Анафилактичен шок: симптоми, първа помощ и как да реагираме

Анафилактичният шок е животозастрашаваща проява на анафилаксия – тежка системна алергична реакция, при която дишането и кръвообращението могат да се влошат за минути. При внезапен оток на езика или гърлото, затруднено или шумно дишане, силно замайване, обърканост, колапс или припадък незабавно се обадете на 112.

Поставете човека легнал. При силно затруднено дишане може внимателно да заеме седнало положение с изпънати крака. Не му позволявайте да става или да ходи. Следете дишането и състоянието му. Дори при подобрение е необходима спешна медицинска оценка, защото симптомите могат да се появят отново.

 

Как да разпознаем анафилактичен шок?

 

Източник depositphotos.com

Анафилактичен шок трябва да се подозира при внезапно и бързо влошаване, особено когато има опасни проблеми с дихателните пътища, дишането или кръвообращението. Реакцията често започва след прием на храна или лекарство, ужилване от насекомо или контакт с друг алерген, но причината невинаги е известна.

Основните червени флагове са:

• Подуване на езика или гърлото;
• Стягане в гърлото, затруднено преглъщане или дрезгав глас;
• Шумно, свиркащо или силно затруднено дишане;
• Внезапна бледност, студена и влажна кожа;
• Силно замайване, обърканост или изразена отпадналост;
• Колапс, припадък или загуба на съзнание.

Обрив, зачервяване, сърбеж, оток на лицето или уртикария могат да придружават реакцията. Кожните симптоми обаче може да липсват, затова отсъствието на обрив не изключва анафилаксия или анафилактичен шок.

Според Resuscitation Council UK – First Aid Guidelines 2025 анафилаксия трябва да се подозира при внезапни затруднения в дишането, особено когато са придружени от прилошаване, студена и влажна кожа, кожни промени или стомашно-чревни прояви.

Не чакайте да се появят всички симптоми. Внезапният оток на гърлото, сериозното затруднение на дишането, колапсът или загубата на съзнание са достатъчни основания незабавно да се обадите на 112.

 

Първа помощ при анафилактичен шок – стъпка по стъпка

При съмнение за анафилактичен шок действайте незабавно. Не чакайте да се появят всички симптоми и не оставяйте пострадалия сам.

1. Обадете се на 112

Кажете ясно, че подозирате анафилаксия или анафилактичен шок, и посочете точното местоположение. Ако има друг човек, нека той се обади, докато помагате на пострадалия. Ако сте сами, включете телефона на високоговорител и следвайте указанията на оператора.

Не отменяйте повикването, дори ако състоянието бързо се подобри. Анафилаксията изисква спешна медицинска оценка. Това действие е част от официалния алгоритъм на Resuscitation Council UK за първа помощ при анафилаксия.

2. Използвайте автоинжектора с адреналин

Ако пострадалият има предписан автоинжектор с адреналин, използвайте го незабавно. Помогнете му да го приложи или го поставете вместо него, ако сте обучени и той не може да го направи сам.

Автоинжекторът се поставя във външната част на бедрото. Следвайте точно инструкцията върху конкретното устройство, защото начинът на активиране и времето за задържане се различават при отделните модели. Адреналинът трябва да бъде приложен възможно най-рано.

3. Поставете пострадалия в правилна позиция

Поставете човека легнал. При силно затруднено дишане той може внимателно да седне, но краката му трябва да останат изпънати. При бременност е препоръчително да легне на лявата си страна.

Не позволявайте на пострадалия да става или да ходи, дори ако казва, че се чувства по-добре. Рязкото изправяне може допълнително да влоши кръвообращението. Същите указания са включени в препоръките на NHS за действия при анафилаксия.

4. Наблюдавайте дишането и съзнанието

1. Дали диша нормално;
2. Дали може да говори;
3. Дали остава в съзнание;
4. Дали симптомите се подобряват или се влошават.

Запомнете или запишете часа на поставяне на първия автоинжектор. Ако причинителят може да бъде отстранен бързо и безопасно, направете го, без да забавяте останалите действия. Например при анафилактичен шок след ужилване може внимателно да се отстрани останало в кожата жило.

