Зачервяване на очите? Може би е ирит!

Очите са един от най-ценните ни сетивни органи – чрез тях възприемаме около 80% от информацията, която ни заобикаля. Те ни позволяват да се наслаждаваме на красотата на света, да четем, да разпознаваме лица, да се ориентираме в пространството и да изживяваме живота пълноценно. Въпреки тази ключова роля, грижата за очите често остава на заден план.

Зачервяване на очите, пронизваща болка, замъглено зрение или повишена чувствителност към светлина – това са симптоми, които много хора биха приписали на преумора, алергия или настинка. Но понякога зад тези сигнали се крие нещо по-сериозно – състояние, наречено ирит. В настоящата статия ще разгледаме какво точно представлява иритът, кои са основните му симптоми, какви могат да бъдат причините за появата му и какви рискове крие, ако не се лекува своевременно.

Иритът се нарича още “предшестващ увеит”. Увеитът е възпаление, което обаче засяга по-голяма част от ирита – цялата увея (средния слой на окото – ирис, цилиарно тяло и хороидея). Увеитът не е заразен и рядко засяга деца, но не бива да се подценява.

Ирисът е съставен от мускулни влакна, които контролират колко светлина навлиза в зеницата (черната зона в центъра). Ирисът е отговорен зеницата да се свива при ярка светлина и да се разширява, когато е затъмнено.

Иритът се появява внезапно и може да се развие светкавично – от няколко часа до няколко дни. Тогава говорим за остър ирит. При хроничния ирит симптомите се развиват постепенно и траят около 3 месеца.

 

Как да разберем дали имаме ирит?

Иритът може да се появи на двете очи. Обикновено се развива изведнъж и за съжаление може да продължи доста дълго – до 3 месеца.

Симптоми и сигнали за ирит могат да бъдат:

• Зачервяване на очите
• Дискомфорт и сърбеж около очите
• Чувствителност към светлина
• Намалена зрение или замъглено зрение
• Главоболие
• Странна или прекалено малка форма на зеницата

 

При поява на тези симптоми е важно да реагираме бързо. Макар и да звучи като самостоятелно заболяване, всъщност иритът вече е вид увеит, но с ограничен обхват. Проблемът настъпва, когато възпалението не се диагностицира и лекува навреме, защото в тези случаи то може да се разпространи и да засегне други части на окото. Ако не се вземат мерки, възпалителният процес може да премине отвъд ириса и да обхване:

• Цилиарното тяло – водещо до иридоциклит
• Хориоидеята и ретината – водещо до заден увеит или дори панувеит (възпаление на цялата увея)

 

Тези форми са по-тежки, по-упорити за лечение и носят по-висок риск от трайни увреждания на зрението.

 

Причини за ирит

 

 

Иритът може да се появи внезапно и без ясна причина, но в много случаи е свързан с други здравословни състояния. Разпознаването на потенциалните причини е от съществено значение за точното лечение и превенцията на повторна поява. Причините за ирит се делят основно на две групи – автоимунни/възпалителни заболявания и външни фактори като инфекции или травми.

В 50% от случаите обаче причината остава неизвестна – това състояние се нарича идиопатичен ирит.

Най-честите възможни причини за ирит включват:

• Автоимунни заболявания, като Болест на Бехтерев (анкилозиращ спондилит, засягащ гръбначния стълб и тазовите стави), псориатичен артрит (артрит, причинен от псориазис), улцерозен колит, болест на Крон и саркоидоза (струпвания от имунни клетки в белите дробове и лимфните възли).
• Генетична предразположеност, особено при хора с HLA-B27 положителен статус. Наличието на протеина HLA-B27 се свързва с по-висок риск  от автоимунни заболявания.
• Инфекции, включително херпес симплекс/зостер, туберкулоза, сифилис и лаймска болест.
• Очни травми или хирургични интервенции, които могат да предизвикат възпаление.
• Усложнения от други възпалителни заболявания, като болест на Бехчет или ревматоиден артрит.

 

Тъй като иритът често е свързан със системни възпалителни процеси в организма, е важно пациентите с хронични автоимунни състояния да бъдат особено внимателни към симптомите на очно дразнене. 

