24 май – Ден на славянската писменост и светите братя Кирил и Методий

Денят на светите братя Кирил и Методий – 24 май, е бил почитан като църковен празник и преди XII в., но за първи път е бил честван като национален Ден на просветата на 11 май през 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров.

Найден Геров неслучайно избира 11 май — това е общият църковен празник на двамата светии.

Съдържание

Какво празнуваме на 24 май?

24 май е един от най-светлите български национални празници. На тази дата честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, създадена от светите братя Кирил и Методий. Това е празникът, който има най-дълга традиция на честване – повече от 200 години с радост и гордост отбелязваме светлата дата.

 

Двадесет и четвърти май е българският празник, който е почитан от всяка една власт, от всяко едно правителство. Това е празникът, който стои над политиката, над борбите, освобожденията, войните.

Делото на светите братя Кирил и Методи е културно богатство за цялата европейска цивилизация.

 

Грегорианският календар

С въвеждането на грегорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден – 24 май.

След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника – църковен (11 май – като ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий) и светски (24 май).

Денят на българската просвета и култура и славянска писменост се чества ежегодно в много държави – Русия, Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия и много други. В края на XX век папа Йоан Павел II обявява братята за „покровители на Европа“.

В България по традиция празникът се отбелязва ежегодно с тържества и празнични шествия. В големите градове пред храмовете се провежда празнична литургия и благодарствен молебен, след което празнуващите се отправят в шествие към централните площади.

 

Какво знаем за Кирил и Методий?

Двамата братя са родени в Солун (днешна Гърция). Методий е роден през 810 г., а брат му Кирил – през 827 г. До наши дни са запазени сведения само за по-важните събития в живота им. Знаем, че произлизат от многодетно семейство. Баща им, който носел звучното име Лъв, бил високопоставен военен управител, а майка им се казвала Мария.

Поради ранната смърт на техния баща, грижата за двамата братя поема чичо им Теоктисто – висш държавник във Византийската империя.

С времето двамата братя се образовали и изградили авторитет на уважавани и начетени личности. Кирил станал преподавател в Магнаурската школа, а Методий бил назначен за игумен в манастира Полихрон.

 

Интересни факти за 24 май

 

 

Към 855-856 г., двамата братя създават славянската азбука – глаголица. Сътворяват книжовна славянска лексика и започват превода на свещените книги. В основата на новия книжовен език лежи солунското българско наречие, което те познават отлично.

През 860-861 г. двамата отиват на мисия при хазарите на Кримския полуостров, а след това при аланите и навсякъде проявяват блестящи способности.

През 863 г., по молба на Великоморавския княз Ростислав, Кирил и Методий са били изпратени във Великоморавия, за да популяризират там християнството и славянския език. Там те подготвят духовници и превеждат богослужебни книги, превеждат от гръцки на старобългарски език и така полагат основите на старобългарския литературен език.

Кирил и Методий създават азбуката, но и много молитви, полемични трудове, църковни служби и песнопения, догматични съчинения и преводи.

Най-известното стихотворно произведение на Константин-Кирил Философ е „Проглас към Евангелието”, а на Методий – „Канонът на св. Димитър Солунски”.

Кирил починал в Италия на 14 февруари 896 г. и е погребан в базиликата „Св. Климент” в Рим. След смъртта на брат си Методий продължил да разпространява славянската писменост до последния си дъх на 6 април 885 г. В края на IX век двамата братя са канонизирани от църквата за светци.

 

Учениците на Кирил и Методий

Делото на двамата братя е продължено от петимата им ученици – Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират подкрепа за своето дело в лицето на цар Борис I. Така били създадени Охридската и Преславската книжовни школи.

В резултат на просветната и книжовната дейност на учениците на Кирил и Методий, България станала основен център на славянската писменост.

 

Разликата между глаголицата и кирилицата

 

 

Думата “азбука” произлиза от имената на първите две букви от глаголицата – азъ и боукы. Английската дума за азбука “alphabet” пък се получава от имената на първите две букви от гръцката азбука – алфа и бета.

