Климатичните промени влошават алергиите ни. И ще става все по-зле

Всички знаем, че глобалното затопляне бавно, но сигурно повишава температурите в световен мащаб. Това води със себе си различни последствия, като топене на полярните шапки, повишаване на нивото на световния океан, засушаване в определени региони и страховити бури и наводнения в други.

Но могат ли климатичните промени да повлияят и на количеството полен, което растенията произвеждат?

Това е рубриката „Здравен бюлетин“ на forlife.bg, в която всяка седмица ви запознаваме с най-новите и интересни изследвания от света на медицината, науката и здравословното хранене.

21 ноември 2016 година Мелбърн, Австралия

 

 

През ноември 2016 година въздухът в Мелбърн, Австралия става смъртоносен. По време на гръмотевична буря трилиони частици полен, преди това абсорбирани от облаците, се изливат безмилостно обратно на земята. Разделени от дъжда, светкавиците и влажността на още по-малки частици, стават още по-лесни за поглъщане и буквално се превръщат в смъртоносни.

Спешният телефон е „запален“, пациентите се редят на опашки пред болниците, защото не могат да дишат. Оплакванията са толкова много, че линейките не достигат. Спешните центрове приемат осем пъти повече хора с дихателни проблеми от обичайното. Приети са десеторно по-голям брой пациенти с астма.

Въздухът в онзи ден убива 10 души, включително 20-годишна студентка по право, която умира пред къщата си, докато чака линейката.

Специалисти описват събитията от 21 ноември като „безпрецедентни“ и „катастрофални“. В началото никой не разбира какво се случва, включително и лекарите, и сестрите в болниците, които не спират да приемат необичайно големия брой пациенти. Не след дълго става ясно, че всички са станали свидетели на „буреносна астма“.

 

Какво е буреносна астма?

Буреносна астма, наричана и гръмотевична астма, е рядко, но опасно климатично явление, по време на което се наблюдава рязък скок в броя на астматичните пристъпи. Обикновено се случва по време на силна буря или веднага след нея. Бурята спомага за раздробяването на частиците полен на още по-малки въздушни молекули, като по този начин се освобождават протеини, които се изсипват върху главите на населението. Те са още по-лесни за поглъщане и още по-лесно достигат долната част на дихателните пътища.

Тези широко разпръснати протеинови частици могат да отключат алергични реакции при някои хора, дори сред такива, които не са астматици.

Буреносната астма, като тази от Мелбърн, е ясен пример за това как поленът от растенията и алергиите, които предизвиква, са сериозни повлияни от климатичните промени. Повишаването на температурите води до по-голям брой хора с алергии, които страдат за по-дълго време и с по-тежки симптоми, твърдят експертите. Това важи не само за Австралия, но и за Европа и САЩ.

 

Какво е полен?

 

 

Поленът, или цветният прашец, както също е известен, е съществена и винаги присъстваща част от нашия свят. Тези микроскопични частици преминават от растение на растение, като по този начин се размножават. Докато някои растения разпространяват цветния си прашец с помощта на насекоми, други разчитат на вятъра, изпращайки огромни количества от това прахообразно вещество във въздуха. Именно дърветата, тревите и плевелните видове, които разчитат на вятъра да разпръскват цветния си прашец, са особено склонни да причинят сезонни алергии или сенна хрема.

Това се случва, когато имунната ни система погрешно идентифицира цветния прашец като вредно вещество, предизвиквайки реакция, обикновено запазена за патогенни бактерии или вируси. Честите симптоми могат да включват хрема, сърбеж в очите и кихане. В някои случаи сезонните алергии могат да предизвикат затруднения с дишането, когато възпалението в дихателните пътища води до подуване, което затруднява постъпването на достатъчно въздух в белите дробове.

Експертите са категорични, че климатичните промени водят до повишение на количеството полен в атмосферата.

 

Как бурите активират полена?

Все още не е ясно как точно бурите активират или вошават симтомите на астма.

Водещата теория е, че студените въздушни течения надолу, които се появяват по време на гръмотевични бури, генерират силни странични ветрове, които духат на нивото на земята, вдигайки във въздуха поленови зърна и гъбични спори от трева и растения. След това те се пренасят високо в бурната система от възходящи течения, където влагата в облаците ги кара да се надуват и разпадат на по-малки фрагменти, увеличавайки значително броя на алергенните частици във въздуха. Силното електрическо поле, което се развива по време на гръмотевични бури, може също да засили разкъсването на полена.

