Донорство на органи: великодушен акт на човещина

Донорството е една от най-чистите прояви на човешка солидарност – акт, при който човек дарява част от себе си, за да даде здраве на друг. Независимо дали става дума за кръводаряване, даряване на полови клетки, тъкани или органи, в основата стои една и съща ценност: доброволното решение да помогнеш дори когато няма лична изгода. Донорство на органи е върховният израз на тази човечност.

Кои органи могат да се даряват?

Съгласно Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки в България, след смъртта на човек могат да бъдат дарявани органи и тъкани.

Органи, които могат да се даряват:

• Черен дроб;
• Бъбреци;
• Панкреас;
• Сърце;
• Бели дробове;
• Тънко черво.

 

Тъкани, които могат да се даряват:

• Роговица;
• Костен мозък;
• Кост;
• Кожа;
• Сухожилия;
• Сърдечни клапи;
• Хрущяли;
• Кръвоносни съдове.

 

Органи и тъкани, които могат да бъдат дарени, докато донорът е жив, са:

• Един бъбрек;
• Част от черния дроб;
• Стволови клетки от костен мозък.

 

В България донорството от живи лица е строго регулирано и може да се извършва само при съгласие на донора, след медицински преглед и одобрение от етична комисия. Органите и тъканите, които могат да се даряват, са ограничени, за да се защити здравето на донора. Уникално е, че сегмент от черния дроб може да се присади на друг човек, а след време черния дроб на донора да се възстанови на 100% без външна намеса.

 

Кой може да бъде донор?

Всеки човек може да стане донор без да се взима под внимание неговите пол, възраст, раса, етническа и религиозна принадлежност, възраст, социален статус, сексуална ориентация и др. Взима се предвид само неговия здравен статус.

Непълнолетни също могат да станат донори, но с писмено съгласие от родител/настойник.

 

Кой не може да бъде донор?

 

 

Разбира се има случаи, в които човек не може да бъде донор, но това не зависи от неговия пол, раса, етнос, сексуална ориентация, религия и т. н.

Хора, които към момента страдат от активна форма на рак не могат да бъдат донори. Въпреки това всичко зависи от вида рак, защото след близо 3 години някои пациенти могат да станат пълноценни донори.

Дори към момента човек да има активно заболяване, това не му пречи на бъде донор. Медицинските експерти от трансплантационния екип решават дали някои или всички органи и тъкани на посмъртен донор са подходящи за трансплантация, като вземат предвид медицинската история, социалните контакти, пътуванията и други фактори, които могат да повлияят върху безопасността на реципиента.

При някои заболявания донорство напълно се изключва:

• ХИВ – вирусът, причиняващ СПИН, може да се предаде чрез трансплантация
• Ебола вирус – инфекция с висока смъртност, която се предава чрез телесни течности
• Болест на Кройцфелд-Якоб – дегенеративно мозъчно заболяване, което се причинява от приони – изключително опасни инфекциозни белтъци, които се предават чрез трансплантация

Поради високия риск от предаване на тежки и често фатални инфекции, хора с тези заболявания не могат да бъдат донори при никакви обстоятелства.

 

Как се става донор?

Донор може да бъде жив или мъртъв човек. Въпреки това има определени условия, които трябва да са налице, за да може да се извърши донорство. 

При починал човек

Основното условие, за да може човек да стане донор е да бъде настъпила мозъчна смърт – перманентната, необратимата и пълната загуба на мозъчна функция. Когато мозъчната смърт настъпи, сърцето може да продължи да бие, благодарение на апарати. Именно защото сърцето бие, органите му са годни за донорство – те са кръвоснабдени, но за ограничено време. 

За да се случи това обаче, смъртта трябва да е настъпила в болнични условия и тялото да е останало на апаратна поддръжка. Ако има тежка инфекция или сепсис, дори в болницата починалият не може да бъде донор. 

Ако пациентът изрично е заявил, че не желае да бъде донор, дори близките му да са съгласни, това няма как да се случи. Предварително заявеният отказ е водещ и задължителен, защото отразява личната и информирана воля на човека върху собственото му тяло. Юридически той има по-голяма тежест от мнението на роднините.

Ролята на близките възниква основно в случаите, когато човекът не е изразил ясно позицията си приживе. Тогава медицинският екип се съобразява с тяхното становище, за да се вземе решение, което да е етично и социално приемливо. Но когато има документиран отказ, той се спазва без изключение.

Към момента Изпълнителна агенция “Медицински надзор” поддържа регистър, в който може да бъде вписано както съгласие за даряване, така и изричен отказ от донорство. Заявлението към агенцията може да се подаде на хартия или електронно.

От 2025 г.  Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки предвижда, че здравната книжка вече няма да се използва за вписване на отказ, защото тя постепенно отпада заради дигитализацията. 

При жив човек

 

 

Когато човек е жив и иска да дари органи или тъкани приживе, това е възможно, но е строго ограничено и силно регулирано.

Приживе могат да се даряват само определени органи и тъкани, които не са жизненоважни или от които човек може да живее нормално и след даряването. Даряването винаги е доброволно и не може да бъде заплащано.

