Мултитаскинг – вреден ли е за мозъка?

Мултитаскинг се отнася до това, когато правим две или повече неща едновременно. В днешно време терминът се използва все по-често. Обикновено тази дейност се разглежда като начин за повишаване на производителността и ефективността. Изследванията обаче показват, че жонглирането с няколко задачи наведнъж може да има отрицателни ефекти върху когнитивните резултати, което води до намален фокус, повече грешки и умствена умора.

 

 

Нашите мозъци са невероятни органи, способни да обработват огромно количество информация, но и те имат своите граници. Когато се занимаваме с мултитаскинг, ние по същество искаме от мозъка си да разделя вниманието си и да превключва бързо между различни задачи.

Ако си представим, че се опитваме да отговорим на важен имейл, докато слушаме презентацията на наш колега, мозъкът ни непрекъснато измества фокуса си между думите на екрана и думите, които се изговарят. Това постоянно превключване може да доведе до по-намалена производителност и увеличаване на вероятността от грешки.

Освен това, когато изпълняваме много задачи, ние често подценяваме времето, необходимо за изпълнение на всяка една от тях. Може да си мислим, че сме ефективни, като се справяме с няколко едновременно, но в действителност често компрометираме качеството на нашата работа.

 

Мултитаскингът днес

 

 

Мултитаскингът е станал дълбоко вкоренен в нашето ежедневие. Свикнали сме да имаме множество екрани и устройства, които се борят за нашето внимание. Чувстваме необходимостта постоянно да превключваме между задачите, за да сме в крак с нещата.

Може да дадем пример с джобно ножче, което има няколко функции – отваряне на консерви, тирбушон и нож. Няма как да използваме всички тези неща едновременно.

Има и изследвания, които показват, че мултитаскингът може да доведе до намаляване на когнитивните резултати и повишаване на нивата на стрес. Това води след себе си умствена умора, намален фокус и трудности при запомняне на информация.

Освен това е логично, че практикуването на мултитаскинг ще има отрицателни ефекти върху нашите лични и професионални взаимоотношения. Когато постоянно разпределяме вниманието си между задачи, ние не присъстваме напълно във взаимодействието си с другите. Няма начин да практикуваме активно слушане, ако се занимаваме с определен брой други дейности едновременно.

Това може да доведе до недоразумения, намалена емпатия и липса на значима връзка, както и обида към отсрещната страна. Приоритизирането и фокусирането върху една задача в даден момент може да доведе до по-повишена производителност и по-добри общи резултати.

Как мултитаскингът пречи на производителността ни?

 

 

Мултитаскингът оказва сериозно влияние върху производителността. Мозъците ни нямат способността да изпълняват множество задачи едновременно – в моменти, в които мислим, че го правим, вероятно просто превключваме бързо от задача на задача, но фокусирането върху една дейност е много по-ефективен подход поради няколко причини.

Мултитаскингът е разсейващ

Хората, изпълняващи много задачи, може да се чувстват по-разсеяни от тези, които се фокусират върху една. Това има смисъл, като вземем предвид, че по навик човек, изпълняващ много дейности, непрекъснато се пренасочва към нова задача, като ефективно се разсейва от първоначалната си такава.

Изследвания показват, че, макар да има връзка между мултитаскинга и разсейването, то тя е по-малка, отколкото се е смятало първоначално, и варира доста от човек до човек.

Мултитаскингът ни забавя

Въпреки че може да изглежда противно на общоприетото схващане, ние сме склонни да работим по-бавно и по-малко ефективно, когато изпълняваме много неща наведнъж.

Мултитаскингът води до това, което психолозите наричат „цената за смяна на задачите“ или отрицателните ефекти, които идват от постоянната смяна на дейности, които извършваме.

Може и без да се усетим да започнем да работим по-бавно поради това, че увеличаваме умственото изискване, което е свързано с прескачането от едно нещо на друго.

Промяната на нашия фокус също ни предпазва от изграденото ни автоматично поведение. Когато сме фокусирани върху една задача, която сме изпълнявали преди, можем да работим на „автопилот“, което освобождава умствени ресурси. Превключването напред и назад заобикаля този процес и в резултат на това сме склонни да работим по-бавно.

Мултитаскингът влошава изпълнителната функция

 

 

Мултитаскингът се управлява от изпълнителни функции в мозъка. Те контролират и управляват когнитивните процеси и определят как, кога и в какъв ред се изпълняват определени задачи. Например, когато сгъваме дрехи докато гледаме телевизия, сгъването може да се забави с няколко секунди, но в този случай това не е голям проблем.

Има обаче ситуации, в които тези секунди на забавяне или разсейване може да са фатални. Пример за това е шофирането.

Нарушава паметта и мозъчното здраве

Когато постоянно натоварваме мозъка си с нова информация и задачи, ние го изтощаваме. В резултат на това концентрацията, способността да запомняме и фокусът биват намалени, а за сметка на това нивата на стрес се увеличават.

Мултитаскингът може да доведе до трайни негативни ефекти върху мозъка. Изследвания показват, че редовното му практикуване намалява плътността на сивото вещество в мозъчни зони, отговорни за когнитивния контрол и емоционалната стабилност. Сивото вещество, което обработва информацията, се свързва с психичното здраве, а намаляването му увеличава риска от проблеми.

 

Позитиви на мултитаскинга

 

 

Въпреки по-горе изброените негативи, мултитаскингът може да бъде и плюс в определени ситуации, ако знаем как да го практикуваме, но да не натоварваме толкова мозъка си.

Например, ако готвим нещо, което е на котлона, което не изисква постоянно внимание (като варене на макарони), може през това време да напълним миялната машина или да пуснем пералня. Да прострем дрехите, докато говорим по телефона или да изметем пода за времето, в което печем свинско с картофи. Това спестява време.

В работния процес може да вършим няколко неща паралелно, стига едното от тях да не изисква прекалено много внимание. Пример е това да изпратим файл на колега, докато пишем статия. Въпреки краткото разсейване, то не натоварва мозъка по начин, по които това да повлияе на основната ни работа.

Правилната организация също е от голямо значение. Когато имаме план, график и срокове, лесно може да приоритизираме задачите си, така че да изпълним всичко едно след друго, без да трябва постоянно да скачаме напред-назад.

Все пак мозъкът също има нужда от “тренировка“, но тя би била полезна, само когато знаем как правилно да я изпълним. Същото е с упражненията във фитнеса или на йогата – ефективни са, когато са направени качествено.

 

Заключение

Докато мултитаскингът често се възприема като начин за увеличаване на производителността, той има значителни недостатъци за когнитивното и неврологичното здраве. Проучванията показват, че превключването между задачи намалява фокуса, увеличава грешките и влошава паметта.

Мозъкът се бори да управлява множество потоци от информация, което води до умствена умора и намалена ефективност. С течение на времето редовната практика на мултитаскинг може дори да доведе до структурни промени в мозъка, намалявайки сивото вещество в области, критични за емоционалната регулация и когнитивния контрол.

В крайна сметка, фокусирането върху една задача в даден момент е по-ефективно за поддържане на умствена яснота, подобряване на производителността и запазване на здравето на мозъка в дългосрочен план.

 

 

Често задавани въпроси