Апраксия: Какво представлява това неврологично нарушение?

Неврологичните нарушения апраксия и диспраксия са описани, но все още не са напълно разбрани от медицината. Те обаче имат специфични прояви, по които могат да бъдат диагностицирани и овладявани с определени терапевтични методи за подобряване на състоянието. В тази статия ще се запознаем със симптомите на апраксията, как се различава от други нарушения и има ли възможности за лечение.

Съдържание

Какво е апраксия?

Апраксията не е самостоятелно заболяване, а неврологично нарушение на способността за планиране и изпълнение на целенасочени, научени действия. В такива случаи човек изпитва затруднение да извърши определено движение, въпреки че мускулната сила и основната двигателна способност са относително запазени. Проблемът при апраксия е в мозъчните механизми, които организират движенията.

Диспраксията е свързано, но различно нарушение. При него затрудненията в планирането и изпълнението на движенията обикновено са по-леки, докато при апраксия тези затруднения са значително по-изразени.

 

Какви са причините за апраксия?

Причините са различни, а проявленията зависят от засегнатите мозъчни области и функции. Основните видове се делят на две категории – вродена (развиваща се в детството) и придобита апраксия.

В много случаи на вродена апаксия не се установява структурна мозъчна увреда или специфична причина. Може да се дължи на проблеми по време на бременността, като например мозъчни увреждания, получени преди раждането или по време на родилния процес. Въпреки това начините на терапия може да помогнат на детето да преодолее част от симптоматиката.

Придобитата апраксия е резултат от увреждане на мозъка, причинено от различни неврологични заболявания или травми. Това може да са различни по вид черепно-мозъчни увреждания, невродегенеративни заболявания, тумори и инфекции, засягащи централната нервна система. Болестта на Алцхаймер и болестта на Паркинсон например понякога се проявяват и с апраксия.

Най-често срещаната причина за придобита апраксия е инсултът, при който нарушеното кръвоснабдяване може да доведе до увреждане на мозъчни области, участващи в планирането и изпълнението на целенасочени движения.

 

Видове апраксия

Апраксията се класифицира в основни категории с оглед на разликата в нейните проявления. Качествената диагноза и разграничаването на различните видове поставя пълноценна основа за терапия и потенциално подобрение в пациента.

Вербална и орална апраксия

 

Източник depositphotos.com

Тези два вида апраксия може да се появят заедно и видимо да засягат една и съща част на тялото, но се делят на отделни категории.

Речевата апраксия засяга способността за планирането и фината моторика на устата и езика, което причинява трудности с говора. Тя може да се появи на по-късен етап от живота при хора, които преди това не са имали комуникационни нарушения. При нея човек знае какво иска да каже и обикновено разбира речта на околните, но изпитва затруднение да координира правилно движенията на устните, езика и други структури, необходими за говор. При възрастни речевата апраксия може да възникне вследствие на мозъчно увреждане, например след инсулт или черепно-мозъчна травма.

Има случаи, при които вербалната апраксия е вродена. Децата с това състояние могат да движат устните и езика си, но им е трудно да планират и координират правилно движенията, необходими за говор. Трябва да се има предвид, че при тези деца умствените способности не са нарушени. Малките пациенти разбират добре речта на хората около себе си, обаче изпитват затруднения при изразяването си чрез говор. При тях често се появяват обучителни затруднения, но те не са продукт на забавено умствено развитие.

Детска речева апраксия се среща и при двата пола, макар че според някои изследвания проблемът засяга повече момчетата.

Другият вид, който засяга лицето и устата, наричаме оробукофасциална апраксия. При нея затруднението е свързано с неспособността да контролираме правилно устата, езика и други мускули в лицето. Хора с този вид апраксия обикновено се затрудняват да направят определени действия, като например подсвиркване, изплезване и т.н. В тези случаи понякога може да се появят проблеми с хранене и пиене на течности.

Идеаторна апраксия

За да разберем този вид апраксия, трябва да си представим ежедневните движения като поредица от команди от мозъка към тялото. Например измиването на зъбите включва десетки, ако не дори и стотици малки движения, с които да извършим тази на пръв поглед тривиална дейност.

При идеаторната апраксия мозъкът не може да осъществи последователността за изпълнението на подобни сложни движения. Различни аспекти на грубата моторика и ежедневните дейности могат да бъдат засегнати.

Хора с идеомоторна апраксия пък не могат да имитират движения и да следват команди, въпреки че разбират задачата и имат физическата способност да извършат движението. Основният проблем при идеомоторната апраксия , за разлика от идеаторната, е в изпълнението на конкретно научено движение, а не в организирането на последователността от действия. Може да се появи в по-късна възраст при хора с болест на Алцхаймер.

Други видове апраксия

 

Източник depositphotos.com

Различни видове апраксия могат да се категоризират не според особеностите на самото състояние, а по това какви части на тялото засягат. Повечето видове в основата си имат трудности при планиране на по-сложна поредица от движения.

Другите видове апраксия могат да бъдат:

• Орофациална – засяга планирането и изпълнението на волеви движения на лицето, устата и езика, а не самите мускули.
• Окуломоторна, или погледна – затруднява насочването и преместването на погледа, особено при волеви движения на очите. Тези фини движения се контролират от мозъка, при който се наблюдава проблемът, причиняващ това състояние.
• Апраксия на походката – засяга способността за планиране и започване на ходенето, въпреки че основната мускулна сила може да е запазена.
• Конструктивна – затруднява изпълнението на задачи, изискващи пространствено организиране. Например човек не може да проследи необходимите стъпки за рисуване или строене с блокчета. Дори лесни форми и задания са трудни и непосилни за копиране.

