Донорство на яйцеклетки и сперматозоиди: да дариш безусловно частица от себе си

Процедурата по донорство на яйцеклетки и сперматозоиди прилича на всяко останало донорство – споделяне на частица от себе си с друг човек. В този смисъл един човек дарява кръв за друг, дарява стволови клетки или дори бъбрека си. В този акт има нещо дълбоко човешко, което не се наблюдава в никоя друга социална структура и към този момент тя е необяснима. 

Днес ще разгледаме конкретно момента, когато една жена дарява яйцеклетки за друга жена. Това не е споделяне само на клетки. Това е много повече – една жена дава шанс на друга да стане майка.

Благодарение на донорство на яйцеклетки хиляди семейства получават шанс да прегърнат мечтата си за дете.

 

Кой може да бъде донор?

Дори да имаме голямо желание и никакви материални цели, за да бъдем донор на яйцеклетки, трябва да преминем през комисия, която ще определи дали сме подходящи. Но преди това има няколко базови изисквания. 

Базови изисквания

Могат да бъдат донори жени, които:

• Са на възраст между 18 и 34 години; това гарантира максимално добро качество на извлечените яйцеклетки
• Не са поставени под запрещение
• Са в отлично психическо и физическо здраве, без генетични заболявания; това, разбира се, се потвърждава с необходимия набор от изследвания – кръвни, за наркотици, ехограф, изследване за наследствени заболявания, инфекциозни заболявания, медицинска история и др.
• Имат поне една реализирана бременност на живородено дете

Това са чисто законови изисквания, без които няма как дори да започне процедурата по донорство на яйцеклетки. В България всички те се проверяват и проследяват от Изпълнителна агенция “Медицински надзор” (ИАМН) към Министерството на здравеопазването.

Ограничения за броя дарявания

Учудващо, но факт: Донорство на яйцеклетки има своите ограничения до 5 реализирани бременности, включително такива, износени от самия донор. Това също се следи от “Медицински надзор” и може да се провери и проследи по служебен път. След регистрация в тази агенция на донора се дава идентификационен код, както и на всяка яйцеклетка. По този начин се проследява дали се реализира бременност с някоя от тях.

Интересна е причината за това ограничение. Ако една донорка има твърде много генетични потомци, вероятността две деца от общ донор (които не знаят, че са свързани) да се срещнат и създадат семейство, се увеличава. Ограничението е създадено именно за да предотврати такива генетични рискове в бъдеще.

В киното подобна ситуация се наблюдава в американската комедия от 2013 г. “Кой е баща ни?”, в чийто сюжет донор на сперматозоиди открива, че има около 500 деца. В реалността тази ситуация е контролирана и рискът е минимален.

 

Как протича процедурата по донорство на яйцеклетки?

Процедурата по донорство на яйцеклетки започва с опознаване на донора. Първо донорът подписва информирано съгласие за всички предстоящи процедури. Донорът се подписва пред нотариус, че желае да дари репродуктивен материал.

Стимулация

 

 

Процедурата отнема 9-13 дни и под контрола на специалист (гинеколог) се извършва хормонална стимулация с ниски дози медикаменти. Това са хормони, които стимулират яйчниците да развият повече от един фоликул. Целта е да се приемат ежедневно, а на всеки 2-3 дни да се направи преглед за проследяване на:

• Хормони (естрадиол и LH)
• Брой фоликули, които са готови да се разпукат
• Пълна кръвна картина

При нужда се променя дозата на приеманите хормони. Те се прилагат под формата на инжекция в корема и наподобяват инсулинова инжекция, която се поставя самостоятелно. 

Пункция

Пункцията е кратка медицинска процедура, при която лекарят извлича зрелите яйцеклетки от яйчниците. Прави се около 34-36 часа след поставянето на финалния хормон за узряване. Жената е под пълна анестезия, така че не усеща болка и процедурата преминава спокойно. С тънка игла, въведена през влагалището, се “събират” фоликулите един по един. Цялото извличане трае 30 минути, след което пациентката остава за кратко наблюдение и обикновено се прибира у дома в рамките на час-два.

