Доц. д-р Таньо Сечанов: „В ранен стадий карциномът на щитовидната жлеза е напълно лечим“

Днес карциномът на щитовидната жлеза се нарежда сред онкологичните е заболявания с нарастваща честота. Този проблем засяга все повече хора в разцвета на живота им. В много случаи ракът се спотайва зад привидно здраве, развива се постепенно, без ясни оплаквания. Какви фактори предразполагат към злокачествени изменения в щитовидната жлеза, може ли болестта да се улови навреме и да бъде обезоръжена напълно – такива са основните въпроси, на които се спираме в нашия разговор с доц. д-р Таньо Сечанов.

Под деликатния контрол на тиреоидните хормони сърцето бие ритмично, мозъкът работи съсредоточено, мускулите и костите се развиват и се поддържат здрави чрез регулиране на калциевия метаболизъм, а телесната температура, теглото и енергийните нива на организма остават в естествено равновесие.

 

Сенки върху пеперудата

Въпреки диригентската си роля, щитовидната жлеза не е защитена от нарушения. Те варират от леко забавяне или ускоряване на нейната функция до структурни изменения, включително тъканни образувания, известни като възли. Малка част от тях (около 5%) се оказват злокачествени. Съществуват различни типове карцином на щитовидната жлеза: папиларен, фоликуларен, медуларен, анапластичен, както и смесени тумори и други редки форми.

Според неотдавнашни статистики ракът на щитовидната жлеза се среща значително по-често при жените. Съотношението между засегнатите жени и мъже обикновено се цитира като приблизително 3:1. Смята се, че това се дължи на хормонални фактори, включително влиянието на естрогените върху растежа на тиреоидните клетки.

 

За доц. д-р Таньо Сечанов

Доц. д-р Таньо Сечанов е ендокринен хирург в Многопрофилната болница за активно лечение „Св. Панталеймон – София“ и Университетската болница „Дева Мария“ в Бургас. Той е национален консултант по ендокринна хирургия. Професионалните му интереси са насочени към туморните заболявания на щитовидната жлеза, паращитовидните жлези и надбъбречните жлези. Защитил е дисертация на тема „Хирургично лечение на карцином на щитовидната жлеза“. Автор е на над 64 публикации в български и чуждестранни научни списания. Има повече от 120 участия в наши и международни научни форуми.

Доц. Сечанов е член на Българската секция на интернационалната асоциация на хирурзите със седалище в САЩ, Европейската асоциация на ендокринните хирурзи, Научните медицински дружества в България, Дружеството по хирургия и Дружеството по ендокринология в страната ни.

 

Интервю с доц. д-р Таньо Сечанов

 

 

– Доц. Сечанов, карциномът на щитовидната жлеза е заболяване, за което се говори все по-често. Епидемиологични анализи сочат ръст на случаите в света. Какво според Вас стои зад тази тенденция, дали тя е характерна и за България?

– Страната ни следва световната динамика по отношение на карцинома на щитовидната жлеза. Честотата на заболяването се увеличава, защото през последните години се засилиха профилактичните прегледи сред хората в активна възраст. Диагностиката стана по-интензивна и по-прецизна, благодарение на модерните технологии и апаратура. Обогати се значително и опитът на лекарите, занимаващи се със злокачествени заболявания на еднокринните жлези. Всичко това доведе до откриването на тумори, които преди са оставали „невидими“ в клиничната практика.

– Какви фактори увеличават вероятността от онкологични заболявания на щитовидната жлеза?

– Развитието на злокачествен тумор често е свързано с предшестваща струма, радиационно облъчване или някои възпалителни процеси. Фактори като йоден дефицит, хормонални смущения, повишен радиационен фон, постоянни физически и психически натоварвания също могат да повишат риска от ракови образувания. Въпреки че наследственото предразположение не е за пренебрегване, най-голямо значение имат условията на околната среда и хроничният стрес, на който сме изложени, както в живота, така и на работното си място.

– Вярно ли е, че карциномът на щитовидната жлеза се развива продължително време, без пострадалият да усеща нещо необичайно?

– В ранните стадии обикновено липсват ясно изразени или специфични симптоми, които да насочват към заболяването.

