Опасни билки в България – кои са те?

Билките са част от всеки дом – независимо дали сме вещи в народната медицина или познаваме само няколко основни билки за добро здраве. Ако искаме да си наберем билки, с които да заредим шкафа с естествени лекарства, хубаво е да знаем кои растения са всъщност опасни билки. В нашите географски ширини се откриват отровни растения, които е възможно да се объркат при събиране на билки. Научете кои са те, за да сте информирани следващия път, в който се намирате в природата.
Защо има опасни билки в България?
Растенията в българската природа са многобройни и са част от природното богатство на страната ни. Повечето от тях са безопасни при нормален прием, но други може да причинят някои неразположения.
При някои опасни билки може да се наблюдава стомашно разстройство, мехури по кожата при допир или общо неразположение. Други обаче са сериозна заплаха за здравето и може да причинят дори фатален изход. Именно затова е важно да сме наясно с тяхната сила и да внимаваме при събиране на билки.
Татул
Това растение носи ботаническото название Datura, като името идва от Индия. Татулът е известен сред повечето българи поради неговата токсичност. Неслучайно през вековете различни части от растението са се използвали за синтез на отрови.
При прием на татул активните вещества в растението блокират действието на невротрансмитера ацетилхолин. Това засяга цялата централна и периферна нервна система. В наши дни подобни случаи са редки, но някои хора инцидентно приемат татул под формата на храна и стигат до хоспитализация.
Освен блокиране на нервната система това растение води до:
- Световъртеж и объркване
- Странни и компулсивни мисли
- Прегряване на тялото
- Тахикардия
- Илюзии и халюцинации
- Разширяване на зениците, което може да продължи до няколко дни и да причини силна чувствителност към светлина
- Скованост в мускулите и дори парализа
- Загуба на спомени
Тези симптоми се появяват около 30 минути след прием на татул. Може да продължат от няколко дни до няколко седмици.
При прием на по-голямо количество от растението освен тези симптоми може да се достигне и фатален край.
При хоспитализация пациентите получават терапия с активен въглен, която да прочисти стомаха им от остатъци от растението. Използват се вещества, които да намалят и спрат ефекта на отровата. Възможно е да се приложат и успокоителни медикаменти, тъй като често хората под влияние на билката са превъзбудени.
Интересно за това растение е, че негови части може да се използват и като наркотици, тъй като се отразяват на тялото като халюциноген. Били са използвани в миналото с ритуални цели. Безопасното дозиране на растението за подобни цели е рисково и представлява сериозна заплаха за здравето. Има голям брой случаи от 90-те години и началото на новия век, в които млади хора умират вследствие на прием на татул с цел достигане на халюциногенен ефект.
Хората, които използват татул като наркотик, споделят, че преживяването е крайно неприятно както физически, така и психически.
Това е една от разпространените опасни билки в България, които може да се объркат с други растения и да бъдат инцидентно консумирани.
Лудо биле
Тази билка е от същото ботаническо семейство като татула – Solanaceae, или Картофови. Самото растение носи латинското название Atropa belladonna. Поради латинското название е широко разпространена като беладона, но в нашите ширини се познава и като лудо биле или старо биле. Както повечето опасни билки, беладоната има някои полезни свойства, поради което се използва в медицината. Свободният прием обаче може да е особено опасен за здравето.
Активните съставки в лудото биле работят по подобен начин на татула:
- Засягат нервната система, като блокират холинергичните рецептори
- Причинява еуфория и халюцинации, но и дезориентация, загуба на памет, кома и смърт.
- Наблюдава се също повишена телесна температура, тахикардия, разширяване на зеницата и превъзбуждане на нервната система.
Токсичността се дължи на съединението атропин.
При натравяне с лудо биле е необходима лекарска помощ. Пациентите се лекуват, като преминават през стомашно прочистване с активен въглен и приемат медикаменти, стимулиращи парасимпатиковия дял на вегетативната нервна система.
В медицината се извличат алкалоиди от листата и корените на растението. Използва се в болкоуспокояващи медикаменти и спазмолитици.
Момина сълза
Това растение е познато със своите лечебни свойства, поради което се използва и в медицината. Има редица полезни ефекти за организма, когато екстрактите се използват правилно и в строго определени дози.
Всички части на растението обаче са отровни.
Токсичните вещества в момината сълза са кардиогликозиди. Те са отровни за хора и животни, като могат да доведат до силно натравяне и дори фатален изход. Екстрактите от момина сълза могат да се използват безопасно единствено във фармацевтичен контекст и не бива да консумираме части от растението под никаква форма.
При допир момината сълза не причинява кожни проблеми. Хубаво е обаче да измием добре ръцете си и инструментите, с които сме работили.
Самакитка
Наречено от учените Aconitum napellus, това растение е красиво, но е част от групата на българските опасни билки. Древните цивилизации са познавали неговата токсичност от хилядолетия. Самакитка се споменава в Древна Гърция и Римската империя.
