Фталати: Къде се срещат в ежедневието ни?

Темата за фталатите привлича все по-голямо внимание заради широкото им приложение в различни потребителски продукти и възможното им отражение върху човешкия организъм. Част от тях вече попадат в списъци със забранени химикали в определени държави и индустрии.

Изследванията по темата разглеждат връзката между продължителния контакт с подобни вещества и различни здравословни рискове. Засилва се и интересът към продукти без фталати, както и към по-безопасни материали в производството и домакинството.

Това поражда интерес към темата за пластмасата, потенциалните рискове от излагане на фталати, околната среда и влиянието на синтетичните материали върху качеството на живот. В определени индустрии вече се търсят безопасни пластмаси и алтернативни добавки с по-нисък риск.

Повишеното внимание към здравето и безопасността води до по-строги регулации при производството на потребителски стоки. Част от фталатите вече попадат в списъци със забранени химикали в определени държави и индустрии, особено при производството на детски продукти и материали за контакт с храни.

В Европейския съюз фталатите DEHP (ди(2-етилхексил)фталат), DBP (дибутилфталат), BBP (бензилбутилфталат) и DIBP (диизобутилфталат) са ограничени в редица потребителски изделия съгласно регламента REACH – пределната концентрация е 0,1% w/w,  или теглови процента,  от сумата на тези четири фталата във всеки пластифициран материал в изделия, с някои специфични изключения.  В САЩ фталатите DEHP, DBP, BBP, DINP (диизононилфталат), DIBP, DPENP (ди-n-пентилфталат), DHEXP (ди-n-хексилфталат) и DCHP (дициклохексил фталат) са ограничени или забранени в детски играчки и продукти за грижа за деца, които са над концентрация от 0,1% w/w.

Американската агенция FDA през 2022 г. премахва разрешенията за 23 фталата, защото хранително-вкусовата индустрия се е отказала от употребата im. В същото време разглежда петиции, свързани с безопасността, и започва събиране на повече информация за оставащите разрешени фталати. Други фталати остават разрешени или продължават да бъдат обект на допълнителен научен преглед, което показва, че регулаторният подход е насочен към конкретни вещества, а не към цялата група фталати като цяло.

 

Защо се използват в производството на пластмаси?

 

Източник depositphotos.com

Производителите влагат фталати основно за подобряване на качествата на материалите. Без тях редица изделия от PVC биха били твърди и чупливи. При добавяне на такива съединения материалите стават по-гъвкави и устойчиви на влага и износване.

Тази технология се прилага при изработката на опаковки, кабели, тапицерии, изолации и синтетична кожа. В модната индустрия често се влагат в еко кожа за чанти, якета и обувки. Наличието им влияе върху мекотата и външния вид на материала.

Подобни добавки удължават живота на различни пластмасови изделия и подобряват устойчивостта им при ежедневна употреба. Поради необходимостта от такива добавки в комбинация от същевременния стремеж към устойчиво производство и намаляване на потенциалните рискове за здравето и околната среда се развиват и алтернативни технологии с по-безопасен състав.

 

В кои продукти най-често се съдържат фталати?

Фталатите присъстват в голям брой потребителски стоки, използвани в ежедневието. Част от тях се влагат в продукти за дома, личната грижа, строителството и модната индустрия.

Сред най-разпространените са:

• Винилови подови настилки;
• Завеси за баня;
• Кабели и електроуреди с PVC изолация;
• Някои детски играчки, като употребата на отделни фталати е ограничена;
• Някои козметични продукти и парфюмерийни изделия;
• Ароматизатори за въздух;
• Някои лакове и лепила;
• Изделия от синтетична кожа и еко кожа;
• Определени видове пластмасови опаковки и контейнери, произведени от PVC, при ограничени приложения;
• Медицински консумативи, но употребата им постепенно се ограничава и се заменя с алтернативи.

Регламент (ЕС) 2017/745 относно медицинските изделия предвижда специална обосновка и етикетиране, когато определени фталати с характеристики на канцерогенни, мутагенни, токсични за репродукцията или ендокринно активни вещества присъстват в концентрация над 0,1% в определени изделия. В такива случаи производителите са длъжни да предоставят необходимата информация чрез етикетиране.

