Евтаназия: Какво представлява и къде е разрешена?

Произходът на думата евтаназия идва от старогръцки и буквално се превежда като добра/красива смърт. Днес, когато говорим за евтаназия, обикновено разбираме законно прекратяване на живота с помощта на медикаменти. Основната причина това да се случва е предсмъртната агония при заболявания, които са нелечими и протичат тежко.

Съществува и вариант, наречен “асистирано самоубийство” – пациентът сам прилага медикаментите, но с помощ и рецепта от лекар.

Казусът с евтаназията, дори и на местата, за които смятаме, че е позволена, е изключително зависим от законодателствата на различните страни, които не го третират по един и същ начин. В Швейцария, например – сочена за една от страните в Европа, в които евтаназията е разрешена – всъщност е законно да се направи асистирано самоубийство.

Swiss Academy of Medical Sciences обяснява асистираното самоубийство така: човекът, който желае да умре, сам извършва финалното действие, водещо до смъртта (например приема смъртоносна субстанция). Лекар или друг съветник могат да предоставят лекарството, но те не извършват финалната стъпка.

Друг интересен момент по отношение на закона в Швейцария е, че не се изисква човекът да е на смъртно легло или да е терминално болен (в последна, неизлечима фаза с близка прогноза за смърт).

Асистираното самоубийство може да бъде законно дори при лица с хронични болести, страдание или тежки увреждания, но не е задължително да с прогноза за кратък оставащ живот.

Тук възрастта или тежестта на заболяването не са ключовите критерии, за да бъде разрешено да се направи законно умъртвяване. Фокусът при швейцарците е поставен върху желанието на лицето, което иска да прекрати живота си и способността му да взема решение самостоятелно.

За сравнение, в Холандия и Белгия системата изисква пациентът да е терминално болен или с непоносими страдания, причинени от заболяване, което води към смъртта в обозримо бъдеще.

Има още един ключов момент в швейцарското законодателство: мотивите на помощника, който предоставя средствата или подкрепата за самоубийството. Ако причините за действията на помагащия са алтруистични – например иска да облекчи страданието на лицето – тогава оказаната от него помощ е законна. Не е законно (тоест е подсъдимо), ако помощта е мотивирана от егоистични интереси, като финансови облаги, наследство или други лични облаги.

 

В кои страни е разрешена евтаназията?

Активната евтаназия, при която лекарят причинява смъртта чрез медикаменти, е законна в Белгия, Холандия, Люксенбург. Асиситирано самоубийство е позволено в Швейцария, САЩ (само някои от щатите – Калифорния, Вашингтон и още). Медицински асистирана смърт, изискваща строги условия за изпълнение, е позволена в Испания, Колумбия, Канада, Люксенбург, Нова Зеландия и други.

 

Евтаназия на човек според законодателството в Белгия

 

Източник: depositphotos.com

В Белгия евтаназията е декриминализирана през септември 2002 година. 12 години по-късно (през 2014 г.) се приема закон, според който вменяеми непълнолетни лица, които са с тежко и нелечимо заболяване, също могат да бъдат подложени на евтаназия.

Според белгийското законодателство евтаназия означава лекар умишлено да предизвика смъртта на пациент. Това се случва по доброволно, информирано и няколко пъти заявено желание от страна на пациента. Основният довод, за да предприема тази стъпка, е нуждата му да сложи край на своите непоносими страдания, които съпътстват болестта. Така формулиран, законът пояснява, че евтаназията не е равна на убийство, отказ от лечение или асистирано самоубийство.

Терминът, който използват белгийците, е активна евтаназия.

За да бъде позволено нейното извършване, трябва да бъдат спазени всички условия:

• Пациентът е вменяем и в съзнание.
• Пациентът отправя искането доброволно, повече от веднъж, в писмен вид.
• Пациентът е жертва на непрекъснато и непоносимо страдание (физическо и/или психическо).
• Пациентът страда от тежко и неизлечимо заболяване, макар да не е задължително да е в терминален стадий.

Последната точка ни показва, че тук няма изискване животът на човека да е последните си дни или седмици. По отношение на психическото страдание е важно да се уточни, че пациентът трябва да е доказал неговата непоносимост и да е прегледан от трима лекари, един от които психиатър.

Белгия е единствената държава, която допуска евтаназия на деца.

Условията за това са изключително строги. Те включват:

• Детето трябва да е в съзнание.
• Да е в краен, нелечим стадий на болестта.
• Да изпитва непоносими физически страдания.
• Да има съгласие от страна на родителите да бъде извършена процедурата.
• Да е преминало през консултация при психолог, който да потвърди, че детето разбира решението.

Макар да е законна, евтаназията на непълнолетни в Белгия е изключително рядка. До 2025 г. са докладвани само няколко случая.

 

Как се извършва евтаназия?

За да отговорим на този въпрос, ще разгледаме протокола за евтаназия на човек, който се следва в Белгия.