Този по-малък размер на частиците улеснява попадането на поленовите фрагменти в дихателните пътища, когато те биват свалени обратно на земята от студени низходящи ветрове. Нивата на полен изглежда се повишават през първите 20-30 минути на гръмотевичната буря, сочат проучвания на този феномен. Любопитно е, че по-младите хора са по-често засегнати от буреносна астма.

За щастие, случаите на гръмотевична астма остават рядкост. Но промените в климата увеличават риска от излагане на полени на хората и по други начини.

Повишаващите се температури означават, че сезоните на полените – когато растенията отделят полени, обикновено през пролетта и лятото – започват по-рано и продължават по-дълго. Това означава, че хората с алергии ще трябва да търпят алергичните симптоми от по-рано през годината и за по-дълго.

В някои части на света, включително САЩ и Европа, един от основните виновници е амброзията – широко разпространена група цъфтящи растения, които много хора смятат за плевели. По света има различни видове амброзия, но те могат да произвеждат изумителни количества прашец. Едно растение е способно да отдели един милиард поленови зърна. Амброзията расте в градини и земеделски земи, но също и в кътчета и пукнатини в градска среда.

Алергиите към прашец от амброзия вече засягат около 50 милиона души само в САЩ. Проучване, анализиращо данни от 11 места в Северна Америка между 1995 и 2015 г., установи, че 10 от тези места са имали по-дълги сезони на полени от амброзия – понякога много по-дълги. През този 20-годишен период сезонът се е удължил с 25 дни в Уинипег, Манитоба, 21 дни във Фарго, Северна Дакота и 18 дни в Минеаполис, Минесота.

Тези промени са по-драстични в северните части на Северна Америка, Европа и Азия. Но същото важи за Австралия и южните части на Южна Америка и Африка.

 

4 пъти повече полени до 2050 г.

 

 

Количеството алергени във въздуха се увеличава в много части на света. През първото десетилетие на новия век сезонът на полените в континенталната част на САЩ започва три дни по-рано, отколкото през 90-те години, но най-важното е, че количеството полени във въздуха също е с 46% по-високо.

Това се дължи отчасти на факта, че нивата на въглероден диоксид (CO2) в атмосферата се повишават поради емисии от човешка дейност. А много от най-неприятните растения за страдащите от сенна хрема виреят на CO2.

Изследователи откриват, че с увеличаването на концентрацията на CO2 в атмосферата се увеличава и количеството полен, което тревите, растенията и дърветата изпускат във въздуха.

С постоянното увеличение на въглероден диоксид, който произвеждаме, не просто увеличаваме парниковия ефект, но и може да допринесе за повече полени във въздуха.

Разпространението на инвазивни видове, като амброзията, в нови части на света също предизвиква алергични реакции сред нови популации от хора. Въпреки че произхожда от Северна Америка, амброзията например се е разпространила в цяла Европа, както и в Австралия, Азия и Южна Америка. Вече около 60% от хората в Унгария, 20% в Дания и 15% в Холандия са чувствителни към полена от тази група растения.

Това прави особено обезпокоителен факта, че до 2050 г. концентрацията на полен от амброзия във въздуха се оценява на около четири пъти по-висока. Дори в части от Европа, където поленът от амброзия практически липсва в момента ще бъдат засегнати.

 

Какво можем да направим?

 

 

Без незабавно намаляване на емисиите на парникови газове ефектът вероятно само ще се влоши. Едно проучване от 2022 г. например изчислява, че до края на века сезоните на полените ще започват до 40 дни по-рано и ще завършват до 15 дни по-късно, отколкото сега – което потенциално означава допълнителни два месеца симптоми за страдащите от сенна хрема годишно.

Намаляването на въглеродните емисии би помогнало за предотвратяване на някои от най-лошите климатични въздействия, като могат да бъдат използвани и други стратегии, които да помогнат за справяне с проблема.

Един от начините е директното изсичане на растенията, които произвеждат най-много полен. Такава е стратегията в Чикаго през 30-те години на миналия век. Изследване от 1956 година доказва, че изсичането на амброзията намалява производството на полен с около 50%.

Друг начин е да се следят нивата на полени във въздуха. Това обаче все още не се практикува масово, дори напротив, тъй като изисква доста сложни измервания.

Като цяло, експертите са категорични, че без конкретни, координирани действия, промените в климата ще продължат да влошават сенната хрема в много региони на света. Tова може да означава и повече хора, които подсмърчат и страдат за по-дълъг период всяка година. Но това може да причини и по-драматични, смъртоносни събития като гръмотевична астма.

До след седмица с поредния брой на „Здравен бюлетин“ от forlife.bg.

 

Често задавани въпроси