Анемия при новородени: всичко, което трябва да знаем

Обновена: 20.11.2026|
5 мин. четене
Анемия в периода на новороденото.

Анемия при новородени се установява, когато стойностите на хемоглобина (Hgb) и/или хематокрита (Hct) са по-ниски от очакваните за съответната гестационна и следродилна възраст. Обикновено за диагностичен ориентир се използват стойности под две стандартни отклонения от средните за възрастта, като резултатите се интерпретират заедно с клиничното състояние на детето.

Необходимо е да се отбележи, че тежестта на анемичните състояния при новородените варира от безсимптомни до животозастрашаващи състояния, затова е важно те да бъдат разпознавани и лекувани.

Акцентът на статията попада върху: същността и някои основни причини за настъпването на анемия в периода на новороденото, разпознаването и важността на профилактирането й (когато това е възможно).

 

Какви физиологични първоначални промени настъпват в кръвта на новороденото?

За да станат ясни процесите, по които може да възникне анемия в периода на новороденото, е необходимо да се проследи нормалното развитие на кръвотворене в периода на новороденото и да се въведат някои основни понятия:

  • Еритроцитите са червени кръвни клетки, съдържащи хемоглобин (Hgb). Той прави възможен транспорта на кислород до тъканите.
  • Хематокритът (Hct) представлява процентното съотношение между обема на еритроцитите и общия обем на кръвта. Той е важен лабораторен показател за оценка на анемията;
  • Еритропоезата е процесът на създаване на нови еритроцити. От своя страна, тя се стимулира от еритропоетин, който се продуцира от черния дроб по време на вътреутробния живот и от бъбреците в периода след раждането. Стимул за производството на еритропоетин е намалението на оксигенацията на кръвта (количеството кислород в кръвта), в обратна посока – високата степен на насищане на кръвта с кислород потиска образуването на еритропоетин.
 

След раждането кислородното насищане на кръвта стръмно нараства – по-ниските нива на кислород, с които е свикнал организмът на плода в утробата, рязко се променят с повишена концентрация на кислород в заобикалящата ни среда. Това се последва от потискане на секрецията на еритропоетин – организмът на новороденото “преценява”, че щом е толкова завишен кислородът във вдишания въздух, няма нужда от толкова еритроцити, които да го пренасят, и тяхната продукция намалява.

По време на постнаталния период (след раждането) нивата на хемоглобин и хематокрит намаляват, докато нуждите от кислород постепенно се завишават. Това довежда отново до стимулиране и покачване продукцията на еритропоетин – необходими са еритроцити на организма, за да пренася повече кислород, който да отговори на нуждите.

При доносените бебета физиологичното понижаване на хемоглобина обикновено достига най-ниските си стойности между 6-ата и 12-ата седмица след раждането. Това е естествен процес, който в повечето случаи не изисква лечение. При недоносените деца спадът може да настъпи по-рано и да бъде по-изразен поради незрялата регулация на еритропоезата, по-краткия живот на еритроцитите и бързия растеж.

При недоносените деца хемоглобиновият спад, вследствие постнаталната супресия на еритропоезата, е много по-изразен и по-продължителен. Тази анемия се определя като анемия на недоносеността и се характеризира с ниски еритропоетинови нива.

 

Какво може да се обърка и да доведе до анемия?

  Анемия в периода на новороденото.   Според механизма на възникване анемиите при новородени се разделят на три основни групи:
  • Анемии вследствие на кръвозагуба – възникват при загуба на кръв преди, по време на или след раждането;
  • Хемолитични анемии – причиняват се от ускорено разрушаване на еритроцитите, например при кръвногрупова несъвместимост или някои наследствени заболявания;
  • Анемии вследствие на намалено образуване на еритроцити – развиват се, когато организмът не произвежда достатъчно червени кръвни клетки поради физиологични, придобити или вродени причини.
При някои тежко болни новородени е възможно едновременното действие на повече от един механизъм.  

Какво представлява анемия в периода на новороденото с хемолитична генеза и защо е важна?

Хемолиза е процес на разрушаване на еритроцитите.

Най-голяма клинична значимост има заболяване, наречено “хемолитичната болест на плода и новороденото” – ХБН (или още кръвно-групова изоимунизация/изосенсибилизация).

Предпоставка за появата на хемолитичната болест на новороденото (ХБН) е наличието на кръвногрупова несъвместимост по някои от еритроцитните антигени (вещества, разположени върху еритроцитната мембрана) между плода и майката. Клинично значение имат несъвместимостта по отношение на Rh и АВО антигените. Тук ще разгърнем само несъвместимостта по отношение на Rh(резус)-факторът.

Условията за възникване Rh изоимунизация са:

  • Майка – Rh отрицателна (-) и фетус – Rh положителен (+).
  • Навлизане на Rh-положителни фетални еритроцити в кръвообращението на Rh-отрицателната майка. Дори малки количества могат да предизвикат образуване на антитела. Това е възможно при раждане, определени усложнения по време на бременността, инвазивни пренатални процедури или други събития, свързани със смесване на майчина и фетална кръв.
 

При наличие на тези условия, майката произвежда антитела, които да атакуват компоненти върху повърхността на еритроцитите на плода. Резултатът е хемолиза на феталните еритроцити – тяхното разрушаване, и настъпваща анемия.

Майчините антитела от клас IgG могат да преминават през плацентата и да предизвикат разрушаване на феталните еритроцити. При Rh-изоимунизацията анемията може да започне още по време на вътреутробното развитие и в тежки случаи да доведе до сериозни усложнения за плода. При АВО-несъвместимост клиничната изява обикновено е след раждането, като един от основните признаци е жълтеницата, която може да се появи още през първото денонощие.

