Проф. Георги Байчев, д.м.: Ефективната профилактика на рака на гърдата включва ранна оценка на риска

Неотдавна в Централния военен клуб се състоя научна среща, посветена на репродуктивното здраве. Събитието бе организирано от Сдружението на жените военнослужещи и Фондация „Мечта за дете” в партньорство с „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда”. Сред акцентите на форума бе презентацията на водещия хирург и онколог проф. Георги Байчев на тема „Рак на млечната жлеза”.

Своите виждания по темата изтъкнатият лекар сподели и в интервю за Forlife.bg. По-нататък представяме подробности за т.нар. „подмладяване” на рака на гърдата и за възможностите да противодействаме на тази тенденция.

При жените, непреминали петото си десетилетие, ръстът е по-висок – приблизително 1,4% годишно, което отразява наблюдавания през последните десетилетия процес на „подмладяване” на болестта.

Въпреки това в развитите страни се наблюдава намаляване на смъртността от рак на гърдата в резултат от напредъка на лечебните подходи и въведените програми за ранно откриване на болестта.

У нас, според Националния раков регистър, ракът на млечната жлеза е най-често срещаното онкологично заболяване. От 2012 година насам в страната ни се диагностицират между 3500 и 4000 нови случая. Тези данни открояват необходимостта от спешно въвеждане на действаща – в истинския смисъл на думата, а не само като формален документ – национална скринингова програма за ранно откриване на рака на гърдата в България.

 

За проф. Георги Байчев

Той е един от изтъкнатите родни експерти в областта на медицинската онкология. Специализирал е в САЩ, Италия, Германия и Англия. Съчетавайки квалификацията си по хирургия и онкология, проф. Байчев е натрупал дългогодишен опит във Военномедицинската академия, където ръководи специализирано звено за заболявания на гърдата.

Дейността му е призната и на международно ниво. Той е член на Европейското хирургично сдружение (Eurosurgery), Европейското дружество по медицинска онкология (ESMO) и Европейското дружество по мамология (EUSOMA). Съавтор е на 7 монографии. Автор и съавтор е на повече от 140 научни публикации. Носител е на наградата „Лекарите, на които вярваме” – признание, което отразява не само неговия професионализъм, но и дълбоката му човечност.

Извън операционната зала проф. Байчев е страстен фотограф, почитател на поезията и неуморен откривател на природни красоти въпреки напрегнатото си ежедневие. Плод на богата му душевност е фотоалбумът „Недоразказани истории“ (2023 г.). И може би именно в постигнатото от професора равновесие – между скалпела и обектива, между болката и красотата – се крие дарбата му на лекар, спечелил признателността и уважението на своите пациенти.

 

Интервю с проф. Георги Байчев

 

Източник depositphotos.com

Проф. Байчев, на какво се дължи нарастващата честота на рака на гърдата сред младите жени?

–Причините са комплексни и включват множество фактори – биологични, генетични, екологични, поведенчески и социални. Съществена е промяната в начина, по който съвременните жени организират живота си. Често вниманието им е насочено към кариерата или към семейството, а младостта се възприема като период на относителна здравна сигурност. В резултат първото раждане се отлага за по-късна възраст, периодът на кърмене се съкращава или понякога напълно отсъства, макар че бременността и кърменето имат доказан протективен ефект върху риска от рак на млечната жлеза. Към тези фактори се добавят хроничният стрес, обездвижването, наднорменото тегло и злоупотребата с алкохол, които могат да повлияят негативно на хормоналния баланс и да създадат среда, благоприятна за злокачествена трансформация на клетките.

Важна роля има наследствеността. Мутациите в гените BRCA1 и BRCA2 са добре познати, а днес се идентифицират и други генетични варианти, свързани с повишен риск и по-ранна поява на рак на млечната жлеза. Не бива да се подценява и влиянието на фактори от околната среда, включително определени химични вещества в козметични продукти, пластмаси, текстил, опаковъчни материали за храни, почистващи препарати и други предмети от бита. Натрупването на подобни въздействия върху организма започва още от ранна възраст и в някои случаи допринася за повишен риск от злокачествено заболяване в по-късен етап от живота.

Може ли да се противодейства на тенденцията за „подмладяване“ на рака на гърдата?

–Да, чрез изграждане на ефективна превантивна стратегия. Тя започва с най-достъпната мярка: всяка жена след 20-годишна възраст трябва да се научи сама да изследва млечните си жлези – в изправено и в легнало положение. Указанията за това са налични в листовки, брошури и обучителни видеоматериали. Прегледът на двете гърди отнема около 5–6 минути. Правилно е да се извършва на третия, четвъртия или петия ден от началото на менструалния цикъл. Жената трябва да следи за поява на секрет от зърното, наличие на бучка, увеличени лимфни възли и кожни изменения.