Разликите са следните:

• Глаголицата е азбуката, която била създадена от двамата братя. Техните ученици създали по-лесни за изписване букви и тази азбука била наречена кирилица в чест на Кирил. Около 10% от държавите на планетата днес пишат на кирилица. Глаголицата представлява система от графики. Тя се е състояла от 38 букви, предназначени да отразяват съвсем точно звуковите особености на старобългарския език.
• Кирилицата била създадена към края на IX век вероятно в Преславската книжовна школа. Тази азбука включвала 24 букви от гръцката азбука. Към тях били добавени още няколко букви, които отразявали спецификите на старобългарската реч. Кирилицата и глаголицата се ползвали едновременно в продължение на няколко века.

 

На глаголица били писани църковните книги, а на кирилица – светските. Постепенно обаче новата азбука изместила глаголицата.

 

Ранни свидетелства и честване на 24 май

Първите свидетелства за честването на 24-ти май са открити в арменски летописи от 1813 г. Там се споменава за отбелязването и почитането на светите братя в Шумен през 1803 г. Но първата дата, в която реално е бил отбелязан празника, е 11-ти май 1851 г., когато инициатор е Найден Геров, а мястото за провеждане е епархийското училище  „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“, който включва 14 куплета.

През 1901 г. Панайот Пипков открива стихотворението в учебника на свой ученик. Изключително вдъхновен, той създава музиката към него само за около четвърт час.

През 1856 година Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да се отбелязва като празник на българските ученици.

На 9 декември 2020 година, празникът е официално преименуван след гласуване в Народното събрание. Сегашният “Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност” преди това е бил “Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост”.

 

Химн на българската просвета

Песента “Върви, нарове възродени” се изпълнява като популярен химн на 24 май. Както споменахме по-рано, той е сътворен по стихове на Стоян Михайловски и музика на Панайот Пипков. За първи пък текстът е публикуван в сп. “Мисъл”, кн. 9-10, през 1983 г.

През 1901 г., на Панайот Панайотов, преподавател по музика в ловешкото училище, е възложено да напише нова песен, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Но той все не намира подходящ текст и постоянно отлага. На 9 май, два дни преди самия празник, Пипков забелязва, че едно от момчетата в неговия час съсредоточено чете едно стихотворение. Взема книжката му и се зачита.

Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му вече се заражда музиката за поръчаната песен. Той грабва тебешира и започва да записва нотите върху дъската. За 15 минути създава мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват.

На училищния празник я запява цялото училище.

Оригинален текст на стихотворението “Кирил и Методий”

По традиция учениците изпълняват само първите 6 от общо 14 строфи от стихотворението.

„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!

Върви към мощната просвета!…
В световните борби върви
от длъжност неизменно воден —
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…”

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет —
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет…

С налагането на тоталитарната власт са направени задължителните корекции по текста и се премахва споменаването на Бог. Цели строфи са били напълно премахнати, но в началото на 90-те години на 20 век, с настъпването на демократичните промени, е възстановена възможността да се цитира оригиналният текст.

 

Дворът на кирилицата

В град Плиска можете да си направите една незабравима разходка сред буквите на кирилица. В първата българска столица се намира уникален културно-исторически комплекс, наречен „Дворът на кирилицата“.

Комплексът е отворен през месец май 2015 г. и негов създател е Карен Алексанян – арменец, който живее от дълги години в България. Той създава музея с идеята да представи българската история по един интересен, модерен начин.

Композиционният център на комплекса е покръстителят Цар Борис I. Издигнати са и паметници на Кирил и Методи, високи по 3,5 м. , а над тях се извисява 12-метров кръст. Шест от буквите изписват името „Плиска“, а останалите са разположени свободно върху тревната площ.

Буквите са изработени в Армения от 12 арменски скулптори, а скулптурите на цар Борис I и на Св. Св. Кирил и Методий са дело на българския скулптор Бехчет Данаджъ. Към комплекса има параклис и картинна галерия, която проследява историята на покръстването, приемането на кирилицата в България и признаването на църковните славянски книги от християнския свят.

 

В заключение

24 май е един от най-светлите празници в българския календар. Необходимо е да пазим езика си, за да запазим културата, идентичността и ценностите си.

Прегърнете светлия празник, носете в сърцето си тридесетте буквички, сътворени от святото дело на Кирил и Методий и техните ученици, четете и пишете с тях и ги съхранявайте за бъдещите поколения, които също да усетят радостта от „празника на буквите“.

 

Често задавани въпроси