Д-р Свилен Стрезов: Аналгетиците помагат, ако са избрани правилно и употребени разумно

Болката е сред най-честите причини да потърсим лекар и въпреки това мнозина я понасят мълчаливо с дни, седмици, понякога години. Защо се примиряват с нея?

Как действат съвременните аналгетици? Кога се предпочитат комбинирани таблетки? Каква е ролята на фармацевта при избор на подходящ медикамент?

Отговорите на тези и други въпроси за обезболяването ще намерите в следващите редове, в интервю с д-р Свилен Стрезов.

В ранното Средновековие знанието за опиума не изчезва. Благодарение на арабските и персийските учени и търговци то се съхранило и разпространило между Средиземноморието, Близкия изток, Индия и Китай. Деловите контакти допринасят за по-интензивния обмен на лекарствени вещества. На границата между Х и ХI век великият лекар от Бухара Авицена систематизира употребата на опиум в своя „Канон на медицината” – труд, останал за повече от пет столетия авторитетен пътеводител в лечебното изкуство.

През XIX век развитието на науката позволява да се изолират активни вещества от различни растения. Кората на върбата, използвана срещу болка и треска от незапомнени времена, най-после разкрила какво стои зад лечебното й действие – от нея през 1828 г. е изолиран салицинът. Въз основа на него в края на века е синтезирана ацетилсалициловата киселина, позната под търговското име „Аспирин“. Това е първият масов и сравнително безопасен аналгетик. От опиума пък през 1803 г. е изолиран морфинът – една от най-мощните молекули в медицината.

С напредъка на фармакологията през XX век се появяват нови синтетични аналгетици – парацетамол и ибупрофен, а също и силни опиоидни лекарства.

Днес аналгетиците са цяла вселена: от обикновени таблетки до сложни системи в интензивната медицина. Болката вече е не само съдба, а процес, който може да бъде контролиран.

 

От ритуалите до беналгина

 

Източник: depositphotos.com

Билки под формата на отвари и алкохолни настойки, дим от горящи семена, песни в съпровод на сиринкс и ритуални танци – такива са били обезболяващите средства по нашите земи. За това свидетелстват Херодот и Теофраст Ерезийски, а по-късно пътешественици и естествоизпитатели. У нас, столетия наред, борбата с болката се е водила с помощта на билкари, знахари, монаси и хекими.

След Освобождението мрежата от лечебници и аптеки в българските градове се разширява значително. С времето морфинът става съюзник на хирурзите при тежки операции. В началото на XX век в страната ни се появява аспиринът. Постепенно обезболяващите продукти се увеличават. В болниците започва употребата на опиоиди, но строго контролирана, поради риска от зависимост.

През 60-те години на миналия век в България е поставено началото на развитието на индустриалната фармация. Започва търсенето на ефективни и достъпни аналгетици за масова употреба. Плод на тези усилия е комбинираният медикамент „Беналгин“, който облекчава бързо и надеждно различни видове болка. Разработването на продукта е свързано с името на проф. Рахамин Шикерджийски. По повод петдесетгодишнината от въвеждането на „Беналгин“ тази година Фармацевтичният факултет на МУ в София бе домакин на научна конференция, чийто почетен патрон е проф. Шикерджийски.

Днес аналгетиците са не само средства за обезболяване. Те се превръщат в пространство за диалог между човека и собственото му тяло. Дозите се прецизират все по-умело, а медицината се опитва да балансира между облекчение и зависимост, между необходимост, риск и надежда.

 

За д-р Свилен Стрезов

 

Източник: Личен архив

Д-р Свилен Стрезов е лекар, чиято професионална дейност обединява медицината и фармацевтичния маркетинг. Още от самото начало на своята кариера той насочва вниманието си към управлението на лекарствените продукти и здравните политики. Това е област, в която натрупва богат опит в редица водещи международни компании на българския пазар.

Сега д-р Свилен Стрезов заема позицията директор на дивизия „Продукти без лекарско предписание” в Teva, където отговаря за развитието и позиционирането на редица иновативни разработки и същевременно определя визията на едно от най-големите продуктови портфолиа на компанията. От 2015 г. той е член на управителния съвет на Българската асоциация на рекламодателите (БАР), а от 2019 г. е неин председател. В научните среди е известен и като председател на журито на BA Awards – инициатива, чиято мисия е да отличава иновациите и добрите практики в здравеопазването и фармацевтичната индустрия.

 

Интервю с д-р Свилен Стрезов

Д-р Стрезов, защо някои хора в продължение на дни или седмици живеят с физическа болка, без да потърсят помощ от лекар ? Какво ги възпира?

– Може би възпиращ е страхът от потвърждение на опасенията им – докато не бъдеш прегледан от лекар, диагнозата ти не е окончателно изяснена. Това отлагане е болезнено, но разбираемо.

Има и друго: ние сме народ, преминал през много страдания. Търпението е вградено дълбоко в нашата народопсихология като ценност, почти като добродетел. „Трябва да издържиш“, „не се оплаквай“, „и по-лошо се случва“ – това са фрази, които всички сме чували. Но примирението с болката не означава нито физическа устойчивост, нито сила на характера. Болката е сигнал и най-мъдрото, което човек може да направи, е да го чуе навреме.

