брой на еритроцити или на тромбоцити. В такива случаи са нужни преливания на кръвни клетки, за да се компенсира недостигът им и да се избегнат тежки усложнения като кръвоизливи, силна умора или органна недостатъчност.

При някои форми на имунодефицит се налага вливане на имуноглобулини, които се извличат от плазмата на дарена кръв.

У нас, според достъпната в момента информация от Националния регистър за пациенти с редки заболявания, към 2020 година са регистрирани 199 души с първични имунодефицити, а според ежегодни доклади на Министерство на здравеопазването, към края на същата година броят на кумулативно установените (натрупани с времето) случаи на инфекция с ХИВ е около 3483.

Кръводаряването е жизненоважно и за онкоболни

Лечението на тези пациенти, особено чрез химиотерапия и лъчетерапия, е насочено към унищожаване на злокачествените клетки, които се делят бързо и неконтролируемо. Но едновременно с това може да се засегнат и здрави, бързоделящи се клетки в костния мозък – предшественици на еритроцити, левкоцити и тромбоцити. Това води до състояние, наречено миелосупресия – потисната костномозъчна кръвотворна функция.

Миелосупресията може да предизвика:

• анемия, поради понижено производство на червени кръвни клетки
• кръвоизливи, в резултат от намаляване на тромбоцитите
• неутропения, при която редуцираният брой неутрофили (вид бели кръвни клетки) създава риск от инфекции

 

За да се преодолеят тези усложнения, на онкопациентите често се прилагат преливания на еритроцитен концентрат, тромбоцити или прясно замразена плазма. Кръвта на всеки дарител  може да е от решаващо значение за справяне с последиците от агресивната противотуморна терапия.

По данни на Националния център по обществено здраве и анализи, в България около 250 000 души живеят с онкологични заболявания. Всяка година се диагностицират приблизително 30 000 нови случая. Смъртността от рак в страната ни е една от най-високите в Европейския съюз, което се дължи на късното откриване на заболяванията и неравномерното качество на лечение в различните региони. Въпреки че броят на кръводаряванията у нас се увеличава (през 2022 г. са регистрирани 168 807 дарения, а през 2023 г. – близо 172 000) , все още има недостиг на кръв.

Спешни случаи

 

 

В критични за живота ситуации всяка секунда е решаваща, а кръвта в кръвните банки е безценна. Чрез нея може да се компенсира остра кръвозагуба, настъпила при:

• тежки хирургични интервенции
• усложнени раждания
• вътрешни кръвоизливи вследствие на спукана язва, руптура на орган или на аневризма (разширен кръвоносен съд)
• прободни и порезни рани
• счупвания на кости
• изгаряния и много други видове злополуки

 

Кръвопреливането възстановява обема на циркулиращата кръв, което е жизненоважно за поддържане на стабилно кръвно налягане и осигуряване на достатъчно кислород и хранителни вещества за клетките.

Кръвопреливането предотвратява опасността от органна недостатъчност и често е първата и незаменима стъпка за стабилизиране на пациента, за да може той изобщо да бъде подложен на лечение.

Във всички критични моменти наличните запаси от кръв са фактор, от който зависи дали един живот ще бъде спасен или изгубен.

Според доклади и проучвания на Националния център по обществено здраве и анализи, спешните центрове в България не разполагат с достатъчно кръв, особено за покриване на нуждите при тежки инциденти. Съществена причина за проблема е, че само около 25% от кръводаряванията в страната ни са доброволни и безвъзмездни. Останалите се извършват от роднини или близки на нуждаещите се пациенти.

 

Ползи за кръводарителите

 

 

Още в средата на миналия век специалисти в областта на хематологията и трансфузионната медицина са установили, че при загуба на кръв се активира производството на еритропоетин – хормон, секретиран основно от бъбреците, който стимулира костния мозък да произвежда нови еритроцити. Съвременни проучвания потвърждават, че след всяко кръводаряване организмът задейства физиологични възстановителни механизми, които водят до поддържане на здравословен състав на кръвта.

Съществена полза след кръводаряване е подобрената способност на кръвта да се движи свободно и гладко през кръвоносните съдове. Това се дължи на намалената й гъстота. По този начин се ограничава рискът от тромбообразуване и сърдечно-съдови инциденти, включително инфаркт на миокарда и мозъчен инсулт. Подобна опасност често застрашава хора, страдащи от хемохроматоза – заболяване, при което в организма се натрупват прекомерни количества желязо. Даряването на кръв в такива случаи може да допринесе за намаляване на излишното желязо и така да повлияе благоприятно върху здравето.

Проучване, публикувано в „American Journal of Epidemiology“, показва, че редовното кръводаряване може да намали риска от миокарден инфаркт с до 88% при определени групи дарители – най-вече при мъже с високи нива на феритин (белтък, свързан с натрупването на желязо в организма).

Значителна полза, която често се пренебрегва, е възможността на редовните кръводарители периодично да проследяват основните си здравни показатели. Преди всяко вземане на кръв  им се измерва артериалното налягане, пулсът, телесната температура, телесното тегло, както и нивото на хемоглобин в кръвта. Понякога тези рутинни проверки разкриват стартирал  здравословен проблем и позволяват навременното му лечение.

Освен с физически ползи, кръводаряването е свързано с позитивни емоции – дарителят знае, че може да промени към добро съдбата на други хора. Воден от желание да помогне, той се ангажира с нещо, по-голямо от личния му интерес.

Дарителят прегръща кауза, чрез която става обществено полезен. Изследвания сочат, че подобни прояви на алтруизъм намаляват нивата на стрес и риска от депресия, подобряват настроението и самочувствието, засилват социалната свързаност и носят дълбоко човешко удовлетворение.

 

Често задавани въпроси