Болест на Коутс: защо е толкова коварна и как се лекува?

Болест на Коутс е сериозен очен проблем, който обикновено се проявява още в детска възраст. Важно е да знаем за неговите признаци, за да можем да реагираме навременно.

 

 

Ретината се намира във вътрешната задна част на окото. Този тънък слой нервна тъкан е от изключително значение за човешкото зрение. Благодарение на нея окото улавя светлината и успява да я преобразува в електрически сигнали, които мозъкът превръща в образи.

Именно заради това увреждането на ретината, което се случва при болест на Коутс, е толкова опасно. Това състояние е изключително рядко и засяга 1 на 100 000 души, като най-често бива диагностицирано при деца на възраст между 6 и 8 години. В изолирани случаи се наблюдава при бебета и възрастни.

Има полова предразположеност, тъй като 85-90% от пациентите с болест на Коутс са момчета. За съжаление, това е идиопатично (необяснено) заболяване, причините за което още не са известни. Не е генетично, нито пък ясно свързано с конкретен външен фактор. Именно по тази причина няма и начин за превенция.

 

Какви са симптомите?

 

 

Обикновено проблемът засяга само едното око. Симптомите могат да варират спрямо стадия на заболяването, като в началото са леки или дори почти незабележими и постепенно прогресират.

Засегнатите могат да изпитат:

• Отслабено зрение
• Левкокория (бяло отражение в зеницата при ярка светлина или светкавица)
• Кривогледство (страбизъм)
• Невъзможност за фокусиране и следене на предмети със засегнатото око
• Намалена реакция към светлина

 

Понеже състоянието засяга най-вече деца, диагностицирането може да се забави заради липсата на оплаквания и факта, че зрението в другото око компенсира. По тази причина родителите трябва да са внимателни за необичайни реакции на малчуганите като кривене на очите, бяло отражение в зеницата при светлина или проблеми с фокусирането.

 

Рискове при болест на Коутс

Процесите, които протичат при това заболяване, носят немалко рискове за здравето. Малките съдове в ретината, особено капилярите, стават необичайно разширени и крехки. Вследствие на това те пропускат течност, липиди и кръв в околната тъкан и може да се получи оток и подуване на ретината.

Ако при това изтичане бива засегната макулата (централната зона на окото, отговаряща за ясното виждане), зрението значително се влошава. В случай че проблемът не бъде лекуван и това продължи, ретината може да се отлепи от подлежащите слоеве. Това е изключително опасно и може да причини дори пълна загуба на зрението.

Възможно е в редки случаи и при напреднали стадии на заболяването пациентът да развие и повишено вътреочно налягане. Това е придружено от болка и също увеличава вероятността за увреждане на окото.

 

Диагностициране

 

 

Диагностичният процес започва със стандартен очен преглед, при който офталмологът използва офталмоскоп, за да огледа ретината. Ако пациентът има болест на Коутс, обикновено могат да бъдат забелязани разширени кръвоносни съдове и жълтеникави eксудати (течности). При болестта на Коутс от пропускливите ретинални съдове изтичат липиди, протеини, понякога кръвни клетки. При оглед на очното дъно те се виждат като жълтеникави, восъчни петна или налепи. Може да има и отлепване на ретината или левкокория.

Ако очният специалист смята, че става въпрос именно за този здравословен проблем, той може да продължи с флуоресцеинова ангиография, златния стандарт в установяването на съдова патология на ретината.

За целта в лакътната вена се инжектира багрилното вещество натриев флуоресцеин, което преминава през съдовете в ретината. След това се наблюдава за признаците на телеангиекстазии (разширени малки кръвоносни съдове) и други съдови аномалии.

Оптичната кохерентна томография е още един ценен метод за диагностика на болест на Коутс, при който безконтактно се получава изображение на ретината. Така може да се разбере дали има натрупване на течност или промени в макулата и съответно – доколко засегнато е зрението.

В случаите на сериозно увредена ретина, която не може да бъде огледана директно, се прави ехография (ултразвуково изследване) на окото. Това показва неговата вътрешна структура и дава възможност за изключване на други състояния със сходна симптоматика като ретинобластом. При наличие на този очен тумор се забелязват калцификации, които при болест на Коутс липсват.

За да се изключат по-сериозни диагнози при наличие на съмнения, може да се използва и ЯМР (ядрено-магнитен резонанс).

 

Възможности за лечение при болест на Коутс

 

 

Лечението на болест на Коутс зависи от това в какъв стадий се открива заболяването и колко е засегната ретината. Целта е да се спре изтичането на течности от увредените съдове, да се предотврати отлепване на ретината и да се съхрани максимално възможното зрение в засегнатото око. Колкото по-рано бъде открит проблема, толкова по-големи са шансовете за успешно лечение и запазване на зрението.

В ранните стадии, когато има само леко изтичане от кръвоносните съдове, най-често се прилагат лазерна фотокоагулация или криотерапия. В първия случай лекарят насочва лъч светлина към анормалните съдове и ги „изгаря“, за да ги затвори и да спре течовете. Криотерапията, от своя страна, използва студ (замразяване) за същата цел – да унищожи болните съдове. И двата метода се прилагат под упойка в амбулаторни условия или при кратък болничен престой.

Ако заболяването е напреднало и вече има натрупване на течности и ексудати в макулата или дори частично отлепване на ретината, понякога се налага по-инванзивен подход като витректомия. При тази микрохирургична операция се отстранява стъкловидното тяло на окото и се третира ретината отвътре. По време на процедурата лекарите могат да използват лазер, да отстранят ексудати или да използват газ/силиконово масло за поддържане на ретината на място.

В по-редки случаи, когато болестта е много напреднала и зрението е вече загубено, а окото причинява болка или повишено налягане (например при неоваскуларна глаукома), може да се наложи енуклеация – хирургично отстраняване на окото. Това се прави само когато няма други възможности и когато окото вече не функционира и създава риск за здравето на детето.

През последните години се проучват и вътреочни инжекции с анти-VEGF медикаменти, които се използват при други съдови заболявания на ретината като диабетна ретинопатия. Макар да няма утвърден протокол за болест на Коутс, в някои случаи те се прилагат като допълнителна терапия за намаляване на отока и изтичането от съдовете.

Проследяването след лечението е изключително важно – дори и при успешна терапия, съдовете могат отново да започнат да пропускат след време. Поради това пациентите (или техните родители) трябва да се придържат към редовни очни прегледи, за да се открият навреме евентуални рецидиви.

 

Заключение

Макар и рядко срещано състояние, болест на Коутс може да причини сериозни щети, ако не се открие и третира. Най-често се появява в детска възраст и затова родителите трябва да бъдат внимателни. В по-ранните си стадии симптомите могат да бъдат леки и пренебрежими, което крие голям риск. Някои от характерните признаци включват отслабено зрение, левкокория, страбизъм, трудности при фокусиране и намалена чувствителност към светлина.

Момчетата са в по-голям риск, защото съществува полова предразположеност към този здравословен проблем.