За профилактика на RhD-изоимунизацията при несенсибилизирани RhD-отрицателни бременни се прилага анти-D имуноглобулин съобразно медицинските показания. Целта му е да предотврати образуването на майчини антитела срещу RhD-положителните еритроцити на плода и по този начин да намали риска от хемолитична болест при настояща или следваща бременност.

 

Как може да настъпи анемия на новороденото вследствие кръвозагуба?

  Анемия в периода на новороденото.     Анемията вследствие на кръвозагуба може да възникне още по време на вътреутробното развитие, например при преминаване на фетална кръв в майчиното кръвообращение, при фето-фетална трансфузия между близнаци или при кръвоизливи, свързани с плацентата и пъпната връв. След раждането загубата на кръв може да бъде причинена от различни кръвоизливи, травми или нарушения в кръвосъсирването. Отделно значение има плацентарната трансфузия – естественият процес, при който кръвта от плацентата продължава да преминава към новороденото непосредствено след раждането. Този процес допринася за увеличаване на циркулиращия кръвен обем и за осигуряването на допълнителни запаси от желязо. Съвременните неонатологични препоръки подкрепят отложеното клампиране на пъпната връв за поне 60 секунди след раждането, когато състоянието на майката и новороденото позволява това. Практиката подпомага плацентарната трансфузия, увеличава кръвния обем на бебето и може да подобри запасите му от желязо през първите месеци от живота. При необходимост от незабавна ресусцитация или определени акушерски усложнения медицинският екип преценява индивидуално подходящия момент за клампиране.  

Кои симптоми ни усъмняват за анемия при новородени?

Симптомите, които ни насочват, са: бледост на кожата, лигавиците, ходилата и дланите, но те невинаги са отчетлив симптом.

При остра кръвозагуба е налице тахипнея (ускорена дихателна честота), тахикардия (ускорена сърдечна честота), ниско артериално налягане.

При анемия на недоносеността: прогресиращи ритъмни нарушения на дишането (респираторни паузи, апнеи), летаргия, невиреене (лошо хранене, плоска тегловна крива).

 

Как диагностицираме анемия на новороденото?

Основните лабораторни изследвания при съмнение за анемия на новороденото включват:
  • Пълна кръвна картина – за оценка на хемоглобина, хематокрита и другите кръвни показатели;
  • Ретикулоцитен брой – показва как костният мозък реагира на анемията чрез образуване на нови еритроцити;
  • Периферна кръвна натривка – позволява оценка на морфологията на еритроцитите и откриване на характерни изменения.
При съмнение за хемолиза могат да бъдат назначени допълнителни изследвания на билирубин, кръвни групи и директен антиглобулинов тест (тест на Coombs). При необходимост се изследват и показатели за железния статус, както и други маркери според предполагаемата причина. Изборът на изследвания зависи от клиничното състояние и се определя от неонатолог или педиатър.  

Как се лекува анемия при новородено?

Анемия в периода на новороденото. Източник: Deposit Photos   Лечението на анемията в периода на новороденото зависи от причината, тежестта и общото състояние на детето. При физиологична анемия може да бъде достатъчно само проследяване, докато при установен железен дефицит лекарят може да назначи прием на желязо. Тежките форми на анемия, особено когато са съпроводени със значителна кръвозагуба или хемолиза, понякога изискват кръвопреливане или друго специализирано лечение. Не всяка анемия е свързана с недостиг на желязо, затова самостоятелното даване на железни препарати не е подходящо.  

Заключение

Анемията в периода на новороденото може да бъде част от естествените промени след раждането, но понякога сигнализира за кръвозагуба, ускорено разрушаване или недостатъчно образуване на еритроцити. Разграничаването на тези състояния изисква оценка според гестационната и следродилната възраст, симптомите и кръвните показатели. Навременното проследяване е особено важно при недоносени деца и бебета с рискови фактори, а лечението винаги се определя индивидуално от специалист.  

Често задавани въпроси

Възможно ли е анемията при новородено да наложи кръвопреливане?

Да, при тежка анемия, значителна кръвозагуба или сериозни нарушения в снабдяването на тъканите с кислород може да се наложи преливане на еритроцитен концентрат. Решението зависи не само от стойността на хемоглобина, но и от общото състояние, гестационната възраст и клиничните симптоми.

Могат ли честите кръвни изследвания да причинят анемия при недоносени бебета?

Да, при много недоносените деца многократното вземане на кръв за лабораторни изследвания може да допринесе за развитието или задълбочаването на анемията. Причината е, че тези бебета имат малък общ кръвен обем, поради което дори сравнително малки загуби на кръв могат да бъдат значими.

Възможно ли е анемията при новороденото да бъде наследствена?

Да, някои наследствени заболявания, като дефицит на ензима G6PD, наследствена сфероцитоза и определени хемоглобинопатии, могат да причинят анемия още в ранна възраст. При съмнение за генетична причина лекарят може да назначи допълнителни изследвания и консултация с детски хематолог.

Категории: Здраве|

Сподели тази статия, избери платформа!

Блог

Рецепти

a1112103b5125c3cc4217beb031598ee63ba9f3daa6915c8c40ca6b37953f186?s=96&d=mm&r=g

Д-р Яна Михайлова е лекар с професионален интерес към неонатологията, педиатрията и детското здраве. Още по време на медицинското си обучение натрупва практически опит в интензивната неонатологична грижа и детски отделения, включително в СБАЛАГ „Майчин дом“. През юни 2026 г. официална публикация на „Майчин дом“ я посочва като д-р Яна Михайлова и участник в научна програма по теми, свързани с майчиното и детското здраве. По-старият ѝ авторски профил във ForLife все още я описва като студент по медицина и следва да бъде актуализиран.

Свързани публикации

Оставете коментар