За медицинска употреба се използват грудките, като корените се събират през есенния период. Главното активно вещество в него е аконитин – особено силен токсин, който засяга сърдечно-съдовата и нервната система при консумация.
Консумацията на самакитка може да доведе до:
- Аритмия поради влиянието върху натриевите канали
- Понижено кръвно налягане
- Парализа на нервната система
Тези проявления на токсина може да завършат фатално.
Както повечето опасни билки в България, самакитката също се използва в медицина. Именно токсичния алколоид се прилага в болкоуспокояващи медикаменти. С негова помощ може да се третират състояния като артрит и невралгия, но и много други здравословни състояния и заболявания.
Отравянето с това растение от групата на опасни билки се проявява със стомашно неразположение, изтръпване на лицето. По-тежките симптоми включват неспособност да движим мускулите си, промяна в чувствителността на кожата, когнитивно объркване и забележима аритмия. При съмнение за отравяне със самакитка е нужно да потърсим лекарска помощ незабавно.
Бучиниш
Бучинишът е изключително токсично растение, като всички части от него може да навредят. Отровата е по-силна в първите фази на растежа, но остава опасна в частите на бучиниша през всички етапи. В Древна Гърция се е използвала като ефикасна отрова при смъртни присъди.
Приемът само на няколко листа от растението води до фатален изход. Дори контактът с растението може да доведе до отравяне и смърт. Има десетки смъртни случаи от консумация на бучиниш поради объркване на растението за други ядливи култури като диви моркови, пащърнак, анасон или магданоз. Отравянето с това растение влияе отрицателно върху нервната система. Характерни проявления са парализа, тахикардия, проблеми с дишането. Може да се достигне до гърчове, кома и смърт.
За медицински цели се използват надземните части. В лекарствата се влагат екстракти, които може да помогнат при бронхит, астма, коклюш и други заболявания и здравословни състояния. Може да се открие и в лекарства за тревожност и други психически затруднения. При топикална употреба може също да помогне за кожни инфекции.
Как да разпознаем тези опасни билки?
Повечето растения от групата на опасни билки не са двойници и са лесни за разпознаване. Трябва да сме добре информирани за външните белези и специфики на всяко растение, което планираме да приемаме или използваме по какъвто и да е начин. Събирането на билки с опитни билкари или с помощта на качествени източници може значително да намали риска от отравяне с опасни билки.
Заключение
Българската природа предлага огромно богатство от лечебни растения, но и опасни билки. При консумацията на някои растения и техните части може да получим сериозно натравяне и дори да се стигне до фатален изход. При каквото и да е съмнение за отравяне с опасни билки трябва незабавно да потърсим лекарска помощ, за да запазим здравето и живота си.
При прием на лекарства, съдържащи екстракти от описаните опасни билки, не бива да се притесняваме за здравето си. Дозите са внимателно калкулирани, за да се гарантира безопасността на пациентите.
Често задавани въпроси
Какви са най-разпространените опасни билки?
В България има различни опасни билки, чиято токсичност варира от слаба до много силна. За да запазим здравето си и да приемаме билкови екстракти безопасно, е хубаво да знаем кои са те. Най-често срещаните са татул, самокитка, бучиниш. лудо биле (беладона) и момина сълза.
Как може да ни навредят?
При някои опасни билки може да се наблюдава стомашно разстройство, мехури по кожата при допир или общо неразположение. Други обаче са сериозна заплаха за здравето и може да причинят дори фатален изход.
Как да разпознаем тези опасни билки?
Повечето растения от групата на опасни билки не са двойници и са лесни за разпознаване. Трябва да сме добре информирани за външните белези и специфики на всяко растение, което планираме да приемаме или използваме по какъвто и да е начин.
Източници
- Soni, P., et al. Pharmacological properties of Datura stramonium L. as a potential medicinal tree: An overview, National Library of Medicine, Asian Pac J Trop Biomed. 2012 Dec
- Morris, S.. Belladonna: Safety, Uses, and More, Healthline, Medically reviewed by Alana Biggers, Updated on September 26, 2024
- Science Direct. Aconitum Napellus, Science Direct, Pharmacology, Toxicology and Pharmaceutical Science
- Cleveland Clinic. Poison Hemlock, Cleveland Clinic, Last reviewed on 09/08/2022.
- Vallie, S. & Key, A.. Lily of the Valley Poisoning, WebMD, Medically Reviewed by Zilpah Sheikh, September 10, 2024
Блог
Рецепти
Популярни продукти
Свързани публикации
Момина сълза е спазмолитично, диуретично, слабително, тонизиращо, седативно и антипиретично средство.
Разглеждаме състава и действието на някои от билките в България - нашето лековито злато и най-голямо природно богатство.
Думата беладона, в превод от италиански „красива жена“, е препратка към венецианските стандарти за красота в миналото, когато