Акад. Чавдар Славов и д-р Росица Кръстева: Персонализираното лечение е бъдещето на онкоурологията

„Добрият лекар лекува болестта;

големият лекар лекува пациента, засегнат от болестта.“

 

Тази мисъл на канадския лекар сър Уилям Ослър звучи съвременно, въпреки че е изказана преди повече от сто години. Тя не е загубила своята значимост, защото въпросът „Какво е заболяването?“ все по-често отстъпва пред въпроса „Какво означава заболяването за отделния човек?“. Днес отговорът се търси не само в общите лечебни схеми, но и в генетичните особености, биомаркерите, имунния профил и други биологични характеристики на отделния пациент. Променя се и подходът към болестта, като се разгръща своеобразен диалог между терапевтичните решения и човешката уникалност.

В следващите редове двама изтъкнати специалисти – акад. Чавдар Славов, дмн и д-р Росица Кръстева, дм разкриват същността на персонализираното лечение в онкоурологията, както и свързаните с него ползи и предизвикателства.

В началото на XXI век започва да се прилага на практика натрупаното през десетилетията знание за биологията на тумора. Това води до появата на първите таргетни терапии с медикаменти, насочени към конкретни молекулярни мишени в туморните клетки, а не само към тяхното бързо делене. Съществена промяна настъпва след 2010 година, когато в клиничната практика навлизат геномното профилиране, имунотерапията и хормоналните средства срещу рак на простатата.

Постепенно се утвърждава индивидуализираният подход, при който лечението се съобразява не само със стадия на заболяването, но и с неговия молекулярен профил и биологично поведение. Така персонализираното лечение се налага като съществена част от съвременната онкоурология.

 

За акад. Чавдар Славов

 

 

Акад. Чавдар Славов, дмн е световно признат специалист по урология с дългогодишен клиничен, научен и преподавателски опит. Той е един от първите в света, който разработва и въвежда реконструктивните операции на мъжката уретра с тъкан от устната кухина. Автор е на над 500 научни труда, 13 рационализации и изобретения, 24 монографии и учебници. Член е на Постоянния комитет на Световната здравна организация за Европа и международен член на Световната, Европейската и Американската урологични асоциации. Участник е в пансветовния проект „PRACTICAL“, който изучава генома на рака на простатната жлеза.

Акад. Славов е национален консултант по урология и дългогодишен член на екипите по бъбречна трансплантация. Бил е зам.-министър на здравеопазването и зам.-декан на Медицинския факултет при МУ – София. Ръководил е клиники в престижни болници като УМБАЛ „Александровска“ и УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. В момента оглавява Клиниката по урология в „Аджибадем Сити Клиник Токуда“ – София.

За неговите постижения в медицинската наука е удостоен с Орден „Стара планина“ – I степен, с награда за принос в областта на хирургичните науки на името на проф. Параскев Стоянов, приз за цялостен принос в областта на редките болести, както и с редица още отличия. Поредната престижна награда за изключителен принос в медицината и обучението на поколения лекари, акад. Славов получи наскоро от Сдружение „България си ти!“.

 

За д-р Росица Кръстева

 

 

Д-р Росица Кръстева, дм е водещ медицински онколог с богата клинична практика и международен опит. Има две специалности – вътрешни болести и онкология. Допринесла е съществено за въвеждането на иновативни методи в лъчелечението и комплексната онкологична грижа, както и за популяризирането на профилактиката и ранната диагностика на рака. В момента е началник на Онкологичния център към МБАЛ „Уни Хоспитал“, град Панагюрище.

Тя е активен член на Американско дружество по клинична онкология, Европейското дружество по медицинска онкология, Европейската общност по лъчелечение, Балканския, съюз по онкология и Българската Асоциация по медицинска онкология. Член е на Управителния съвет на Balkan Investigational Network of Oncology  и на Управителния съвет на фондация „Експерти срещу рака“. Председател е  на „Клуб Млад онколог“.

Д-р Росица Кръстева е  удостоена с престижната годишна награда на фондация „Св. Иван Рилски“ за принос към здравеопазването в категория „Онкология“ (2017 г.). Носител е на редица награди на МБАЛ „Уни Хоспитал“: „Лекар на годината“ (2018 г.); приз за „Висок професионализъм и медицинска грижа“ (2020 г.); награда „За най-голям принос в утвърждаването на Уни Хоспитал като водещо лечебно заведение“ (2022 г.).

