Ефект Дънинг-Крюгер: Защо глупавите хора са уверени?

“Невежеството поражда увереност по-често, отколкото знанието.“
– Чарлз Дарвин, Произход на видовете

Задавали ли сте си въпроса защо, въпреки че околните ви уверяват колко сте способни и талантливи, вие все още се чувствате несигурни и подценявате себе си? Или обратното – защо някои хора изглеждат абсолютно убедени в собствената си компетентност, дори когато всички доказателства сочат друго? Тази, на пръв поглед, парадоксална ситуация има име – ефект Дънинг-Крюгер. В тази статия от Forlife.bg разглеждаме всичко за него.

Терминът „ефект Дънинг-Крюгер“ се базира на публикация от 1999 г. от Корнуелският университет, написана от Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер. Те и екипът им тестват десетки участници спрямо тяхната логика, граматика и чувство за хумор и откриват следното: хората, които се справят зле с поставените им задачи, оценяват способностите си доста над средното ниво. Например, хората в 12-ия персентил се самооценили, че са в 62-рия персентил.

Персентилът показва къде се намира една стойност спрямо останалите в групата. Например, ако едно дете е на 80-и персентил по височина, то е по-високо от 80% от връстниците си (т. е. сред най-високите деца). Ако ученик е на 17-и персентил по бързина, той е по-бърз само от 17% от групата (т. е не бяга никак бързо).

Двамата учени отдават това надценяване на липсата на метакогниция (метапознание) – способността да анализираш собствените си мисли, умения и изпълнение. В заключение на публикацията те пишат:

“Хората с ограничено мислене страдат двойно: те не само правят грешни заключения и много грешки, но и тяхната некомпетентност ги ограбва от това да го осъзнаят.”

4 етапа на компетентност

 

 

За да дадем повече конкретика, ще преминем през 4-те етапа на компетентност, все едно преминаваме през уроци по чужд език. Първият етап посочва най-ясно що е то ефект Дънинг-Крюгер. За съжаление, процесът по добиване на компетентност е дълъг и често хората “буксуват” само на първия етап и никога не излизат от него. 

Неосъзната некомпетенция

В този етап от тенденцията ние не притежаваме уменията и въпреки това не знаем колко сме неподготвени. Много е лесно да надценим възможностите си в този ранен етап. Ако веднъж посетим Италия и успеем да наизустим няколко базови фрази, станаме по-уверени, че може да научим целия италиански език с лекота. Посещаваме урока напълно убедени, че ще се справим. Ние сме жертви на ефект Дънинг-Крюгер без дори да осъзнаваме!

Осъзната некомпетенция

Съвсем скоро реалността ни удря. Започваме да се срещаме с граматика, правила и словоред и бавно осъзнаваме, че италианският всъщност не е толкова лесен. Това е моментът на осъзната некомпетенция и да признаем незнанието си невинаги е лесно. Този момент е ключов, защото започваме да придобиваме метакогниция, която след време ще се развие и ефект Дънинг-Крюгер вече няма да ни засяга. 

Осъзната компетенция

На този етап наистина сме овладели базовите правила, граматика, словоред и речник на италианския език. Вече можем да водим кратки разговори – например да поръчаме храна, да попитаме за посока или да проведем учтив диалог в ежедневна ситуация. Въпреки това по-сложните изрази и правилното спрежение на глаголи все още изискват съзнателно усилие. Усъвършенстването е видимо, но употребата на езика не е напълно автоматизирана – тя все още предполага активно мислене и внимание.

Неосъзната компетенция

На този етап умението вече се усеща като втора природа. Задачите се изпълняват с лекота без съзнателно обмисляне. Вече може да говорим като истински италианци! Думите идват естествено, говорим и мислим свободно, без да превеждаме в ума си. Лесно е обаче да забравим пътя, който ни е довел дотук – постоянната практика, грешките, разочарованията и безбройните моменти, когато нещата изглеждаха трудни. Именно тази невидима работа е превърнала усилието в инстинкт.