5. Използвайте втори автоинжектор при липса на подобрение

Ако симптомите продължават и няма ясно подобрение пет минути след първата доза, използвайте втори предписан автоинжектор, ако е наличен. Следвайте индивидуалния план, лекарските указания и инструкцията на конкретното устройство.

Вторият автоинжектор се поставя във външната част на бедрото, по възможност, на другия крак. Всеки автоинжектор е предназначен за еднократна употреба. Актуалните препоръки на NHS посочват втора доза след пет минути, когато симптомите продължават.

6. Започнете CPR, ако човекът не диша нормално

Ако пострадалият не реагира и не диша нормално, уведомете оператора на 112 и започнете сърдечно-белодробна реанимация. Поставете телефона на високоговорител и следвайте инструкциите, които ще получите според възрастта и състоянието на човека.

Ако сте обучени, извършвайте CPR по познатия ви алгоритъм. Ако не сте обучени да правите обдишване, започнете непрекъснати гръдни компресии. Използвайте автоматичен външен дефибрилатор, ако е наличен, и следвайте гласовите му инструкции. Насоките за базова поддръжка на живота на Resuscitation Council UK препоръчват компресиите да започнат възможно най-бързо при човек, който не реагира и не диша нормално.

Важно: Дори след бързо подобрение пострадалият трябва да бъде поет от спешен медицински екип. Не го оставяйте сам и не му позволявайте да става или да ходи до пристигането на помощта.

 

Адреналин при анафилаксия – защо е първа линия?

Адреналинът, известен и като епинефрин, е лекарството от първа линия при анафилаксия. Той трябва да се приложи възможно най-рано, защото действа върху най-опасните прояви на реакцията: отока на дихателните пътища, затрудненото дишане и рязкото спадане на кръвното налягане.

Адреналинът:

• Свива разширените кръвоносни съдове и подпомага повишаването на кръвното налягане;
• Намалява отока на езика и гърлото;
• Разширява бронхите и улеснява дишането;
• Ограничава по-нататъшното освобождаване на медиатори, участващи в алергичната реакция.

При анафилаксия в организма се отделят хистамин и други вещества, които предизвикват разширяване на кръвоносните съдове, оток и стесняване на дихателните пътища. Адреналинът противодейства едновременно на тези животозастрашаващи промени, затова няма равностоен заместител в началното спешно лечение.

Според European Academy of Allergy and Clinical Immunology адреналинът е единственото лечение от първа линия при анафилаксия. Други лекарства, включително антихистамини и кортикостероиди, не трябва да се използват вместо него или да забавят приложението му.

Антихистамините не овладяват анафилактичния шок

Антихистамините могат да намалят кожни прояви като сърбеж, зачервяване и уртикария. Те обаче не действат достатъчно бързо върху опасния оток на дихателните пътища, затрудненото дишане и нарушеното кръвообращение.

Поради това антихистаминът може да има само допълваща роля след овладяване на непосредствената опасност. Приемът му не трябва да отлага адреналина, обаждането на 112 или останалите спешни действия. Resuscitation Council UK изрично посочва, че антихистамините не са подходящо лечение на животозастрашаващите нарушения на дихателните пътища, дишането и кръвообращението при анафилаксия.

Кортикостероидите също не заместват адреналина

Кортикостероидите действат по-бавно и не могат своевременно да овладеят острия оток, бронхиалното стеснение или спадането на кръвното налягане. Те не трябва да се използват като първа помощ при анафилактичен шок и не бива да се дават с очакването, че ще заменят адреналина.

Resuscitation Council UK вече не препоръчва кортикостероиди като част от спешното начално лечение на анафилаксия. Медицинският екип може да прецени употребата им в определени клинични ситуации, но само като допълващо лечение, а не вместо адреналин.

Важно: Антихистамините могат да повлияят обрива и сърбежа, а кортикостероидите може да имат допълваща роля в конкретни случаи. Нито едно от тези лекарства не лекува достатъчно бързо животозастрашаващите прояви на анафилаксията и не трябва да забавя адреналина.

 

Симптоми на анафилактичен шок по системи

 

Източник depositphotos.com

Симптомите на анафилаксия могат да се появят внезапно и да засегнат няколко органни системи едновременно. За анафилактичен шок насочват най-вече признаците на тежко нарушено дишане и кръвообращение – оток на гърлото, задух, силно замайване, колапс или загуба на съзнание.

