Проф. Божидар Маджаров: Оптичната кохерентна томография открива болестта, преди да я усетим

Неотдавна, по време на XV международен симпозиум на Фондация „Национална академия глаукома“, проф. Божидар Маджаров изнесе доклад, посветен на оптичната кохерентна томография (ОКТ) и нейната роля в съвременната офталмологична практика. В своето изложение той изтъкна значението на метода за детайлното „надникване“ в структурите на ретината, за ранното откриване на очните заболявания, както и за проследяването им във времето.

Експертът постави акцент върху предизвикателствата пред тази диагностика и очерта хоризонтите на нейното бъдещо развитие. Повече за оптичната кохерентна томография представяме по-нататък в текста и в интервюто с проф. Божидар Маджаров.

ОКТ позволява микроскопско изобразяване на тъканни слоеве в реално време, без да ги уврежда. Поради тази особеност методът се прилага в офталмологията за детайлно изследване на ретината и зрителния нерв, също и в кардиологията, дерматологията, неврологията и други медицински области за ранно установяване на болестни промени.

 

Развитие на ОКТ в офталмологията

Този диагностичен подход, почти веднага след откриването му, започва да се прилага в офталмологията. Причината е, че окото позволява директно, неинвазивно наблюдение чрез светлина. Идеалният „обект“ за новата технология се оказва ретината (тънък светлочувствителен слой в задната част на окото, който преобразува светлината в нервни сигнали и ги изпраща към мозъка).

През първите две десетилетия на XXI век оптичната кохерентна томография претърпява значително развитие като от сравнително бавни първоначални системи се усъвършенства до високоскоростни и изключително прецизни образни технологии.

Днес тя позволява не само изследване на анатомични структури, но и детайлно изобразяване (чрез ОКТ-ангиография) на най-фините кръвоносни съдове на ретината, отговорни за доставката на кислород и хранителни вещества.

Така оптичната кохерентна томография се утвърждава като златен стандарт в образната диагностика на ретината и зрителния нерв, превръщайки се в основа за ранна диагностика и персонализирано проследяване на заболяванията.

 

За проф. Божидар Маджаров

Проф. Божидар Маджаров, известен в научните среди като Брайън Мадоу, е международно признат офталмолог с български корени и дългогодишна кариера в САЩ. Специалист е по витреоретинална хирургия (операции на стъкловидното тяло и ретината) с богат опит в диагностиката и лечението на ретиналните заболявания, включително макулна дегенерация и диабетна ретинопатия. Завършил е медицина в България и е продължил обучението си във водещи очни центрове в Израел, Швейцария, Обединеното кралство и САЩ.

Основният му професионален фокус е върху заболяванията на ретината и зрителния нерв, както и върху ранното им откриване чрез високотехнологични образни методи. Сега е клиничен професор по офталмология в Университета в Бъфало, Ню Йорк, и ръководител на ретиналната служба в Института по очни болести „Рос“.

 

Интервю с проф. Божидар Маджаров

 

 

– Проф. Маджаров, как оптичната кохерентна томография променя диагностиката в офталмологията?

– Този метод ни дава възможност да виждаме живата тъкан слой по слой, без да я докосваме. Преди него разчитахме на клиничната картина, огледа на очното дъно и различни индиректни признаци. Имаше много интерпретации.

С ОКТ нещата се промениха, защото виждаме ретината в детайли, които преди бяха недостъпни. Можем да проследим нейните слоеве, да измерим промените до микрометри и да уловим заболяването още преди то да бъде усетено от пациента.

Най-голямата промяна обаче не е само в образа, а в начина на мислене в офталмологията. ОКТ ни научи да мислим в динамика – да сравняваме промените във времето, да следим реакциите към лечението, да вземаме решения не въз основа на усещане, а на обективна преценка.

– Какво се изисква от пациента по време на изследването?

– Пациентът обикновено влиза спокойно в лекарския кабинет и сяда пред апарата. Той не усеща болка, защото ОКТ е напълно безконтактно изследване, което използва светлина, а не допир или инжекции. От пациента се изисква да постави брадичката и челото си на опората, да фиксира поглед в една светлинна точка вътре в апарата и да се опита да не мърда за няколко секунди, докато трае сканирането. Това е всичко. Не се налага специална подготовка, обикновено не се поставят капки, няма нищо неприятно. Изследването е кратко, спокойно и почти неусетно, но изключително информативно и с висока диагностична стойност.

