Д-р Октай Максудов: Синдромът на Лериш е съдово заболяване, а не дископатия

Казват, че движението ни дарява със здраве и красота. Но когато всяка крачка се превърне в усилие, радостта от активния живот отстъпва пред болката. Това затруднение често се приема за последица от възрастта, проблем с опорно-двигателния апарат или неврологично заболяване. Понякога обаче болката може да бъде сигнал за сериозно нарушение на артериалното кръвообращение. Такъв е синдромът на Лериш – състояние, при което стеснение или запушване на големи артерии ограничава притока на кръв към долните крайници.

Как да разпознаем тревожните сигнали, какви са днешните възможности за диагностика и лечение и преодолими ли са рисковите фактори? По тези въпроси разговаряме с кардиолога д-р Октай Максудов.

Съдържание

Синдромът на Лериш – между историята и медицинската терминология

По време на Първата световна война френският хирург Рене Лериш работи при полеви условия и става свидетел на множество тежки травми, болки и ампутации, които насочват вниманието му към физиологията на нервната система и кръвообращението. През 1923 г. и по-подробно през 1940 г. хирургът описва състояние, възникващо при тромботично запушване на крайната част на коремната аорта.

Симптомите са: болка при ходене, отслабени или липсващи пулсации на бедрените артерии и еректилна дисфункция при мъжете.

Тази комбинация от нарушения става известна като синдром на Лериш. Днес състоянието се нарича още аортоилиачна оклузивна болест. Това е описателно медицинско название, което посочва мястото на стеснение и запушване – областта, в която аортата се разделя на двете т.нар. общи хълбочни артерии. Но като класически епоним на проблема се запазва „синдромът на Лериш“.

 

За д-р Октай Максудов

Д-р Октай Максудов е специалист по кардиология и вътрешни болести в Специализирана болница за активно лечение по кардиология „Медика Кор“ в Русе. Той има допълнителни квалификации по инвазивна кардиология, трансторакална ехокардиография, ендоскопски методи, абдоминална ехография и здравен мениджмънт. Притежава богат клиничен опит, придобит в България, Република Северна Македония и Сърбия.

Професионалните интереси на д-р Октай Максудов са насочени към лечението на коронарната болест на сърцето, периферните артериални заболявания, резистентната хипертония, структурните сърдечни заболявания, съвременните транскатетърни интервенции и превенцията на инсулта.

Д-р Максудов е организирал научни форуми в Сърбия. Представял е постери и доклади на международни медицински конгреси. Той е съавтор на публикации в специализирани издания, сред които е „Journal of the American College of Cardiology“.

 

Интервю с д-р Октай Максудов

Д-р Максудов, защо синдромът на Лериш често остава неразпознат?

– Това състояние може дълго време да не бъде диагностицирано, защото проявите му се развиват постепенно и пострадалият ги отдава на възрастта си, умората или изменения в опорно-двигателния апарат. Не са редки случаите, когато такива пациенти обикалят различни болници с убеждението, че страдат от дископатия. Лекуват се в ортопедични и неврологични отделения, приемат нестероидни противовъзпалителни средства и други медикаменти, подлагат се на физиотерапевтични процедури, но проблемът им не се решава, тъй като основната причина за него остава неразпозната.

За съжаление, пациентите често стигат до нас твърде късно, когато колатералното кръвообращение (кръвотокът по обходните съдове) вече не е в състояние да компенсира недостатъчното кръвоснабдяване и по краката се появяват рани. Едва тогава започва същинското лечение на съдовото заболяване.

 

Източник depositphotos.com

Кои ранни симптоми могат да ни насочат към действителната причина за оплакванията и защо не бива да ги пренебрегваме?

– Когато човек изпитва болка в седалището, ханша или бедрата след изминаване на сравнително кратко разстояние (от 30-50 метра до около километър), разумно е да се консултира не само с ортопед и невролог, но и със съдов хирург или ангиолог. Други ранни симптоми са тежестта и слабостта в краката. Обикновено неприятните усещания отшумяват след кратка почивка, но с времето пациентът може да забележи, че се уморява по-лесно и изминава без болка все по-кратки разстояния.

