Акад. Чавдар Славов: Изкуството е моят отдих

Още в зората на човешката цивилизация изкуството е дарявало изцеление. Хората танцували, за да прогонят страховете си, пеели химни за здраве, рисували, търсейки врата към невидимото. Това не били просто ритуали, а дълбока вътрешна необходимост, израз на вяра, че създаването на красота и съзерцанието й са лечебни. Днес науката потвърждава древните прозрения – арттерапията облекчава болката, намалява тревожността и депресивните симптоми, подобрява концентрацията и стимулира творческия потенциал.

За акад. Чавдар Славов

Акад. Чавдар Славов, дмн е уролог с огромен авторитет и международно признание. В света е един от първите, който разработва и прилага уретропластики с тъкан от устната кухина. Той е член на Постоянния комитет на Световната здравна организация за Европа и международен член на Световната, Европейската и Американската урологични асоциации. Автор е на над 500 труда с импакт фактор над 850, на 24 монографии и учебници.

За научните си постижения акад. Славов е удостоен с:

• Орден „Стара планина“ I-ва степен
• Награда за принос в областта на хирургичните науки на името на проф. Параскев Стоянов
• Приз за цялостен принос в областта на редките болести, както и с редица още отличия.

Той е национален консултант по урология и дългогодишен член на екипите по бъбречна трансплантация. Бил е зам.-министър на здравеопазването и зам.-декан на Медицинския факултет при МУ – София. Ръководил е клиники в престижни болници като УМБАЛ „Александровска“ и УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. В момента оглавява Клиниката по урология в „Аджибадем Сити Клиник Токуда“ – София.

 

Интервю с акад. Чавдар Славов в ГХГ – Благоевград

 

 

– Акад. Славов, Вие сте не само прочут лекар, но и ценител на изкуството, вдъхновен притежател на прекрасна колекция от графични и живописни творби. Ваши приятели са водещи майстори на четката. На този фон, как виждате ролята на изкуството като фактор за здраве?

– Изкуството първо влияе на духа. Докосвайки емоциите, спомените и въображението ни, то събужда вътрешен отклик на сътвореното, носи усещане за обновление и хармония. И когато духът е уравновесен, тялото се променя благоприятно: дишането се успокоява, сърдечният ритъм се нормализира, напрежението се стопява, организмът постига необходимия му баланс. Така изкуството се превръща във фактор за здраве, защото подпомага едновременно психичното равновесие и физиологичната саморегулация, стимулира емоционалното и физическото благополучие.

– Как влияе на лекаря и на пациента пресътворяването на света в художествени образи?

 

 

– Влиянието е в две посоки. Едната е върху лекарите, които ценят изкуството. Аз визирам колегите си от цял свят, с които участваме в научени конгреси, а след заседанията се срещаме в художествени галерии. Там, сред платна и скулптури, разговорите ни се пренасят от медицинските новости към естетическите търсения, което разкрива, че в нашата общност има хора с изтънчен усет към красотата. Това е обяснимо – изкуството дарява вътрешна устойчивост, предлага тих подслон, където лекарят може да се освободи от напрежението, да възстанови силите си, да съхрани емпатията си, защото медицинската професия често е изпитание за духа.

Другата посока на влияние е арттерапията. Съществуват цели направления в психиатрията, които използват изобразителното изкуство с лечебна цел. Пациентите рисуват или разглеждат и обсъждат картини, за да изразят своето въображение и вътрешни преживявания.

Понякога за болния човек една художествена творба е като светлина в мрака – тя разсейва страха, пробужда нови надежди, носи усещане за смисъл в живота, въпреки страданието.

Това не замества класическата терапия, но прави пътя към оздравяването по-лек, по-естествен.

– На вас лично какво Ви дава изкуството?

– Допълва смисъла на живота ми. Безспорно най-много ми дава моята лекарска професия – удовлетворението от излекуваните хиляди пациенти, а изобразителното изкуство е едно допълване, явно необходимо на темперамента ми. То е моят отдих. С него на практика си почивам вкъщи и това е блажено разтоварване след професионалната ми ежедневна работа.

– Сегашната изложба също ни среща с творби, които стопяват умората, носят светлина, успокоение, вътрешна лекота….