Кожа и лигавици

Кожните и лигавичните прояви често са сред първите видими признаци на анафилаксия и могат да включват:

• Зачервяване и затопляне на кожата;
• Силен сърбеж;
• Надигнат обрив или уртикария;
• Подуване на устните, клепачите или лицето;
• Оток на езика и лигавицата на устата.

Кожните прояви сами по себе си не означават непременно анафилактичен шок. Особено опасно е подуването на езика или гърлото, когато затруднява говоренето, преглъщането или дишането.

Важно: Кожни симптоми може да липсват. Според ръководството на World Allergy Organization кожни признаци не се наблюдават при приблизително 10-20% от анафилактичните реакции. Липсата на обрив, зачервяване или сърбеж не изключва анафилаксия, когато има внезапен задух, оток на гърлото или нарушение на кръвообращението.

Дихателна система

Дихателните симптоми могат да се развият бързо и да се влошат за кратко време. Те са сред най-опасните прояви на анафилаксия и могат да включват:

• стягане или усещане за затваряне на гърлото;
• затруднено преглъщане;
• дрезгав или променен глас;
• шумно дишане;
• хрипове и стягане в гърдите;
• кашлица, задух или много учестено дишане;
• затруднение при говорене с цели изречения.

Хриповете могат да наподобят пристъп на астма. Когато обаче започнат внезапно след контакт с възможен алерген и са съчетани с оток, обрив, повръщане или замайване, трябва да се подозира системна алергична реакция.

Сърдечно-съдова система

При анафилактичен шок кръвообращението може да се наруши бързо, което води до недостатъчно кръвоснабдяване на жизненоважните органи. Сърдечно-съдовите симптоми могат да включват:

• силно замайване или усещане за предстоящ припадък;
• внезапна отпадналост и нестабилност;
• бледа, студена и влажна кожа;
• ускорен или трудно доловим пулс;
• рязко спадане на кръвното налягане;
• колапс, припадък или загуба на съзнание.

Тези прояви са характерни за развитието на шок и изискват незабавна реакция.

Стомашно-чревна система

Стомашно-чревните симптоми могат да се появят внезапно и често съпътстват прояви от други органни системи. Те могат да включват:

• внезапни и силни коремни болки или спазми;
• гадене;
• повтарящо се повръщане;
• диария.

Стомашно-чревните симптоми са по-тревожни, когато се появят бързо след контакт с алерген и са придружени от проблеми с дишането, оток, обрив или замайване. Самостоятелната коремна болка обикновено не е достатъчна, за да се определи реакцията като анафилаксия.

Нервна система

Нарушеното дишане и спадът на кръвното налягане могат да доведат до:

• внезапно безпокойство;
• обърканост или дезориентация;
• необичайна сънливост;
• замъглено съзнание;
• припадък или липса на реакция.

При внезапно затруднено дишане, оток на езика или гърлото, силно замайване, колапс или загуба на съзнание не чакайте появата на други симптоми. Обадете се на 112 и следвайте алгоритъма за първа помощ при анафилактичен шок.

 

Анафилаксия и анафилактичен шок – има ли разлика?

Да, между анафилаксия и анафилактичен шок има разлика. Анафилаксията е тежка системна реакция на свръхчувствителност, която обикновено започва бързо и може да засегне дихателните пътища, дишането, кръвообращението, кожата и други органи. Анафилактичният шок е най-тежката циркулаторна проява на анафилаксията, при която кръвното налягане спада и жизненоважните органи не получават достатъчно кръв.

Най-точното разграничение е:

• Анафилаксия – цялостната тежка системна реакция.
• Анафилактичен шок – нарушение на кръвообращението, причинено от анафилаксията, с признаци като силно замайване, студена и влажна кожа, колапс, загуба на съзнание или опасно ниско кръвно налягане.

Термините не трябва да се използват като напълно идентични. Човек може да има тежка анафилаксия с оток на гърлото, бронхоспазъм и сериозно затруднено дишане, без все още да има циркулаторен шок. Това не прави реакцията по-малко опасна и не е причина да се отлага спешното лечение.

