Яхния с наденица, домати и чушки

Понякога искаме да си приготвим нещо засищащо, но нямаме много време, затова избираме да си направим яхния с наденица, домати и чушки. Добавяме и тиквичка, за да стане хубав сос, и имаме готово вкусно ястие за обяд или вечеря.

Ето и какви са продуктите и стъпките за рецептата.

 

Рецепта за яхния с наденица, домати и чушки

Ако имате тиган с незалепващо покритие и с капак, такъв съд е идеален за приготвянето на яхния с наденица. По този начин ще можете хубаво да задушите зеленчуците и те ще се превърнат в ароматен, гъст сос.

 

Необходими продукти:

• 2 червени чушки  (~240 г)
• 1 тиквичка (~150 г)
• 2 стръка зелен лук (~25 г)
• 2 домата (~220 г)
• 1 ч.л. чесън на прах
• 2 с.л. краве масло Гхи
• 2 с.л. доматено пюре (~30 г, без захар)
• 1 ч.л. червен пипер
• Сол и черен пипер на вкус
• 5 наденици (500 г, свински или по избор)

 

Начин на приготвяне:

1. Нарежете надениците на колелца и лука на ситно. Загрейте мазнината в тиган и запържете до омекване на лука, около 5 минути, като разбърквате постоянно.
2. Добавете нарязаните чушки и тиквичка, разбъркайте и покрийте тигана, като оставите на средна температура за около 10 минути, разбърквайки от време на време.
3. В друга тенджерка кипнете вода. Подгответе си и една купа със студена вода за бланширане на доматите.
4. Направете по един кръстосан разрез на върха на всеки домат и ги пуснете в кипящата вода за 30-40 секунди. Извадете ги и ги поставете директно в купата със студена вода.
5. Обелете люспите, които вече много лесно ще паднат.
6. Нарежете доматите на ситно и ги добавете в тигана при останалите съставки, заедно с доматената паста, чесъна на прах, солта и черния пипер.
7. Разбъркайте, покрийте тигана отново и гответе около 15 минути, като разбърквате от време на време, докато доматите станат на пюре.

По желание, сервирайте всяка порция яхния с наденица с пресен, ситно нарязан магданоз.

Рецепти за подобни и други кето ястия – от предястието до десерта, ще откриете и между страниците на кулинарната ни поредица „Кето фантазии„.

			Select all

 

Кратка история на наденицата

 

 

Според онлайн речника Merriam-Webster, първата известна употреба на думата „наденица“ е през 15-ти век. В средноанглийския „sausige“ произлиза от нормандския френски „sauseche“ или „saucis“, което, само по себе си, произлиза от къснолатинското „salsicia“ (от латински salsus, „солено“).

Връзката със солта има смисъл, тъй като традиционно производителите на колбаси осоляват различни месни остатъци, вътрешности, мазнини, за да ги запазят. Тези смеси се пълнят в обвивки, направени от почистените черва на животното, като по този начин се получава характерната цилиндрична форма. Не е изненадващо, че колбасите и саламите са едни от най-старите приготвяни храни, независимо дали са сварени и изядени веднага или консервирани в различна степен.

Историята на колбасите започва преди около 4000 години. Една акадска клинописна плочка от Месопотамия например носи информаци за ястие от черва, пълни с някакъв вид кайма.

В Китай вид наденица, lup cheong, е записана от Северната и Южната династии (589 г. пр. н. е. до 420 г. пр. н. е.). Описва се като направена от козе и агнешко месо със сол и овкусена със зелен лук, сос от боб, джинджифил и черен пипер.

Колбасите са били популярни както сред древните гърци, така и сред римляните, а най-вероятно и сред различните племена, обитаващи по-голямата част от Европа.

Най-ранното появяване в класическата литература например е на вид кървавица, спомената около 800 г. пр. н. е. в книга 18 от класическата сага на Омир „Одисеята“:„Тук при огъня лежат кози коремчета, които сложихме там за вечеря, след като ги напълнихме с тлъстина и кръв.“

По-късно Исихий, раннохристиянски светец, споменава, че през 500 г. пр. н. е. гръцкият драматург и философ Епихарм от Кос е написал комедия, наречена Orya („Наденицата“; буквално означава „свинското месо“).

 

Откъде произхожда луканката?

Ранен пример за италианска наденица е lucanica, открита от римляните след завладяването на Лукания, исторически регион в Южна Италия. Потомците на тази древна римска наденица, чиято рецепта се е променила значително през хилядолетията, могат да бъдат намерени в Италия (luganega), Испания (longaniza), Португалия (linguiça), Гърция (loukaniko), България (lukanka, луканка). Днес тази наденица се идентифицира като Lucanica di Picerno, която се произвежда в Базиликата, чиято територия е била част от древна Лукания.

Благодарение на римляните, първата разпознаваема рецепта, използваща дължина на червата, а не стомаха на животно като обвивка, може да бъде намерена в книга 2 на De Re Coquinaria („За готварството“) на Апиций, римски гурме готвач и най-познатият автор на готварски книги през древността.

В рецептата той инструктира готвача следното: „Вземете жълтъците от шест твърдо сварени яйца, нарязаните кедрови ядки, лука и нарязания праз лук и смесете с кръв и кайма. Добавете смлян пипер и напълнете червата с плънката. Гответе в бульон и вино.“

От Средновековието различни европейски градове стават известни със своите местни разновидности на колбаси, различаващи се по видовете меса, които се използват, овкусяващите съставки (чесън, чушки, вино и др.) и начина на приготвяне. Видове като „Frankfurter“ (Франкфурт на Майн), „Bologna“ (Болоня, Италия) и „Romano“ (Рим) са незабавно разпознаваеми, като са кръстени на местата си на произход.

По същия начин саламът (наречен на процеса на осоляване, италиански: salare – „да осоляваш“) е подобен популярен вид наденица с множество национални и регионални разновидности.

 

Още от здравословната ни кухня

 

 

Ако нашето предложение за яхния с наденица ви е харесало, можете да разгледате още много подобни предложения в секцията „Кето рецепти“ в нашия блог.

Присъединете се и към здравословната ни и споделена кухня във фейсбук.

Приятен апетит!