Криптомнезия: невидимото копиране на идеи в ума ни

Криптомнезия буквално означава „скрита памет“. Терминът съчетава гръцките думи „крипто“, което означава „скрит“ и „mneme“, което означава „памет“. Криптомнезията може да се прояви в различни случаи и в различни сфери.

Този феномен ни показва колко сложна и понякога ненадеждна може да бъде паметта ни. Осъзнаването на криптомнезията ни помага да бъдем по-внимателни към информацията, която приемаме и използваме, както и да проверяваме източниците на нашите идеи, преди да ги представим като оригинални.

Това когнитивно явление е свързано с начина, по който мозъкът обработва и съхранява информацията. Обикновено не помним само самата идея, но и контекста, в който сме я научили. В случаите на криптомнезия обаче тази връзка се губи и възприемаме възстановения спомен като ново хрумване.

 

Къде се проявява?

Криптомнезията може да се прояви в различни области – от ежедневни разговори до творчески процеси. Например човек може да чуе интересна мисъл, да я забрави и по-късно да я представи като собствена. В изкуството и науката това може да доведе до неволно плагиатство, когато творци или учени използват идеи, които погрешно смятат за свои.

Този феномен ни показва колко сложна и понякога ненадеждна може да бъде паметта ни. Осъзнаването на криптомнезията ни помага да бъдем по-внимателни към информацията, която приемаме и използваме, както и да проверяваме източниците на нашите идеи, преди да ги представим като оригинални.

 

Произход

 

 

Криптомнезията е въведена като термин от швейцарския психолог Теодор Флурнуа в края на 19-ти век. Той проучвал случаи, в които хора вярвали, че получават информация по свръхестествен път, но всъщност възпроизвеждали забравени спомени.

Днес криптомнезията е обект на изследвания в когнитивната психология, като проучванията показват, че тя се проявява в различни сфери – от ежедневни разговори до творчество и наука.

Известен пример за възможна криптомнезия е случаят с Владимир Набоков и романа му „Лолита“, за който се предполага, че несъзнателно може да е бил повлиян от по-ранна творба. Но това не е доказан факт, а по-скоро хипотеза. Осъзнаването на този феномен е ключово за предотвратяване на неволно плагиатство и за насърчаване на оригиналността.

 

Какво предизвиква криптомнезия?

 

 

Причините за това явление не са напълно ясни, но се предполага, че то може да е свързано с начина, по който човешката памет работи. Според една теория, криптомнезия възниква поради реконструктивния характер на паметта, при който информация от различни източници се комбинира в нови спомени, като оригиналният източник може да бъде забравен.

Криптомнезията е по-вероятно да се прояви, когато не обръщаме внимание на източниците на информацията. Това може да се случи по време на високо когнитивно натоварване, когато човек не е в състояние да следи откъде идват определени идеи.

Проучвания показват, че хората са по-склонни да твърдят, че дадена идея е тяхна, когато не помнят нейния източник или когато са далеч от него. В допълнение, когато се намираме в ситуации, в които не следим внимателно произхода на идеите, криптомнезията се проявява по-често.

Изследвания показват, че хората по-често могат да сбъркат откъде идва една идея, когато този, който я е предложил, е от същия пол като тях.

Това е така, защото се възприемат по-сходно и лесно могат да объркат източниците. Ако някой сподели идея точно преди нас, ние може да започнем да мислим, че тя е наша, защото сме толкова заети с подготовката на собствената си идея, че не успяваме да запомним откъде всъщност идва първоначалната. Така се получава объркване.

Тези теории показват, че криптомнезията е свързана с комплексността на паметта и с начините, по които мозъкът обработва и съхранява информация. Тя може да се прояви, когато паметта ни не успее да отдели източниците на идеите, което води до погрешното им възприемане като оригинални.

 

Как да се предпазим?

 

 

За да се предпазим от криптомнезия, първо трябва да осъзнаем, че тя е естествена и може да засегне всеки от нас. Стар спомен може да ни се стори като нова идея, без да има причина да се усъмним в това. Затова е важно да следваме четири стъпки:

• Да знаем, че криптомнезията съществува.
• Да разпознаваме в какви ситуации е най-вероятно да се появи.
• Да търсим мнението на други хора, за да проверим източника на идеите си.
• Да приемем, че в някаква степен тя е неизбежна.

 

Също така е добре да не реагираме остро, ако някой ни посочи възможността да сме изпитали криптомнезия.

Това не поставя под въпрос честността ни, а ни помага да бъдем по-осъзнати.

Признаването, че криптомнезията може да се случи на всеки, би ни помогнало да я разпознаем навреме и да избегнем нежелани последствия. За да разпознаем и предотвратим криптомнезията, е полезно да знаем откъде най-често идва. Макар че тя може да се появи от различни източници, най-често срещаните са два:

• Нещо, с което сме се сблъскали наскоро: Това обикновено е информация, която сме срещнали преди два до шест месеца. Тя е достатъчно отдалечена, за да сме забравили откъде идва, но все още е достъпна в съзнанието ни, когато търсим нови идеи.
• Нещо, което ни е повлияло в детството: Книги, филми и истории, с които сме израснали, често остават дълбоко в подсъзнанието ни. По-късно тези спомени могат да изплуват като идеи, които ни се струват напълно оригинални, защото сме забравили първоначалния им източник.

 

Също така е важно да помним, че криптомнезията не се ограничава само до писмени или словесни идеи. Често можем да „запомним“ визия от картина, сцена от филм или дори мелодия от песен и неволно да я пресъздадем. Ако усетим, че дадена идея ни идва твърде завършена, е добре да проверим дали не сме я срещали преди в някаква форма.

 

Заключение

Криптомнезията е нещо напълно естествено и може да се случи на всеки от нас. Въпреки че обикновено е неволна грешка, е важно да обръщаме внимание на източниците на нашите идеи, особено в творческите сфери, където оригиналността има голямо значение.

За да избегнем неволно плагиатство, е добре да се стараем да си припомняме откъде черпим вдъхновение и да даваме заслужено признание на първоизточниците. Осъзнаването на криптомнезията и нейните ефекти ни помага да защитим не само чуждото, но и собственото си творчество.

Често задавани въпроси