Нутриционистът Екатерина Башур: Не само диета, а холистичен подход помага при метаболитен синдром

Обновена: 10.03.2026|
6 мин. четене
Интервю за Forlife с Екатерина Башур.

Когато ритъмът на ежедневието ни тласка към бързи решения и честа консумация на готови ястия, тялото може постепенно да натрупа промени, обединени в метаболитен синдром. Това е тихият, но коварен комплекс от високо кръвно налягане, повишени нива на кръвната захар, излишни мастни натрупвания, особено в коремната област, и нарушения в липидната обмяна. Когато тези отклонения трайно се съчетаят в един организъм, рискът от сърдечно-съдови заболявания и диабет от втори тип значително нараства. Ето защо навременната профилактика е от решаващо значение.

Съдържание

Най-важните стъпки за превенция и контрол на метаболитен синдром

В следващите редове нутриционистът Екатерина Башур разкрива най-важните стъпки за превенция, както и за контрол при метаболитен синдром. Опирайки се на своята експертиза и професионален опит, тя поставя акцент на балансираното хранене, правилната хидратация, движението, пълноценния сън и необходимостта да се грижим за себе си с внимание, уважение и осъзнатост към собственото си здраве.

Предупреждения, които сме склонни да пренебрегваме

Нерядко при метаболитен синдром симптомите са замъглени и, въпреки развиващото се обменно натоварване, мнозина живеят с измамна представа за добро здраве. С времето обаче организмът  им започва да подсказва, че нещо не е наред. Един от най-видимите признаци е нарастване на обиколката на талията (над 102 см за мъже и над 88 см за жени). В такива случаи мазнините, акумулирани в областта на корема и около вътрешните органи, се оказват метаболитно активни и свързани с развитието на хронично възпаление и инсулинова резистентност (нечувствителност на клетките към инсулин).

Много пренебрегвани са и усещанията за постоянна умора и намалена енергия, както и трудностите при опити за нормализиране на телесното тегло. Често се установява засилен апетит за въглехидратни храни, което е резултат от колебания в нивото на кръвната захар.

Други сигнали са повишаване на кръвното налягане, на триглицеридите и лошия холестерол в кръвта. Обикновено потъмняването или удебеляването на кожата около шията и подмишниците се приема за козметичен дефект, но всъщност подобни промени могат да предупреждават за инсулинова резистентност.

Тези на пръв поглед различни прояви са свързани помежду си и очертават типичен обменен дисбаланс. Диагнозата „метаболитен синдром“ се поставя, когато са налице поне три от изброените отклонения.

 

За нутрициониста Екатерина Башур

Тя е завършила Института за интегративно хранене в Ню Йорк, САЩ. Нейни учители са били популярни експерти по интегративна медицина, нутрициология и холистично здраве като Джошуа Розентал, Дипак Чопра, Дейвид Катц и други. Специализирала е в областта на здравословното хранене, хормоналното здраве и емоционалната регулация.

Екатерина Башур е работила като нутриционист и обучител по правилно хранене в Испания, Русия и България.

Нейната основна дейност е съсредоточена върху три ключови направления: изграждане на здравословен хранителен режим, преодоляване на затлъстяването и метаболитните нарушения, както и подобряване на енергията и качеството на съня чрез правилно хранене.

В момента Башур е активен член на медицинските екипи на МЦ „Майчин дом“ и МЦ „ФемиКлиник“ в София.

 

Интервю с Екатерина Башур

 

Интервю за Forlife с Екатерина Башур.

 

Госпожо Башур, как да се храним при установен метаболитен синдром?

– Храненето е един от най-силните инструменти, с които разполагаме, за да повлияем на състоянието си. Но то не е единственият фактор и не става дума само за кратка диета, а за постепенна промяна в начина, по който се храним всеки ден. Първата значима стъпка е поддържането на стабилни нива на кръвната захар. Това означава да ограничим рафинираната захар, сладките изделия, бялото брашно и силно преработените храни. Вместо тях е добре да избираме пълнозърнести продукти и повече зеленчуци, които се усвояват по-бавно и помагат да се избегнат резките колебания на глюкозата в кръвта.

Друга съществена част от храненето са фибрите, защото те действат като естествен регулатор на обмяната. Разтворимите фибри (в ягоди, ябълки, цитруси) подпомагат контрола върху кръвната захар и създават усещане за ситост, докато неразтворимите фибри (в листа, стъбла на зеленчуци, пълнозърнести продукти) подобряват чревната микрофлора и подпомагат редовното храносмилане. Затова е добре в менюто ежедневно да присъстват плодове, зеленчуци, ядки, семена. Бобовите храни се считат за здравословни, но е важно дали ги храносмиламе добре. Всичко е супер индивидуално.

Не по-малко значение има видът на мазнините, които консумираме. Трябва да ограничим трансмазнините и прекомерния прием на наситени мазнини, както и да увеличим приема на ненаситени мазнини, особено на омега-3 мастни киселини.

Добри източници на ненаситени мазнини са ядките, семената, зехтинът, авокадото, морските дарове. Тези мазнини имат противовъзпалителен ефект, подпомагат липидния баланс и подкрепят здравето на сърцето и съдовете.

