Проф. Борислав Владимиров: Ортопедичният преглед в първия месец след раждането предпазва от дисплазия на тазобедрената става

В първите седмици след раждането на бебето родителите се адаптират към голямата промяна в живота си. И в своето ново, напрегнато ежедневие те лесно могат да пропуснат един от най-важните профилактични прегледи – този при детския ортопед. А именно той понякога се оказва решаващ за бъдещето на детето, защото навременното откриване на дисплазия на тазобедрената става може да предотврати продължително лечение, сериозни усложнения и дори необходимостта от хирургична намеса и смяна на тазобедрена става.

Как възниква дисплазия на тазобедрената става, как се проявява и какви са възможностите за профилактика? На тези и още важни въпроси отговаря известният детски ортопед проф. Борислав Владимиров.

Нарастващата честота на случаите налага провеждането на образователни кампании, чрез които се препоръчва свободно движение на долните крайници на новороденото и оставянето му в т.нар. „жабешка“ позиция – с бедра, сгънати и естествено разтворени встрани.

Само за две години образователните кампании в Киото постигат впечатляващи резултати: честотата на дисплазията на тазобедрената става намалява от 52,9 на 1000 живородени деца (в периода 1971–1973 г.) до 5,6 на 1000 (в периода 1974–1976 г.). Този рязък, почти десетократен спад се свързва основно с повишената информираност на родителите.

Впоследствие в Япония е разработена национална програма, която обхваща цялата страна. След нейното въвеждане случаите на дисплазия на тазобедрената става намаляват още повече в рамките на едно поколение. Днес японският опит се приема като категорично доказателство, че положението на тазобедрените стави през първите седмици след раждането може пряко да повлияе върху развитието на опорно-двигателната система на детето.

 

За проф. Борислав Владимиров

Проф. Борислав Владимиров, дмн е сред водещите експерти по детска ортопедия и травматология в България. Специализирал е в Русия, Англия и Германия. Известен е с успехите си в навременната диагностика и лечението на дисплазия на тазобедрената става, вродени деформации на крайниците, гръбначни изкривявания и редица други ортопедични състояния в детска възраст. Въвел е многобройни съвременни оперативни техники. Бил е преподавател на студенти, специализанти и докторанти. Той е отличен с множество национални и международни награди, включително приз на European Paediatric Orthopaedic Society (EPOS) за приноса си в детската ортопедия и травматология, както и в медицинското образование,

Проф. Борислав Владимиров е автор, съавтор и редактор на монографии, учебници и ръководства по ортопедия и травматология. Има над 200 научни публикации. Член е на български и международни професионални асоциации в областта на ортопедията и травматологията. В продължение на две десетилетия е работил в Клиниката по детска ортопедия към УСБАЛО „проф. Бойчо Бойчев” – Горна баня. Практикувал е и в други университетски болници. Сега е експерт към медицинските екипи на МЦ „Ориндж“ – София и МЦ „За Детето“.

 

Интервю с проф. Борислав Владимиров

 

 

Проф. Владимиров, бихте ли обяснили какво представлява дисплазията на тазобедрената става?

– Дисплазията е нарушение в развитието на тазобедрената става. При него ставната ямка на таза е недостатъчно оформена. В нея нормално се разполага caput femoris (главата на бедрената кост). При това нарушение ставната ямка е по-плитка от обичайното. В такива условия главата на бедрената кост не се центрира и не се задържа стабилно в ставата, като в зависимост от степента на изместване може да настъпи сублуксация или луксация.

Когато се наблюдава само нарушение в развитието на ставните структури без изместване на ставните повърхности, се установява дисплазия. При частично изместване на caput femoris извън ставната ямка състоянието се определя като сублуксация. Когато главата на бедрената кост е напълно извън ставната ямка, и е изместена над нея, се касае за луксация – пълно изкълчване на тазобедрената става.

Защо днес все по-често се говори за „развиваща се дисплазия“, а не за „вродена“?