От друга страна, когато анафилаксията предизвика тежко нарушение на кръвообращението, състоянието се определя като анафилактичен шок. Според определението на World Allergy Organization тежката анафилаксия може да засегне животозастрашаващо дихателните пътища, дишането и/или кръвообращението, без задължително да има типични кожни прояви или циркулаторен шок.

Важно: Не е необходимо да се изчаква спадане на кръвното налягане, за да се приеме реакцията за спешна. Внезапният оток на гърлото или тежкото затруднение на дишането също са животозастрашаващи прояви на анафилаксия.

Медицинската терминология в раздела е съобразена с официалното ръководство Emergency Treatment of Anaphylaxis на Resuscitation Council UK, което описва анафилаксията като спектър от реакции и използва „анафилактичен шок“ конкретно за засягането на кръвообращението.

 

Най-чести причинители на анафилаксия

Най-честите причинители на анафилаксия са храни, лекарства и отрова от жилещи насекоми. По-рядко тежка реакция може да бъде свързана с латекс, физическо усилие или комбинация от алерген и допълнителен фактор. Когато след медицинско изследване не бъде установен причинител, състоянието се определя като идиопатична анафилаксия.

Храни

Храните са водещ причинител на анафилаксия при децата, но могат да предизвикат тежка реакция във всяка възраст.

Сред честите хранителни алергени са:

• фъстъци и ядки;
• краве мляко;
• яйца;
• риба и морски дарове;
• сусам;
• пшеница и соя.

Всяка храна обаче може да бъде причинител при чувствителен човек. Реакцията може да настъпи след директна консумация, наличие на алергена като съставка или кръстосано замърсяване. Повече за възможните прояви и рисковете е обяснено в материала за анафилаксия при хранителна алергия.

Лекарства

Лекарствата са особено важен причинител при възрастните.

Анафилаксия може да бъде свързана със:

• някои антибиотици, включително бета-лактамни;
• нестероидни противовъзпалителни лекарства;
• лекарства, използвани при анестезия;
• контрастни вещества за образни изследвания;
• химиотерапевтични и биологични лекарства.

Подозрението за лекарствена алергия трябва да бъде оценено от лекар или алерголог. Не е правилно човек сам да спира необходимо лечение, да изпробва отново предполагаемия причинител или да приема, че е алергичен към всички лекарства от една група.

Ужилвания от насекоми

Отровата на пчели, оси и други жилещи насекоми може да причини системна алергична реакция при чувствителни хора. Тя се различава от обичайното локално зачервяване, болка и подуване около мястото на ужилването. Появата на затруднено дишане, генерализирана уртикария, силно замайване или припадък след ужилване насочва към тежка реакция.

Латекс

Естественият каучуков латекс се съдържа в някои медицински ръкавици, балони и други гумени изделия. При чувствителен човек контактът с него може да предизвика уртикария и оток, а по-рядко – затруднено дишане и анафилаксия. Рискът е по-важен при хора с често професионално или медицинско излагане на латекс.

Физическо усилие и други кофактори

При някои хора физическото усилие може да бъде свързано с анафилаксия. Понякога реакцията настъпва само когато движението е комбинирано с конкретна храна, приета преди това – състояние, известно като хранително-зависима анафилаксия, предизвикана от физическо усилие.

Физическото натоварване може да действа и като кофактор – обстоятелство, което понижава прага за реакция или я прави по-тежка. Такава роля могат да имат още инфекция, недоспиване, алкохол и някои лекарства. Наличието на кофактор не означава непременно, че той е самостоятелният алерген.

Идиопатична анафилаксия

При идиопатичната анафилаксия не се установява конкретен причинител въпреки подробната анамнеза и алергологичното изследване. Терминът не означава, че реакцията е въображаема или без медицинска причина, а че задействащият фактор остава неизвестен.

Диагнозата се поставя след изключване на възможни храни, лекарства, ужилвания, латекс, физическо усилие и други състояния, които могат да наподобят анафилаксия. Изследването от алерголог е важно за оценка на риска и изготвяне на индивидуален план за действие.

Важно: Причинителят не трябва да се проверява чрез самостоятелно повторно излагане. След анафилаксия установяването му се извършва от алерголог чрез медицинска история, подходящи изследвания и, само когато е необходимо, контролирани тестове в медицинска среда.

