Детски страхове – как да ги разпознаем?

Съществуват различни детски страхове, които може да притесняват най-малките членове на семейството, но повечето от тях са нормална част от процеса им на порастване. С правилната грижа и специализирана помощ тези страхове се преодоляват. 

 

 

Признаци за детски страхове

 

 

Различните детски страхове имат признаци, които можем да забележим в държанието на детето ни. По този начин можем да се ориентираме какво се случва с вътрешния му свят. Сред често срещаните признаци за детски страхове са:

• Нежелание да се отдели от родителя
• Нервни тикове, които се появяват временно
• Непълноценен сън и затруднения при заспиване
• Учестено дишане, придружено с тежест в гърдите и задух 
• Сърцебиене и бодежи в сърдечната област
• Болки в корема
• Чувство за „присядане” на гърлото и гадене
• Болки в главата
• Липса на апетит
• Нощно напикаване
• Заекване
• Студени и изтръпнали крайници

 

В много крайни случаи децата може да изпитат чувство на парализа на крайниците при много силни форми на страха, който изпитват. Този признак е съпроводен с чувство на беззащитност и уязвимост. 

При забелязване на някой от горепосочените признаци на детски страхове е добре да обърнем специално внимание и да потърсим помощ от специалист, тъй като някои детски страхове може да доведат до смущения в психиката на детето ни. Те може да се изразяват в целенасочено отричане на страховете, отбягващо поведение в някои ситуации, които се свързват със страха, тиранично поведение, както и натрапчиви мисли. 

 

Видове детски страхове

Детските страхове се променят в различните възрасти. Не бива да забравяме, че страхът е естествен и здравословен механизъм на организма ни, който показва реакция към тревожни събития. Умерените страхове са нормални и ни правят предпазливи в ситуации, в които има реална заплаха. 

Някои детски страхове са нормални в определени възрасти при развитието на детето и го подготвят за евентуални предстоящи ситуации в бъдеще. От голямо значение е да се работи с тези детски страхове, за да може те да се израстват. При неглижирането им е възможно с напредване на възрастта тези детски страхове да се запазят и да влияят отрицателно на вече порасналото дете.  

Страх от изоставяне

 

 

При много голям процент от децата се среща страхът от изоставяне, който се проявява в много ранна възраст – 6 месеца до 3 години. Той естествено съпътства порастването на децата в отношенията с родителите им. Обвързан е с липсата на самостоятелност на детето, която в толкова ранна възраст все още не е изградена и притеснението, че няма да се справи само в различни обстоятелства. Това е страх, който се преборва чрез изграждане на взаимно доверие между дете и родител. Отдадените грижи и стабилната семейна среда са сред факторите, които благоприятстват за намаляването и изчезването на този страх. 

Страх от животни

Страхът от животни се проявява при децата най-често около 3 годишна възраст. Този страх може да бъде подхранен от основателна причина като среща, най-често, с голямо и злобно на вид куче. От друга страна някои деца изпитват страх и от малки котенца или зайчета, безобидни животни, тъй като го свързват с нещо опасно. Наличието на пухкава козина, остри нокти и зъби може да създаде този неоснователен и безпочвен страх в някои деца. 

Някои специалисти препоръчват при появата на дете в семейството вече да има домашно животно, за да може детето да израсне с него и да изгради стабилна връзка. По този начин може да се избегне страхът от животни. 

Страх от тъмното

 

 

Страхът от тъмното е често срещан при децата във възраст 3-7 години. Той произтича от въображението им и липсата на опит. В тъмното децата не могат да виждат какво се случва около тях, което води до несигурност и създаване на страшни образи като чудовища. Този страх е олицетворение на непознатото, онова което не виждаме, не знаем дали съществува и дали ни “дебне”. В този период мозъкът им се развива бързо и започват да разбират абстрактни понятия като опасност, но още не могат да ги преценяват реалистично.

За справяне със страха е важно да подходим с разбиране, да не се подиграваме и да не ги принуждаваме да ходят в тъмни пространства. Можем да ги хванем за ръка и да ги придружим в тъмния коридор или съседна стая, за да им покажем, че там няма нищо, което да ги притеснява. 

Поддържането на рутина преди лягане с успокояващи ритуали като четене на приказка, прегръдки или нощна лампа, създават усещане за сигурност. Разговорите за страховете му, без осъждане, помагат да разбере, че е нормално да се страхува, но че е в безопасност. 

Страх от непознати

Страхът от непознати е естествена част от развитието на децата и обикновено се проявява около 6-8 месечна възраст. Това е нормален етап, свързан със зараждането на така наречената обектна постоянност – осъзнаването, че майката и бащата съществуват, дори когато не са наоколо. В този момент бебето започва да прави разлика между познати и непознати лица и да предпочита сигурността на родителите си.

