Проф. Николай Цанков: Биологичните препарати овладяват псориазиса, но не го премахват

Обновена: 18.11.2026|
5 мин. четене
Проф. Николай Цанков

„Коремът ми, сякаш накълван от огромна птица, беше осеян с червени корички, големи колкото монети. Псориазис … Това беше проклятие.“

Джон Ъпдайк, „Кентавърът“, 1963

Едва ли има по-въздействащо описание на болестта от разказа на писател, който я носи в собственото си тяло. Сред най-ярките литературни свидетелства за люспестия лишей (на латински psoriasis) са романът „Кентавърът“, разказът „От дневника на един прокажен“ и есето „Във война с моята кожа“ на Джон Ъпдайк. Те показват колко дълбоко псориазисът засяга човека и оставя следи не само по кожата, но и в душата му. Затова усилията на дерматолози и изследователите са насочени към все по-ефективни терапевтични подходи.

За съвременното лечение на псориазиса разговаряме с доайена на българската дерматология проф. Николай Цанков.

Съдържание

    Многоликата болест

    Псориазисът е заболяване, при което нарушения в регулацията на имунната система предизвикват и поддържат възпалителен процес в организма. Макар това състояние най-често да се проявява по кожата, то далеч не е само дерматологичен проблем. Зад видимите изменения стои сложно взаимодействие между генетична предразположеност, имунни механизми и фактори на околната среда.

    Известни са разнообразни форми на псориазис – от зачервени, покрити със сребристобели люспи участъци по кожата до тежко възпаление, обхващащо почти цялата кожна повърхност. Понякога се засягат ноктите и ставите, като в последния случай може да се развие псориатичен артрит. Заболяването не се ограничава само с тези проблеми. Хроничното възпаление е свързано с повишен риск от метаболитен синдром, затлъстяване, захарен диабет тип 2 и увреждания на сърцето и съдовете.

    Различни са и тежестта и ходът му. Загрозяващите видими увреждания, сърбежът, болката и преживяването на социална стигма често водят до тревожност, депресивни състояния и изолация. Така зад кожните прояви се очертава сложно системно заболяване, което изисква не само контрол върху симптомите, но и комплексно лечение и дългосрочно проследяване както на кожното състояние и ставните прояви, така и на метаболитните и сърдечносъдовите рискови фактори.

     

    За проф. Николай Цанков

    Чл.-кор. проф. д-р Николай Цанков, д.м.н., е изтъкнат български дерматолог, учен и преподавател с международно признание.

    През 2025 г. Европейската академия по дерматология и венерология  го удостои с престижната награда Clinical Care Award – първото отличие от този вид, присъдено на български дерматолог.

    През 2026 г. той получи и Годишната награда „Доц. д-р Красимир Киров“ на Българската асоциация по дермато-онкология. Призът се присъжда за значими постижения в медицината и подкрепа за развитието на дермато-онкологията в България. Носител е на още отличия, като: наградата „Проф. д-р Богомил Берон“ на Българското дерматологично дружество за лечебна, преподавателска и научна дейност; „Златна Панацея“ на Медицинския университет в София; „Лекар на годината“ на Българския лекарски съюз за 2005 г.

    Той е член-кореспондент на Българската академия на науките и почетен председател на Българското дерматологично дружество. Повече от пет десетилетия проф. Николай Цанков посвещава на развитието на дерматологията и венерологията у нас. Бил е декан на Медицинския факултет при Медицинския университет в София, президент на Централната и Източноевропейската дерматовенерологична асоциация (Central Eastern Dermato-Venereological Association, CEEDVA) и член на ръководството на Европейската академия по дерматология и венерология. Почетен член е на 17 дерматологични и медицински научни дружества в Европа и САЩ. Научното му творчество обхваща над 850 труда, включително монографии, учебници, научни статии и доклади, посветени на различни аспекти на клиничната дерматология, псориазиса и климатотерапията.

     

    Интервю с проф. Николай Цанков

     

    Проф. Николай Цанков

     

    Проф. Цанков, навлизането на биологичните препарати често се определя като терапевтична революция в лечението на псориазиса. Широко известно е, че те са получени чрез биотехнологични методи от живи клетки и действат прицелно върху молекулите и сигналните пътища, които поддържат възпалението и нарушената имунна регулация. Кое е най-голямото предимство на тази терапия?

    – Предимството е най-вече в клиничния резултат. Биологичните препарати потискат специфични звена на патологичния имунен отговор, което води до значително намаляване, а при част от пациентите и до пълно или почти пълно изчистване на кожните лезии. Облекчават се сърбежът и дискомфортът, подобрява се качеството на живот. При правилно подбрана терапия може да се постигне продължителен контрол на заболяването. Ползите им обаче не бива да се възприемат като химни (възторжено и безкритично), тъй като тези лекарства не премахват генетичната предразположеност към псориазис. Те не водят до окончателно излекуване. След прекратяване на терапията при много пациенти симптомите постепенно се възобновяват.

    При какви форми на болестта се предписват биологични лекарства?

    – Обикновено биологичните препарати се назначават при умерено тежки и тежки форми, когато конвенционалното системно лечение не е достатъчно ефективно, противопоказано е или не се понася добре. Преди започване на терапията се извършва подробна оценка на състоянието на пациента, включително за съпътстващи хронични заболявания и наличие на активни или латентни инфекции.

    Имат ли биологичните препарати странични ефекти?