 

Какво НЕ трябва да правим при анафилактичен шок?

При анафилактичен шок неправилните действия могат да забавят адреналина или да влошат състоянието. Най-важното е пострадалият да не бъде оставян сам, да не се изправя и да не се чака други лекарства да подействат.

Не чакайте антихистаминът да подейства

Антихистамините могат да облекчат кожни симптоми като сърбеж и уртикария, но не лекуват опасния оток на дихателните пътища, затрудненото дишане или нарушеното кръвообращение.

Не давайте антихистамин с очакването, че той ще замести предписания автоинжектор с адреналин. Според Resuscitation Council UK адреналинът е основното лечение на анафилаксията, а антихистамините не трябва да забавят прилагането му.

Не карайте пострадалия да става или да ходи

Поставете човека легнал. При силно затруднено дишане може внимателно да заеме седнало положение с изпънати крака. Не му позволявайте да се изправя, да ходи до линейката или да сменя рязко положението си, дори ако се чувства по-добре. При анафилактичен шок кръвообращението може да бъде нестабилно, а изправянето да доведе до внезапно прилошаване или колапс. Актуалните указания на Resuscitation Council UK препоръчват пострадалият да остане легнал, освен когато дихателните затруднения налагат по-изправена позиция.

Не давайте храна или напитки при затруднено дишане

Не давайте храна, напитки, таблетки или сиропи през устата, ако човекът има оток на езика или гърлото, затруднено преглъщане, тежък задух, сънливост или нарушено съзнание. Това може да увеличи риска от задавяне.

Не оставяйте човека сам

Останете до пострадалия до пристигането на спешния екип. Следете дишането и съзнанието му и бъдете готови да съобщите дали симптомите се влошават. Не го изпращайте сам да търси помощ или автоинжектор. Ако спре да реагира и не диша нормално, уведомете оператора на 112 и започнете CPR според дадените инструкции.

Запомнете: не чакайте антихистамин, не позволявайте ставане или ходене, не давайте нищо през устата при затруднено дишане или преглъщане и не оставяйте пострадалия сам.

Какво се случва след овладяване на реакцията?

След овладяване на анафилаксията е необходима спешна медицинска оценка и наблюдение, дори когато симптомите са изчезнали напълно. Подобрението след адреналин не означава, че опасността е окончателно преминала.

Медицинско наблюдение

След първоначалната реакция симптомите могат да се появят отново без нов контакт с алергена. Това се нарича бифазна реакция и е една от причините пациентът да остане под медицинско наблюдение.

Продължителността на наблюдението не е еднаква за всички. Лекарят я определя според тежестта на реакцията, необходимостта от повече от една доза адреналин, дихателните усложнения, придружаващите заболявания и достъпа до спешна помощ след изписването.

Консултация с алерголог

След анафилактична реакция пациентът трябва да бъде насочен към алерголог. Целта е да се потвърди диагнозата, да се установи вероятният причинител и да се оцени рискът от нова реакция.

За консултацията е полезно да се запишат:

• какво е консумирал или приемал пациентът преди реакцията;
• използвани лекарства и хранителни добавки;
• възможно ужилване или контакт с латекс;
• физическо усилие и други възможни кофактори;
• времето на поява на симптомите;
• поставеното лечение и реакцията към него.

Алергологът преценява кои изследвания са подходящи. Предполагаемият причинител не трябва да се проверява чрез самостоятелно повторно излагане, защото следващата реакция може да бъде тежка. Специализираното проследяване е насочено към потвърждаване на диагнозата, изясняване на причината и ограничаване на бъдещия риск.

Индивидуален план за действие

Преди изписване пациентът или неговият родител трябва да получи ясен писмен план за действие.

Той обичайно включва:

• ранните признаци на анафилаксия;
• кога да се използва адреналин;
• кога да се повика спешна помощ;
• как да се избегне установеният или предполагаемият причинител;
• какво да се направи, ако симптомите се върнат.

Планът трябва да бъде разбираем и за близките, учителите, колегите или хората, които могат да окажат помощ при бъдеща реакция. EAACI препоръчва структурирано обучение на хората с риск от анафилаксия, а не само издаване на лекарско предписание.

