Д-р Елиз Тазимова: Скринингът е най-силното ни оръжие срещу рака на гърдата

„Не чакайте симптоми – ракът на гърдата, открит навреме, в повечето случаи е лечим“.

Това е едно от посланията на месечните кампании за повишаване на осведомеността за рака на гърдата. През 2026 година, в рамките на октомври се провеждат международни и национални инициативи, които насочват общественото внимание към проблемите на профилактиката, скрининга (изследване на хора без явни симптоми с цел ранно откриване на заболяване) и съвременните подходи за диагностика и лечение.

Тези проблеми са във фокуса и на нашия разговор с водещия медицински онколог д-р Елиз Тазимова.

Съдържание

Розовият октомври

През октомври 1985 г. в САЩ Американското онкологично дружество и фармацевтичното подразделение на британският концерн „Imperial Chemical Industries“ поставят началото на едноседмична кампания за повишаване на информираността за рака на гърдата. Нейна основна цел е да насърчи ранното откриване на заболяването и да популяризира мамографията (рентгеново изследване на млечните жлези). Постепенно инициативата обхваща целия месец октомври и се разпространява и в други страни.

Нейната популярност се разраства още повече в  началото на 90-те години на XX век, когато американката Шарлот Хейли започва да изработва ръчно панделки в прасковен цвят. Тя ги раздава заедно с картички, призоваващи за повече средства, които да подпомагат превенцията на рака и научните изследвания. Мотивацията е лична – нейни близки са засегнати от рак на гърдата. Посланието й привлича вниманието на медиите и бизнеса, но Хейли отказва предложенията за сътрудничество.

Впоследствие Александра Пени, главна редакторка на списание „Self“, и Евелин Лаудер от козметичния концерн „Estée Lauder“ поставят началото на нова кампания за борба с рака на гърдата,  като разпространяват панделки в розов цвят. С времето символът придобива широка популярност и се превръща в знак за съпричастност към жените с това заболяване.

Днес „Розовият октомври“ е мащабна инициатива за повишаване на осведомеността за рака на гърдата. Според организацията Pink Ribbon International, кампании за тази кауза се провеждат в 96 държави на четири континента.

 

За д-р Елиз Тазимова

 

 

Д-р Елиз Тазимова  е медицински онколог, водещ специалист в областта на лечението на рака на гърдата в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“. Завършва Медицинския университет в София през 2013 г., а през 2020 г. придобива специалност по медицинска онкология. Професионалните й интереси са в областта на рака на гърдата и други солидни тумори (образувания с плътна структура), също и на съвременните подходи за онкологично лечение, включително прилагането на таргетна (насочена) терапия и имунотерапия, индивидуализирания терапевтичен подход и мултидисциплинарната грижа.

Д-р Елиз Тазимова е съосновател и оперативен директор на Института за изследване и лечение на рака на гърдата. Тя е заместник-председател на Общоболничната онкологична комисия за рак на гърдата при „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“. Като специалист по медицинска онкология участва в клинични проучвания и има научни публикации в тази област. Член е на Европейското дружество по медицинска онкология (European Society for Medical Oncology, ESMO) и Американското дружество по клинична онкология (American Society of Clinical Oncology, ASCO).

 

Интервю с д-р Елиз Тазимова

Д-р Тазимова, какво място заема скринингът в борбата с рака на гърдата и кога жената трябва да започне редовни профилактични изследвания?

– Скринингът е най-силното ни оръжие. Целта му е да обхване възможно най-много жени и да установи наличието на тумор, преди да се появят симптоми. Открит в ранен стадий, ракът на гърдата в повечето случаи е лечим.

Препоръчва се жените от 20-годишна възраст да следят за промени в гърдите си и да правят самоизследване веднъж месечно, няколко дни след края на менструацията. След навършване на 30 години е добре да посещават специалист за ежегоден профилактичен преглед, като при необходимост се извършва и ехография на гърдите (ултразвуково изследване на млечните жлези). Между 40 и 45 години може да се препоръча рентгеново изследване – мамография, която след това се прави редовно, на година или две.

В България все още няма национална скринингова програма, затова жената сама трябва да поеме инициативата. По европейските препоръки мамография се прави на всеки 2 години от жените на възраст между 45 и 74 години. По американските препоръки се започва още от 40 години.

Жените, чиито кръвни роднини са боледували от рак на гърдата или яйчниците, особено ако заболяването е диагностицирано в млада възраст, се нуждаят от по-ранно начало на профилактичните прегледи и от индивидуален план за проследяване. При тях понякога се правят и допълнителни изследвания, като генетичен тест и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) на гърдите, тъй като може да става дума за т.нар. фамилни (наследствени) форми на рак.

Самоизследването и образните изследвания отнемат няколко минути, а могат да спасят живот.

 

 

– Каква е основната цел на състоялата се неотдавна „Консенсусна конференция за лечение на рака на гърдата“ и защо е важно препоръките за диагностика и лечение да се актуализират периодично?

Основната цел на консенсусната конференция е онколозите в цялата страна да работят по едни и същи, научно обосновани правила. Така всяка пациентка получава еднакво качествено лечение, независимо в кой град и в коя болница се намира.

