Д-р Стефан Церовски: Прекалената самоувереност, особено през лятото, често завършва с травма

В разгара на лятото ортопедичните кабинети и спешните отделения традиционно отчитат увеличаване на пациентите с навяхвания, изкълчвания, счупвания и други травматични увреждания.

За разлика от зимните месеци, когато основен рисков фактор са заледените пътища, през топлия сезон причините обикновено са свързани с внезапен спортен ентусиазъм или с по-интензивен физически труд след дълъг период на обездвижване.

В такива случаи неподготвеното тяло трудно понася рязкото натоварване.

За да научим повече за най-честите летни травми, как да не ги допускаме и какво трябва да направим в първите минути след инцидент, разговаряме с известния ортопед д-р Стефан Церовски.

Съдържание

Летните травми в цифри

У нас не се поддържа официална сезонна статистика за всички случаи на травми през лятото, но международните данни са показателни. Само в САЩ спешните отделения отчитат до 27% ръст на травмите в периода между края на май и началото на септември, сочи проучване на американската организация за медицинска помощ и здравно осигуряване Kaiser Permanente.

По данни на Националната електронна система за наблюдение на травмите (National Electronic Injury Surveillance System – NEISS) в САЩ колоезденето е сред водещите причини за летни наранявания, като годишно се регистрират над 516 000 свързани с тях инцидента. Следват травмите при общи физически упражнения и използване на фитнес оборудване, при които се отчитат над 300 000 случая, заниманията със скейтборд с близо 150 000, и скачането на батут с над 104 000 случая.

Според анализи на Johns Hopkins Medicine (една от водещите академични здравни системи в САЩ), над 775 000 деца до 14-годишна възраст годишно постъпват в спешни отделения заради спортни травми. Значителна част от тези инциденти са свързани с недостатъчна физическа подготовка, неправилна техника на движение или липса на предпазни средства при активности като колоездене, каране на скейтборд и ролери.

 

За д-р Стефан Церовски

Д-р Стефан Церовски, д.м., е специалист по ортопедия и травматология. Защитил е дисертация на тема „Хирургична дислокация на тазобедрената става при деца и подрастващи“. Специализирал е в редица реномирани клиники в Германия, Австрия и Швейцария.

Научните и клиничните му интереси обхващат съхраняващата хирургия на тазобедрената става, минимално инвазивното ендопротезиране, лечението на артрозните заболявания, спортната травматология и детската ортопедия. В практиката си прилага както консервативни методи на лечение, така и съвременни хирургични техники, насочени към подобряване качеството на живот на пациентите. Д-р Стефан Церовски е автор и съавтор на научни публикации и доклади, представяни на национални и международни конгреси. Професионалното му развитие се осъществява в постоянен обмен с водещи европейски ортопедични школи. Член е на European Hip Society (Европейско дружество по тазобедрена хирургия), на AO Trauma (водеща международна организация за обучение, научна дейност и развитие на съвременната травматология и хирургичното лечение на костните счупвания), както и на Българската ортопедична и травматологична асоциация.

Сега д-р Стефан Церовски е главен асистент към Катедрата по ортопедия и травматология при Медицинския Университет в София. Успоредно с активната си преподавателска дейност, той работи като специалист в УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ и в Ортопедичен център „ORTOPED.BG“.

 

Интервю с д-р Стефан Церовски

 

Източник depositphotos.com

Д-р Церовски, как ще обясните наблюдаваната през последните години тенденция към нарастване на летния травматизъм?

– Увеличаването на травмите през лятото е свързано не толкова със самия сезон, колкото с промяната в начина ни на живот. В топлите месеци хората се движат повече, карат велосипеди и тротинетки, участват в планински преходи и водни състезания и т.н. Често обаче физическите активности започват внезапно след период на застой и организмът не е подготвен за рязко увеличеното натоварване. Затова виждаме повече увреждания, свързани с падания, навяхвания, разкъсвания на връзки, засягане на мускули и счупвания на кости.

При децата най-често наблюдаваме травми поради каране на тротинетки и велосипеди, скачане на батут, както и инциденти във водата, например след неправилно влизане (без адаптация) в море или в басейн. По-рядко се срещат травми от проникване на чужди тела при ходене по морското дъно, убождания от морски таралежи или други водни обитатели. В такива случаи се налагат медицински интервенции за отстраняване на чуждото тяло. При по-големите пациенти се срещат и по-тежки увреждания, поради практикуване на екстремни спортове, каране на мотоциклети, или при пътнотранспортни произшествия.

Рискът идва, когато движението не е съобразено с възможностите на отделния човек.

 

Доколко липсата на обективна самопреценка увеличава опасността от травми при т.нар. „уикенд спорт“?

– Надценяването на собствените възможности е честа причина за травми, особено през лятото. През работните дни много от нас прекарват продължително време в седнало положение или в статична поза. Това води до намалена еластичност и гъвкавост на мускулите, сухожилията и свързаните с тях структури, които трябва да поемат натоварването при движение. Когато през почивните дни, без подготовка започнем занимания с тенис, скуош, бягане, футбол или упражнения с резки стартове и спирания, рискът от травми значително нараства. Най-често се засягат сухожилията и преходните зони между мускулите и сухожилията. Може да се възникнат тендинити (възпаление на сухожилията), тендинози (промени в структурата на сухожилията вследствие на хронично претоварване), теносиновити (възпаление на обвивките около сухожилията) и други нарушения.

Разумно е да обръщаме внимание и на придружаващите заболявания. Например опасността от спортни травми е по-голяма за хората с високо кръвно налягане или наднормено тегло. Те трябва да бъдат особено внимателни при физическа активност в горещите часове на деня. Тогава се натоварват не само мускулите и ставите, но и сърдечно-съдовата система.

