Параноидно личностно разстройство: когато недоверието се превръща в патология

Параноидно личностно разстройство [Paranoid Personality Disorder (PPD)] е състояние на психиката, което засяга както човекът, страдащ от него, така и околните. Самото разстройство обикновено започва да се проявява между 20 и 30 годишна възраст, но симптомите могат да стартират още в периода на юношеството.

Разстройства от „Клъстер А“ е термин, който психолозите използват, за да опишат група личностни разстройства, при които поведението на човека изглежда странно, необичайно или особено. Те включват проблеми като силно недоверие, затваряне в себе си или странен начин на мислене.

Според Диагностично-статистическия наръчник на психичните разстройства (DSM-5) личностните разстройства се разделят на три основни клъстера (групи), базирани на сходства в поведението и начина на мислене на човек.

1. Клъстер A: Странни или ексцентрични разстройства. Характеризира се с необичайно поведение, отдалеченост от другите и странен начин на мислене. Например параноидно личностно разстройство.
2. Клъстер B: Драматични, емоционални или нестабилни разстройства. Тук попадат хора, чието поведение често изглежда импулсивно, драматично или нестабилно. Например антисоциално или нарцистично личностно разстройство.
3. Клъстер C: Тревожни и страхови разстройства. Тези личности често са силно тревожни, чувствителни и избягващи социални ситуации. Например обсесивно-компулсивно личностно разстройство (ОКЛР).

В този случай трябва да се прави разлика между личностната и клиничната форма на разстройството.

Хората с параноично личностно разстройство (ПЛР) често се съмняват в околните и трудно вярват на техните намерения. Те смятат, че другите искат да ги измамят или наранят, което може да създава сериозни затруднения в ежедневието им.

 

Какви са симптомите?

 

 

Хората с параноидно личностно разстройство често не вярват, че в поведението им има нещо необичайно. Постоянната мнителност и подозрение към останалите може да им се струва нещо напълно нормално. Въпреки това, често хората около тях смятат, че недоверието им е неоправдано.

Човек с параноидно личностно разстройство може също да се държи прекалено упорито и дори враждебно. Възможно е сарказмът им да излиза извън граници, което от своя страна да предизвика негативен отговор от лицето срещу тях. В очите на човекът с ПЛР този враждебен отговор може да изглежда, че потвърждава първоначалните им подозрения.

Има състояние, които могат да увеличат “тежестта“ на параноидно личностно разстройство у човек. Например депресията и тревожността могат да повлияят на настроението. Промените в него са способни да засилят повече усещането за параноя и изолация у страдащия.

Други симптоми на параноидно личностно разстройство са:

• Вяра в това, че другите имат скрити мотиви и се опитват да ги наранят
• Съмнение в лоялността
• Проблем с работа с други хора
• Свръхчувствителност към критика
• Бързо се ядосват и стават враждебни
• Откъсване или социална изолация
• Отбранително поведение
• Проблеми с разбирането защо поведението им може да бъде причина за безпокойство
• Проблем с това да се отпуснат, винаги са “на тръни“

 

Симптомите на параноидно личностно разстройство могат се припокрият със симптоми на други психични разстройства. Шизофренията и граничното разстройство на личността са две от състоянията със симптоми, подобни на ПЛР. В резултат на това точното им диагностициране може да бъде по-трудно.

 

Какви са причините за появата на параноидно личностно разстройство?

 

 

Точната причина за параноично личностно разстройство не е напълно изяснена. Специалистите обаче смятат, че то може да се развие в резултат на комбинация от наследствени фактори и житейски преживявания. Разстройството е по-често срещано при хора, чиито близки са страдали от шизофрения или други сериозни психични заболявания.

Трудни преживявания в детството като насилие, пренебрежение или липса на стабилна семейна среда също могат да увеличат риска. Допълнителни фактори, които може да играят роля, включват:

• Живот при ниски доходи
• Раздяла или развод
• Загуба на партньор
• Липса на брак или стабилна връзка

 

Стресът и емоционалните сътресения също могат да повлияят на начина, по който човек възприема другите и света около себе си, което допринася за развитие на недоверие и подозрителност.

 

Как се диагностицира?

Ако човек има симптоми, които може да са свързани с параноидно личностно разстройство, лекарят първо ще направи подробен преглед – ще събере информация за здравословното и психическо състояние до момента, както и ще прецени дали има нужда от физически преглед.

Няма специален кръвен или образен тест, който директно да показва такъв тип разстройство. Но лекарят може да назначи изследвания, за да се увери, че симптомите не се дължат на друго заболяване.

Ако не се установи физическа причина, човекът обикновено се насочва към психиатър или психолог. Това са специалисти, които с помощта на специални разговори и тестове преценяват дали става дума за личностно разстройство и как най-добре да се подходи към лечението.

 

Как се лекува?

 

 

Лечението на параноидно личностно разстройство е възможно. Повечето хора със заболяването обаче имат проблеми с това да приемат на лечението, тъй като не смятат, че имат проблем.

Разговорната или психотерапията са полезни за хора, които искат да се лекуват. Тези методи ще помогнат на хората да:

• Се научат как да се справят с разстройството
• Се научат как да общуват с другите в социални ситуации
• Намалят чувството си на параноя

 

Медикаментите също могат да бъдат полезни, особено ако са налични други свързани състояния като депресия или тревожно разстройство. Лекарствата, които могат да бъдат предписани, включват антидепресанти, стабилизатори на настроението и други. Комбинацията на лекарства с разговорна или психотерапия може да бъде много ефективна.

 

Как е открито параноидното личностно разстройство?

 

 

Параноидното личностно разстройство (ПЛР) се разпознава като отделно психично състояние още в началото на 20-ти век. Немският психиатър Емил Крепелин пръв описва хора, които са силно подозрителни, чувствителни и склонни да вярват, че другите искат да им навредят дори без реални причини. Той прави разграничение между това състояние и психични заболявания като шизофрения.

По-късно други учени като Ойген Блойлер и Ернст Кречмер също допринасят към описанието на този тип личност – често свързан с недоверие, затвореност и повишена чувствителност към критика.

Параноидно личностно разстройство официално е признато като диагноза през 1952 г., когато се включва в първото издание на Диагностичния и статистически наръчник по психични разстройства (DSM). Оттогава насам остава част от всички следващи версии на този наръчник, използван от психолози и психиатри по целия свят.

 

Заключение

Параноидно личностно разстройство е психично състояние, което оказва сериозно влияние върху начина, по който човек мисли, чувства и се държи спрямо другите. То често води до изолация, затруднена комуникация и напрежение в личните и професионални отношения.

Макар че хората с това разстройство рядко търсят помощ сами, съвременната психотерапия и при нужда – медикаментозно лечение, могат значително да подобрят качеството им на живот.

Колкото по-рано се потърси професионална подкрепа, толкова по-голям е шансът за по-добро разбиране и справяне с трудностите, свързани с разстройството. Разбирането и подкрепата от страна на близките също играят важна роля в процеса на възстановяване.

 

Често задавани въпроси