С това процедурата по донорство на яйцеклетки приключва за донорката.

След донорството

След даряването на репродуктивен материал законът гарантира пълна анонимност между всички участници (донорите, получаващата двойка и децата, родени в резултат на ин витро процедурата). Никой няма право да търси или да изисква информация за самоличността на другата страна. Даряването е изцяло безвъзмездно, като всички необходими изследвания и прегледи на донорите са напълно безплатни, а разходите, свързани с времето и участието в процедурата, се компенсират. Донорът (независимо дали е жена, или мъж) не носи никаква законова отговорност за резултатите от процедурата и няма право на претенции относно нейния успех или последващата бременност.

 

Донорство на сперматозоиди

 

 

Процедурата по донорство на яйцеклетки е по-сложна и времеемка, но донорството но сперматозоиди също е нелека задача. Тя е нелека по-скоро за самия медицински екип, а не толкова за донора. 

Базови изисквания

Подобно на донорство на яйцеклетки, мъжът трябва да покрива няколко базови изисквания:

• Да е пълнолетен
• Да не е поставен под запрещение
• Да е физически и психически здрав
• Да не страда от наследствени хронични заболявания
• Да има отлични спермални показатели
• Да не страда от инфекциозни заболявания

Донорите се подбират на база техните възраст, здравословно състояние и медицинска история. Не се вземат предвид техните етнос, религия, външни физически показатели и социален статус.

Процедура

Донорът събира семенна течност на няколко пъти в специално за това помещение в болницата без употребата на лубрикант. Събраните материали се поставят под карантина за 180 дни, за да се спре предаване на евентуални инфекции. След карантината на взетите проби донорът се връща в клиниката, за повторни кръвни изследвания, тест на урина, ХИВ, хепатит, сифилис и много други. 

С това процедурата за донора приключва.

 

Митове около донорството

Митовете около акта по донорство на яйцеклетки и сперматозоиди все още създават ненужно напрежение и страх.

“Ако даря, това ще попречи да имам деца.”

 

 

Абсолютен мит! В действителност една жена разполага с хиляди незрели яйцеклетки всеки месец, а при даряването се използват само част от тези, които така или иначе биха се резорбирали. За мъжете това е още по-ясно – сперматозоидите се произвеждат непрекъснато през целия живот. Даряването им не “изчерпва” запас и не влияе на бъдещата фертилност.

“Ще ме боли.”

Друг мит е, че процедурата по донорство на яйцеклетки е рискова или болезнена. Стимулацията и самата пункция се извършват под строг медицински контрол, с модерни медикаменти и анестезия, а възстановяването е бързо и проследено. Дамата може да напусне болницата още в същия ден. Единствената болка би могла да бъде от хормоналната стимулация с инсулинова игла, която е тънка и къса.

“Това са моите деца.”

Когато човек реши да стане донор на репродуктивен материал, е важно да е напълно наясно с емоционалната страна на решението. Донорството не означава “създаване на собствено дете”, а предоставяне на изцяло биологична възможност на друга двойка да създаде своето семейство. Ако в съзнанието на бъдещия донор стои мисълта, че дарените клетки водят до “негови” деца, или ако очаква някаква връзка, признание или участие в чуждата бременност, то по-добре е да преосмисли избора си.

Често се смята и че донорството създава правни или морални ангажименти към детето, което е абсолютен мит. Законът гарантира пълна анонимност, безвъзмездност и липса на каквато и да е отговорност или бъдещи претенции.

 

Заключение

Донорството на яйцеклетки и сперматозоиди е хуманен, строго регулиран и напълно безопасен процес, който помага на много двойки да сбъднат мечтата си за дете. Самите донори преминават през детайлни медицински проверки, а законът гарантира анонимност, безвъзмездност и липса на каквито и да е бъдещи права или отговорности към родените деца.