„Хората, които ни направиха дебели“ или маркетингът и затлъстяването
Навсякъде по света нивотo на затлъстяване се покачва главоломно. Повече хора страдат от наднормено тегло, отколкото от недохранване. В последните години се наблюдава рязко увеличение на процента българските деца с наднормено тегло, а една от основните причини е връзката между маркетингът и затлъстяването.
Процентът на затлъстели при възрастните също далеч не е за пренебрегване. В западните страни затлъстяването е епидемия. Две трети от хората на средна възраст в Англия, например, са с наднормено тегло и всеки четвърти от тях е класифициран като страдащ от затлъстяване. В САЩ пък затлъстелите са една трета.
Това е причината да се появи документалната поредица „Хората, които ни направиха дебели“.
Жак Перети за връзката между маркетингът и затлъстяването
Жак Перети е раследващ журналист от Лондон, който работи за медии като BBC, Индипендънт, Гардиан, Хъфингтън пост. Автор е на множество документални филми, един от които e поредицата „Хората, които ни направиха дебели.“
Перети пътува в Америка, за да разследва историята на царевичния сироп с високо съдържание на фруктоза (глюкозо-фруктозен сироп). Подсладителят е промотиран в САЩ през 70-те години от земеделския секретар на Ричард Никсън Ърл Бут. Неговата идея е да се възползва от излишната царевица, отглеждана от земеделските производители.
По-евтин и по-сладък от захарта, скоро той намира своя път в почти всички преработени храни и безалкохолни напитки. Глюкозо-фруктозният сироп не само е по-сладък от захарта, но също така пречи на лептина. Това е хормонът, който контролира апетита, така че след като започнете да ядете или пиете, не знаете кога да спрете.
Ендокринологът Робърт Лустиг беше един от първите, признал опасностите от глюкозо-фруктозния сироп, но неговите констатации са дискредитирани по онова време.
В същото време доклад на Конгреса в САЩ обвинява за обезпокоителното повишаване на сърдечно-съдовите заболявания не от захарта, а от мазнините. В отговор хранителната промишленост отговаря с всички тези добре познати вече продукти с „ниско съдържание на мазнини,“ но за сметка на това – все повече и повече захар.
„Суперпорции“ и прехранване
Жак Перети също разследва как понятието „суперпорции“ променя навиците ни завинаги. Как сме започнали да искаме повече и повече храна, която е довела до несъзнателното затлъстяване?
В разговор с Майк Донахю, бивш вицепрезидент на МакДоналдс, Перети изследва историята, стояща зад идеята за суперпорцията.
Преди 40 години МакДоналдс наемат Дейвид Уоллерщайн, бивш мениджър на кино, който въвежда идеята да продава по-големи порции пуканки. Уоллщайн осъзнава, че хората искат да ядат повече, но не им харесва идеята да изглеждат лакоми, като се връщат да купуват втори път.
Чрез увеличаване на размера на порциите, той може да продава повече храна. През 1972 г. представя идеята на McDonalds и първите големи картофи се продават.
„King size“ невинаги е най-добрият избор
През 80-те години на миналия век хората започват не само да ядат повече, но и по-често. Професионалисти от бранша споделят за триковете с въвеждането на промоционални и изгодни хапвния, бързи закуски „king size” или пък оферта за повече или по-големи артикули за „споделяне.“
Само че проучването показва, че хората не споделят – просто изяждат повечето храна сами. Масовата психоза по бързо разширяващите се известни брандове на хранителни вериги някак незабележимо прокарва идеята за хапка на крак, която още по-незабележимо води до едно всеобщо затлъстяване.
Перети говори с бившия директор на Американската комисия по храните, който обяснява как сме заобиколени от храна и натрапчивият й маркетинг не ни оставя и секунда без мисълта за ядене.
Макар хранителната индустрия да отрича, учени твърдят, че някои храни са създадени да предизвикват така наречената „хедонична реакция“ – свързана с голямо удоволствие.
Това са храните, които дават това моментно чувство на силно удоволствие. Такова удоволствие, което има надмощие над здравия разум. Те активират същите нервни окончания, които се активират в случаите на зависимости и пристрастявания.
Не е случайност, че има хора, които твърдят, че „не могат да се контролират“ когато става дума за хранене.
Защо е важно да знаем какво ядем?
Макар поредицата на Перети да е от 2012-та година, тази история заслужава да се знае, за да може човек да е наясно с изпитанията, пред които го поставя съвременният маркетинг. През последните 6 години нищо не се е променило, освен че ядем още повече.
Въпрос на личен избор, информираност и воля е всеки от нас да се справи с програмираното от индустрията поведение и да поеме отговорност за здравето си.
Източници
Няма източници
Блог
Рецепти
Свързани публикации
Спомняте ли си времето, когато бяхте по-млади – хапвахте каквото си поискате, обаче не
Смята се, че един от най-тежките съвременни проблеми, свързани с редица болести на тялото,
Факт е, че SARS-Cov-2, причинителят на COVID-19, доведе до нова реалност, част от която