    – Лекарствата, както и хората, могат да изглеждат прекрасни, обаче винаги имат по някой скрит недостатък. При биологичната терапия са възможни локални реакции в мястото на инжектиране. Повишен е рискът от определени инфекции, включително гъбични инфекции при някои групи препарати, както и реактивиране на латентни инфекции. Затова преди започване на лечението се прави задължителен скрининг (систематично изследване за ранно откриване на определени заболявания или рискови състояния, включително такива без проявени симптоми), а пациентите се проследяват и по време на терапията. Макар досегашните данни да показват сравнително добър профил на безопасност, въпросът за дългосрочните ефекти на биологичните препарати е важен и изисква продължаващо наблюдение.

    Откриването на кортикостероидите през ХХ век също е било посрещнато като терапевтична революция. 

    – Да, при въвеждането на кортикостероидите към мощното им противовъзпалително действие бяха насочени големи очаквания. Клиничният опит обаче направи оценката за тези лекарства по-балансирана, и за ползите, и за рисковете, свързани с дългосрочната или неправилната им употреба. В съвременните гайдлайни (клинични ръководства, които обобщават научните доказателства и формулират препоръки за добра медицинска практика) се обръща специално внимание на употребата на кортикостероиди.

    При псориазис локалните препарати от тази група се използват за ограничен период, съобразен с характеристиките на отделния продукт и състоянието на засегнатата област. След тази първа стъпка се преминава към други локални средства като терапията трябва да се провежда под лекарски контрол.

    А прилагат ли се системни кортикостероиди (лекарства, които въздействат на целия организъм) под формата на таблетки или инжекции?

    – Системните кортикостероиди не се препоръчват за рутинно лечение на псориазис. Макар да потискат възпалението, те не осигуряват траен контрол върху заболяването, а продължителната им употреба може да доведе до сериозни нежелани реакции.

    Интересни проучвания са поведени в Гренландия. Там честота на псориазиса сред местното население, в сравнение със западноевропейците, се оказва по-ниска, а традиционното хранене на инуитите е богато на риба и омега-3 мастни киселини. Макар връзката между ниската заболеваемост и хранителния режим да не е доказана, възниква въпросът – има ли диета, която да облекчава тежестта на заболяването?

    –Не съществува специална диета при псориазис. Но правилното хранене може да подпомогне контрола на възпалението и да подобри метаболитното здраве. Това, което препоръчваме е балансирано хранене, за предпочитане близко до средиземноморския модел (с повече зеленчуци, плодове, бобови и пълнозърнести храни, риба, зехтин и ядки), ограничаване на алкохола и поддържане на здравословно тегло. Хранителният режим е важна част от комплексния подход към болестта, но не замества специфичното й  лечение.

    Какво е мястото на климатотерапията в комплексното повлияване на псориазиса?

    – Климатотерапията е позната от древността, но и днес е част от комплексния подход при псориазис. Българската дерматологична школа има съществен принос в областта на хелиотерапията (лечение чрез контролирано излагане на слънчева светлина), таласотерапията (използване на морския климат и морската вода) и високопланинското климатолечение, при което промените в интензитета на слънчевата радиация, температурата, влажността и парциалното налягане на кислорода предизвикват адаптационни реакции в организма.

    Ултравиолетовото облъчване, къпането в морска вода и специфичните климатични условия могат да доведат до значително подобрение на кожните прояви. Климатолечебният подход се определя индивидуално, като се съобразява със състоянието на пациента, особеностите и активността на заболяването, общото здравословно състояние и възможните противопоказания.

    В предишни интервюта казвате, че псориазисът атакува кожата, но ранява душата…

    – Така е. Емоционалното страдание на хората с псориазис, чиито кожни изменения са видими, понякога е много тежко. Те често се срещат с недоверие и страх, избягват плажа, басейна и близките контакти. Важно е обществото ни да разбира, че псориазисът е хронично незаразно заболяване. То не определя личността, привлекателността или стойността на човека.

     

    Когато уязвимостта се превръща в смелост

    В есето си „Във война с моята кожа“ Джон Ъпдайк се спира на три съдбовни решения в живота си. Първото е изборът на професия. Писателят е „човек, който работи с мастило, може да остане невидим и да изпраща свое заместващо присъствие –подпис, който се размножава, като същевременно прикрива автора си“. Ето и другите две решения: „Защо се ожених толкова млад? Защото, щом веднъж открих привлекателна и мила жена, която ми прощаваше състоянието на кожата, не посмях да рискувам да я загубя и да търся друга. Защо имах деца толкова млад? Защото исках да се обградя с хора, които нямат псориазис.“

    Признанието на Ъпдайк е изненадващо, дълбоко човешко и вдъхващо надежда: „Всеки път, когато в своя плах живот съм проявявал смелост и оригиналност, това се е дължало на кожата ми“.

    Сподели тази статия, избери платформа!

    Блог

    Рецепти

    344abbe0daf231ab98d71fb8c8824a9d6bd5fc83a35f8e2815faa9f9b8bd6dbd?s=96&d=mm&r=g

    Д-р Ваня Шипочлиева, д.м., е завършила медицина във ВМИ – София и журналистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Специалист е по социална медицина и организация на здравеопазването, с докторска степен, посветена на ролята на медиите в здравната реформа. Автор е на стотици научни и популярни публикации. В работата си проследява актуалните теми в медицината, представя интервюта с водещи български специалисти и се стреми да предоставя достоверна, научнообоснована и обществено значима здравна информация.

    Свързани публикации

    Оставете коментар