Този страх е защитен механизъм, който помага на детето да избягва потенциална опасност. Поведението му може да включва плач и отказ да бъде взето от непознат. С времето и с подкрепата на родителите детето започва постепенно да се доверява и на други от близкото обкръжение на семейството.

Страх от насилие

 

 

Страхът от насилие може да се изпита от деца, които вече са в началния училищен етап на образованието си или такива в детската градина, ако лично са станали свидетели на насилие. В проблемни семейства, когато детето расте и става свидетел на агресия от страна на родител към родител или от родител към него, този страх е съществен и основателен. Но това не е единствената причина за появата на страх от насилие. 

Агресията в училище или филми и сериали с такъв тип съдържание също може да провокират страх от насилие в детето. Научаването на смущаващи новини от телевизията или възприемането на по-агресивно съдържание от социалните мрежи може сериозно да повлияе на детската психика и да събуди натрапчивите мисли за страх от насилие. 

Страх, породен от чувство за вина

Страхът, породен от чувство за вина при децата, често възниква, когато те усещат, че са направили нещо „лошо“ или са разочаровали родителите си. Доста често този страх е неоснователен, но поради това, че родителят често прави забележки на детето, то започва да изпитва такова чувство. Децата в ранна възраст все още развиват своето разбиране за добро и лошо, и когато нарушат правило или сбъркат, могат да почувстват вина, съчетана със страх, най-често от наказание, неодобрение или отхвърляне.

Не бива да се използват назидателни думи от родителя, които директно обвиняват детето в това, че е “лошо”, тъй като то започва да вярва в това и го приема буквално. Детето разбира тези думи генерално, а не като случай, в който е допуснало грешка. 

За да се справи със страха, е важно родителят да подходи с разбиране и емпатия, да отдели поведението от личността на детето и да му обясни, на разбираем за него език, защо нещо не е приемливо. Така се изгражда здрава емоционална връзка и усещане за сигурност, дори след направата на грешки.

Страх при раздяла на родителите

 

 

В нестабилна семейна среда, когато родителите са пред развод или детето става свидетел на сериозни скандали между тях, то започва да изпитва страх, че семейството му може да се разпадне. Доста често този страх е придружен от вина, тъй като то започва да обвинява себе си за ситуацията, най-често, защото е безсилно и не може нищо да направи, за да подобри отношенията между родителите му. 

При деца на разведени родители страхът преминава в друга фаза – че то е нежелано и от двете страни и е повод за раздялата. При семейни проблеми от този тип е добре да се потърси подкрепата на психолог, тъй като раздялата на родителите може да нанесе много сериозни травми върху психиката на детето им. Тези травми, за жалост, впоследствие може да рефлектират върху личните му взаимоотношения. 

Страх от смъртта

Страхът от смъртта е един от универсалните страхове. Той може да се причисли и към детски страхове, тъй като може да възникне в много ранна възраст. Ако едно дете загуби важен за него човек – член на семейството или приятел, този страх може да се отключи. Друга причина за появата на такъв страх е загубата на домашен любимец. В такава ситуация родителите често заменят починалия домашен любимец с друг, в опита си да успокоят детето. 

По този начин обаче то несъзнателно научава, че при загуба любовта се пренасочва и започва да изпитва страх от това, че ако нещо се случи с него, любовта на родителите му към него ще бъде дадена на друг. 

Как да се справим с тях?

 

 

Справянето с детски страхове изисква търпение, разбиране и създаване на сигурна среда. Първата стъпка е да слушаме внимателно детето, без да омаловажаваме чувствата му. Важно е да му покажем, че страхът е нормална емоция. След това трябва да му помогнем да назове страха, без да се притеснява – дали се страхува от тъмното, от непознати или от каквото и да било друго нещо. Чрез разговор и игра можем да му дадем инструменти да се справя – например чрез истории, рисунки или ролеви игри, то може по-лесно да ни сподели как се чувства. 

Това позволява на детето да изрази емоциите си в безопасна среда. Създаването на стабилна рутина и успокояваща среда преди сън също е от значение. Насърчаването на самочувствието му чрез похвали и уверяване, че е обичано и защитено, помага за изграждане на доверие и любов. Ако страховете са дълбоки или пречат на ежедневните му дейности или не можем да се справим сами с тях, трябва да се консултираме с психолог.

 

Заключение

Детските страхове са естествена част от израстването, психическото и емоционално развитие. Те отразяват чувствителността на детето към заобикалящия го свят и в някои ситуации са неоснователни. С подкрепа, разбиране и спокойствие от страна на родителите, тези страхове могат да бъдат преодолени. Важно е да насърчаваме детето да говори за тях, за да изграждаме чувство за сигурност, доверие и емоционална връзка.

Често задавани въпроси