Перикоронит – причини и лечение на денталния проблем

Перикоронитът е възпаление на меките тъкани около пробиваща зъбна коронка, най-често на неправилно растящ мъдрец. Възможно е състоянието да предизвика силна болка и значителни усложнения при ненавременно разпознаване на симптомите и предприемане на съответните действия за лечение.

 

Резултатът е инфектиране на венеца, придружено с непоносима болка, зачервяване и подуване.

Възможни са и други причини за появата на подобен вид възпаление като неправилна или нередовна орална хигиена, механични травми, провокирани от твърде агресивно четкане на зъбите, генетични фактори и хормонални изменения.

В началния етап на развитие на денталния проблем консервативното лечение с антибиотици и антисептични средства може да се окаже напълно достатъчно, но при напредналите форми на състоянието на перикоронит хирургичната намеса е неизбежна. В краен случай се стига до оперативна екстракция на проблемния зъб.

 

Възможни предпоставки за перикоронит

Перикоронитът може да възникне като резултат от следните причини. Най-честите сре тях са:

• Анатомични проблеми и неправилно пробиване на мъдреците: най-често срещаната причина за развитието на перикоронит е недостатъчното място в устната кухина за пробиване на мъдреците. Когато новият зъб започне да расте под неправилен ъгъл или не може да пробие изцяло върху него се образува „капаче“ от меката венечна тъкан, в което постепенно се събира бактериална плака, причиняваща възпаление.
• Липса на орална хигиена: нередовното и неправилно почистване на зъбите значително увеличава риска от развитие на инфекция.
• Хормонални изменения в организма: настъпилите хормонални проблеми в организма, особено при жените по време на менструалния цикъл или бременността, могат да повлияят  на здравето на венците и да увеличат риска от възпаление.
• Инфекции в устната кухина: вече съществуващи инфекции в устната кухина, като гингивит или периодонтит, могат да предизвикат или да усложнят състояние на перикоронит, разпространявайки възпалението.
• Генетични фактори: проблеми, свързани с израстването на мъдреците или инфекции на венците могат да възникнат в резултат на генетично предразположение и съответно да увеличат риска от перикоронит.
• Тютюнопушене: възможно е редовното пушене на тютюневи изделия да отслаби значително имунната система на организма и съответно да повиши риска от появата на инфекции.
• Твърди храни: при консумацията на някои твърди храни е възможно да се разрани венецът около растящия мъдрец, увеличавайки възможността за възпаление.

 

Симптоми на перикоронит

 

 

Симптомите на перикоронит варират спрямо степента на възпалението. Проявяват се следните признаци:

• Болка. Болката е остра и може бързо да се разпространи към съседни зъби и областта на шията или ухото.
• Подуване. Подуването на венците около мъдреците е много характерен симптом, но в по-напредналите фази на възпалението се наблюдава подуване на цялото лице.
• Зачервяване. Възпалените венци са зачервени и със сериозно повишена чувствителност.
• Трудност при отваряне на устата. Възпалението обикновено води до ограничаване на подвижността на челюстта.
• Трудност при дъвчене. Процесът на дъвчене на храната е затруднен и може да предизвика болка.
• Неестествен вкус в устата. Инфекцията на меките тъкани в устната кухина често е придружена с неприятен вкус или мирис.
• Повишаване на телесната температура. В най-тежките случаи, перикоронитът предизвиква треска като реакция на организма към инфекцията.
• Увеличаване на лимфните възли. Има вероятност лимфните възли в областта на врата да се подуят.
• Гноен секрет. При някои от по-тежките форми на протичане на перикоронит се наблюдава образуване на гноен секрет, който се оттича през венеца.

 

Диагностика на перикоронит

Идентифицирнето на състоянието на перикоронит обикновено преминава през няколко етапа.