– Да, така е. Идеята е тази експозиция да бъде дарена на Българската академия на науките, с условие те да осигурят депо, зала и условия. Експозицията се състои от 64 произведения на изявени и талантливи български художници. Представени са автори от 60-те години на миналия век до днес. Сред тях са имената на Румен Скорчев, Петър Чуклев, Пенчо Балкански, Евтим Томов, както и на съвременни творци като Владо Чукич, Веселин Дамянов – Вес, Станислав Божанков, Людмил Георгиев, Иван Милушев, който е директор на ГХГ в Благоевград, и други. Специален гост на тази изложба е класикът на българската графика Иван Нинов. Негови творби са също част от колекцията.

– В предишни интервюта Вие сте заявявали, че популяризирането на родното изобразително изкуство е Ваша кауза. Бихте ли обобщили с няколко думи своето отношение към художниците и към всички, които ценят техните постижения?

– Вече четири десетилетия продължава неизменно мисията, която съм поел – да популяризирам българското графично изкуство у нас и по света. В моята колекция присъстват не само произведения на известни автори, много от които са представени с най-значимите си постижения, но също така и редки образци, и лимитирани тиражи.

А своята почит към творците и техните верни последователи ще изразя чрез думите на големия наш художник Димитър Казаков-Нерон: „За изкуството са необходими две добри сърца – едно, което да го създаде, и друго, което да го оцени“.

 

Огледало на душата

 

 

Нека позволим на собственото си сърце да се срещне с изкуството, като разгледаме творби от експозицията „Графиката вчера и днес“ в ГХГ – Благоевград. Изложбата утвърждава мисълта, че съзерцанието на красотата дарява вдъхновение и творчески импулси, носи изцеление и лекота.

И така, спираме се пред „Портрет на жена“ от Иван Нинов. Нейният тъмен облик, особено нейното лице – изпито и замислено – внушава усещане за емоционални тежести. Тя е седнала на стол, намерила е там добра опора с едната си ръка, а с другата сякаш се опитва да заключи в себе си нещо недоизказано. Очите й, макар и в сянка, излъчват едновременно болка и сила на духа. Те насочват зрителя към дълбоко вълнение, като пробуждат спомени за лични загуби, житейски проблеми и съдбовни избори. Повторението на такива спомени е път към катарзис и обновление. Това е портрет, който не просто се гледа, той се преживява.

Изложбата пресъздава палитра от чувства, разкрива как общуват светлините и сенките и как пулсират формите.

Ярък пример за това е графичната творба „Дует“ на Захари Каменов, в която оживяват два образа – фрагментирани, динамични, допълващи се в движение. Представени са музиканти, вдъхновени и увлечени от собственото си изпълнение. Единият се е слял с виолончелото, чиято горна извивка наподобява око и нашепва, че инструментът на прегръдката притежава душа. Другият образ е жена, която свири на цигулка така, сякаш самата тя е струна. Нейният ясен и нежен звук се вплита в плътния и топъл виолончелен глас. Двамата разговарят чрез музиката, постигат перфектен синхрон и напомнят, че когато мислите и духът звучат в една тоналност, болката се смекчава, че най-дълбоката хармония се ражда, ако позволим на себе си да бъдем част от нея.

И още един пример: като древен жест на защита се откроява ръка, скрила наполовина черния, стилизиран образ на злото. Автор на тази творба е Веселин Дамянов – Вес. Ръката е тъмна, набраздена с резки и линии – белези от борби, победи и поражения. Дългите пръсти, макар и наранени, сочат нагоре, уязвими и силни едновременно. Под ръката се разлива слънчево сияние,  което противодейства на мрака, излъчвайки топлина и надежда. Дали пробитите и кървящите пръсти са само спомен за загуби, или са възможност светлината да премине през тях? Дали избухналото сияние е надежда, или е огън, който изгаря? Авторът умишлено е оставил отговорите на зрителя, но е открил пространство за размисли относно болката и изцелението, страданието и възторга, както и пътя към духовно извисяване. Нарекъл е творбата си „Нагоре“.

Всъщност поривът към висините витае над цялата експозиция, създавайки чувство за възход. Това е напълно в унисон с мнението на проф. Любомир Стойков. Според този виден изкуствовед, художествен критик и културолог изложбата разкрива върхови постижения в нашето графично изкуство, както и „тънкия усет, финеса и естетическата прецизност на българския световноизвестен учен акад. Чавдар Славов, който през филтъра на своя вкус и визуална взискателност е съумял да селектира и съхрани чудесни произведения – част от непреходния капитал на родното изобразително изкуство“.