Как да тренираме мозъка си – 7 стъпки

Факт е, че тренираният мозък помни по-добре и мисли по-бързо, а това са безспорни предимства. Въпросът е как да тренираме мозъка си, за да ги постигнем? Преди всичко трябва да сме наясно с функциите и развитието му, както и с основните фактори, които му въздействат.

От тази статия ще научите какви са най-ефективните подходи за влияние върху централната нервна система и как да стимулирате собствената си мозъчна активност.

 

Функции на човешкия мозък

Работата на мозъка се основава на комуникацията между милиарди неврони (нервни клетки), формиращи сложна мрежа. В нея невроните се свързват помежду си чрез синапси – специфични места за контакт между мембраните на две клетки. Предполага се, че общият брой на такива свързвания в мозъка е около 100 трилиона.

Ето какво се случва в един синапс:

1. Когато дадена нервна клетка бъде стимулирана, тя генерира електрически импулс, който преминава по нейната дължина.
2. Щом импулсът достигне до края на най-дългия израстък на клетката, (т.нар. аксон), в синапса се освобождават химически вещества – невротрансмитери. Те прехвърлят сигнала към следващия неврон.
3. За целта невротрансмитерите се свързват с рецепторите на съседната нервна клетка и стартират в нея нов импулс.

Така мозъкът участва в регулирането на широка гама от функции на организма – физиологични, двигателни, сетивни, когнитивни, емоционални.

Нервните клетки проявяват изключителна пластичност, поддържайки непрекъснат процес на обработка на информация и на приспособяване към многобройните промени в човека и заобикалящата го среда.

Въпреки че науката все още не успява да разкрие всички тайни на сложната мозъчна дейност, напълно ясно е, че тя е решаваща за нашето себеусещане и способността да взаимодействаме със света, който ни заобикаля.

 

Развитие на мозъка

 

 

То започва вътреутробно, още в ранната ембрионална фаза и продължава през целия живот на човека.

Развитието на мозъка преминава през множество етапи, които включват:

• клетъчна диференциация
• миграция на нервни клетки
• образуване на връзки между невроните
• миелинизация (формиране на миелинови обвивки около нервните влакна)
• елиминиране на ненужните или слабо използваните неврони и редица още процеси

 

В ранното детство мозъкът се усъвършенства много интензивно. С всеки изминат ден нараства комуникацията между различните структури на нервната система, подобрява се обработката на информацията в тях.

През годините на предучилищната и ранната училищна възраст, както и през юношеството стават все по-ефективни процесите на реорганизация и подобряване на нервните връзки.

В зрелостта мозъкът продължава да се приспособява към различни ситуации и да усвоява нови умения. Едва в т.нар. трета възраст се наблюдават сравнително повече неблагоприятни промени в някои мозъчни структури и в техните функции. Например: намаление броя на синапсите, по-бавно провеждане на нервните импулси и други.

Въпреки това доказано е, че и в старостта мозъкът е способен да се приспособява и развива под действието на различни стимули и емоции.

Нови изследвания сочат, че неврогенезата (процесът на образуване на неврони) може да продължи и в напреднала възраст.

Естествено, върху развитието и функциите на човешкия мозък влияние оказват огромен брой фактори – наследственост, начин на хранене, физическа активност, преумора, стрес, социални дейности и други.

Тези фактори са взаимно свързани. Точният механизъм, по който взаимодействат с мозъка (всеки един от тях и всички заедно) не е напълно изяснен и остава предмет на активни проучвания.

 

Можем ли да подсилим мозъка си с подходящи храни?

 

 

Нутрициолозите отдавна са отговорили позитивно на този въпрос, но с известна уговорка – нито един продукт сам по себе си не е „чудодеен“. Храненето, което е полезно за мозъка, трябва да бъде елемент от здравословния стил на живот.