Навременното диагностициране на основното заболяване може да бъде ключово за предотвратяване на рецидиви или по-сериозни усложнения. От друга страна, когато иритът е резултат от инфекция или травма, лечението трябва да бъде насочено както към възпалението, така и към конкретния причинител. Независимо от източника, всяка поява на ирит изисква бърза консултация с офталмолог, тъй като пренебрегването на симптомите може да доведе до трайни увреждания на зрението.

 

Опции за лечение

Лечението на ирит зависи от тежестта на възпалението и дали случаят е изолиран или повтарящ се. При по-леки епизоди, особено ако се случват за първи път, лекарят може да не назначи допълнителни изследвания. Въпреки това при повтарящи се случаи или тежка форма на ирит, е възможно да се направят лабораторни изследвания или образна диагностика за откриване на заболявания.

Основното лечение включва кортикостероидни капки за очи, които потискат възпалителния процес. Най-често се използва преднизолон ацетат, но също така могат да бъдат предписани и други кортикостероиди като дексаметазон или преднизолон натриев фосфат. Обикновено пациентите се връщат за контролен преглед около седмица след началото на терапията. В допълнение се прилагат и циклоплегици – капки, които отпускат мускулите зад ириса и намаляват болката. Най-често използваното вещество в тази група е хоматропин.

Точният режим на лечение трябва да бъде назначен от офталмолог и проследяван внимателно, за да се избегнат усложнения и да се постигне пълно възстановяване.

 

Какви могат да бъдат последиците от нелекуван ирит?

 

 

Макар иритът да има добри прогнози при навременно и правилно лечение, забавянето или липсата на терапия може да доведе до сериозни и дори необратими увреждания на зрението. Възпалението може да прогресира и да засегне други части в окото, като увеличи риска от усложнения, някои от които могат да причинят частична или пълна загуба на зрението.

Най-честите усложнения при нелекуван ирит включват:

• Катаракта: преждевременно помътняване на очната леща
• Глаукома: повишено налягане, което може да увреди зрителния нерв
• Витрит: възпаление на стъкловидното тяло
• Ретинит: възпаление на ретината, което може да наруши централното и периферното зрение
• Макулен едем: подуване в задната част на окото
• Банд кератопатия: отлагане на калций върху роговицата, което замъглява зрението
• Синехии (сраствания): залепване на ириса към лещата, което води до деформирана зеница и трайни изменения; срастване между ириса и роговицата или между ириса и трабекуларната мрежа, което може да блокира оттичането на вътреочната течност и да повиши вътреочното налягане.

 

Затова при поява на симптоми като болка в окото, замъглено зрение или чувствителност към светлина, е от съществено значение да се потърси медицинска помощ възможно най-скоро. Навременното лечение не само облекчава симптомите, но и предпазва от сериозни и дълготрайни усложнения.

 

Кога да потърсим помощ?

 

 

За да се намали рискът от усложнения, е важно да се потърси очен лекар в рамките на 24 часа, ако има съмнение за ирит. Колкото по-рано се започне лечение, толкова по-голям е шансът за пълно възстановяване без трайни увреждания. След стабилизиране на състоянието е от съществено значение да се следват препоръките и назначенията на лекаря, включително проследяващи прегледи.

Някои от симптомите, които задължително трябва да ни накарат да потърсим медицинска помощ, са:

• Болка в окото
• Чувствителност към светлина
• Зачервено око без предходна травма

 

Това би трябвало да са първите симптоми на ирит, но впоследствие могат да станат повече.

 

Заключение

Иритът е състояние, което често се подценява, но крие реални рискове за зрението, особено ако не бъде диагностициран и лекуван навреме. Зачервено и болезнено око, чувствителност към светлина или замъглено зрение не бива да се пренебрегват – това са сигнали, с които тялото ни подсказва, че нещо не е наред. Колкото по-рано потърсим помощ от офталмолог, толкова по-малък е рискът от усложнения като глаукома, катаракта или трайна загуба на зрение.

Грижата за очите е не по-малко важна от грижата за сърцето, ставите или храносмилането – защото зрението е незаменимо. Навременната реакция е от голямо значение!

 

Често задавани въпроси