Д-р Кремена Кънчева: Естествената светлина, сънят и движението ни пазят от пролетна депресия

 „В тихия пролетен дъжд сълзи, възторг и уплаха.

  С тихия пролетен дъжд колко искрици изтляха.“

                                                         Николай Лилиев

 

Този стих е красива илюстрация на тихото докосване между радостта и тъгата, когато душевните трепети кротко угасват. Подобни деликатни състояния се наблюдават при част от хората всяка пролет. Тя идва с обещание за обновление, но освен лекота, ни носи колебания в настроението, провокирани от нехармонични процеси в организъма. Именно тези процеси стоят в основата на пролетната депресия, която е част от сезонното афективно разстройство (Seasonal Affective Disorder или SAD).

Има ли разлика между зимна и пролетна депресия? Кога и как тя се лекува? Кои професии носят най-голям риск и каква е нейната профилактика? Отговорите са в следващите редове, в интервю с невролога д-р Кремена Кънчева.

Допълнително, географското разположение играе роля. Хората, живеещи в региони с по-ограничена слънчева светлина през зимните месеци, са по-податливи на нарушения в биологичния ритъм. Дефицитът на витамини, включително на витамин D, също може да повлияе негативно. Важен фактор е социалната изолация. Липсата на приятелски контакти и подкрепа увеличава риска от депресия.

 

За д-р Кремена Кънчева

Д-р Кремена Кънчева е невролог с над 17 години опит в диагностично-лечебната практика. Участвала е в множество национални и международни научни форуми. Специализирала е в УМБАЛ „Св. Анна“, София. Сега работи в столичния Медицински център „Артромедика“ и в собствен неврологичен кабинет. В онлайн платформите за оценка на лекари д-р Кремена Кънчева се радва на висок рейтинг (5.0). Според отзиви на пациенти тя печели доверието им с професионализъм, търпение и деликатност.

 

Интервю с д-р Кремена Кънчева

 

 

– Д-р Кънчева, има ли разлика между зимна и пролетна депресия?

– Когато говорим за зимна и пролетна депресия, всъщност описваме два различни типа сезонно афективно разстройство (SAD). И при двата варианта важен фактор е промяната в количеството на дневната светлина. Тя влияе върху нашия биологичен часовник (системата, която регулира съня, бодърстването и хормоналните процеси през денонощието).

Зимната форма на депресия е по‑позната и значително по‑честа. Тя се проявява с потиснато настроение, повишена сънливост, липса на енергия и често засилен апетит, особено към въглехидрати.

През студените месеци естествената светлина намалява и това удължава нощното отделяне на мелатонин (хормона, който управлява съня и вътрешния биологичен часовник). Така организмът се чувства по‑уморен и бавен.

Едновременно с това се променя и активността на серотонина (невротрансмитер, който се свързва с доброто настроение). При по‑слаба светлина серотониновата система работи по‑вяло, което допринася за спад в тонуса и настроението.

Пролетната форма на депресия е по-рядка и често остава подценена. За разлика от зимната, при нея не се наблюдава вялост, а точно обратното – нервната система става по‑възбудима. Хората не се чувстват отпуснати, а напрегнати. Често изпитват тревожност, раздразнителност, страдат от безсъние и лош апетит. Рязкото увеличаване на дневната светлина през пролетта може да доведе до разминаване между вътрешния биологичен часовник и начинът, по който се регулират хормоните и невротрансмитерите. Точно това несъответствие се смята за един от факторите, отключващи депресия.

– Кои професии носят най-голям риск от пролетна депресия?

На първо място бих поставила IT специалистите и хората, които работят продължително пред компютър. Те прекарват много време на закрито и имат ограничен достъп до естествена дневна светлина, която е основният външен синхронизиращ фактор за вътрешния биологичен часовник. Работата с кодове и сложни системи често налага дълги периоди на концентрация, по‑рядко прекъсване за почивки и минимално движение. В комбинация с престой пред монитор до късно вечерта това може да повиши риска от пролетна депресия.

Подобна уязвимост се наблюдава и при други професии, свързани с дейности на закрито. Офис служителите например прекарват голяма част от деня в среда с изкуствено осветление, което отслабва синхронизацията на организма с естествения цикъл на деня и нощта. Рискова група са и работещите на смени – медици, полицаи, служители в спешни звена. При тях основният проблем е хроничното разминаване между вътрешния биологичен часовник и външния ритъм на светлина и тъмнина. Към това се добавя и стресът, който може да понижи устойчивостта към биологичните колебания. Подобни състояния са характерни за още много професии, включително учители, лекари, журналисти.

Независимо от конкретната дейност, водещите рискови фактори са едни и същи: ограничен достъп до естествена светлина, нарушения в съня, висок стрес и разминаване между вътрешния биологичен часовник и външния ритъм на деня и нощта.

– Кога да потърсим помощ?

– Колкото по-рано, толкова по-добре. Има ситуации, в които не бива да се изчаква. Ако се появят мисли за самонараняване или самоубийство, ако състоянието се влошава рязко или ако тревожността е станала много силна и се съпровожда от паник симптоми, необходима е незабавна консултация с лекар.

– Какви терапии се прилагат при пролетна депресия?

 

 

– Когато усещането за потиснатост е леко до умерено, се прилагат немедикаментозни методи като регулиране на съня и задачите през деня, всекидневна физическа активност и максимално излагане на естествена светлина, особено в сутрешните часове. Важен компонент е психотерапията, тя помага на пострадалия човек да разпознава и променя негативните мисловни модели, да се адаптира към стреса и да възстановява емоционалната си устойчивост.

Много добър ефект има светлинната терапия, при която се извършва контролирано излагане на ярка изкуствена светлина. Лечението е особено полезно при пациенти със сезонна проява на потиснатост и може значително да намали усещането за липса на радост. При по-тежки или продължителни депресии се обсъжда и медикаментозна терапия с антидепресанти. Тя винаги се назначава индивидуално и се провежда под лекарски контрол.

– Как да се предпазваме от пролетна депресия?

 

 

– Профилактиката на този проблем се основава на разбирането, че организмът е много чувствителен към сезонните промени. При риск от пролетна депресия трябва да се поддържа балансирано хранене, което гарантира стабилни нива на кръвната захар. Резките колебания могат да доведат до умора, раздразнителност и спад в концентрацията.

Особено значение имат храни, богати на витамини от група B, магнезий и омега-3 мастни киселини. Тези съставки участват в синтеза на невротрансмитери. Могат да се набавят чрез прием на пълнозърнести продукти, риба, ядки, семена. Правилно е да се увеличи приемът на свежи сезонни плодове и зеленчуци, които подпомагат общия тонус и имунната система, също и да се ограничи консумация на захар, кофеин и алкохол, защото в прекомерни количества засилват емоционалните колебания.

Излагането на естествена светлина в сутрешните часове има съществена роля за синхронизиране на биологичния часовник и подпомага повишаването на тонуса и концентрацията през деня.

Физическата активност, дори в лека форма като ежедневна разходка, допринася за продукцията на невротрансмитери, свързани с доброто настроение и устойчивостта към стрес.

Препоръчват се още активни социални контакти, тъй като живото общуване намалява риска от изолация и потиснатост. Много важно е да се обръща внимание на ранните сигнали на организма като промени в съня, настроението, мотивацията за работа и навреме да се търси лекарска помощ.

– От всичко, което споделихте, разбирам, че профилактиката на пролетната депресия е всъщност цялостен план за здравословен живот…

– Така е. Планът е дългосрочен и се постига чрез осъзнати, последователни избори в ежедневието.