Как действат съвременните аналгетици?

– Зависи от вида им. Ненаркотичните аналгетици, като парацетамол и ибупрофен, повлияват болковото възприятие чрез различни механизми. Парацетамолът действа предимно централно (в главния и гръбначния мозък), а ибупрофенът потиска синтеза на простагландини (вещества, които усилват възпалението и чувствителността към дразнители) и така намалява тъканната реакция. Опиоидните аналгетици действат върху специфични рецептори в главния и гръбначния мозък, като ограничават или блокират предаването на болковите импулси. Съществуват и т.нар. адювантни аналгетици (някои антидепресанти и антиепилептични лекарства), които при определени видове болка, особено невропатична, могат да бъдат много ефективни.

Кога се предпочитат комбинирани таблетки?

– Комбинираните лекарствени форми се използват, когато един-единствен активен компонент не осигурява достатъчен терапевтичен ефект. Те се прилагат в ситуации, при които е необходим по-цялостен контрол на симптомите. В комбинираните таблетки съставките могат да действат допълващо или взаимно усилващо се. Към основния аналгетик често се добавят т.нар. адювантни лекарства – вещества, които сами по себе си имат слаб или минимален обезболяващ ефект, но в комбинация могат да подобрят контрола на болката. Резултатът е по-добър аналгетичен ефект при по-ниски дози на отделните компоненти, което може да намали риска от нежелани реакции.

Каква е ролята на фармацевта при избора на подходящ медикамент?

– При наличие на краткотрайни, преходни оплаквания, които позволяват прилагане на медикаменти без лекарско предписание, аптеката може да е първото място за здравна консултация. Разбира се, този подход не се отнася за тежки, хронични или потенциално усложняващи се заболявания, изискващи специализирана лекарска намеса.

В процеса на търсене на помощ първата професионална оценка често се извършва именно от фармацевта. Той изслушва пациента, запознава се със ситуацията и ако случаят е подходящ за самолечение, предлага подходящ OTC продукт (от Over-the-Counter – през аптечния щанд, означава продажба без рецепта, б.а.).

Специалистът прави своята преценка като има предвид възраст, тегло, придружаващи заболявания, взаимодействия между лекарства и всичко други критерии. Пациентът трябва да получи ясни указания как да приема OTC продукта и кога е време да потърси лекар. Така фармацевтът се включва активно в първичната здравна грижа.

А оценяваме ли адекватно тази грижа? Дали и днес някои хора разсъждават като бакалина от „Автобиография” на Бранислав Нушич: „На аптекаря никой не му разбира от стоката, може да ти даде каквото ще, мери, както си иска, и ти взима колкото му скимне“?

– У някои хора това балканско недоверие все още съществува. Начинът да го преодолеем е да бъдем информирани от достоверни източници. Не бива да разчитаме на мнения от типа: „Съседката каза“. Фармацевтът е експерт, защото притежава необходимите знания, образование и професионална квалификация, за да предоставя компетентен и надежден съвет, съобразен с индивидуалните потребности на пациента. Понякога този фармацевт е най-достъпният здравен специалист. Просто трябва да го попитаме, вместо да се съмняваме в него.

Как си представяте овладяването на болката в бъдеще и какво е Вашето послание към пациентите?

– Вече се приближаваме към етап, в който медицинският подход към човека ще става все по-персонализиран. Лечението ще се съобразява с генетичния профил на болния, с начина, по който организмът му метаболизира конкретни вещества, както и с индивидуалната история на здравословния проблем. Фармакогеномиката (науката за връзката между гените и реакцията към лекарствата) ще промени съществено това, което днес наричаме стандартна терапия.

Бих искал да подчертая още веднъж, че болката не е присъда и примирението не е добродетел. Затова моето послание е: при болка говорете с фармацевта, говорете с личния лекар, говорете със специалиста. Болката заслужава внимание и вие заслужавате помощ.

 

Nota bene!

 

Източник: depositphotos.com

Има тънка граница, отвъд която облекчението престава да бъде отсъствие на болка и придобива нова форма на зависимост. Това е тихата ерозия на възприятието за болка.

Първоначално аналгетиците заглушават сигнала, но при неправилна или продължителна употреба те могат да бъдат неадекватно интерпретирани от организма. Тогава облекчението започва да действа пристрастяващо – не към удоволствие, а към притихване на болката. В този процес тя не изчезва напълно, а се преобразява в предупреждение, загубило право на глас. Така се появява парадокс: човекът иска да прогони болката и едновременно с това се привързва към нейното потискане. Облекчението се превръща в навик, а навикът прераства в необходимост, която всъщност е невидима форма на плен.

Ето защо е важно да се помни, че лечението не е интуиция, а отговорност. Приемането на аналгетици изисква внимателен и компетентен подход, основан на експертна медицинска оценка, прецизен избор и дозиране. Успокоението има терапевтичен ефект, само когато е управлявано от знания и разум.