Искам още веднъж да подчертая: здравословният проблем възниква не от самото движение, а когато натоварването е прекомерно, когато започва внезапно или не е съобразено с физическата подготовка и възможностите на конкретния човек. А разумното движение не е враг на организма. Напротив,

редовната физическа активност е необходимо условие за нашето здраве.

 

Вие споменахте наднорменото тегло. Каква е ролята му за риска от травми?

–Наднорменото телесно тегло увеличава значително натоварването върху ставите, сухожилията и връзките, особено в областта на коленете, таза и глезените. Освен това често е свързано с по-слаба мускулна сила, нарушено равновесие и по-ниска координация, което повишава риска от падания, навяхвания и счупвания. Дори умереното намаляване на теглото облекчава опорно-двигателния апарат и намалява вероятността от травми.

 

Как да усетим, че сме на границата между полезната физическа активност и рисковото натоварване?

– Тази граница е индивидуална за всеки човек и зависи от неговата възраст, физическа подготовка, предишна активност и състоянието на опорно-двигателния апарат. Един от най-важните сигнали, които организмът ни дава, е болката. Тя не трябва да бъде пренебрегвана, особено когато се появява многократно в една и съща анатомична зона при изпълнение на определен спорт или движение. В такива случаи не бива да се изключва скрит проблем в опорно-двигателния апарат или претоварване на конкретна структура – сухожилие, мускул, става.

Разбира се, невинаги е възможно да предвидим кога ще възникне здравословен проблем, но бихме могли да намалим риска чрез добра профилактика и правилна спортна култура. Това означава да подхождаме отговорно към всяка физическа активност, като постепенно увеличаваме натоварването и внимаваме за сигналите на тялото. Много важно е да не пропускаме загрявката преди тренировка. Тя подготвя мускулите, сухожилията и ставите за предстоящата физическа активност. Също толкова полезно е след такава активност да отделим няколко минути за постепенно отпускане, разтягане и релаксация на мускулните групи, които са били най-активно ангажирани. Тези на пръв поглед малки навици са важна част от превенцията на спортните травми.

 

Кога е необходимо да потърсим лекар и опасно ли е да отлагаме прегледа с надеждата, че оплакванията ще отшумят от само себе си?

– При по-леките мускулни или сухожилни травми може да се даде кратък период за наблюдение в рамките на ден-два. Важно е обаче да се приложат основните мерки за ограничаване на дискомфорта: почивка на засегнатия крайник; охлаждане с лед през кърпа; лека компресия и повдигане на крайника, ако има оток. Но ако травмата води до трайно ограничаване на движенията, невъзможност за натоварване, значителна болка, която се задържа, ако е настъпила деформация или бързо нарастващ оток, трябва своевременно се проведе консултация с травматолог.

 

При съмнение за счупване на кост какво бихме могли да направим до получаването на медицинска помощ?

 

Източник depositphotos.com

– Най-важното е да се запази спокойствие и да не се извършват опити за наместване или изправяне на видимо деформирана телесна зона. Това обикновено води до допълнително увреждане на тъканите, кръвоносните съдове или нервите. Първата помощ включва обездвижване на засегнатия крайник в положението, в което е намерен, без излишно разместване. Важно е да се фиксира не само мястото на травмата, но и да се ограничи движението на двете съседни стави. Например при съмнение за счупване на подбедрицата трябва да се обездвижат колянната и глезената става. При наличие на болка и оток може да се приложи студен компрес или лед, поставен задължително през кърпа, за да се предпази кожата. След тези първоначални мерки е необходимо да се потърси медицинска помощ.

 

Какви са съвременните методи за диагностика и лечение, когато вече е настъпила травма?

– Независимо от вида на травмата, винаги започваме с подробен клиничен преглед. Той включва оценка на механизма на увреждането, оплакванията на пациента, обема на движенията и други признаци, които насочват към конкретен проблем. При необходимост се назначават образни изследвания. Рентгенографията остава основен метод при съмнение за костни увреждания и фрактури. Ехографията има важно място за оценка на някои мекотъканни структури, а магнитният резонанс към момента е златен стандарт при диагностика на сухожилно-мускулни травми, тъй като дава детайлна информация за състоянието на меките тъкани. Компютърната томография (скенерът) се използва основно, когато трябва да се направи по-прецизна оценка на костните структури.

Лечението се определя индивидуално и зависи от това коя анатомична област е засегната и каква е степента на травмата. Значение имат възрастта на пострадалия, общото му здравословно състояние, нивото на физическата му активност и други фактори.

Част от травмите се повлияват благоприятно от консервативна терапия (с покой, физиотерапия и рехабилитация), но при други увреждания се налага хирургична намеса.

Основната цел на лечението е възстановяване на засегнатата функция и безопасно връщане на пациента към нормалния му начин на живот и физическа активност.

 

Нека да завършим с Вашия финален съвет за движението и спорта през лятото.

– Движете се с удоволствие, но и с мярка. Болката не е нещо, което трябва да преодоляваме на всяка цена. Тя е предупреждение, че може би сме прекалили.

През лятото трябва да обръщаме внимание на условията, при които спортуваме:

• Да избягваме най-горещите часове на деня;
• Да приемаме достатъчно течности;
• Да използваме подходяща екипировка.

Нека не забравяме, че

целта на физическата активност е да укрепва здравето и да подобрява качеството на живота ни, а не да бъде причина за травми.

Най-разумно е да се стремим към редовно движение при добра подготовка и уважение към възможностите на собственото ни тяло.