Доц. Соня Тотева: Зад всяка зависимост стои човек, който има нужда от помощ, а не от осъждане

„За да забравя“ – отвърна пияницата.

„Да забравиш какво?“ – попита Малкият принц, който вече усещаше съжаление към него.

„Да забравя, че се срамувам“ – призна пияницата и наведе глава.

„От какво се срамуваш?“ – попита Малкият принц, който искаше да помогне.

„Че пия!“

Съдържание

От опиума до виртуалния свят

Зависимостите съпътстват човечеството от хилядолетия. Още в древността опиумът бил познат в Месопотамия и Египет, а алкохолните напитки присъствали в религиозния, социалния и всекидневния живот на хората. В средните векове прекомерното пиене се възприемало по-често като морално провинение и грях, а не като заболяване.

Така Антоан дьо Сент-Екзюпери представя порочния кръг на зависимостта, в който срамът едновременно съпътства и поддържа пиенето. Каква е ролята на приятелите и семейството в такива случаи? Кога е необходима професионална помощ? Има ли ефективни подходи за лечение и превенция? По тези и други въпроси, свързани със зависимостите като заболявания, разговаряме с известния психиатър-нарколог доц. Соня Тотева.

 

Но постепенно започва промяна в разбирането за хроничното пиянство. През XVIII век американският лекар Бенджамин Ръш е сред първите, които приемат, че злоупотребата с алкохол е навик с вредни последици за човешкото тяло и психика. В началото на XIX век се прави следваща важна стъпка в разбирането на зависимостите – през 1804 г. шотландският лекар Томас Тротър в специално съчинение определя пиянството като заболяване.

През XX век зависимостите се изучават във връзка с влиянието на биологични, психологични и социални фактори. Важна промяна във вижданията настъпва през 1964 г., когато Експертният комитет на Световната здравна организация препоръчва терминът „зависимост“ да замени по-старите специализирани названия „пристрастяване“ и „привикване“, за да се преодолее объркването между двете понятия.

Днес разбирането за зависимост обхваща не само взаимодействието между човека и психоактивните вещества, но и повтарянето на определени дейности. Сред тях са хазартното разстройство и някои проблемни прояви в дигиталната среда, включително разстройство, свързано с неконтролираното използване на видеоигри.

 

За доц. Соня Тотева

Професионалният път на доц. д-р Соня Тотева, д.м., е свързан с една от най-сложните области на психиатрията – зависимостите. Тя е лекар, експерт по психиатрия с допълнителна специализация в Лондон, като нейните научни интереси повече от 40 години са насочени към медицинските и социалните последици от зависимостта към алкохол и психоактивни вещества. Автор е на множество научни публикации в тази област. Защитила е дисертация върху психичните нарушения и социалната дезадаптация при деца със зависим от алкохол родител.

Доц. Тотева е дългогодишен преподавател по психиатрия на зависимостите в Медицинския университет в София. Била е директор на Държавната психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм – София, база Суходол. Именно в този период тя работи активно за създаването на първата група „Анонимни алкохолици“ и за поставяне началото на това движение в България.

Нейната експертна дейност има и международно измерение. Доц. Соня Тотева е представител на България в Комитета по национална политика и дейности към Генерална дирекция „Здравеопазване и защита на потребителите“ на Европейската комисия. Освен това участва в работата на Европейския форум „Алкохол и здраве“, член е на Европейската асоциация за биомедицински изследвания по алкохолизма, а от 2015 г. е член на научна група към ООН за изследвания върху наркоманиите и престъпността.

Научният и клиничният опит на доц. Тотева намират естествено продължение в нейната книга „Има спасение от алкохолизма и 18 истории от българските групи на Анонимни алкохолици“. Книгата е убедително послание, че зависимостта не е необратимо състояние и възстановяването е наистина постижимо.

 

Интервю с доц. Соня Тотева

 

 

Доц. Тотева, какво се променя в човека, когато развие зависимост?

– Продължителната употреба на психоактивни вещества или повтарянето на определени поведения може да доведе до промени в работата на някои системи в мозъка, свързани с възнаграждението, мотивацията, стреса и самоконтрола. С образни методи вече са установени промени във функционирането и свързаността на определени мозъчни структури и мрежи, които имат отношение към зависимостта. В тази връзка бих искала да отбележа изследванията на проф. Нора Волков, с която имам честта да работя повече от десет години в рамките на научна група към ООН. Проф. Волков е сред водещите специалисти в областта на невробиологията на зависимостите и ежегодно представя нови научни данни за мозъчните промени, свързани с употребата на психоактивни вещества.

Искам категорично да подчертая, че зависимостта не може да се обясни само с посочените изменения. Тя е биопсихосоциален проблем. Например генетичната предразположеност може да повиши риска от неконтролирано прилагане на психотропни (психоактивни) вещества или извършване на определени дейности, но значение имат и индивидуалните особености, емоционалното състояние на човека, преживеният стрес, семейната среда, социалните условия. Именно взаимодействието между тези фактори е решаващо за възникването и развитието на зависимости.

Какви са сигналите за настъпила зависимост, които родители и приятели биха могли да забележат?

– Има редица осезаеми промени в поведението и ежедневието на засегнатия човек. Сред тях са спадът в успехите, трудностите с концентрацията, отсъствията от работа или от училище, нарушенията в обичайния ритъм на сън и бодърстване. Често се наблюдава будуване през нощта заради игри на компютър или използване на дигитални устройства, а през деня – трудно ставане и сънливост. Може да се установят също раздразнителност, напрегнато настроение и резки промени в емоционалното състояние.