Ето храните с доказана подкрепа за здравето на мозъка:

• Риби. Полезни са мазните риби като сьомга, скумрия, сардини и други. Те са богати на Омега-3 мастни киселини, които активно подсилват паметта и способността на човека да придобива, обработва, запазва и използва информацията от околната среда.
• Яйца. Изключително необходими са за мозъка и общото здраве. Яйцата съдържат: висококачествени протеини, нужни за изграждане и поддържане на нервните клетки и синапсите; антиоксиданти като лутеин и зеаксантин, които имат защитна роля за мозъчните клетки; холин, витамините В6 и В9, необходими да развитието на мозъка и функционирането на невроните.
• Орехи и семена. Богати са на мазнини, витамини и антиоксиданти. Орехите допринасят за активното протичане на множество мозъчни процеси.
• Тъмнозелени зеленчуци. Те са източници на минерали (желязо, калций, магнезий ) и витамини (С, Е, К, В9), които укрепват нервните клетки, намаляват възпалителните процеси и подобряват когнитивните функции.
• Пълнозърнести храни. Тяхната консумация води до устойчиво и бавно повишаване на глюкоза в кръвта. По тази причина пълнозърнестите храни осигуряват дълготрайно енергия за мозъка. Освен това са богати на желязо, цинк, магнезий и други минерали, както и на витамини, особено от група В. Изброените съставки са изключително необходими за поддържане функцията на нервната система и мозъчния метаболизъм.
• Тъмен шоколад. Неговите флавоноиди активират циркулацията на кръвта, включително и в областта на мозъка. Освен това консумацията на тъмен шоколад се свързва с повишено усещане за щастие и подобряване на когнитивните функции, особено на паметта и концентрацията.
• Горски плодове. Те доставят на организма букет от микроелементи, витамини, антоцианини и други антиоксиданти, които пазят нервните клетки от увреждане. Неотдавна експерти от Бостън са доказали, че горските плодове активират в мозъка процес, който изчиства токсините, водещи до отслабване на паметта.

 

Как да тренираме мозъка си – 7 стъпки

 

 

Невролози, психиатри и психотерапевти препоръчват различни начини за подобряване на мозъчните функции. Разумно е от тези подходи всеки да си избере методите, които му допадат, за да може да ги прилага редовно и продължително.

Ето седем стъпки как да тренираме мозъка си, водещи до създаване на нови нервни връзки и стимулиране на мозъчната активност:

1. Наблегнете на четенето, ученето и менталните упражнения. Осигурявайте си всекидневно време за четене на книги, статии и други текстове. Посещавайте обучителни курсове по теми, които ви интересуват. Изучавайте чужд език. Попълвайте кръстословици, редете пъзели, решавайте задачи, участвайте в стратегически игри. Така тренираме мозъка си да бъде гъвкав, подобряваме паметта и логическото си мислене.
2. Движете се. Физическата активност подобрява кръвообращението, увеличава притока на кислород и хранителни вещества към мозъка. Препоръчително е поне 30 минути дневно да извършвате дейности с умерено телесно натоварване.
3. Слушайте по–често музика. Тя активира връзките между различни мозъчни области и стимулира творческото мислене. Музиката има силата да успокоява нервната система и да води към релаксация.
4. Осигурявайте си достатъчно сън и почивка. По този начин ще подобрите кръвообращението в централната нервна система и нейното изчистване от токсини, натрупани през деня. По време на сън нервните клетки се възстановят от дневната си активност и едновременно с това укрепват синаптичните връзки помежду си. Така се подпомага обработката на информацията и когнитивните функции на мозъка.
5. Научете се да управлявате стреса. Той може да се ограничи чрез медитация, дихателни упражнения, йога и други практики за контролиране на връзките между телесното състояние, емоциите и мисълта.
6. Избягвайте контакт с токсини, включително никотин, алкохол, и наркотични вещества. Науката е доказала, че те влияят негативно на здравето, водят до зависимост и имат различни неблагоприятни ефекти върху мозъчната дейност.
7. Бъдете социално активни. Участвайте в общественополезни дейности. Отдавна се знае, че социалната ангажираност мощно стимулира мозъчната активност и подобрява когнитивните функции.

И не забравяйте, че значимите постижения в живота обикновено са резултат от множество малки стъпки, направени в течение на времето. Подобна мисъл е изразил безсмъртният художник Винсент ван Гог в едно от писмата си до своя брат Тео: „Големите неща се правят от поредица малки неща, събрани заедно“.