Може ли аспиринът да намали риска от рак?

Лекарство на 4000 години, най-често използвано за лечение на болка, предотвратява образуването и разпространението на определени тумори в тялото – открития, които вече променят здравните политики. Става въпрос за аспиринът.

В зависимост от вида на генната мутация, между 10 и 80% от хората със синдром на Линч ще развият рак на до края на живота си. Но вече има примери за хора, които приемат аспирин в продължение на 10 години без ракът да се прояви.

Звучи почти невероятно, но отдавна има индикации, че лекарството може да намали шансовете за разпространение или дори за възникване на колоректален рак. През последната година поредица от проучвания и опити засилиха тези доказателства. Някои страни вече промениха медицинските си насоки, за да включат хапчето като първа линия на защита за тези, които са най-застрашени (въпреки че експертите подчертават, че това трябва да се прави само под лекарско наблюдение). И най-накрая започваме да разбираме причините, поради които то има такъв мистериозен ефект.

Това е рубриката „Здравен бюлетин“ на forlife.bg, в която всяка седмица ви запознаваме с най-новите и интересни изследвания от света на медицината, науката и здравословното хранене.

 

Древни корени

 

 

Последните открития предлагат забележителен нов обрат в историята на едно от най-старите и най-ефективни лекарства. В края на 19 век археолози откриват 4400-годишни глинени плочки от древния месопотамски град Нипур – в днешния Ирак – предлагащи списъци с редица лекарства, изработени от растителни, животински и минерални съединения. Сред тях са били инструкции за вещество, извлечено от върбовото дърво. Сега знаем, че то съдържа химикал, наречен салицин, който тялото може да преобразува в салицилова киселина, която помага за успокояване на болката. Структурата му е много подобна на съвременния аспирин – ацетилсалицилова киселина – но е по-дразнеща за стомаха. Други древни цивилизации – включително египтяните, гърците и римляните – също са използвали лекарството.

Съвременното изследване на съединението започва през 1763 г., когато английският духовник Едуард Стоун пише до Кралското дружество, за да опише свойствата за борба с температурата на изсушена и смляна на прах върбова кора. Около век по-късно учените успяват да синтезират салицилова киселина в по-малко корозивната ацетилсалицилова киселина и я пускат на пазара под търговската марка Bayer.

Още един век напред и учените започват да забелязват някои неочаквани ползи от аспирина за предотвратяване на сърдечно-съдови заболявания – намаляване на риска от образуване на кръвни съсиреци, като прави кръвта по-тънка, а тромбоцитите по-малко лепкави. Поради тази причина организации като Националната здравна служба на Обединеното кралство (NHS) препоръчват ниски дневни дози за хора с висок риск от инфаркт или инсулт.

През втората половина на 20 век потенциалните ползи на аспирина се разширяват и до превенцията на рака с провеждането на експерименти с мишки, инжектирани с туморни клетки. Американските учени откриват, че добавянето на аспирин към питейната вода на мишките значително намалява риска ракът да се разпространи в тялото – процес, наречен метастази или разсейки – в сравнение с мишките, на които не е дадено лекарството.

Доказването, че аспиринът може да се ползва масово за предотвратяване на рак сред хора, обаче е предизвикателство. В идеален свят изследователите биха набрали голяма извадка от хора. Половината биха приемали аспирин, докато останалите биха приемали плацебо хапче – и след това бихте сравнили кой има най-високи нива на заболяването. Проблемът – може да отнеме много десетилетия, за да се прояви ракът, което означава, че провеждането на рандомизирано контролирано проучване би отнело много време и би било изключително скъпо. Оказва се, че на практика това е почти невъзможно.

Поради тази причина учените насочват вниманието си към специфични групи, като например тези, които вече са имали рак, или тези, които са генетично предразположени към развитието му.

 

Нарастващи доказателства

 

 

Тук на сцената се намесва проучването на Джон Бърн върху пациенти със синдром на Линч, който значително увеличава риска от колоректален и други форми на рак. През 2020 г. Бърн публикува резултатите от забележително рандомизирано контролирано проучване на 861 пациенти със състоянието. Проследявайки участниците в продължение на 10 години, екипът му открива, че хората, които са приемали дневна доза от 600 мг аспирин в продължение на поне две години, ефективно са намалили наполовина риска си от колоректален рак.