Обучение за автоинжектора

Ако лекарят предпише автоинжектор с адреналин, пациентът и близките му трябва да бъдат обучени кога и как да го използват. Обучението трябва да е за конкретния модел, защото начинът на активиране и времето за задържане могат да се различават между устройствата.

Полезно е техниката да се упражнява с тренировъчно устройство. Използваните автоинжектори трябва да бъдат заменени, а наличните да се проверяват редовно за срок на годност и правилно съхранение.

Важно: Овладяването на острата реакция е само първата част от грижата. Медицинското наблюдение, установяването на причинителя, индивидуалният план и практическото обучение намаляват риска при бъдещ контакт.

 

Превенция при хора с риск от анафилаксия

 

Източник depositphotos.com

Превенцията при хора с риск от анафилаксия има две цели: да се намали вероятността от контакт с причинителя и да се осигури бърза реакция при инцидент. Основните мерки са два достъпни автоинжектора с адреналин, писмен план за действие, обучение на близките и внимателна проверка на храни, лекарства и други потенциални алергени.

Носете два изправни автоинжектора

Хората, на които са предписани автоинжектори с адреналин, трябва да разполагат с два броя по всяко време. Вторият може да бъде необходим, ако първата доза не доведе до достатъчно подобрение или устройството не бъде използвано правилно. Това е препоръчано и от Resuscitation Council UK.

Редовно проверявайте:

• срока на годност;
• целостта на устройството;
• правилното съхранение според инструкцията;
• дали автоинжекторите са лесно достъпни.

Не ги оставяйте на място, до което при спешност няма бърз достъп. След изтичане на срока или използване устройството (писалката) трябва своевременно да бъде заменено.

Поддържайте писмен план за действие

Индивидуалният план за действие трябва да бъде изготвен с лекар или алерголог. В него се посочват установените алергени, ранните признаци на реакция, кога се използва адреналин и как се търси спешна помощ.

Копие от плана трябва да има при пациента и на местата, където той прекарва значителна част от деня. При дете планът трябва да бъде предоставен на училището, детската градина, треньорите и другите възрастни, които полагат грижи за него. Писменият план и достъпният автоинжектор са основни елементи на подготовката за анафилаксия.

Обучете близките, училището и колегите

Семейството, приятелите, учителите и определени колеги трябва да знаят:

• как изглеждат опасните симптоми;
• къде се намират автоинжекторите;
• как се използва конкретният модел;
• кога се звъни на 112;
• че пострадалият не трябва да се оставя сам.

Техниката се различава между отделните устройства, затова обучението трябва да бъде за предписания модел. Полезно е периодично упражнение с тренировъчен автоинжектор без игла и лекарство.

Използвайте медицинска идентификация

Медицинска гривна, медальон или карта в портфейла може да информира околните и медицинския екип за риска от анафилаксия, особено ако човекът не може да говори.

Информацията трябва да бъде кратка и точна: конкретният алерген, рискът от анафилаксия и други съществени медицински данни. Добре е текстът да бъде проверен от лекар. EAACI посочват медицинската идентификация като полезна предпазна мярка за хора с тежки алергии.

Проверявайте етикетите и задавайте конкретни въпроси

При хранителна алергия четете целия списък на съставките при всяка покупка, включително при познати продукти. Рецептурата или производственият процес могат да бъдат променени.

Обърнете внимание на:

• изрично посочените алергени;
• предупрежденията за възможно наличие на следи;
• риск от кръстосан контакт;
• съставки с непознати или различни наименования.

В ресторант не е достатъчно да се попита само дали ястието „съдържа ядки“ или друг алерген. Уточнете съставките, начина на приготвяне и възможността за контакт с общи прибори, повърхности или мазнина. AAAAI препоръчва да се проверяват както списъкът на съставките, така и предупредителните обозначения.

При риск от тежка реакция след ужилване обсъдете с алерголог конкретни мерки за избягване и дали е подходяща имунотерапия с отрова от насекоми.

Важно: Добрата подготовка намалява риска, но не може напълно да предотврати всеки случаен контакт. Автоинжекторите и планът за действие трябва да бъдат достъпни дори когато човекът спазва стриктно мерките за избягване.

 

Често задавани въпроси