– Бихте ли дали примери за ранна диагностика в офталмологията и намаляване на риска от тежки последици при заболявания?

– Типична за окото е следната особеност: то дълго време може да изглежда спокойно, дори когато вътре в него са започнали промени. При глаукомата например пациентът често няма оплаквания в началото. Но ако направим навреме изследвания като измерване на очното налягане и ОКТ на зрителния нерв, можем да видим промени много преди човекът да усети стеснение на зрителното поле. И точно в такива случаи ранната диагностика променя всичко, защото с капки или лазер можем да забавим заболяването с години, дори с десетилетия.

При макулната дегенерация, особено при възрастни пациенти, ОКТ също е много важно изследване. То ни показва фините промени в макулата (централната част на ретината, отговорна за зрителната острота) още преди да има тежък проблем. Ако реагираме навреме, можем да запазим четенето и разпознаването на лица, което е с огромно значение за качеството на живот.

– А има ли значение начинът на живот?

 

 

– При очните заболявания начинът на живот далеч не е второстепенен фактор. Той е тиха сила, която или пази зрението или бавно го подкопава. Очите са много чувствителни към недостига на хранителни вещества. Диета, бедна на антиоксиданти, увеличава риска от състояния като макулна дегенерация, катаракта (помътняване на лещата, свързано с оксидативен стрес) и други промени. За разлика от това, храни, богати на лутеин, зеаксантин, витамини C и E и омега-3 мастни киселини, подпомагат ретината и забавят дегенеративните процеси.

Физическата активност също е от значение, както за общото здраве, така и за състоянието на очите. Заболявания като хипертония и диабет пряко засягат съдовете на окото и лошият контрол на тези състояния може да доведе до увреждане на ретината. Днес ретинопатията е сред водещите причини за трайно нарушение на зрението. Така че движението и поддържането на нормално тегло не са просто здравословни навици, а реална превенция за здравето на очите.

– В този контекст, как виждате бъдещето на оптичната кохерентна томография? Ще се превърне ли тя в инструмент не само за диагностика, но и за ранно улавяне на съдови промени, свързани със стила на живот?

– Сега, чрез ОКТ-ангиография, можем да визуализираме микросъдовата мрежа на ретината с изключителна прецизност. А ретината не е изолиран орган, тя е прозорец към съдовата система на целия организъм. Именно в това се крие голяма възможност за диагностика и профилактика, защото фините промени в капилярната плътност, перфузията (преминаването на кръвта през капилярната мрежа) и структурата на съдовете отразяват влиянието на рисковите фактори като заседнал начин на живот, стрес, неправилно хранене… Проблемът може да се установи много преди да се появят клинични симптоми.

През последните години ОКТ се утвърждава като диагностична платформа, подпомагана от изкуствен интелект, а в бъдеще се очаква да се развие в система, която не само визуализира, но и предсказва заболявания чрез анализ на структурни и съдови промени.

– Какви са предизвикателствата пред оптичната кохерентна томография?

 

 

– Въпреки високата информативност, интерпретацията на резултатите изисква значителен опит, тъй като фините патологични изменения невинаги съответстват на едно и също клинично състояние. Друго предизвикателство е липсата на напълно единни стандарти между различните апарати, както и това, че връзката между ретиналните находки и системните заболявания все още се изяснява.

Нови възможности предлага изкуственият интелект, но той поставя и нови въпроси, например: каква е надеждността на изчислителните модели, как да се подготвят големи бази данни, как резултатите да се тълкуват по проследим начин, за да е ясен пътят, по който алгоритъмът е достигнал до тях.

– Бихте ли споделили вашите впечатления от родните офталмолози и от XV международен симпозиум на Фондация „Национална академия глаукома“?

– Смятам, че българските офталмолози работят на високо професионално ниво, сравнимо със световната практика. Относно XV международен симпозиум на Фондация „Национална академия глаукома“, бих го определил като много съдържателен форум. Изключително ценна е възможността за дискусии и споделяне на клиничен опит между колегите. Особено ме ангажираха обсъжданията относно диагностиката и лечението на ретиналните заболявания, както и навлизането на изкуствения интелект в ежедневната практика. Убеден съм, че това е посоката, в която ще се развиваме.