Хепатит Е – какво трябва да знаем?
Хепатит Е e сравнително рядък вид хепатит, който обаче може да има тежки последствия за здравето. Как да го разпознаем, предотвратим и лекуваме – разказваме в тази статия.
Хепатит Е е възпаление на черния дроб, причинено от вируса HEV.
HEV е РНК вирус от семейство Hepeviridae. Той има няколко генотипа – 1 и 2, които засягат само хората, и генотипове 3 и 4, които са разпространени както сред животни, така и сред хора. Прасета, диви свине и елени и много други животни се явяват безсимптомни преносители на заразата и могат да я предадат на хората (зоонозно предаване).
HEV инфекцията е най-често срещана при млади хора на възраст 15-40 години.
С какво се различава от останалите видове хепатит?
На първо място различните видове хепатит се причиняват от различни вируси (HEV, HAV, HBV, HCV, HDV). В случая хепатит Е е резултат от HEV вируса. Подобен е на хепатит А, при който предаването също може да стане по фекално-орален път. Друга прилика е, че протича остро, но няма хронични прояви. Разликата между двата е, че при хепатит Е заразяването не може да стане чрез контакт със заразен член от домакинството или сексуален партньор.
Предаването няма нищо общо с това при хепатит C, B и D, при които това става главно чрез кръв и телесни течности.
По тази причина хепатит Е е най-разпространен в развиващите се страни с лоши санитарни условия, докато хепатит B и C са широко разпространени в световен мащаб.
Последиците при всеки вид хепатит също не са еднакви – при Е инфекцията обикновено е самоограничаваща се и преминава до 2-6 седмици. Възможно е обаче да се развие сериозно заболяване, наречено фулминантен хепатит (остра чернодробна недостатъчност). Тя може да бъде фатална поради бързата си прогресия и е особено опасна за бременните жени.
Интересен факт е, че ваксина срещу хепатит Е се прилага ограничено само в Китай, докато тези за А и В са широко достъпни и ефективни, и се ползват рутинно в националните имунизационни програми на много страни.
Симптоми и стадии на заболяването
Инкубационният период след излагане на HEV е между 2 и 10 седмици (средно 5 до 6 седмици). В този етап още няма забележими симптоми.
След това настъпва така наречената предиктерична фаза, която може да продължи от няколко дни до седмица.
Възможно е в този етап при заразения да се появят неразположения като:
- Лека треска
- Умора
- Загуба на апетит
- Гадене и повръщане
- Подут черен дроб
- Болка в корема, особено в горния десен квадрант
- Болки в ставите и мускулите
Дискомфортът от тези симптоми е най-силен в дните непосредствено преди навлизането в иктеричната фаза, позната още като фазата на жълтеница. Тя продължава от 1 до 4 седмици.
Симптомите включват:
- Жълтеница (пожълтяване, изразено най-ясно по очите, кожата на лицето и лигавиците)
- Тъмна урина
- Бледи изпражнения
- Засилена болка в корема
- Сърбеж
- Постоянно гадене и повръщане
- Умора и слабост
Въпреки че инфекцията не се среща често при деца, при тях тя протича асимптомно или причинява много леко заболяване без жълтеница. Поради тази причина обикновено те не биват диагностицирани.
В последната фаза – тази на възстановяването, жълтеницата и другите симптомите постепенно отзвучават.
Причини за развитие на хепатит Е
Както вече споменахме, хепатит Е се причинява от HEV вируса.
Рискови фактори и последици
Най-честата причина за огнищата на хепатит Е, особено в развиващите се страни, е поглъщането на вода, замърсена с изпражнения от заразен човек или животно. Заразяването може да стане и чрез консумацията на сурова или недоготвена храна от заразени животни (като прасета, диви свине и елени).
Предаването от човек на човек е изключително рядко. Случва се при понижена хигиена или при кръвопреливане, но рискът е минимален.
Липсата на подходящи санитарни съоръжения и хигиенни практики улеснява разпространението на вируса. По тази причина рискът от заразяване е най-висок в бедни райони, където достъпът до основни водоснабдителни, канализационни, хигиенни и здравни услуги е ограничен.