Много важно е всички жени до 25-годишна възраст да преминат през оценка на риска от развитие на рак на млечната жлеза. Тя се извършва от личния лекар или от специалист по онкология. За оценката се вземат предвид фамилната анамнеза, хормоналният статус, начинът на живот и други фактори. Рискът се определя като нисък, среден или висок. В първия случай се препоръчват самоизследване и редовни профилактични прегледи, а след 40-годишна възраст – и мамография, която се извършва веднъж на две години. При среден риск скринингът обикновено започва около 40-годишна възраст и включва периодична мамография (на всеки 1–2 години). Ехографията се използва като допълващо изследване. При наследствена обремененост и други високорискови фактори скринингът се провежда по индивидуална схема и може да обхваща ежегоден ядрено-магнитен резонанс в комбинация с мамография. Ако възникне и най-малкото съмнение за злокачествен тумор, се извършват биопсия и хистологично изследване на взетата тъкан.

Защо при младите жени понякога се затруднява откриването на тумори чрез мамография?

 

Източник depositphotos.com

– Млечната жлеза при младите жени често е по-плътна, с по-висок дял на жлезиста и фиброзна тъкан. Това е нормална физиологична особеност, свързана с възрастта и хормоналния статус, но има значение за образната диагностика. При мамографията плътната тъкан изглежда бяла, както и някои туморни образувания. Ето защо малки или ранни туморни формации могат да бъдат по-трудни за откриване или да останат незабелязани при първоначално изследване. За съжаление ракът на гърдата при младите жени, в сравнение с по-възрастните пациенти, по-често се свързва с агресивни биологични подтипове и с по-висок риск от бързо развитие и метастазиране.

Вероятно съществуват и други рискове…

– Да, при част от пациентките, особено при по-агресивни или напреднали форми на рак на гърдата, лечението може да доведе до преждевременна менопауза. Това е по-вероятно при хормонозависими тумори, т.е. такива, при които растежът се стимулира от женските полови хормони. Тези тумори представляват приблизително 60–70% от случаите на рак на млечната жлеза.

Освен това системното лечение, включително химиотерапия и лъчетерапия, може да бъде свързано с дългосрочни нежелани ефекти. Сред тях особено важно място заемат сърдечно-съдовите усложнения, тъй като някои химиотерапевтични медикаменти имат потенциал за кардиотоксичност и са способни да повлияят функцията на сърдечния мускул. В по-широк план, възможни са нарушения в костната плътност, умора, хормонален дисбаланс. Всичко това подчертава значението на ранната диагностика, индивидуализирания терапевтичен подход и дългосрочното проследяване на пациентите.

Как се организира лечението на рака на гърдата и какви са предизвикателствата пред жените с тази диагноза?

–Спазват се общите принципи на диагностика и лечение в онкологията. Подходът към пациентите е мултидисциплинарен и се обсъжда от т.нар. онкологични комисии, в които участват медицински онколог, хирург-онколог, лъчетерапевт, а когато е необходимо и други специалисти като репродуктивен ендокринолог, физиотерапевт, психолог. Поставянето на диагнозата „рак на гърдата” е свързано с емоционален, физически, понякога и финансов стрес. Така че първата стъпка е да се овладеят симптомите на тревожност. За повечето пациентки гърдата е не само орган, а символ на женственост, сексуалност и майчинство. Това налага лечението да надхвърля чисто медицинския подход и да включва индивидуализирана психо-емоционална подкрепа.

Обещавате ли излекуване, дори в тежките случаи?

 

Източник depositphotos.com

–В онкологията понятието „излекуване“ често е относително. Срещат се пациенти, диагностицирани в четвърти стадий на рак на млечната жлеза, но въпреки състоянието си, потвърдено чрез биопсия и образни изследвания, продължават да се борят с болестта. Решаващи за тях се оказват силната воля за живот, личната мотивация и смисълът, който намират в грижите за децата, семейството, близките си. В такива случаи, в медицината най-тежкото „прегрешение“ е да погубиш надеждата. Пациентът никога не бива да бъде лишаван от нея.

Както е казал Джани Родари: „Всеки трябва надежда да има!“

„И на всеки бих давал аз, колкото трябва за трима“ – допълва цитата проф. Георги Байчев.

Убедена съм в искреността му. Иначе в свободното си време, когато не се занимава с онкология, професорът не би направил толкова много фотографии на слънчогледи, безоблачно небе и птици в полет.