Понякога при мъжете се наблюдава еректилна дисфункция, свързана с нарушеното кръвоснабдяване на тазовите органи. Ходилата често са студени, а кожата на долните крайници придобива блед или синкав оттенък. Дори малките ранички по пръстите на краката зарастват трудно, особено при напреднало увреждане на артериалното кръвообращение.

Разбира се, не е задължително да са налице всички тези признаци. Болката при ходене не бива автоматично да се отдава на ставен или неврологичен проблем. Ще повторя: подобни оплаквания са основание за консултация със съдов специалист, който има квалификацията да ги открие и анализира.

С какви изследвания се доказва синдромът на Лериш?

– Започва се с оценка на оплакванията и физикален преглед. Лекарят може да установи отслабване или липса на пулсации на бедрените артерии. Следва измерване на глезенно-раменния индекс (съотношението между систолното артериално налягане, отчетено на глезена, и това на мишницата). Резултатът служи за оценка на кръвоснабдяването на долните крайници.

Доплеровата ехография (ултразвуковото изследване) дава информация за кръвотока в артериите и помага да се открият стеснения или запушвания на кръвоносните съдове. При необходимост от прецизно определяне на анатомичните изменения се извършва компютърно-томографска ангиография (образно изследване на кръвоносните съдове с рентгенови лъчи), а в определени случаи се прилага и магнитнорезонансна ангиография (метод за изобразяване на кръвоносните съдове чрез магнитно поле и радиовълни).

Как се овладява синдромът на Лериш и от какво зависи успехът на терапевтичните подходи?

– Синдромът на Лериш се лекува в зависимост от степента на нарушеното кръвоснабдяване, тежестта на симптомите, разпространението на съдовите увреждания и общото състояние на пациента. По-леките случаи се повлияват чрез подходяща медикаментозна терапия и здравословен стил на живот, включително регулярни разходки по предварително определен план. Продължителността на тези разходки и интензивността на движението се увеличават постепенно, под лекарски контрол и според възможностите на пациента.

При значимо нарушено кръвоснабдяване, ако въпреки консервативните мерки симптомите силно затрудняват ежедневните дейности, се налага реваскуларизация (възстановяване на кръвотока в засегнатите артерии). Тя е необходима и при недостатъчно кръвоснабдяване, когато засегнатите тъкани не получават достатъчно кислород и хранителни вещества, Реваскуларизацията може да се извърши чрез ендоваскуларна процедура (разширяване на стеснения или запушен съд с балонен катетър и поставяне на стент, ако има показания) или чрез хирургична операция, например байпас (създаване на обходен път за кръвта около запушения участък).

Успехът на лечението зависи от навременната диагноза, избора на подходящ метод според характера и обхвата на съдовите изменения и индивидуалния риск на болния. Важно е също последващото проследяване на състоянието му. При ранно откриване на съдовите изменения, преди да се стигне до сериозен недостиг на кислород и хранителни вещества, прогнозата е наистина благоприятна. При успешно лечение кръвотокът се възстановява и пациентите се чувстват като преродени.

Какви навици и профилактични мерки помагат да се запази постигнатият резултат?

– Успешното лечение не приключва с интервенцията или с овладяването на симптомите. Необходимо е пациентът да приема редовно предписаните лекарства, да спазва препоръките за двигателна активност и да се явява на периодични контролни прегледи при съдов специалист. От съществено значение са отказът от тютюнопушене и поддържането на здравословно телесно тегло, също и добрият контрол върху артериалното налягане, кръвната захар и холестерола. Всички тези фактори, провокиращи синдрома на Лериш, имат отношение и към риска от повторно стесняване или запушване на съдовете.

Много важно е пациентът да разбере това и да не се връща към някои от старите си вредни навици, дори когато се чувства добре. Съдовото здраве не се възстановява завинаги с една процедура, нито може да се съхрани само с лекарства. То изисква ежедневна грижа, постоянство и отговорност към самия себе си.

 

Може би най-важното е човек да осъзнае, че профилактиката не е ограничение на свободата му, а начин да запази независимостта си, да съхрани възможността да се движи без болка, да бъде активен и да се радва на живота. Защото стремежът на съвременната медицина е не просто да удължи живота, а да го направи пълноценен. Или, както гласи една хуманистична максима: да прибави години към живота, както и живот към годините.