Първоначално туморът може да е с много малки размери и да остане незабелязан. С времето обаче възникват признаци, свързани с неговото нарастване и с нарушения във функцията на щитовидната жлеза. Например открива се възел на шията, появява се дрезгавост в гласа или затруднено преглъщане.

Но подобни оплаквания се срещат и при други тумори или възпалителни процеси в областта на шията. Когато се появят, те са знак, че е необходима консултация с лекар и допълнителни изследвания, за да се уточни причината и да се започне лечение.

– Бихте ли посочили основните стъпки, които трябва да се направят след като карциномът на щитовидната жлеза бъде диагностициран?

 

 

– Понякога възлите на щитовидната жлеза се установяват при профилактичен преглед, а в други случаи самият човек забелязва или напипва подутина в областта на шията. Независимо от начина на установяване, първата стъпка е провеждане на ехографско изследване на щитовидната жлеза и шийните структури, при което измененията се описват подробно и се документират.

След това пациентът се насочва към специалист по ендокринология за допълнителна оценка и изследвания. Когато възелът е с размер до около 1–1,5 см, обикновено се препоръчва тънкоиглена аспирационна биопсия (ТАБ), чрез която се установява дали има наличие на туморни клетки. Ако се докаже злокачествен процес, налага се своевременна консултация с хирург, специализиран в патологията на щитовидната жлеза. Искам да подчертая, че в ранен стадий карциномът на щитовидната жлеза е напълно лечим.

– Очаквате ли, че съвременните минимално инвазивни оперативни техники ще изместят напълно класическата отворена хирургия?

– Макар често да се наричат „безкръвни“, тези операции не елиминират изцяло традиционния хирургичен подход. Те се извършват с помощта на специализирана ендоскопска техника и предлагат редица предимства: по-малка оперативна травма, по-добър козметичен резултат и по-бързо възстановяване. Предназначени са основно за малки, единични и доброкачествени образувания на щитовидната жлеза. При по-големи възли, съмнение за злокачествен процес или по-сложни клинични ситуации класическата отворена операция остава златен стандарт. Разбира се, минимално инвазивната хирургия продължава да се развива динамично, като технологичният напредък и натрупаният опит на специалистите вероятно ще разширят нейните показанията в бъдеще.

– Как карциномът на щитовидната жлеза и останалите заболявания на този ендокринен орган могат да бъдат ограничавани или ефективно контролирани?

– Бих посъветвал жените, също и мъжете да не пренебрегват сигналите на организма си и при поява на болестни оплаквания своевременно да се консултират с лекар. Ранното откриване на нарушенията във функцията или структурата на щитовидната жлеза значително улеснява лечението (с медикаменти или операция) и подобрява прогнозата на болестта.

– Доц. Сечанов, благодаря Ви за отделеното време и за ценното послание, което отправихте към нашите читатели: „Колкото по-рано бъде установен здравословният проблем, толкова по-големи са шансовете да бъде преборен“.

 

Възможна ли е превенция на рака на щитовидната жлеза?

 

 

Според Американското онкологично дружество две са основните превантивни мерки срещу злокачествените тумори на щитовидната жлеза.

Те биват:

• При деца да се избягват образни изследвания чрез рентгенови снимки, компютърна томография и позитронно-емисионна томография (PET). Когато са необходими тези тестове, да се правят с възможно най-ниската доза радиация, която осигурява ясна картина.
• При наследствено предразположение да се проведе консултация с лекар, който е запознат с най-новите постижения в генетичното консултиране и генетичното тестване за рак на щитовидната жлеза.

Някои изследователи отделят специално внимание на телесното тегло. Данни от над 30 проучвания подкрепят допускането, че с увеличаване на BMI (индекса на телесната маса) честотата на раковите образувания нараства. Причините за това не са напълно изяснени, но се обсъждат метаболитни и хормонални механизми, включително хронично възпаление и влияния на мастната тъкан върху хормоните и растежните фактори.

Експертите препоръчват също да се следват всички отдавна известни насоки за здравословен живот: пълноценно хранене, правилна хидратация, достатъчно движение, качествен сън, отказ от вредни навици, редовни профилактични прегледи, контрол на стреса и повече позитивни емоции.