Те са следните:

• Преглед от специалист. Първата стъпка, която зъболекарят предприема при оплаквания на пациента за някои от горепосочените симптоми, е физически преглед на устната кухина, за да направи оценка на състоянието на зъбите и венците.
• Рентгенова диагностика. Наличието на инфекции, невидими при физически преглед и позицията на мъдреците могат да се проверят единствено с рентгенови снимки.
• Микробиологично изследване. В случай на тежък перикоронит, ако има гнойно отделяне, е правилно да се тестват микробиологично проби от гнойта, за да се определи точният микробен причинител и да се избере най-подходящото лечение.
• Медицински профил на пациента. За правдоподобна диагностика на състоянието на пациента е важно да се вземат под внимание особеностите в проявата на симптомите, както и неговия минал опит с дентални проблеми и операции.

 

Диагностиката на перикоронит изисква внимателен подход, за да се определи точно състоянието и да се приложи най-ефективното лечение.

 

Лечение на перикоронит

 

 

Лечението на перикоронит варира в зависимост от тежестта на състоянието. За да бъдат предотвратени възможни усложнения на състоянието, е необходимо засегнатият да избягва приема на твърди храни, които биха раздразнили възпалените тъкани, както и да поддържа изрядна устна хигиена.

Консервативно лечение

При навременно разпознаване и реакция на перикоронит, консервативното лечение може да е достатъчно. То се изразява в:

• Хладни компреси. Прилагането на хладни компреси върху лицето може да спомогне за облекчаване на подуването и болката от възпалението.
• Антибиотици. Възможно е медицинското лице да назначи антибиотично лечение, с което да се регулира средата на бактериите.
• Обезболяващи: За облекчаване на болката често се предписват нестероидни противовъзпалителни средства (НПВС) като ибупрофен и аулин.
• Устни антисептици. Антисептичните разтвори се предписват с цел да се облекчи възпалението и да се унищожат патогените.

 

Хирургично лечение

Ако консервативното лечение се окаже неуспешно или перикоронитът  е вече в напреднала форма, е необходимо да се предприеме хирургично лечение:

• Хирургично отстраняване на капачето. Представлява процедура, в която зъболекарят решава да отстрани частта от венеца, покриваща зъба, за да осигури по-добра възможност за почистване и да предотврати възможни бъдещи инфекции.
• Екстракция на мъдреца. В случай, че растящият мъдрец доведе до усложнения, най-добре е да бъде оперативно изваден.

 

Превенция на перикоронит

За да се избегне състоянието на перикоронит, е препоръчително:

• Поддържане на добра орална хигиена. Редовното почистване на зъбите, използването на конец за зъби и изплакванията с вода за уста помагат да се предотврати натрупването на плака.
• Редовни стоматологични прегледи: Професионалните медицински прегледи и навременната терапия са важни, за да се разпознаят денталните проблеми  преди те да станат истински сериозни.
• Регулиране на стреса и хормоналните промени. Хормоналните изменения в организма влияят на здравето на венците и е необходимо да се предприеме консултация с медицинско лице.

 

Екстракция на мъдрец

 

 

Екстракцията на мъдрец представлява стоматологична процедура, която се налага да бъде извършена, в случай че зъбът „избива“ и създава здравословни усложнения като инфекции и кариеси на съседните зъби или проблеми с челюстта и нарушение на позицията на зъбите.

Извършва се с локална или обща анестезия, за да се извлече зъбът безболезнено като в някои случаи се налага да бъде отстранена част от костта или самия зъб да се раздели на части. След това зоната около мъдреца се почиства и при необходимост се поставя шев.

След извършване на процедурата се налага пациентът да ограничи приема на твърда храна и физическото натоварване, да приема медикаменти с болкоуспокояващи свойства и да бъде внимателен за появата на усложнения на състоянието си като подувания, синини и повишена чувствителност в зоната на екстракцията, които обикновено са признаци на инфекция.

 

Заключение

Перикоронитът е сериозен и болезнен дентален проблем, който може значително да повлияе върху качеството на живот и работоспособността на засегнатите. Доброто познаване на причините за това състояние, неговите симптоми, традиционните и съвременните методи за лечение са от съществено значение за предотвратяването на възможните усложнения.

Правилната и постоянна орална хигиена и редовните зъболекарски прегледи са от критична важност за поддържането на здравето на устната кухина. В случай на съмнение за някой от симптомите на перикоронит, не е препоръчително да се отлага консултацията със зъболекар за навременно и успешно лечение.

 

Често задавани въпроси