 

Интервю с акад. Чавдар Славов и д-р Росица Кръстева

 

 

– Уважаеми акад. Славов и д-р Кръстева, какво представлява персонализираното лечение и какви са основните ползи от прилагането му?

Акад. Славов:

 – Това е прецизно, индивидуализирано лечение, при което се отчитат генетичните характеристики на заболяването, като основен, но не единствен фактор.

В онкоурологията този подход е особено важен, тъй като злокачествените образувания в пикочно-половата система се отличават с различно биологично поведение и терапевтична чувствителност.

Значение има начинът, по който се развива туморът, включително скоростта на растеж, склонността към разпространение и чувствителността към различни видове терапии. Оценяват се също средата, в която живее пациентът, неговият начин на живот, съпътстващите го заболявания и общото му функционално състояние. Всичко това осигурява постигането на оптимален баланс между ефективност и безопасност на лечението.

Д-р Кръстева:

– Молекулярната диагностика, която разкрива специфични биологични механизми на тумора, както и мултидисциплинарното сътрудничество между различни специалисти, позволяват да се вземат прецизни терапевтични решения. Ние избираме най-подходящата таргетна, имунотерапевтична или комбинирана стратегия, за да атакуваме конкретния тумор при конкретния пациент. В резултат постигаме по-добър контрол върху хода на заболяването и по-добро качество на живот на пациента.

– В контекста на молекулярната диагностика и прецизния лечебен подход бихте ли запознали читателите на Forlife.bg с пансветовния проект за изследване на генома на рак на простатата?

Акад. Славов:

– От 2009 година насам аз, заедно с проф. Радка Кънева, която ръководи Центъра по молекулна медицина към Медицинския университет в София, и доц. Еленко Попов, участваме в мащабен международен проект за изследване на генома на рака на простатната жлеза. В него се включват водещи институции като националните ракови институти на САЩ, Великобритания и Австралия, както и националните ракови центрове на Германия, Австрия и Франция. Проектът, известен като „PRACTICAL“, се координира от център в Сътън, Великобритания, а един от неговите лидери е проф. Розалинд Ан Ийлс, която беше номинирана за Нобелова награда.

В рамките на това сътрудничество проф. Кънева и аз сме главни изследователи и участваме със значим клиничен материал. В резултат са установени над 110 генетични локуса (позиции в ДНК), асоциирани с риска от рак на простатата.

Данните показват, че при определени условия – екологични, битови или социални, болестните предразположения могат да се проявят. Счита се, че над 42% от случаите се повлияват от епигенетични фактори (външни въздействия върху генната активност).

Резултатите са представени в едни от най-престижните научни списания, включително „Nature Genetics“, като по проекта имаме около 10 съвместни публикации.

– Вашите постижения са основа за бъдещо, още по-широко персонализирано лечение. С оглед на това как функционира системата за генетични изследвания и молекулярна диагностика в България?

Д-р Кръстева:

– Изследванията се извършват в сертифицирани лаборатории – генетични и патологични. Бих казала, че достъпът до тях е сравнително добър. Процесът започва с вземане на туморна тъкан. Колега-патолог потвърждава дали тя е злокачествена. След това се провеждат допълнителни изследвания. Чрез тях по различни методи се извлича необходимата молекулярна информация като от съществено значение е сътрудничеството между патолог, генетик и молекулярен биолог.

В България пълният обем на молекулярната диагностика не се реимбурсира от Националната здравноосигурителна каса. Някои маркери се покриват от фармацевтични компании, но други остават за сметка на пациента. И когато той е финансово затруднен, за част от показателите липсва информация. Непълната молекулярна диагностика е сериозно предизвикателство за лекарите, а нашата амбицията е именно тази диагностика и персонализираната терапия да се прилагат по-широко, защото са доказано ефективни и икономически по-изгодни в дългосрочен план.

– Какви персонализирани подходи се използват при онкоурологичен проблем?