Темата за пластмасата и замърсяването става все по-актуална заради широкото им разпространение. Част от изследванията свързват някои вещества в пластмасата с влияние върху хормоналния баланс и развитието на организма.

 

Фталати в козметиката и домакинството

 

Източник depositphotos.com

Фталати в козметика могат да се срещнат в някои парфюми, ароматизирани козметични продукти и определени продукти за лична грижа. Днес най-често използваният представител в тази сфера е диетилфталатът (DEP), който служи като разтворител и фиксатор на ароматите.

В миналото дибутилфталатът (DBP) се е използвал по-често в лакове за нокти, но употребата му значително намалява вследствие на регулаторни ограничения и промени в производствените практики. Не всички шампоани и продукти за стилизиране на косата съдържат фталати, като при наличието им те обикновено са свързани с ароматните композиции.

В домакинството подобни съединения могат да присъстват в някои почистващи препарати, ароматизирани свещи и освежители за въздух. Част от веществата могат да се натрупват в домашния прах и по този начин да допринасят за излагането на фталати в затворени помещения.

Продължителният контакт с подобни химикали поражда интерес към потенциалните рискове за човешкото здраве. Особено внимание се обръща на продукти, използвани ежедневно и в помещения с ограничена вентилация. Някои научни изследвания разглеждат възможна връзка между продължителното излагане на определени фталати и дихателни проблеми, както и алергии и астма.

Поради тази причина все повече производители разработват козметични продукти с по-опростен състав и алтернативни ароматни компоненти.

 

Как човек може да бъде изложен на фталати?

Контактът с фталатите често възниква неусетно чрез различни ежедневни дейности и продукти. Наличието им в пластмаси, козметика и битови материали увеличава вероятността за редовно излагане в домашна и работна среда. Част от веществата могат да станат част от околната среда и да попаднат в организма постепенно при продължителна употреба на продукти със синтетични компоненти.

Излагане на фталати възниква по няколко основни начина:

• Чрез храната – при контакт (с пластмаса и) на хранителни продукти с материали и опаковки, съдържащи определени фталати;
• Чрез вдишване – на въздух в помещения с PVC или други материали, отделящи фталати;
• Чрез кожата – при контакт с козметика, медицински изделия или синтетични материи, в които има фталати;
• Чрез поглъщане – например на прахови частици.

Степента на излагане зависи от вида на материала и конкретните вещества, вложени в него. Не всички пластмаси съдържат фталати, като широко използваните материали полипропилен (PP), полиетилен с висока плътност (HDPE) и PET обикновено се произвеждат без фталатни пластификатори.

При пластмаси, които съдържат такива добавки, особено при някои изделия от мек PVC, топлината и продължителният контакт с мазни храни могат да увеличат преминаването на веществата към хранителната среда. Поради тази причина съставът на материала има по-голямо значение от самия факт, че даден продукт е пластмасов.

 

Какви са потенциалните рискове за здравето?

 

Източник depositphotos.com

През последните години учените обръщат сериозно внимание на възможното въздействие на определени синтетични вещества върху човешкия организъм. Особен интерес предизвикват съединенията, които могат да влияят върху ендокринната система, хормоналната регулация и свързани с нея физиологични процеси като развитието, репродуктивната функция и метаболизма.

Според различни научни изследвания определени видове фталати се свързват с различни здравословни рискове.

Сред обсъжданите ефекти попадат:

• Ендокринни смущения;
• Хормонални нарушения;
• Репродуктивни проблеми;
• Дихателни проблеми;
• Алергии и астма;
• Проблеми с развитието;
• Метаболитни заболявания;
• Пластмаса и хранителни продукти.

Някои експерти разглеждат отделни съединения като възможни канцерогени, но е важно да се отбележи, че не всички фталати имат еднакъв профил на опасност.

Например DEHP (ди(2-етилхексил)фталат) е сред най-изследваните представители на тази група. Международната агенция за изследване на рака (IARC) го класифицира като „възможен канцероген за човека“ (Група 2B), а Националната програма по токсикология на САЩ (NTP) го определя като вещество, за което има основание да се предполага канцерогенност при хората.