Оттогава екипът му провежда второ проучване, което в момента е в процес на експертна оценка. Ранните резултати показват, че много по-ниска доза аспирин (75-100 мг) е също толкова ефективна – ако не и по-ефективна.

Ниската доза (75-100 мг) е подобна на тази, която хората приемат за предотвратяване на сърдечно-съдови събития. Това е важно, тъй като аспиринът може да има неприятни странични ефекти, включително лошо храносмилане, вътрешно кървене, стомашни язви и дори мозъчен кръвоизлив, а по-ниската доза може да се понася много по-добре.

Заради това изследване от 2020 г. насам властите във Великобритания препоръчват хората със синдром на Линч да започнат да приемат аспирин на около 20-годишна възраст за повечето хора или на 35 години за по-леки случаи.

Предвид тези резултати изниква въпросът дали аспиринът може да е от полза за други групи пациенти, като например дали аспиринът може да намали риска от метастази при хора, които вече са имали диагноза колоректален рак.

Тригодишно рандомизирано контролирано проучване от 2025 година обхваща 2980 пациенти, като едната група приема 160 мг аспирин дневно, започвайки в рамките на три месеца след операцията, а другата получава плацебо. Групата, лекувана с аспирин, е имала почти два пъти по-малък риск от рецидив.

Все още не е ясно дали аспиринът може да предпази пациентите и от други видове рак, но скоро може би ще имаме някои отговори. В момента се провежда голямо рандомизирано контролирано проучване с 11 000 участници, които са имали колоректален, рак на гърдата, гастроезофагеален или рак на простатата в Обединеното кралство, Ирландия и Индия. Екипът от учени ще изследва ефекта от дневна превантивна доза аспирин от 100 мг или 300 мг и се надяват да имат резултати през следващата година.

 

Как работи аспиринът против рак?

 

 

Точният механизъм, чрез който аспиринът предотвратява рака, дълго време остава загадка. Някои трудове предполагат ензим в клетката, наречен Cox-2, за който знаем, че е инхибиран от аспирина. Този ензим помага за производството на хормоноподобни съединения, наречени простагландини, което от своя страна активира сигнален път, който може да доведе до неконтролиран клетъчен растеж.

Последни изследвания на учени от университета в Кеймбридж предполагат, че може да има друг механизъм, включващ ген, който инхибира Т-клетките в имунната система да откриват и убиват метастатични ракови клетки.

Те откриват, че този ген може да бъде активиран от фактор на кръвосъсирването, наречен тромбоксан А2, който – както подсказва името – помага на кръвта да образува съсиреци. Тъй като аспиринът инхибира тромбоксана, той може да направи раковите клетки по-видими за имунната система.

Изследването е проведено върху мишки, така че не можем да бъдем сигурни дали резултатите биха важили и за хората. Но в други изследвания се установява, че хората, които са имали колоректален рак или гастроезофагеален рак, имат много по-високи нива на тромбоксан от здравите индивиди – дори до шест месеца след успешно лечение, което предполага, че той може да е двигател на метастази и при хората.

 

Лекарство за всички?

 

 

Кой точно трябва да приема аспирин редовно и кога, остава въпрос на дебат. Някои изследователи смятат, че комбинираните ползи за сърдечно-съдови заболявания и рак би трябвало да вдъхновят по-широко приемане.

Повечето изследователи обаче твърдят, че той трябва да бъде ограничен само до определени пациенти. Това е така, защото аспиринът може да има сериозни нежелани реакции и е малко вероятно да действа при всички хора или при всички видове рак.

Ако обаче имате синдром на Линч или сте лекувани за рак на червата, може би си струва да се консултирате с лекар дали редовната ниска доза може да е полезна.

Тъй като изследванията върху аспирина продължават, може да има изненади, които тепърва предстоят. Може би следващите поколения ще използват версии на лекарството по начини, които дори не можем да си представим.

До след седмица с поредния брой на „Здравен бюлетин“ от forlife.bg.

 

Често задавани въпроси