 

Защо се случва?

 

 

Знанията и уменията, нужни да сме добри в едно начинание, са същите знания и умения, от които човек се нуждае, за да разпознае, че всъщност не би могъл да изпълни задачата. Това се случва поради 4 основни параграфа:

• Невъзможност да разпознаем грешките и некомпетентността си: Човекът, жертва на ефект Дънинг-Крюгер, е двойно засегнат: хем няма способности, хем не може да го осъзнае точно защото му липсват. 
• Липса на метапознание: Това е способността да се дръпнем крачка назад и да погледнем себе си. Често това е така, защото човек може да види ситуация само от своята гледна точка. 
• Малко знание води до голямо самочувствие: Често малко придобито знание може да подведе хората, че вече са експерти и дори не успяват да различат дупките в знанията си.
• Евристика: Склонността да виждаме измислени закономерности, които ни подвеждат да вярваме, че разбираме повече, отколкото реално можем. Пример: правим десерт веднъж и вече сме заблудени, че всички десерти на света се правят по този начин.

Неспособните хора се провалят не само в преценката за себе си, но и спрямо другите – ключова черта на хората, подвластни на ефект Дънинг-Крюгер. 

 

Как да не ставаме жертви на ефект Дънинг-Крюгер?

 

 

Всеки човек може да бъде жертва на ефект Дънинг-Крюгер без изключения. Това е така, защото дори да сме начетени, опитни и информирани, винаги имаме дупки в знанията, които подценяваме. Но ефект Дънинг-Крюгер не е синоним на ниско IQ. Все повече се говори за тази когнитивна тенденция и все повече хора могат да ги разграничат. 

Първата стъпка да се спасим от ефект Дънинг-Крюгер е да разберем какво представляват способностите. Способността е възможността да приложим знанията си на практика. Ние може да сме виждали как се кара колело – знаем, че педалите се въртят непрекъснато и ръцете стоят на кормилото. Като деца сме гледали по-големите деца как го правят и изглежда лесно, но когато се качим на колелото, не успяваме да приложим знанието на практика – т.е. ние сме неспособни.

Може да приложим и другите практики, като например:

• Търсим обратна връзка – Търсим мнението на хора с повече опит или независими експерти, които могат да ни покажат пропуските ни. Обратната връзка ни дава реална картина на уменията ни, вместо да разчитаме само на собственото си усещане.
• Приемаме, че грешките са част от ученето – Вместо да ги отричаме или да се обвиняваме, използваме грешките като ориентир за развитие. Всяка грешка ни показва конкретно къде трябва да се подобрим и ускорява прогреса ни.
• Учим се на метапознание – Опитваме се да се отдръпнем и да анализираме собственото си мислене и решения. Когато осъзнаем какво знаем и какво не, можем да коригираме самозаблудите си.
• Сравняваме теория с практика – Не се задоволяваме само с четене или слушане, а прилагаме знанията на практика. Истинската компетентност се доказва само чрез реални действия и опит.
• Бъдем скептични към собственото си самочувствие – Ако се чувстваме твърде уверени твърде рано, това може да е знак, че пренебрегваме сложността на темата. Съсредоточаваме се върху проверими резултати, а не върху усещането, че вече знаем всичко.

Трябва да разграничаваме знание от способност, за да се измъкнем от ефект Дънинг-Крюгер.

 

Заключение

Ефект Дънинг-Крюгер ни напомня, че увереността невинаги е знак за компетентност. Понякога най-уверените хора са тези, които най-малко разбират колко им липсват знания или умения. Затова е важно да се научим да различаваме знанието от способността, да търсим обратна връзка, да приемаме грешките като част от процеса и да се отдръпваме, за да оценим реалното си ниво. Само чрез практика, метапознание и честна преценка можем да превърнем илюзията за компетентност в истинско умение и увереност, основана на реални постижения.