Тези оценки се отнасят конкретно за DEHP и не могат автоматично да бъдат пренасяни върху всички останали фталати. Темата остава предмет на активни изследвания, като учените продължават да оценяват влиянието на отделните вещества, нивото на експозиция и възможните дългосрочни ефекти върху човешкото здраве.

 

Защо темата е важна при деца и бременни?

 

Източник depositphotos.com

Организмът на децата е по-чувствителен към въздействието на определени химични вещества. При бременност също съществуват опасения за възможно отражение върху развитието на плода. Поради тази причина редица държави ограничават употребата на определени вещества в бебешки продукти и играчки.

Особено внимание се обръща на меките PVC материали, предназначени за малки деца. Темата за пластмасата и околната среда също има значение, тъй като подобни съединения могат да замърсяват почви и води след изхвърляне на отпадъци. Специалисти обсъждат и възможната връзка между ранното излагане на определени вещества и проблеми с развитието в детска възраст.

Поради по-ниското телесно тегло и активното развитие на организма децата се считат за по-уязвима група при контакт с подобни съединения. Това насочва вниманието към по-строг контрол върху състава на детски играчки, опаковки и продукти за ежедневна употреба.

 

Как да ограничим контакта си с фталати?

Информираният избор на материали и продукти има важна роля за намаляване на ежедневния контакт с потенциално вредни вещества. Съществуват различни екологични практики за редуциране на ежедневния контакт с подобни вещества.

Ето някои от тях:

• Съхранение на храна в стъклени съдове;
• Избягване на нагряване в пластмасови кутии;
• Избор на продукти без фталати;
• Проветряване на помещенията;
• Ограничаване на силно ароматизирана козметика;
• Търсене на безопасни пластмаси.

При покупка на изделия често се проверяват обозначенията върху опаковките. Важно е да се знае, че кодовете за идентификация на пластмасите показват вида на полимера, а не неговата безопасност или наличието на фталати. Рециклиращите кодове сами по себе си не могат да покажат дали даден продукт съдържа фталатни пластификатори и дали е предназначен за безопасен контакт с храни.

Пластмаса с код 3 обозначава PVC материал, при който в някои случаи могат да бъдат използвани фталати за повишаване на гъвкавостта. За разлика от него, пластмаса с код 1 (PET), пластмаса с код 2 (HDPE), пластмаса с код 4 (LDPE) и пластмаса с код 5 (PP) обикновено не изискват фталатни пластификатори.

Независимо от това, безопасността на даден продукт зависи от конкретната формула, предназначението му и спазването на нормативните изисквания за контакт с храни, а не само от обозначения код.

 

Какво означават етикетите „phthalate-free“?

Надписът „phthalate-free“ означава, че в продукта не са вложени определени видове фталати или съдържанието им е под допустимите граници според конкретен стандарт. Този тип обозначения се срещат при козметика, играчки, съдове за храна и текстил. Подобни етикети се превръщат във важна част от политиките за здраве и безопасност.

Те дават възможност за по-информиран избор и насърчават производителите към по-строг контрол върху използваните материали. В някои случаи производителите посочват и допълнителна информация за използваните суровини и технологии на производство.

Нараства и интересът към продукти без фталати при изделия за деца, бременни жени и хора с чувствителност към определени химични вещества. Подобни обозначения се възприемат като част от по-широката тенденция към безопасни пластмаси и по-отговорно производство.

 

Заключение

 

Източник depositphotos.com

Присъствието и влиянието на фталатите в ежедневните продукти поставя важни въпроси за качеството на материалите, безопасността на потребителите и контрола върху химичния състав на масово използвани изделия. Тези вещества се срещат в различни пластмаси, пластмасови опаковки, козметика, опаковки и битови продукти, което превръща ежедневния контакт с тях в често явление.

През последните години нараства интересът към екологичните практики, по-строгите регулации и по-ясното етикетиране на продуктите. Все повече производители преминават към материали с по-нисък риск и ограничават употребата на спорни съединения в изделия за деца, бременни жени и домакинството.

Информираността относно състава на продуктите, правилното съхранение на храни и внимателният подбор на козметика и пластмасови изделия имат важна роля за ограничаване на ненужния контакт с потенциално вредни вещества.

 

Често задавани въпроси