Понякога се появяват и други сигнали: изчезване на пари или вещи от дома, промени в апетита, зачервяване на очите или силно изразено безпокойство. Важно е да се подчертае, че нито един от изброените признаци сам по себе си не е доказателство за наличие на зависимост. Когато обаче симптомите са трайни, съчетават се помежду си и водят до съществени промени в общото състояние и поведението, те не бива да се пренебрегват.

А може ли човек сам да установи, че е развил зависимост?

– Един от основните признаци на зависимост е загубата на контрол върху употребата, неспособността на човека да ограничи количеството или честотата й, въпреки намерението си да го направи. Това се наблюдава както при консумация на алкохол, така и при употреба на фентанил или други мощни синтетични опиоиди. Подобна загуба на контрол може да се прояви и при някои повтарящи се поведения, които започват да заемат все по-голяма част от ежедневието на пострадалия.

Кога е разумно да се търси специализирана помощ?

– Професионална помощ трябва да се потърси още при първите признаци, че дадена употреба, например на психоактивно вещество, е станала безконтролна. В такива случаи потърпевшият все по-трудно функционира без психоактивното вещество. Въпреки здравословни, семейни, професионални или други проблеми, той не успява да го намали или спре, а продължава да го използва. Не е разумно да се изчаква зависимостта да напредне, за да не настъпят сериозни последствия.

Но много хора със зависимост отричат своя проблем…

– Така е. Нерядко се наблюдава анозогнозия, т.е. липса на осъзнаване на заболяването. Също честа е рационализацията (психологически механизъм, при който човек намира привидно логични обяснения или оправдания за поведението си). Например: „Мога да спра, когато поискам“ или „Причината е в семейството ми, не е в мен“. Много важно е към зависимите да се подходи не с порицание, а с разбиране и подкрепа. И те, и близките им трябва да са наясно, че е възникнал здравословен проблем, който не се решава само с воля. Необходима е професионална помощ и терапия. Ранната намеса е особено важна при подрастващи и млади хора, тъй като мозъкът все още се развива.

Какъв е достъпът до психоактивни вещества в България?

– Незаконният пазар на наркотици у нас продължава да съществува. Те се разпространяват както по традиционни канали, така и чрез интернет. Наред с познатите наркотици се появяват нови психоактивни вещества и продукти с неясен или променлив състав. Напоследък в публичното пространство се използва названието „кръстена трева“ за канабис, към който са добавени други психоактивни вещества. Тъй като съдържанието на подобни смеси може да бъде неизвестно, употребата им крие допълнителни рискове.

Всичко това поставя въпроса за необходимостта от ефективни мерки за превенция, ограничаване на риска и подкрепа на хората, страдащи от зависимост, както и за възможните подходи и политики в тази област. Сред обсъжданите от години теми е легализацията на марихуаната (изсушен материал от канабис, съдържащ психоактивни канабиноиди, основният от които е тетрахидроканабинолът). Като специалист и бивш национален консултант по наркомании, както и председател на Българската асоциация за профилактика на наркоманиите, аз също поставям този въпрос. Опитът на други държави показва различни модели на регулиране на канабиса и съответно – различни резултати. Тази тема заслужава професионален и обществен дебат, основан на доказателства и оценка на потенциалните ползи и рискове.

 

 

А уместно ли е в такъв дебат да се обсъди и алкохолната зависимост?

– Разбира се. Според мен България е сред европейските страни с най-либерално отношение към консумацията на спиртни напитки. У нас алкохолната зависимост продължава да бъде изключително актуален проблем.

За съжаление, възможностите за терапия в държавни лечебни заведения за хората с алкохолна и наркотична зависимост, са малко. Като пример мога да посоча клиниката при Държавната психиатрична болница в Раднево и началника на тази клиника д-р Иван Добринов. Той е истински идеалист, изцяло отдаден на проблема за възстановяване от зависимости. В София подобни програми са рядкост и техните ресурси са ограничени. Затова е особено важно да се търсят  възможности за ефективна профилактика и достъпно лечение, което обикновено включва комбинация от медицинска помощ и психотерапия, групи за взаимна подкрепа и социална рехабилитация.

Доц. Тотева, Вие сте сред основателите на движението „Анонимни алкохолици“ в България. Как се развива то днес?

– Началото на „Анонимни алкохолици“ поставихме преди 36-37 години. Това е движение, с което много се гордея в професионалната си кариера. Сега в страната ни има над 20 клуба на „Анонимни алкохолици“, които се разрастват и към тях се присъединяват нови хора. Дейността на клубовете се основава на взаимопомощ. Техните членове споделят своя опит и следват програма, чиято основна цел е поддържане на трезвеността и подкрепа на хора с алкохолен проблем. Анонимността на участниците се запазва, а за членство в клубовете не се изисква заплащане на такса.

Българската асоциация за профилактика на наркомании (БАПН) има дългогодишна връзка с „Анонимни алкохолици“. Асоциацията оказва консултативна и методична помощ на движението, публикува информационни материали и организира съвместни срещи. През 2023 г. БАПН издаде книгата „Има спасение от алкохолизма и 18 истории от българските групи на Анонимни алкохолици“. В нея е проследено развитието на движението, посочен е и телефон за контакти.

Тъй като автор на тази книга сте Вие, доц. Тотева, позволете ми да цитирам едно от личните свидетелства в нея:

“Не съм пил алкохол от 5 години. Ожених се отново и имам много здраво семейство. Въжето, с което някога щях да се беся, сега го използвам, за да спортувам с него.“

Ще се съгласите ли, че пред такава изповед всеки друг финал на нашия разговор би бледнеел?

– Да, трудно бихме могли да намерим по-силен финал. Това са думи на човек, преодолял зависимостта си. Те показват, че е възможно връщането към смислен живот, стига да не останеш сам с проблема, а да потърсиш подкрепа и да получиш навреме професионална помощ.