Сурогатство: фактите, митовете и законовата рамка

Желанието да станеш майка невинаги върви ръка за ръка с физическата възможност да износиш бременност. За различните жени причините са медицински или пък свързани с висок риск за здравето, а понякога осиновяването просто не е пътят, по който семейството иска да поеме. Именно тук съвременната медицина предлага алтернатива – сурогатство.

Как протича процедурата?

Двойката има пълното право сама да избере своята сурогатна майка според личните си убеждения, ценности и усещане за доверие. Това решение е изцяло тяхно и никой не може да им го наложи. Въпреки това процесът винаги преминава през строги медицински, психологически и юридически изисквания, които гарантират, че сурогатната майка е в отлично здраве, напълно информирана и готова за процедурата. Клиниката и посредническата агенция проверяват всички критерии, за да осигурят безопасност и защита за бъдещите родители и за носителката. Идеалната сурогатна майка: 

• Възраст между 21 и 40 години 
• Поне една успешна предишна бременност и раждане, без усложнения
• Добро общо здравословно състояние и липса на хронични заболявания
• Подходящ индекс на телесна маса
• Непушач, без употреба на алкохол и наркотични вещества
• Нормални резултати от хормонални, гинекологични и инфекциозни изследвания
• Психологическа оценка, която потвърждава, че жената е емоционално готова за сурогатство
• Стабилна семейна и социална среда – често се изисква съгласието на партньора, ако има такъв
• Юридическа консултация, включително подписване на договор с двойката
• Готовност за спазване на медицинските инструкции, контролни прегледи, здравословен режим и проследяване през бременността.

 

Видове сурогатство

Съществуват два вида сурогатство: традиционно и гестационно.

Традиционно сурогатство

При традиционно сурогатство носителят е генетично свързан с плода, т. е. използва се яйцеклетка на носителката (на български е по-популярен изразът сурогатна майка). Използва се яйцеклетка на биологичната майка, като в нея се имплантира сперматозоид на мъжа от двойката и тя износва плода. 

След раждането сурогатната майка трябва да се откаже от своите родителски права и се предават на двойката. Този тип сурогатство е незаконно почти навсякъде по света и е изключително сложно за изпълнение спрямо закона. То крие не здравни, а правни рискове, защото детето биологично е на носителя, но споразумението в началото гласи друго.

Гестационно сурогатство

 

 

При гестационно сурогатство сурогатната майка (или “носителката”) не е свързана с плода с гени и родственост. Използваната яйцеклетка не е на самата носителка, а най-често на жената от двойката. Сурогатната майка само износва плода.

Но къде се получава зиготата – в тялото на носителката или в тялото на жената от двойката? Отговорът е: нито едното, нито другото. 

Оплождането се случва изцяло в лаборатория по стандартна инвитро процедура след извличане на яйцеклетка и сперматозоид от двамата бъдещи родители. Преди това жената преминава през стимулация за разпукване на повече яйцеклетки, “събиране” на този репродуктивен материал и заедно със сперматозоиди от мъжа се създават няколко ембриона. 3-5 дни след оплождането се избират двата най-качествени ембриона и се имплантира един или два в матката на сурогатната майка. Генетичното родителство е на двойката, а носителката предоставя средата за развитие на плода.

Тя износва плода до самото раждане, но тъй като не е генетично свързана с плода, законовата уредба гласи, че е само носител и не притежава родителски права.

Това е най-често срещания случай на сурогатство и е доста по-добре уреден законово. Въпреки всичко е законно в много малък брой държави по света и има своите сериозни ограничения.

В настоящата статия ще се фокусираме само върху гестационното сурогатство, защото то е по-регулирано, по-сигурно юридически и се използва почти изцяло в съвременната медицинска практика.

Но кой го избира? Двойката може да подходи към сурогатство поради ред причини:

• Жената от двойката страда от безплодие
• Рискът от сериозен здравословен проблем в случай на бременност е много висок
• Жената от двойката е преминала през хистеректомия – хирургично отстраняване на матката или пък сериозни малформации
• Еднополова двойка или самотни мъж/жена желаят да имат дете

При последния случай половата клетка, която не може да бъде осигурена биологично, се осигурява от банка за полови клетки, т.е. от донор. Ембрионът се създава в лаборатория и се имплантира в сурогатната майка.

Спрямо това дали носителката получава пари, или не, актът на сурогатство бива два вида – комерсиален и алтруистичен.

Алтруистично сурогатство

Алтруистично означава безкористно, т.е. водено само от загриженост и в полза за другите (с други думи безплатно). В най-честия случай се извършва от жена, близка на семейството – приятелка или роднина. В такава сигуация двойката покрива всички разходи по раждането, престоя и зачеването, но сурогатната майка не получава никакви пари. 