 

 

Акад. Славов:

– Лечението може да включва онкопрепарати, химиотерапия, хормонална терапия, както и съвременни таргетни и имунотерапевтични подходи. Специално при рак на простатата и някои други онкологични заболявания се използват усъвършенствани методи, като брахитерапия с ниска мощност на дозата (прилага се чрез поставяне на радиоактивен източник директно в тумора или в близост до него). Това е форма на персонализирано лечение, която е показна при определени пациенти – обикновено в ранен стадий на заболяването или при тумори с установена ниска агресивност. Този подход дава възможност за постигане на много високи терапевтични резултати, до 96% излекуване.

Днес, в рамките на персонализираната медицина, навлизат съвременни терапевтични стратегии – химиотерапевтичните агенти се комбинират с антитела или с други целеви молекули. По този начин лекарственото средство се насочва по-прецизно към туморните клетки, като същевременно се щадят здравите тъкани. Въз основа на тези механизми може да се направи изводът, че персонализираното лечение е бъдещето на онкоурологията.

– И все пак, наблюдават ли се странични ефекти?

Д-р Кръстева:

– Странични ефекти при персонализираното лечение съществуват, тъй като всяка терапия има своя специфична токсичност. Разликата е, че при индивидуализирания подход лечението се подбира максимално прецизно, което позволява по-добро съотношение между ефективност и поносимост. Лекарите познават нежеланите реакции, характерни за определени фармакологични групи, и активно проследяват своите пациенти. Обучават ги, така че още при първите симптоми да реагират навреме. Важното е да не се допускат тежки усложнения. Освен това правилният избор на терапия намалява риска от ненужна токсичност в сравнение със стандартните схеми. В този смисъл персонализираното лечение не елиминира страничните ефекти, но позволява те да бъдат по-добре контролирани и по-леко изразени.

– Уважаеми експерти, очевидно очакванията ви за възможностите на персонализираната терапия са оптимистични. В светлината на тази перспектива как гледате на признанието и наградите, които сте получавали през годините за своята клинична и научна дейност?

Д-р Кръстева:

– Изключително приятно е, когато трудът и усилията ни са оценени. Това допълнително дава стимул за работа, защото лечението на злокачествените заболявания и общуването с пациентите са наистина специфични. Те изискват отдаденост, провокирана не от желание за награди, а от лична ангажираност с проблемите на съвременната онкологична медицина, както и от стремеж лечението в България да бъде на същото ниво каквото е в САЩ, Италия и Германия.

Разбира се, наградите са знак, че професионалната общност оценява усилията на лекаря. За мен е много вълнуващо признанието на хората, когато виждам в очите им искреност и благодарност. Те доверяват себе си и своите близки на мен и моя екип.

Този факт осмисля нашата ежедневна дейност, дава ни сила да бъдем още по-креативни и да постигаме понякога и привидно невъзможното за пациентите ни.

Акад. Славов:

– Напълно споделям казаното от д-р Кръстева.

– Акад. Славов, съвсем наскоро Вие бяхте отличен с почетния знак „България си ти!“ за Вашия изключителен принос в медицинската наука и грижата за човешкия живот. С какво тази награда Ви докосна?

 

 

– Беше приятна изненада, когато дойдоха при мен председателят на националното гражданско сдружение „България си ти“ инж. Димитър Куцаров и съпредседателите –  г-жа Ренета Инджова и други. Те заявиха, че съм номиниран и посочен да получа този приз. Сдружението е с нестопанска цел и няма политически ангажименти. Всяка година то връчва награди за приноси в развитието на родната култура, наука, спорт, изкуство и други сфери на обществения живот, след като извършва прецизна селекция, следвайки линия на преценка в духа на високохуманните си каузи. Това е изключително ценно.

Освен грамота отличените получават и красива малка пластика, изработена и дарена от известния български творец Евгени Кузманов. Тя има персонален надпис с името на наградения и представлява човек, който свири на тъпан. Призът „България си ти!“ ме развълнува дълбоко.

 

В заключение

Минутите, предвидени за това интервю бяха отдавна изтекли. Така и не обсъдихме символиката на тази награда, която отразява българските корени и традиции, и се връчва на личности, най-силно свързани с ритъма на обществото. Нямаше време да говорим за движението и пулса на живота, за „вида на хвърчащите хора“ (според Валери Петров), за онези, които обединяват, вдъхновяват, работят и откриват нови хоризонти. Но остана приятното усещане, че точно такива са експертите, посветили се на персонализираната медицина.