– Съвременният термин по-точно отразява реалния биологичен процес на развитие на тазобедрената става. То е динамично и може да протича както в нормални, така и в патологични граници. Аномалиите понякога възникват още в ембрионалния период вследствие на нарушения във формирането на тазобедрената става и неблагоприятни вътреутробни условия. В други случаи отклоненията се проявяват по време на раждането като резултат от механични въздействия и особености на родовия процес. Трета група са т.нар. постнатални отклонения. Те могат да бъдат обусловени от различни фактори след раждането, включително неправилно повиване на бебето с изправени и събрани крачета, което затруднява центрирането на главата на бедрената кост в ставната ямка.

Има ли симптоми, които могат да насочат родителите към съмнение за дисплазия на тазобедрената става?

– В много тежки случаи, когато е установена луксация на тазобедрената става, единият долен крайник на детето може да се окаже по-къс от другия с около 1–1,5 см. Понякога при къпане или преобличане на бебето се установява, че крачетата му не се разтварят симетрично и напълно встрани, както е при нормалното развитие на тазобедрената става. Ограничението е едностранно или двустранно. Тази скованост е важен предупредителен признак.

При най-леките форми обаче липсват видими клинични симптоми. Затова ранният профилактичен ортопедичен преглед, още в първите седмици след раждането, е от решаващо значение за навременното диагностициране и лечение на състоянието, преди да са настъпили трайни изменения в ставата.

Кога се налага операция?

– Съвременната детска ортопедия значително промени показанията и времето за оперативно лечение при дисплазия на тазобедрената става. В миналото преобладаваше становище за изчакване до около 3-годишна възраст, когато клинично се проявява накуцване, и едва тогава се пристъпваше към оперативна корекция. Днес този подход се счита за закъснял. При съвременните диагностични постижения терапевтичната стратегия е насочена към възможно най-ранно повлияване на патологичния процес. В случаите, при които консервативното лечение не води до стабилизиране на ставата или при по-тежки форми на луксация, оперативната интервенция може да бъде обсъдена още в първата година, около 8-ия месец. Решението за хирургична намеса се взема индивидуално, въз основа на клиничната оценка, образната диагностика и отговора към проведеното консервативно лечение.

Срещате ли днес разминаване между поколенията в грижата за детето? Например: бабата настоява за традиционни подходи, а майката разчита на информация от интернет.

– Когато започнах работа като млад ортопед, все още беше широко разпространено схващането, че новороденото трябва плътно да се повива с пелени и повои, за да се „изправят“ долните му крайници и да се предотвратят бъдещи изкривявания. С времето обаче настъпи съществена промяна. Повишаването на здравната култура и по-доброто информиране на майките чрез тогава съществуващите женски и детски консултации  (структури, които за съжаление днес в голяма степен липсват) доведе постепенно до отпадане на практиката за повиване. Паралелно с това бяха въведени организационни мерки, насочени към ранна профилактика.

В този контекст е особено важно младите майки да не се отнасят безкритично към информацията, която получават от интернет, а да се доверяват на компетентни и авторитетни медицински източници. Следва да се има предвид, че съществува Методично указание на Министерство на здравеопазването, което предвижда до края на първия месец след раждането да се извършва първичен ортопедичен преглед, включващ ултразвукова диагностика на развитието на тазобедрените стави.

В редица страни на Западна Европа тази диагностика се осъществява още в родилния дом, в първата седмица след раждането. У нас, в същия мащаб, подобно решение не беше взето, основно поради организационни причини. Въпреки това срокът до края на първия месец остава напълно адекватен и медицински обоснован. Важно е родителите да бъдат информирани и своевременно да осигуряват на детето си профилактичен преглед при ортопед дори при липса на видими отклонения. В случаите, при които възникне съмнение или са открити клинични признаци на дисплазия на тазобедрената става, консултацията трябва да се проведе незабавно.

До каква степен са осигурени условия за работа на ортопедите, включително ползването на апаратура, за да се извършват необходимите прегледи и гарантирана ли е профилактиката за всички пациенти?

– Ултразвуковото изследване е включено в обхвата на Националната здравноосигурителна каса. Достъпно е за всички деца. За провеждането му са необходими кабинет и ултразвуков апарат – условия, които са осигурени в почти цялата страна. Диагностиката се извършва от специалисти в болнични структури, също и в извънболничната помощ. У нас почти всеки ортопед, освен в болница, е принуден да работи и в частен кабинет, защото животът го изисква. Така че има къде да се направи прегледът и родителите не бива да го пропускат.