Адреномиметици: същност, действие и показания

Адреномиметиците, известни също като симпатикомиметици, са клас лекарства, които имитират ефектите на адреналин (епинефрин) и норадреналин (норепинефрин) чрез стимулиране на адренергичните рецептори. Те играят решаваща роля в управлението на различни медицински състояния, особено тези, включващи сърдечно-съдовата и дихателната система. В тази статия изследваме същността, действието, показанията и страничните ефекти на адреномиметиците.

 

 

 

Какви видове има?

Адреномиметиците се категоризират въз основа на тяхната селективност към различни адренергични рецептори. Има два основни типа адренергични рецептори: алфа (α) и бета (β), всеки от които има подтипове.

Видовете адреномиметици са:

Алфа-адренергични агонисти (алфа агонисти):

• Алфа-1 агонисти. Примерите включват фенилефрин и мидодрин.
• Алфа-2 агонисти. Примерите включват клонидин и метилдопа.

 

Бета-адренергични агонисти (бета агонисти):

• Бета-1 агонисти. Примерите включват добутамин.
• Бета-2 агонисти. Примерите включват албутерол (салбутамол) и тербуталин.
• Бета-3 агонисти. Примерите включват мирабегрон.

 

Според начина, по който активират адренергичните рецептори, адреномиметиците се разделят на директни, индиректни и смесени.

Например към директните адреномиметици се отнасят епинефринът и норепинефринът. Индиректно действа амфетаминът, който увеличава освобождаването на норепинефрин и допамин от нервните окончания и се използва за лечение на нарколепсия.

Ефедринът е смесен адреномиметик, защото влияе на алфа- и бета- рецепторите и също така увеличава освобождаването на норепинефрин от нервните окончания. Използва се за лечение на бронхоспазъм, хипотония и като деконгестант (облекчава симптоми на запушване на дихателните пътища, т.е. на конгестия).

 

Какъв е ефектът им и за какво се предписват?

 

 

Адреномиметиците упражняват различни физиологични ефекти въз основа на специфичните рецептори, към които са насочени:

• Алфа-1 агонисти. Причиняват вазоконстрикция – стесняване на кръвоносните съдове, намаляване на диаметъра им и повишават кръвното налягане. Те се използват за лечение на хипотония и като назални деконгестанти.
• Алфа-2 агонисти. Намаляват симпатиковия тонус от централната нервна система, което води до понижаване на кръвното налягане. Те се използват за лечение на хипертония и в някои случаи за седация.
• Бета-1 агонисти. Увеличават сърдечната честота и контрактилитета (силата на сърдечните съкращения), което ги прави полезни при лечение на остра сърдечна недостатъчност и някои видове шок.
• Бета-2 агонисти. Индуцират бронходилатация и се използват за лечение на астма, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и други респираторни състояния. Те също така отпускат мускулите на матката и могат да се използват за забавяне на преждевременно раждане.
• Бета-3 агонисти. Насърчават релаксацията на детрузорния мускул на пикочния мехур. Когато този мускул се отпуска, пикочният мехур може да се разширява и да задържа урина. Това намалява честото уриниране и неволното изпускане, и подпомага лечението на състояние, известно като свръхактивен пикочен мехур.

 

Странични ефекти

Страничните ефекти на адреномиметиците могат да варират в зависимост от конкретното лекарство и целевия рецептор:

• Алфа-1 агонисти. Хипертония, главоболие, рефлексна брадикардия (забавяне на сърдечния ритъм като отговор на повишено кръвно налягане) и задържане на урина.
• Алфа-2 агонисти. Седация, сухота в устата, брадикардия и ребаунд хипертония (рязко покачване на кръвното налягане) при рязко спиране.
• Бета-1 агонисти. Тахикардия (ускорен сърдечен ритъм), аритмии и повишена нужда от кислород на миокарда.
• Бета-2 агонисти. Тремор, тахикардия, хипокалиемия и хипергликемия.
• Бета-3 агонисти. Повишено кръвно налягане и инфекции на пикочните пътища.

 

Противопоказания

Адреномиметиците са противопоказани при определени състояния, при които техните ефекти могат да бъдат вредни:

• Алфа-1 агонисти. Трябва да се използват внимателно при пациенти с тежка хипертония или периферно съдово заболяване, защото могат да доведат до допълнително повишаване на кръвното налягане.
• Алфа-2 агонисти. Противопоказни при пациенти с тежка брадикардия или сърдечен блок. Алфа-2 агонистите допълнително потискат сърдечната активност и могат да влошат тези състояния.
• Бета-1 агонисти. Трябва да се избягват при пациенти с хипертрофична кардиомиопатия или значителна аортна стеноза, тъй като увеличават риска от сериозни проблеми при тези състояния.
• Бета-2 агонисти. Противопоказни при пациенти с тежки тахиаритмии (бързи и нерегулярни сърдечни съкращения) или свръхчувствителност към лекарството.
• Бета-3 агонисти. Трябва да се използват внимателно при пациенти с неконтролирана хипертония.

