Проф. Пламен Кинов: Съвременното ендопротезиране връща пациента към нормален живот с минимална болка и максимална функция на ставата

Днес болката и ограничената подвижност вече не означават задължително инвалидизация. Благодарение на развитието на ортопедичната хирургия, ендопротезирането дава шанс на хиляди хора да се движат отново без болка и да възстановяват активния си начин на живот.

Кои професии носят най-висок риск от преждевременно ставно увреждане? Защо е опасно наднорменото телесно тегло? Какви са съвременните хирургични техники и лечебни подходи към пациента? По тези и други въпроси, свързани с ендопротезирането, разговаряме с проф. Пламен Кинов – изтъкнат специалист по ортопедия и травматология.

Съдържание

Еволюция на ендопротезирането: Oт слоновата кост до титаниевите импланти

Първите опити за заместване на ставни структури датират от края на XIX век, когато немският хирург Теодор Глук експериментира с протези, изработени от слонова кост. Идеята му е революционна за времето си, но недостатъчните познания за биосъвместимостта и свойствата на материалите, както и инфекциите, възпрепятстват успеха на тези ранни опити.

През първите десетилетия на XX век се развиват т.нар. интерпозиционни артропластики. Основното при тях е поставяне на метал, стъкло или друг материал между увредените ставни повърхности. Целта е да се намали болката и да се запази движението. Значителна стъпка в това направление правят френските хирурзи Жан и Робер Жюде, които през 40-те години на XX век разработват акрилна протеза на бедрената глава. Истинската революция в ендопротезирането започва с британския ортопед сър Джон Чарнли, който в началото на 60-те години създава концепцията за нискофрикционната артропластика. Този метод е свързан с полиетиленови ставни повърхности и костен цимент за фиксация.

В следващите години тазобедреното протезиране се превръща в надеждно и широко приложимо лечение.

След 1970 г. развитието продължава с въвеждане на безциментни импланти, нови метални сплави, керамични компоненти и усъвършенствани полимерни материали. Днес към тях се добавят компютърна навигация, персонализирано планиране и роботизирана хирургия, чрез които се постига още по-голяма точност на хирургичната намеса и дълготрайност на резултатите. Неслучайно през 2007 г. авторитетното списание „The Lancet“ определя тоталното тазобедрено ендопротезиране като „операцията на века“ –признание за медицинския пробив, постигнат основно през XX век.

 

За проф. Пламен Кинов

 

 

Проф. д-р Пламен Кинов, д.м.н. е сред водещите специалисти в областта на ортопедията и травматологията в България. Още от началото на кариерата си той се посвещава на развитието на съвременните методи за лечение на заболявания и травми на опорно-двигателния апарат. Специализирал е в Германия, Австрия, Италия, САЩ и Англия. Защитил е докторска дисертация на тема „Асептично разхлабване на тазобедрената артропластика“.

Проф. Пламен Кинов е автор е на над 300 научни труда и активен участник в български и международни научни форуми. Носител е на множество международни отличия, сред които са световната награда „Абдел-Хай Машхур“ на Международното дружество по ортопедична хирургия и травматология (SICOT, 2005 г.) и наградата на 10-ия конгрес на Българската ортопедична и травматологична асоциация (БОТА, 2007 г.).

Той е член на БОТА,  на  Съюза на учените в България, Европейската федерация на националните ортопедични асоциации, Европейското дружество по хирургия на тазобедрена става и Американската асоциация на ортопедичните хирурзи. Основател е на Ортопедичен център Кинов. От 2020 г. проф. Пламен Кинов е ръководител на Катедрата по ортопедия и травматология при Медицинския университет в София. Към момента е част от специализираните екипи по ортопедия на ДКЦ „Вита“ и „Ортопедичен център Кинов“.

 

Интервю с проф. Пламен Кинов

– Проф. Кинов, читателите ни вече са запознати с това какво представлява ендопротезирането, как протича операцията и кои са най-честите заболявания, водещи до износване на ставите. Нека сега обърнем внимание на по-малко обсъждани аспекти – например кои професии крият най-висок риск от преждевременно ставно увреждане и защо?

Най-висок е рискът при дейности, свързани с многократно повтарящи се екстремни движения, голям обем на движение и високи механични натоварвания. Сред тях са спортната гимнастика, балетът, футболът, борбата, вдигането на тежести и други високонатоварващи спортове. Причината е не само интензивното физическо усилие, а съчетанието от последователни микротравми, остри травматични увреждания и хронично претоварване на ставния хрущял. С времето това ускорява износването на ставата.

Например при гимнастиците и балерините увреждащи са изключително големите по обем движения и многократното заемане на крайни позиции на ставите. При футболистите, борците и щангистите неблагоприятни са честите травми, повтарящите се силови натоварвания и значителното механично въздействие върху ставите.

Разбира се, не всяка професия, свързана с физически усилия, неизбежно води до смяна на става.

Рискът зависи от съчетанието на генетична предразположеност, продължителност и мощност на натоварването, както и начините за възстановяване.

Когато всички възможности на консервативното лечение са изчерпани и болката, ограниченията в движението и нарушеното качество на живот продължават да се задълбочават, ендопротезирането се оказва единственото ефективно решение.

 

– Отдавна се знае, че хората с голяма телесна маса, се движат по-трудно и често се оплакват от ставни проблеми…

Да,  наднорменото тегло е един от важните рискови фактори за увреждане на ставите (особено на коленните, тазобедрените и глезенните), които ежедневно поемат основната тежест на тялото. Причината е не само в по-голямото механично натоварване, което те понасят при всяко движение, а и в метаболитните промени, свързани със затлъстяването.

