Когнитивен: Кои са основните когнитивни функции?

Когнитивните функции са умствените процеси, чрез които възприемаме, обработваме, съхраняваме и използваме информацията от околния свят. Те включват памет, внимание, учене, планиране, решаване на проблеми, ориентация в пространството и времето. Когато тези функции са нарушени, може да се стигне до забавяне на умствените функции и начина, по който се ориентираме в средата си – както ментално, така и физически.

В тази статия ще разгледаме основните когнитивни функции, как работи мозъкът, типичната функция спрямо когнитивен спад, лекото увреждане, деменцията, начините за подобряване на когнитивната функция и какво представлява състоянието на когнитивен дисонанс (напрежение, което човек изпитва при несъответствие между убежденията, нагласите и поведението си).

Съдържание

Какво е когнитивен и кои са основните когнитивни функции?

Когнитивен идва от латинското cognition (познание) и представлява съвкупност от умения за приемане и обработка на информация. Това е процесът, при който работата на мозъка се проявява като поведение. Част от когнитивните функции са свързани с мислене, познание чрез разбиране и усещане, внимание, способност за взимане на решения, планиране, говор.

 

 

Когнитивното функциониране е важна част от ежедневието и мозъчната дейност на абсолютно всеки. То управлява мислите, действията и начина, по който хората учат и обръщат внимание на нещата в заобикалящата ги среда.

Когнитивната функция е само част от по-широкото понятие менталното здраве.

Другите аспекти включват:

• Моторна функция – това включва опорно-двигателната система, или как се движим, как пазим баланс и контролираме движенията си.
• Емоционална функция – емоционална устойчивост, или как хората интерпретират и реагират на емоции.
• Тактилна функция (сензорна система) – отнася се до това как хората чувстват и отговарят при докосване.

Мозъкът е един от най-заетите органи. Въпреки че всяка зона на мозъка отговаря за различни процеси, всички трябва да работят заедно, за да функционираме правилно.

 

Нормална когнитивна функция и когнитивен упадък

 

Източник depositphotos.com

В проучване от 2023 година се твърди, че когнитивният упадък обикновено е минимално и може да се повлияе от поведенческа терапия и допълнителна грижа.

Според Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (Centers for Disease Control and Prevention,CDC) обаче можем да говорим за когнитивен упадък след продължителна загуба на паметта и наличие на често объркване в последните 12 месеца. Според CDC това не е нормален аспект на остаряването и е препоръчително да се обсъди с лекар. Самото остаряване може да е свързано с леко забавяне на обработката на информацията или по-трудно припомняне на имена или събития, но обикновено не нарушава самостоятелността и ежедневното функциониране. Когато тези промени станат по-изразени и започнат да пречат на ежедневния живот, е нужна медицинска оценка за установяване на причината.

Според CDC хората с когнитивен упадък не биха могли да:

• Се грижат сами за себе си;
• Вършат ежедневни задачи;
• Се справят с медицински ситуации;
• Управляват личните си финанси.

Проучване от 2020 година свързва когнитивния упадък с невъзможността за вършене на ежедневни задачи. Степента на когнитивен упадък варира при различните хора и различната възраст.

 

Леко когнитивно нарушение

 

Източник depositphotos.com

Лекото когнитивно нарушение (Mild Cognitive Impairment, MCI) е началният стадий на загуба на паметта и когнитивните способности. Може да ни накара да забравяме неща или да изпитваме пропуски в мозъчния процес.

MCI предизвиква осезаеми когнитивни промени у засегнатия човек и околните, но не нарушава способността му да се справя с ежедневните си задачи.

Вече цитираното проучване от 2023 година също описва нарушаването на когнитивните функции като когнитивен дефицит, който, от своя страна, може да бъде лек или остър. Не е задължително въпросният дефицит да бъде продиктуван от определена болест, но може да бъде ранен симптом на такава.

По дефиниция, това е синдром на когнитивен дефицит, надхвърлящ очаквания за дадената възраст и ниво на образование. Оказва се, че MCI засяга по-често хората с ниско или никакво ниво на образование.

Според едно проучване от 2006 година лекото когнитивно нарушение засяга между 3% и 19% от хората над 65 години. За част от тях се смята, че ще развият болестта на Алцхаймер в следващите 12 месеца, докато други могат да живеят години със симптомите на MCI.

Страдащите от симптомите на MCI се увеличават с напредването на възрастта. Процентът им сред 70-79-годишните е 10%, а при хората между 80 и 89 г. той е вече 25%.