 

Лекарствени взаимодействия

Адреномиметиците могат да взаимодействат с различни други лекарства, потенциално водещи до неблагоприятни ефекти или намалена ефикасност:

• Алфа-1 агонисти. Могат да взаимодействат с инхибитори на моноаминооксидазата (МАО), повишавайки риска от хипертонична криза.
• Алфа-2 агонисти. Могат да засилят седативните ефекти на други депресанти на централната нервна система (клас лекарства, които забавят активността на ЦНС).
• Бета-1 агонисти. Могат да взаимодействат с други лекарства, които влияят на сърдечната честота и ритъма, като дигоксин или антиаритмици.
• Бета-2 агонисти. Могат да взаимодействат с бета-блокерите, намалявайки бронходилататорния ефект на бета-2 агонисти.
• Бета-3 агонисти. Могат да взаимодействат с лекарства, които също влияят на кръвното налягане. В такива случаи понякога се стига до повишаване на кръвното налягане или до други нежелани сърдечно-съдови ефекти.

 

История на адреномиметиците

 

 

Историята на адреномиметиците започва през 1901 г., когато японският учен Джокичи Такамине успешно изолира адреналин от надбъбречните жлези на животни. Този пробив предоставя първата чиста проба от това съединение, което позволява подробното му изучаване и приложение. Не след дълго са разработени фармацевтични препарати на хормона.

Средата на 20-ти век бележи значителен напредък в разбирането на адренергичните рецептори. Учените откриват, че адренергичните рецептори могат да бъдат категоризирани в алфа (α) и бета (β) типове, всеки със специфични подтипове. Това разбиране довежда до разработването на по-селективни адреномиметични лекарства.

Епинефринът, синтетичната форма на адреналина, става едно от първите адреномиметични лекарства, използвани в клиничната практика. Неговите вазоконстрикторни и бронходилататорни свойства го правят подходящ при лечение на астма, анафилаксия и сърдечен арест.

Ранният успех на епинефрина стимулира по-нататъшни изследвания на синтетичните адреномиметици. През 20-те и 30-те години на миналия век усилията за синтезиране на адреномиметични лекарства довеждат до разработването на норепинефрин (норадреналин) и изопротеренол.

Установено е че норепинефрина стимулира алфа-адренергичните рецептори, като помага при лечението на хипотония и след настъпил травматичен, кардиогенен или постоперативен шок.

Изопротеренолът, синтетичен неселективен бета агонист, въведен в средата на 20-ти век, започва да се използва за астма и като сърдечен стимулант, а фенилефринът, алфа-1 агонист, разработен през 40-те години на миналия век като назален деконгестант и за повишаване на кръвното налягане при хипотензивни състояния.

По подобен начин клонидин, алфа-2 агонист, въведен през 60-те години на миналия век, се използва за лечение на хипертония чрез намаляване на симпатиковия отлив от централната нервна система.

От бета-адренергичната страна, албутеролът (салбутамол), разработен през 60-те години на миналия век, се появява като бета-2 агонист, който осигурява ефективна бронходилатация с минимални сърдечни странични ефекти при астма и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ).

Добутамин, бета-1 агонист, въведен през 70-те години на миналия век, се използва за лечение на остра сърдечна недостатъчност и някои видове шок поради способността му да повишава сърдечния контрактилитет и дебит.

Ефедринът, алкалоид, извлечен от растението ефедра, има свойства както на алфа, така и на бета агонист и се използва широко при астма, назална конгестия и като стимулант на централната нервна система. Псевдоефедрин, стереоизомер на ефедрин, се използва като назален деконгестант.

В края на 20-ти и началото на 21-ви век се наблюдава непрекъснат напредък в адреномиметичните лекарства, с фокус върху подобряването на селективността, ефикасността и безопасността.

Въвеждат се бета-3 агонисти, като мирабегрон, одобрен през 2010 г. за лечение на свръхактивен пикочен мехур. Този препарат действа, като отпуска мускула на пикочния мехур, намалява честотата и позивите за уриниране.

Съвременните адреномиметици са разширили приложенията си извън традиционните сърдечно-съдови и респираторни употреби. Например клонидин сега се използва и за синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието и определени болкови състояния, докато дексмедетомидин, друг алфа-2 агонист, се използва за седация.

 

Заключение

 

 

Разбирането на техните типове, ефекти, странични ефекти, противопоказания и лекарствени взаимодействия позволява на медицинските работници ефективно да използват адреномиметици за подобряване на грижите за пациентите. Информираността относно адреномиметиците помага на пациентите да контролират потенциалните рискове и да постигнат по-добри резултати от терапията.

 

Често задавани въпроси