Диагностиката и лечението на рака на гърдата се развиват изключително бързо. Почти всяка година се появяват нови медикаменти и нови резултати от проучвания, които променят практиката. Препоръки отпреди няколко години вече може да не са най-доброто за конкретна пациентка днес. Ето защо периодичното им обновяване е задължително.

Именно тази необходимост стана повод за провеждането на конференцията. В нея участвахме експерти по лечение на рака на гърдата от цялата страна. Анализирахме актуалните международни препоръки за лекарствено лечение и ги съпоставихме с възможностите в България. Целта беше да оценим доколко достъпните у нас терапии съответстват на съвременните международни стандарти. Обсъжданията потвърдиха позицията ни, че в България се прилагат съвременни подходи за лечение на рака на гърдата и че наличните терапии в значителна степен съответстват на международните препоръки.

– До каква степен съвременното лечение се определя от конкретния биологичен подтип на тумора, а не просто от стадия на заболяването?

Днес знаем, че ракът на гърдата не е едно заболяване, а група различни болести. Два тумора с еднакъв размер може да се държат по напълно различен начин.

Ето защо освен стадия, т.е. колко е напреднала болестта, оценяваме и биологичните характеристики на тумора. Те са от решаващо значение за прогнозата и за плана на лечение. Установяваме ги чрез специализирани изследвания на тъканна проба, получена при биопсия. Резултатите от тези изследвания са своеобразна лична карта на тумора. Именно затова две пациентки с рак на гърдата в един и същи стадий може да се нуждаят от съвсем различно лечение. Това е същността на съвременната персонализирана медицина.

– През последните години се появиха много нови таргетни и имунотерапевтични подходи. При кои пациентки те променят съществено прогнозата?

Да, през последните години разбирането ни за рака на гърдата и начинът, по който го лекуваме, се промениха значително. Появиха се таргетни лекарства (насочени към специфични молекули или механизми, от които зависи растежът на туморните клетки), нови поколения хормонална терапия (лекарства, които блокират действието на хормоните или потискат образуването им, когато хормони стимулират растежа на тумора), имунотерапия (лечение, което активира или подпомага имунната система да разпознава и атакува раковите клетки) и т.нар. антитяло-лекарствени конюгати (лекарства, при които антитяло разпознава определена мишена върху туморните клетки и доставя до тях свързано с него противотуморно вещество).

Най-голяма промяна в прогнозата виждаме при HER2-положителния рак на гърдата (това са тумори, чиито клетки имат повишено количество на белтъка HER2 или увеличен брой копия на кодиращия го ген, което може да стимулира растежа им). Преди години HER2-положителният рак на гърдата беше сред най-агресивните форми, а днес благодарение на таргетните медикаменти постигаме в лечението едни от най-добрите резултати.

При хормонозависимите тумори новите таблетни препарати, комбинирани с хормонална терапия, значително удължават живота и намаляват риска от рецидив. При тройно негативния рак имунотерапията, добавена към химиотерапията преди операцията, увеличава шанса туморът да изчезне напълно и подобрява прогнозата при това агресивно заболяване. Пациентките с наследствени мутации в гените BRCA (гени, които участват в поправянето на уврежданията в ДНК)  също вече имат специфично персонализирано лечение. Конюгатите пък, доставяйки химиотерапията директно до туморната клетка, дават надежда дори при напреднала болест.

– Защо при лечението на рака на гърдата е важен мултидисциплинарният подход?

Ракът на гърдата не се лекува от един лекар. Хирург, онколог, лъчетерапевт, рентгенолог, патолог, а при нужда и генетик, психолог и пластичен хирург обсъждат заедно всеки случай на онкологична комисия. Така още от самото начало се изготвя най-добрият план за конкретната пациентка, който съчетава опита на всеки специалист в екипа. Правилната последователност на лечението е от решаващо значение за резултата. Затова най-добре е пациентката да се лекува в специализиран център за рак на гърдата, където екипът работи заедно ежедневно и поддържа високо ниво на експертиза.

– Какво бихте искали всяка жена да направи за здравето на гърдите си още през този месец?

Всеки ден се убеждавам колко решаващо значение има ранното откриване на заболяването. Ако сте над 40 години и не сте правили мамография през последните една-две години, не отлагайте, запишете си час за профилактичен преглед. Ако сте по-млада, идете на профилактичен преглед и ехография. И подарете нещо истински ценно на себе си и на човек, когото обичате. Хванете майка си, сестра си или най-добрата си приятелка под ръка и идете заедно на преглед. Така ще ви е по-лесно и по-спокойно, а грижата става споделена. Заслужавате го.

 

 

Несъмнено в призива на д-р Елиз Тазимова прозира светла човечност, като онази в „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Защото и днес сме отговорни за своите близки. Защото не винаги се виждат отвън здравословните проблеми, тревогата и нуждата от подкрепа – „същественото е невидимо за очите“. „Защото понякога най-ценният подарък е времето, вниманието и грижата, които отделяме един на друг.“