Натрупването на мастна тъкан води до хронично нискостепенно възпаление в организма, което може да ускори процесите на увреждане на ставния хрущял. Така се оформя порочен кръг: повишеното тегло увеличава натоварването върху ставите, постепенно се появяват болка, скованост и ограничаване на движенията. Тази намалена физическа активност, от своя страна, води до по-слаба мускулна сила и още по-минимална подвижност, което допълнително улеснява покачването на килограмите. С времето порочният кръг се превръща във фактор за развитие или ускоряване на  някои дегенеративни заболявания на опорно-двигателния апарат.

 

Източник depositphotos.com

 

– Наблюдава ли се разлика между мъжете и жените сред пациентите, които се нуждаят от смяна на стави?

Има известна разлика. Ендопротезирането се извършва малко по-често при жените, отколкото при мъжете. Това се обяснява основно с анатомичните и биомеханичните различия между половете. Едно от тях е анатомията на таза при жените. По-широката му форма е еволюционна адаптация, свързана с раждането, която влияе върху механиката на движение и разпределението на натоварването върху долните крайници, особено върху коленните и тазобедрените стави.

По време на бременността хормоналните промени водят до повишена еластичност на съединителната тъкан и отпускане на връзките, което подпомага раждането. Тази по-голяма подвижност обаче има и своята цена: ставите на жените нерядко се оказват по-чувствителни към продължително натоварване. Всичко това може да се разглежда като своеобразен еволюционен компромис, тъй като промените, улесняват раждането, но в някои случаи са свързани с по-голяма податливост към дегенеративни ставни изменения.

 

– Често се говори за напредъка на ендопротезирането, но по-малко се обръща внимание на самите протези. Интересно е да научим какви нови материали се използват при изработването на импланти и какви са техните предимства?

В ендопротезирането през последните десетилетия се отбелязва значително усъвършенстване на съществуващите и вече утвърдени материали. Един от най-важните пробиви е въвеждането на високоустойчив омрежен полиетилен. Той значително намалява износването на ставните импланти в сравнение с по-старите видове полиетилен и днес се използва широко в ендопротезирането. Материалът съчетава много добри механични качества с по-голяма устойчивост на удар и по-ниска крехкост в сравнение с керамичните компоненти, което е негово съществено предимство.

Керамиката също остава ценен материал в ендопротезирането благодарение на отличната си биосъвместимост, високата износоустойчивост и ниското триене. Прилагат се също титаниеви сплави, които са сред основните материали при изработването на импланти заради високата си биосъвместимост, здравина и способност за надеждна фиксация към костта. Развиват се и специални повърхностни покрития, които подпомагат взаимодействието между импланта и костната тъкан, а при пациенти с доказана чувствителност към определени метали могат да бъдат част от индивидуалния избор на имплант.

 

– Как развитието на хирургичната техника променя ендопротезирането по отношение на травмата за пациента и неговото възстановяване след оперативната намеса?

През последните години все по-широко се прилагат минимално инвазивни подходи, стига те да са подходящи за конкретния пациент. Целта е да се намали оперативната травма, да се запазят в максимална степен околните тъкани и да се създадат условия за по-бързо възстановяване. Това позволява по-ранно раздвижване, по-малка следоперативна болка, по-кратък болничен престой и по-бързо връщане към ежедневните дейности. Важно е обаче да уточним, че терминът „безкръвна операция“, който често се използва в публичното пространство, не е медицински коректен.

Не съществуват напълно безкръвни операции. При всяка хирургична намеса има определена кръвозагуба. По-точно е да говорим за щадящи хирургични техники, при които се цели минимална травма на тъканите и ограничена кръвозагуба.

Днес успехът на ендопротезирането зависи не само от самата операция, но и от цялостното отношение към пациента, което включва: добрата подготовка преди интервенцията, съвременните методи за обезболяване, ранното раздвижване и активната рехабилитация. Това всъщност е програма за бързо възстановяване след операция, която позволява на пациентите по-бързо и по-безопасно да си възвърнат необходимата им подвижност и самостоятелност. В нашата практика работим в  сътрудничество с кинезитерапевти. Убедени сме, че крайният успешен резултат се постига с координираните усилия на целия медицински екип. Целта ни е пациентът възможно най-бързо да се върне към нормалния си начин на живот с минимална болка и максимално добра функция на ставата.

 

– Ще се превърне ли робот-асистираното ендопротезиране в стандарт на лечение?

Вероятно да, но постепенно. Робот-асистираните системи вече се използват в големи ортопедични центрове по света. В България те все още не са широко разпространени, но работим с компютърна навигация, която е важна стъпка в тази посока. Искам да подчертая, че роботиката не е панацея и не бива да се приема, че може да замени опита и преценката на хирурга. Тя е инструмент, който подпомага специалиста за по-голяма прецизност при планирането и изпълнението на операцията.

Данните от проучванията показват, че при определени процедури робот-асистираната хирургия може да подобри точността на позициониране на имплантите и в някои случаи да доведе до по-добри клинични резултати и по-висока удовлетвореност на пациентите. Със сигурност през следващите години науката и технологиите ще продължат да се развиват и усъвършенстват.

 

– Благодаря Ви, проф. Кинов, за това интервю.

 

Остана неизказана пред професора една мисъл, породена от думите му за бъдещето на робот-асистираното еднопротезиране. Тя принадлежи на великия Волтер. В последните години от живота си философът на Просвещението, предчувствайки настъпващата промяна не като разрушение, а като победа на знанието, е написал: „Блажени са младите, те ще видят хубави неща“.