При това състояние може да се появят проблеми с координацията и пространственото ориентиране.

Апраксията се дължи на увреждания на мозъка, като те могат да са различни и това да е причина за индивидуалните прояви на състоянието.

Каква е разликата между апраксия и афазия?

Тези две състояния често се бъркат и може дори да попречат на правилното диагностициране. Афазията е разстройство в комуникацията, при което разбирането на езика и изразяването може да са напълно или частично засегнати. В по-тежки случаи човек не може да разбере смисъла на думите, както и да ги използва правилно. При апраксията проблемът не е в интелектуалното разбиране на езика, а в липсата на способност да контролираме говорния апарат, за да артикулираме необходимите звуци.

Двете състояния може да се появят индивидуално, но и в комбинация при пациенти, преминали през инсулт.

 

Какви симптоми могат да се наблюдават?

 

Източник depositphotos.com

Основният симптом е затруднението да планираме и да изпълняваме определени целенасочени движения. Въпреки че физиологично всичко е наред в тази част на тялото, мозъкът не може да предаде правилно необходимите команди.

Хора с вербална апраксия например може да имат пълен контрол върху тялото си, докато в други случаи състоянието може да е с по-широк обхват. Интересно е, че при някои форми на апраксия могат да бъдат засегнати и автоматични действия като кашлянето. При различните пациенти е възможно да има проблеми с фината моторика, но и при грубите двигателни умения.

При малки пациенти с детска речева апраксия може да се наблюдават специфични симптоми, чрез които да се направи диагноза, като например:

• Много малко и рядко бебешко бърборене;
• Премахване на определени звуци от речта;
• Забавена реч;
• Предпочитание за невербални методи за комуникация в късна възраст като например посочване, кимане и други.

При някои видове може да се наблюдават проблеми с писането, а при други – проблеми с четенето. Някои фини движения могат да бъдат леко засегнати или пък изобщо да не функционира фината моторика.

Необходимо е индивидуалните симптоми да бъдат оценени от специалист, който да ни помогне да намерим правилната терапия според личните потребности.

При най-малките може да се наблюдават големи разлики в индивидуалното развитие, което да направи диагностицирането по-трудно. Въпреки това специалистите препоръчват да потърсим лекарска консултация, ако се съмняваме в подобно неврологично нарушение. При по-ранно диагностициране децата може да преминат през различни терапии, които да им помогнат да се справят с необходимите дейности.

 

Как се диагностицира апраксията?

 

Източник depositphotos.com

Както споменахме, това състояние може да засегне различни части на тялото и да има индивидуални проявления. Това прави нейното диагностициране малко по-трудно. Специалистите използват редица тестове, чрез които да потвърдят наличието или липсата на това състояние в пациента.

Тестовете включват:

• Физикален и неврологичен преглед – оценяват се мускулната сила, координацията, рефлексите, чувствителността и двигателните способности. Целта е да се изключат други нарушения, които могат да причиняват подобни симптоми.
• Образна диагностика – изследвания, като компютърна томография (КТ) или магнитнорезонансна томография (МРТ), визуализират структурни промени или увреждания в мозъка, които биха могли да са причина за апраксията.
• Невропсихологични и други функционални тестове – чрез тях се установяват способността за планиране и изпълнение на целенасочени действия, възможностите на паметта, вниманието и други познавателни функции. При речева апраксия се оценяват и способностите за планиране и програмиране на движенията, необходими за говор.

 

Най-важна обаче остава консултацията с лекар, при която да споделим какви са симптомите, ежедневните пречки и притесненията ни. В зависимост от проявите може да се наложи оценка от невролог, логопед, невропсихолог или друг подходящ специалист.

Ранното диагностициране и интервенциите при деца под 2-годишна възраст са трудни за постигане, но може да са от помощ за развитието на най-малките пациенти. При децата, когато е възникнало съмнение за речева апраксия, е важно да се направят тестове и за други разстройства на развитието.

 

Как протича лечението и рехабилитацията?

Все още експертите не разполагат със специфично лечение за това състояние, но с помощта на различни терапии можем да постигнем подобрено ниво на движение в засегнатите зони и в цялото тяло. Рехабилитацията се назначава от специалисти с оглед на индивидуалните ни нужди и желания.

Пътят към прогреса не е в права линия и трябва да сме търпеливи и упорити. Подкрепата от близките и подходящата социална среда също имат важно значение.

Може ли състоянието да се подобри с времето?

С правилната терапия може да се облекчат някои проявления на състоянието. Полезни методи за справяне с неврологичните нарушения са алтернативните начини за комуникация и движение. По този начин пациентите могат да извършват ежедневните си дейности пълноценно.

 

Ролята на логопедичната терапия

 

Източник depositphotos.com

В някои случаи вербалната апраксия може да е по-лека и да засяга само някои звуци. При тях трудността при артикулацията може да бъде облекчена и така да се усъвършенства речта.

Интересно е, че при някои деца жестомимичният език може да е добра основа, която да помогне за комуникацията. Той може да се използва за дълго време или да е помощно средство, докато трае терапията. Други методи – като писане и използване на дигитални устройства – могат да окажат необходимата подкрепа в училище и да насърчат развитието на речта, доколкото това е възможно.

 

Заключение

Апраксията е любопитно състояние, зад което се крие сложна проблематика в мозъка и неговите команди. За диагноза и терапия е нужен мултидисциплинарен екип от специалисти, които могат да помогнат на пациентите да достигнат възможно най-близо до ежедневна самостоятелност.

 

Често задавани въпроси