Добре е храната да съдържа и достатъчно качествен протеин, повече от  бяло месо, пуешко, пилешко.  Протеинът допринася за по-постепенно освобождаване на енергия през деня и същевременно увеличава усещането за ситост.

Разумно е да обръщаме внимание и на противовъзпалителните храни като боровинки, малини и други горски плодове, също и различни на цвят зеленчуци, богати на витамини, минерали и антиоксиданти. Те са необходими на организма, за да овладява хроничното нискостепенно възпаление, което често се появява при метаболитен синдром.

– В живота обаче не всички сме еднакво дисциплинирани, когато трябва да спазваме определен начин на хранене. Какво да правим, ако например вместо боровинки ни се прииска да хапнем локум или баклавичка?

 

Интервю за Forlife с Екатерина Башур - сладко, локум.

 

– Има един прост трик: в чаша с вода се изсипва 1 чаена лъжичка мътен ябълков оцет (това означава, че е нефилтриран, богат на антиоксиданти, полезни бактерии и ензими.) Течността се разбърква добре. Изпива се преди хранене. Така, според някои проучвания, може леко да се регулира кръвната захар след хранене.

Ако човек иска да хапне десерт, най-добре е това да става след основното хранене, когато менюто вече съдържа протеини, здравословни мазнини и фибри. По този начин усвояването на въглехидратите се забавя и се намаляват резките колебания на кръвната захар, което е особено важно при метаболитен синдром.

– Вярно ли е, че трябва да се приема по литър и половина или два литра вода на ден?

– Това твърдение е най-общо вярно, но е важно да се има предвид, че точният обем на необходимата течност зависи от възрастта, пола, нивото на физическа активност, климатичните условия. Например, ако човек е активен физически или е на място с горещ климат, тялото му се нуждае от повече вода. Също така е добре водата да се приема равномерно през целия ден и да се пие преди хранене, защото понякога организмът бърка жаждата с глада.

Много хора мислят, че ако имат задържане на течности, трябва да си налагат ограничения. Затова пият по-малко вода, а всъщност организмът им се нуждае от обратното. Когато тялото е дехидратирано, то започва да задържа течности.

Ето защо винаги препоръчвам, особено на жените и мъжете, които искат да редуцират телесното си тегло: „Преди хранене изпивайте чаша или две вода. Често организмът ни бърка жаждата с глада, мислим, че сме гладни, а всъщност просто имаме нужда от течност“.

Водата също така измива излишния стомашен сок, който може да ни кара да се чувстваме по-гладни.

Бихте ли коментирали ролята на движението и съня?

– Да, движението и сънят са изключително важни за хората с метаболитен синдром. Дори умерената активност (бързо ходене, йога или плуване) помага на организма да използва по-добре инсулина и да контролира кръвната захар. Движението допринася за намаляване на коремните мазнини, има противовъзпалителен ефект и влияе позитивно на сърдечното здраве. Пълноценният сън също подпомага противовъзпалителните процеси, регулира хормоните на глада и ситостта, и дава възможност на организма да се възстанови и да функционира оптимално.

Какви са най-актуалните подходи в нутрициологията, които могат да помогнат на засегнатите от метаболитен синдром?

 

Интервю за Forlife с Екатерина Башур.

 

– В последните години нутрициологията направи голяма крачка напред, особено по отношение на контрола и превенцията при метаболитен синдром чрез хранителни стратегии. Универсалните диети останаха в миналото. Днес подхождаме към всеки човек индивидуално, като имаме предвид неговата наследственост, метаболизъм и дори чревния му микробиом. С помощта на новите технологии можем да видим как дадена храна влияе на кръвната захар и енергията през деня, можем да адаптираме храненето към конкретни условия.

Освен това обръщаме голямо внимание на хранителните вещества, които намаляват възпалението и регулират метаболизма като например омега‑3 мастни киселини, фибри, качествен протеин. Целта вече не е просто да спазваме диета, а да изградим холистичен начин на живот. Той обхваща грижата за тялото, ума и духа едновременно. Това означава да се храним балансирано, да сме добре хидратирани, да поддържаме физическа активност, да си осигуряваме достатъчен сън и почивка, както и да се грижим за своето емоционално и психическо здраве. Всички тези аспекти са взаимносвързани и подкрепят цялостното ни благополучие.

 

Какво е Вашето послание към феновете на Forlife.bg?

– Моето послание е да обичаме себе си и да се грижим за тялото си. То е нашият единствен дом. Когато се отнасяме към себе си с внимание и любов, тялото ни отвръща с енергия, здраве и благодарност. И ние можем да живеем наистина пълноценно.

 

Категории: Здраве, Пълноценно хранене, Специалистите говорят|Публикувана: 10.03.2026|

Източници

Няма източници

Сподели тази статия, избери платформа!

Блог

Рецепти

Популярни продукти

344abbe0daf231ab98d71fb8c8824a9d6bd5fc83a35f8e2815faa9f9b8bd6dbd?s=96&d=mm&r=g

Д-р Ваня Шипочлиева, д.м. е завършила медицина във ВМИ гр. София и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Специалист е по социална медицина и организация на здравеопазването. Защитила е дисертация за ролята на медиите в процеса на здравната реформа. Автор е на стотици публикации в научни и популярни издания.

Свързани публикации

Оставете коментар