Стъпките са следните:

1. Пациентът подава писмена молба доброволно и най-малко 2 пъти (трябва да го иска многократно).
2. Следва лекарско обсъждане със семейството, но пациентът е този, който взема крайното решение.
3. Назначават се двама лекари (или трима при нетерминални случаи), които да потвърдят.
4. Оставя се определен период от време за размисъл, който зависи от конкретния случай.
5. След финалното потвърждение лекар извършва евтаназията с интравенозна инжекция, която съдържа барбитурати и/или мускулни релаксанти.

След като е направена евтаназията, лекарят е длъжен в рамките на 4 работни дни да напише доклад до Федералната комисия за контрол, която проверява дали всичко е законно.

Съществува и документ (“living will”), който всеки човек може да напише предварително. В него той посочва, че желае евтаназия, ако изпадне в безсъзнание и ако заболяването му е необратимо. Документът се внася в съответната община и е с валидност 5 години, като може да се подновява.

По отношение на лекарите, Белгия признава така наречената “ клауза на съвестта”. Според нея всеки лекар има правото да откаже да извърши евтаназия и не подлежи на санкция за това. Единственото, което се изисква от него, е да насочи пациента към друг лекар.

 

Какво съдържа инжекцията за евтаназия?

 

Източник: depositphotos.com

В материалите, които разгледахме при изготвянето на тази статия, не открихме изчерпателна информация относно съдържанието на инжекцията за евтаназия.

Все пак в тях се споменават:

• Тиопентал (Thiopental) – вид барбитурат, използван при анестезия. Споменава се в прессъобщението на белгийската Федерална комисия за контрол и оценка на евтаназията (FCCEE). В него се отбелязва, че от април 2024 г. отново е наличен на пазара за лекарства в Белгия, но е скъп и здравната им каса не покрива разходите за него.
• Пропофол (Propofol) – вид анестетик, но не е препоръчван като първи избор за евтаназия в Белгия. Споменава се в същото прессъобщение, според което използването му продължава да расте.
• Барбитурати – в научна статия по темата, публикувана в PubMed, са описани като препоръчваните лекарства за евтаназия според клиничните насоки.
• Нервно-мускулни блокери (Neuromuscular relaxants) – пак според научната статия на PubMed, в комбинация с барбитурати те са „препоръчваните лекарства за евтаназия“.

Важно е да отбележим, че в нито един от разгледаните материали не се описват дози, пропорции и протоколи, нито как се прилагат веществата. Това е абсолютно целенасочено, тъй като подобни детайли не бива да бъдат публикувани публично, с цел безопасност, както и заради етика и регулации.

 

Евтаназия в България

В България евтаназията е незаконна според Закон за здравето, чл. 97, който изрично забранява нейното прилагане. През 2011 г. бе внесен законопроект, който е целеше да легализира “правото на достоен край на живота” чрез асистирана смърт. Тойбе отхвърлен от Парламентарната комисия по здравеопазване и след това от самия парламент. Посочените причините за отхвърлянето цитираха морални, етични и медицински опасения, както и обществено недоверие към идеята за легализиране на активното прекратяване на живота.

Правени са проучвания, които се фокусират върху хора с увреждания. Те изследват какви са нагласите им към евтаназията – дали я възприемат като акт на милосърдие, или по-скоро като потенциално опасна практика. Според тези изследвания част от хората с увреждания се притесняват от дискриминация. Те посочват, че обществото може да окаже натиск, макар и непряко, върху уязвими групи, като ги кара да избират смърт вместо грижа.

Въпросът за легална евтаназия у нас все още е само тема на дебат, но реалната практика е забранена. Фокусът на лекарите, държавата и обществото е по-скоро насочен към развитието на услуги и методи, които са предназначени да намалят и предотвратят страданието на пациентите. Друг момент, върху който се акцентира, е хората в тежно състояние да се чувстват подкрепени в този труден период.

 

Евтаназия на домашен любимец

 

Източник: depositphotos.com

В закона, който урежда дейността на ветеринарите в България, има раздел “Евтаназия на животни”. В него е посочено, че тя може да бъде извършена единствено от ветеринарен лекар, който е лицензиран.

Според същия закон евтаназия се допуска при:

• Животни, които са неизлечимо болни и това им причинява болка и страдание.
• За да се ограничи зараза/болест, която застрашава живота на хората и животните.
• При животни, които са били използвани за опити, вследствие на което са настъпили необратими патологични изменения, които им причиняват болка и страдание.
• Животни, които имат агресивно поведение и това представлява заплаха за живота на хората и/или други животни.

В същият закон е упоменато, че процедурата – от подготовката до провеждането – се организира и извършва по начин, който минимално да стресира животното.

Ако търсите информация за евтаназия на куче или друг домашен любимец, ще откриете различни варианти за извършване на преспиването. Някои от тях предлагат опцията за евтаназия в домашна среда. Според един от източниците лекарството, което най-често се използва, е пентобарбитал (обикновено се прилага срещу гърчове).

 

Често задавани въпроси