Епидемиите обикновено се дължат на фекално замърсяване на питейната вода, защото това излага голям брой хора на HEV вируса. Най-често се срещат в части от Азия, Африка, Близкия изток и Централна Америка.
История на хепатит Е
Първата документирана епидемия от хепатит Е възниква в Делхи, Индия през 1955 г. Първоначално се смята, че вирусът е вариант на хепатит А поради подобните си пътища на предаване и симптоми. Чак през 80-те години най-накрая бива разграничен от него.
В периода 1980-1990 г. изследователите изолират вируса и разработват диагностични инструменти, като серологични тестове за откриване на анти-HEV антитела. Това улеснява идентифицирането и изследването му. Открити са и различните генотипове на HEV.
Първата ваксина срещу хепатит Е, Hecolin, е разработена и одобрена в Китай през 2011 г. Създадена е чрез специална технология, използваща вирусоподобни частици, които имитират вируса на хепатит Е и стимулират имунната система без да предизвикват заболяване. Ваксината е показала висока ефективност и безопасност. Въпреки това тя все още не е достъпна в други страни.
Опасностите при хепатит Е
Бременните жени, особено през третото тримесечие, са изложени на значително по-висок риск от развитие на фулминантен хепатит – тежко развиваща се чернодробна недостатъчност. Това състояние може да бъде животозастрашаващо както за майката, така и за плода.
Смъртността при бременни жени с хепатит Е достига 20-25%. Съществува и висок риск от неблагоприятни резултати от бременността, включително спонтанен аборт, преждевременно раждане и мъртво раждане.
Хората с компроментирана имунна система, като например реципиенти на трансплантирани органи или такива с ХИВ/СПИН, са изложени на риск от развитие на хроничен хепатит Е. При него вирусът персистира и причинява продължаващо възпаление на черния дроб. Това може да доведе до прогресивно увреждане на черния дроб, цироза и чернодробна недостатъчност.
Какви са методите на лечение?
Няма специфично антивирусно лекарство, одобрено за справяне с инфекцията. По тази причина лечението е фокусирано върху управление на симптомите и осигуряване на поддържащи грижи.
Заразените се нуждаят от почивка, за да може тялото да се възстанови и пребори с инфекцията. Важни са добрата хидратация и балансираната диета за поддържане на чернодробната функция. Малките, чести хранения могат да бъдат полезни, ако апетитът на пациента е слаб.
За пациентите е изключително важно да избягват алкохола и лекарствата, които могат допълнително да натоварят черния дроб.
Симптоматичното лечение може да включва антиеметици за контролиране на гаденето и повръщането и болкоуспокояващи като ацетаминофен. Те обаче трябва да се използват внимателно и само по медицинска препоръка, за да се избегне допълнително увреждане на черния дроб.
За високорисковите групи, включително бременни жени и хората с фулминантен хепатит, се налага хоспитализация за предотвратяване на тежките възможни усложнения.
Заключение
Повечето хора с хепатит Е се възстановяват напълно в рамките на няколко седмици до месеци. Въпреки това в някои случаи се налага лекарско наблюдение и специални грижи за предотвратяване на усложнения. Това е особено важно за бременните жени и индивидите с отслабена имунна система.
Често задавани въпроси
Какво е хепатит Е?
Този хепатит се причинява от инфекция с HEV. Най-честият начин на предаване е чрез поглъщане на замърсени вода или храна. Това е разпространено в райони с лоша хигиена. В развитите страни хепатит Е се предава чрез консумация на нехигиенично приготвена храна.
Какъв е инкубационният период на заболяването?
Инкубационният период след излагане на HEV е между 2 и 10 седмици (средно 5 до 6 седмици). В този етап още няма забележими симптоми.
Кой е основният симптом на хепатит Е?
Основният симптом на хепатит Е е жълтеница – пожълтяване, изразено най-ясно по очите, кожата на лицето и лигавиците.
Източници
Блог
Рецепти
Свързани публикации
Какви са различните видове вирусен хепатит и какви са рисковите фактори за развитието му, разглеждаме в статията.
Хепатит С се причинява от опасен вирус, който може да доведе до редица здравословни усложнения в тялото.
Непознато досега възпаление на черния дроб засяга децата от различни страни на света. Какво го възбужда? Има ли […]