Дори в този случай двойката запазва законовите си права.

Комерсиално сурогатство

 

 

Комерсиалното сурогатство означава платено, т.е. носителката получава компенсация за това, че износва плода. В държавите, в които то е законно, се съставя договор, който ясно описва задълженията и правата на едната и на другата страна.

Мненията относно етичната страна на комерсиалното сурогатство са много поляризирани, но решението и на двете страни е лично, трябва да е обмислено и не бива да се повлиява от социалното мнение. 

По целия свят сурогатството е много скъпо, като в САЩ само компентацията за носителката варира между 65 и 95 хиляди долара, а заедно с процедурите общата сума може да достигне и до 250 хиляди долара. В България нито едното, нито другото сурогатство е законно затова липсват точни суми.

 

Законно ли е?

Какво вече стана ясно, в България законът казва, че никоя форма на сурогатство НЕ е законна. Това е установено в регулаторните наредби за асистирана репродукция и в Наказателния кодекс. Наказанието за сурогатната майка варира между 5 и 15 хиляди лева, а дори може да се стигне и до затвор за 1-6 години.

В България много от сурогатните майки раждат деца на родна земя, но след раждането децата се отглеждат в чужбина. Посредничеството между двойката и жената също е наказуемо, а самоличността на семейството, готово да плати на сурогатната майка, често остава скрита.

В чужбина нещата стоят по различен начин. На много места в Европа гестационното алтруистично сурогатство е позволено от закона. Само в 2 държави в Европа са позволени и платеното, и алтруистичното – Беларус и Украйна. В Русия закона разпорежда същото нещо, докато в Бразилия например е разрешено само алтрустично между роднини до второ коляно. 

Всяко законодателство си има свой начин за уреждане на този въпрос и много държави дори нямат точно и ясно разписан закон по темата. Ясно е, че в България е незаконно по всички параграфи.

 

Митове около сурогатството

Сурогатството е сложен и строго структуриран процес, в който участват бъдещите родители, медицински екипи, юристи и психолози, а решенията се вземат дълго и отговорно. Независимо от различните гледни точки и обществени дебати, в центъра на всяко сурогатство стои едно единствено нещо – раждането на дете в сигурна, планирана и защитена среда.

“Жените избират сурогатство, защото се страхуват от бременността.”

 

 

Една двойка може да избере пътя на сурогатството по много причини и да, една от тях е страх от бременността и страх от раждането. Но причината може да е много по-дълбока и най-вече – физическа невъзможност за износване на плода, голям риск за здравето на майката или бебето при естествено зачеване или физически дефицити. Причините може да са стотици и това решение е много лично и е само на двойката, предприела тази стъпка. 

Стига всичко да се извърши в рамките на закона и без риск за която и да е от страните – сурогатството си остава иновативна медицинска практика. 

“Сурогатната майка е истинската майка на детето.”

При гестационното сурогатство сурогатната майка няма генетична връзка с детето, тъй като използваната яйцеклетка не е нейна. Тя износва бременността, но не участва биологично в създаването на ембриона, който е генетично свързан с бъдещите родители или с донорски материал. Именно поради това в държавите, където сурогатството е законово уредено, носителката няма родителски права. Майчинството в този контекст се определя не от износването на плода, а от генетичната връзка и предварително уредената правна рамка.

“Сурогатната майка се привързва към бебето и има риск да се откаже от сурогатство.”

 

 

Данните от клиничната практика в държавите с дългогодишен опит показват, че отказ след забременяване се случва в изключително редки случаи – под 1% от всички процедури. Причината е, че сурогатните майки преминават през задълбочена психологическа оценка още преди началото на процеса и са напълно наясно с ролята си на носител, а не на родител. Освен това в държавите, където сурогатството е законно, отношенията са ясно уредени с договори, които имат правна сила. Сурогатната майка е законово задължена да изпълни поетите ангажименти и няма право едностранно да задържи детето. Именно строгата медицинска, психологическа и юридическа рамка свежда този риск до минимум.

 

Заключение

Сурогатството е една от най-сложните и чувствителни практики в съвременната репродуктивна медицина, защото съчетава медицина, право, етика и дълбоко лични човешки решения. Въпреки разпространените митове, в държавите с ясна законова рамка процесът е строго регулиран, с цел защита на детето и бъдещите родители и сурогатната майка. Фактите показват, че сурогатството не е импулсивен избор, нито “лесен път” към родителство, а последна възможност за много хора да имат дете. В България то е незаконно.