Лекото когнитивно увреждане следователно може да се разглежда като рисково състояние и за деменция. Идентифицирането му би могло да доведе до вторична превенция чрез контролиране на рискови фактори, като систолична хипертония (високо систоличното кръвно налягане при нормално или леко повишено диастолично налягане).

Затова при първи симптоми на MCI е добре да потърсим медицинска помощ. Лекар ще постави най-правилна диагноза и може да назначи редовни прегледи на всеки шест месеца, за да следи проявата на симптомите.

 

Деменция

 

Източник depositphotos.com

В по-тежките фази на когнитивно нарушение вече говорим за деменция. Деменцията засяга когнитивните функции, води до промени в личността и влияе негативно върху поведенческите способности. Това може да значи човек да не може да изпълнява ежедневните функции самостоятелно.

Деменцията не е нормална част от стареенето. Тя се появява в следствие на увреждане и загиване на нервни клетки в мозъка.

Видовете деменция включват:

• Болест на Алцхаймер;
• Съдова деменция;
• Болест с телца на Леви;
• Фронтотемпорална деменция.

Деменцията може да бъде свързана и с други невродегенеративни заболявания, сред които е болест на Хънтингтън. При нея когнитивните нарушения и деменцията могат да се развият като част от прогресиране на заболяването, но болестта на Хънтингтън сама по себе си не представлява вид деменция.

Повечето форми на деменция не са пряко наследствени. Рискът от развитието им може да бъде повлиян от различни фактори, включително възрастта, генетичната предразположеност, сърдечносъдовото здраве и начина на живот.

 

Как да подобрим когнитивните функции?

Медицинската литература сочи, че има няколко стъпки, с които можем да подобрим когнитивните си функции.

Ето как изглеждат те:

• Грижа за физическото здраве – редовни прегледи, ограничаване на консумацията на алкохол, отказване от цигарите, 7-8 часа сън през нощта.
• Контрол на кръвното налягане.
• Здравословно хранене.
• Физическа активност.
• Мозъчна активност.
• Намаляване на стреса.

Според проучване от 2020 година когнитивният упадък е почти два пъти по-често срещан сред физически неактивните хора в сравнение с физически активните.

 

Хранителни добавки по-добро когнитивно здраве

Все още се водят научни спорове относно хранителните добавки и тяхната роля върху когнитивните функции при здрави хора. Някои хранителни вещества обаче са ключови за нормалното функциониране на мозъка и нервната система. Тези хранителни вещества поддържат структурата на мозъчните клетки, намаляват възпалението и могат да забавят когнитивния упадък.

Ето кои хранителни добавки можем да приемаме за подобряване на когнитивните функции:

• Омега-3 мастни киселини – участват в изграждането на мембраните на нервните клетки и са важни за нормалното функциониране на мозъка.
• Витамини от група Б – понижават нивата на аминокиселината хомоцистеин, който се образува естествено в организма, но при високи нива може да увреди когнитивната функция, особено при по-възрастни хора.
• Витамин Е – антиоксидант, който защитава мозъчните неврони, като може да забави евентуален когнитивен упадък.
• Магнезий – есенциален елемент за нервната система, като помага за превенция срещу преждевременното стареене на мозъка.

Ако не можем да си набавяме полезните вещества от храната, тогава трябва да посегнем към качествените хранителни добавки.

 

Заключение

 

Източник depositphotos.com

Когнитивното функциониране са комбинацията от мисловните процеси и начините на научаване и запомняне на човек. Когнитивната функция обаче е само една част от начина на работа на мозъка. Други аспекти включват двигателните и емоционалните функции.

С напредване на възрастта обикновено се наблюдава някаква форма на когнитивен упадък, но по-сериозните случаи могат да доведат до невъзможност за изпълняване в ежедневните задачи.

Лекото когнитивно нарушение (MCI) причинява видими промени в когнитивното функциониране, но не нарушава способността на човек да извършва жизненоважни ежедневни дейности. Увреждането може да остане на този етап стабилно с години или да стане по-тежко с течение на времето.

В по-тежки случаи човек може да развие деменция. Това засяга когнитивните способности на човек и променя личността и поведенческите му способности.

Промени в начина на живот могат да забавят когнитивния упадък. Можем да постигнем това чрез редовна физическа активност, балансирана диета, полагане на грижи за психическото си здраве и достатъчно количество сън за подобряване на когнитивната функция.

Съществуват и различни лекарства, които при определени заболявания също могат да подобрят когнитивните функции. Когнитивната тренировъчна рехабилитация или неинвазивната мозъчна стимулация са алтернативни нелекарствени лечения, но изборът им зависи от причината и трябва да се прави от специалист.

 

Често задавани въпроси