Процесът започва с изрично заявено желание от страна на донора. След това следва много подробна медицинска и психологическа оценка. Лекарите проверяват дали човекът е напълно информиран, дали решението е взето без натиск и дали даряването не крие сериозен риск за здравето. Ако има и най-малкото съмнение, че донорството може да навреди, то не се допуска.

Законът изисква между живия донор и реципиента да има роднинска или емоционална връзка – например роднини, съпрузи или хора с доказана близка емоционална връзка. Това правило съществува, за да се предотврати търговията с органи. Всички случаи се разглеждат от специална комисия, която дава окончателно разрешение.

Дори децата могат да бъдат донори (приживе или след смъртта), но решението се взима от възрастен родител или настойник (при ненавършени 18 години).

 

Статистиките от България

 

 

Изпълнителна агенция “Медицински надзор” води статистиката относно трансплантирани и донори в България. Към началото на 2026 г. 806 са душите в списъка с чакащи за трансплантация на бъбрек, 24 за сърце и 27 души за черен дроб. 

За периода 2021-2025 г. трупните донори на година са между 14 и 22, като през 2022 г. те са най-голям брой.

Повече трансплантации на бъбреци се извършват от трупни донори, отколкото от живи. През 2021 г. цели 14 трансплантации на бъбрек са извършени от жив донор и 19 от трупен. За последните 4 години присаждането на бъбрек от жив донор значително намалява – между 1 или 4 пъти на година. 

От трупен донор обаче остават повечето трансплантации – между 11 и 25 трансплантации на година за периода 2021-2025 г. 

На черен дроб не се е извършила нито една трансплантация от жив донор в България за последните 4 години. От трупен обаче – немалко. Връх се бележи през 2021 г., когато са извършени цели 13 трансплантации на черен дроб.

 

Трансплантиране

Не всеки човек, който чака за трансплантация, може да бъде трансплантиран с органите или тъканите на всеки донор.

За да бъде максимално успешна трансплантацията, трябва да има максимално голяма съвместимост – кръвна група, тъканна съвместимост, размер на органа и имунитет.

Колкото по-добро е това съответствие, толкова по-малък е рискът от отхвърляне на трансплантирания орган и толкова по-добри резултатите.

При всички положения реципиентът трябва да приема имунопотискащи лекарства, за да не успее имунната система да отхвърли органа/тъканта. Вероятно няма да има момент в живота на реципиента, в който тялото му няма да опитва да отхвърли трансплантирания орган, което означава, че той ще трябва да приема лекарства цял живот. Както вече стана ясно, тяхната роля е да отслабват имунната система, което означава, че рискът от инфекции ще е по-голям.

 

Религия и донорство – къде е позволено и къде не?

 

 

В нито една религиозна книга не е вписано изрично за или против донорство на органи, но поради тази причина наличните текстове се интерпретират различно. 

Християнството например подкрепя донорството като великодушен и алтруистичен акт и оставя решението на индивида. В позиция на Българската православна църква относно националното законодателства за трансплантация на органи, тъкани и клетки се казва: „Православната църква в България възприема донорството и неговото продължение – трансплантацията – като израз на любов, като вид алтруизъм“. Но БПЦ настоятелно изисква това да става с доброволно, осъзнато съгласие и в условия на строга медицинска и етична защита за донора и реципиента.

В католицизма много се държи на съгласието на донора и поради тази причина католическата институция е против близките да решават съдбата на вече починалия човек. Ако приживе той е дал изрично съгласие – то тогава това се приема за високо морален акт. 

Протестантските общности у нас, включително Обединени евангелски църкви, участват като част от Националния съвет на религиозните общности и са готови да подкрепят кампании за донорство и трансплантации, като информират своите членове за проблема и насърчаването на донорство като начин да се помогне на нуждаещите се.

Интересното е, че свидетелите на Йехова (сравнително нова религиозна организация, основана в края на 19 век в САЩ ) абсолютно отричат кръвопреливането от друг човек, но пък донорството и трансплантацията на органи е изцяло индивидуално решение, в което религията не се намесва.

В исляма е приемливо донорство на органи от жив човек, но не и след смъртта. Това е защото мюсюлманите отричат, че мозъчната смърт е тоталният край на живота и са убедени, че докато сърцето бие, човекът е жив.

Мюсюлманите в Египет все още не са усъвършенствали програма по донорство на органи, защото в религиозен контекст цялото човешко тяло не е лично свое, а принадлежи на Бог и поради тази причина дори индивидът няма права да се разпорежда. 

В юдаизма съществува традиция тялото на починалия да бъде погребано сравнително бързо и да се избягват ненужни намеси върху него. Това идва от уважението към тялото и вярването, че то трябва да се остави в покой след смъртта. Затова по принцип разрязване, забавяне на погребението или манипулации на тялото (като аутопсии или изваждане на органи) не са желателни. 

Юдейският религиозен закон поставя обаче един принцип над всички останали: Пикуах нефеш (Pikuach Nefesh) е моралното и религиозно задължение да се спаси човешки живот. Този принцип е толкова важен, че може да отмени или надделее над почти всички други религиозни забрани.

 

Заключение

Донорството на органи е строго регулиран медицински и морален акт, който спасява човешки животи. То е възможно приживе или след смъртта, при ясно изразена воля и медицинска съвместимост. Въпреки различните религиозни тълкувания, водещ остава принципът за опазване на живота.