Самакитка – на ръба между отровата и лека

Едно красиво, но силно отровно растение, обвито в митове и легенди, което се среща и у нас, е познато под името самакитка. Но както повечето дарове на природата, то притежава и лечебни свойства, които намират своето приложение във фармацевтичната индустрия и хомеопатията.

Самакитка – ботаническо описание

Самакитка (Aconitum napellus) представлява многогодишно тревисто растение от семейство Лютикови (Ranunculaceae). Отличава се с едри зигоморфни сини или виолетови цветове, събрани в гроздовидни съцветия, като венчелистчетата оформят така наречените „шлемове на Юпитер“.

Също така се нарича още и монашеска качулка, тъй като съцветията наподобяват монах с расо.

Стъблото й е изправено, неразклонено или слабо разклонено, като достига до 1 метър височина. Листата му имат длановидна форма, като са последователно разположени на стъблото с къси дръжки.

Най-важната му част са корените на растението, които представляват грудки – Tuber Aconiti. Главно те се прилагат в медицината. Цъфти през от юли до септември, като корените му се събират есента.

Разпространена е в Централна, Южна и Източна Европа. У нас се среща в Рила, Пирин, Стара Планина и Предбалкана, като достига до 2300 метра надморска височина.

Активни вещества и действие

Въпреки красотата си, това растение привлича вниманието си и с това, че е едно от най-отровните растения в света. Главният алкалоид в него е аконитин – мощен кардио- и невротоксин, съдържащ се в корените, листата и цветовете.

Цялото растението е отровно, но най-голямо количество от токсичния алкалоид се съдържат в корените и семената му, като това ги прави особено токсични.

Аконитинът действа върху сърдечно-съдовата система, взаимодействайки с натриевите канали, при което се увеличава притока на натрий и се забавя повторната поляризация. Това може да доведе до аритмия, понижено кръвно налягане, парализиране на нервната система и летален изход.

В растенията се откриват и в малки количества катехоламинът допамин и биогенния амин-тиронин (метаболитен продукт от разграждането на аминокиселината тирозин).

Растението притежава следните ефекти:

• Аналгетично
• Противовъзпалително
• Антиревматично
• Антипиретично
• Потогонно
• Диуретично
• Седативно

Медицински приложения

В исторически план се използва за облекчаване на болката, намаляване на възпалението и лечение на заболявания като артрит и невралгия. В традиционната медицина растението самакитка се използва предпазливо и пестеливо поради силно токсичния му характер.

В китайската традиционна медицина Aconitum napellus има дълга история на употреба като лечебна билка със затоплящи свойства, която се прилага в комбинация с други растения, които намаляват токсичността.

Приложението му в медицината обаче изисква изключителна предпазливост, тъй като неговият токсичен потенциал може лесно да надхвърли терапевтичните му ползи.

Във фармацевтичната промишленост то е суровина за направата на лекарствени препарати, които се използват при ревматизъм, невралгии, мигрена, високо кръвно налягане, затруднения в дишането и други.

В хомеопатията се използват силно разредени форми на растението за различни терапевтични цели, където присъстват енергийните му вибрации, а не молекулите му. Смята се, че енергийната есенция на Aconitum napellus може да стимулира лечебните механизми на тялото.

Хомеопатичния препарат се прилага при:

• Фебрилни състояния. Aконитум се използва при фебрилни състояния с внезапно начало, особено при висока температура. Индициран е при състояния като отит, ангина, ларингит и трахеит, където високата температура е характерен симптом.
• Слънчево изгаряне. Използва за облекчаване на симптомите, свързани със слънчево изгаряне. Може да се предложи при състояния с главоболие, възпаление и горещина след прекомерно излагане на слънце.
• Невралгии. Aконитум се препоръчва при невралгии, които се проявяват с интензивна болка, особено ако тя идва внезапно.
• Лицеви парализи. При състояния с лицева парализа, които могат да се появят след изложение на студени ветрове или при други причини.
• Безпокойство и безсъние. Aконитум се използва за състояния с интензивно безпокойство, тревожност и безсъние, особено когато са свързани с фактори като страх или стрес.
• Сърцебиене и високо кръвно налягане. При състояния със сърцебиене и високо кръвно налягане, които могат да бъдат свързани със стресови фактори.
• Аменорея. При случаи на аменорея, където отсъствието на менструация може да бъде свързано с емоционален стрес.

При избора на хомеопатичен препарат е важно да се консултирате с квалифициран хомеопат, който може да анализира подробно състоянието ви и да предложи персонализиран режим на лечение.

Симптоми при натравяне със самакитка

Отравянето със самакитка настъпва бързо и може да доведе до тежки симптоми, като се изисква незабавна медицинска помощ.

Първите признаци на отравяне включват:

• гадене и повръщане
• диария
• усещане за парене и изтръпване на лицето

При тежки отравяния, могат да се появят следните симптоми:

• двигателна слабост
• анормална сетивност на кожата
• хипотония
• синусова брадикардия
• камерни аритмии
• объркване

Лечението може да включва инжектиране на атропин като антидот, поддържащи мерки като стомашна промивка, приложение на активен въглен, лекарства за овладяване на симптомите.

В тежки случаи антидотите могат да се прилагат под лекарско наблюдение. Професионалната медицинска намеса е от съществено значение.

Митове и легенди

Тъмната страна на това отровно растение се подхранва още повече от легендите, с които е обвито. В митологията то е свързано с Хеката – лунната богиня на нощта, подземния свят и магьосничество, като се нарича още и „хекаит“.

Това растение се свързва с женската енергия и водния елемент, като в астрологията съответства на планетата Сатурн.

В „Илиада“ на Омир се казва, че Aconitum е цъфнало от земята, напоено със слюнката на Цербер, триглавото куче, пазещо входа към подземния свят на Хадес, когато Херакъл го извел в горната земя, по време на изпълнение на един от прочутите се дванадесет подвига.

В „Метаморфози“ на Овидий е споменато като отровата, която Медея дава на Тезей, а Атина Палада го използва, за да превърне изкусната тъкачка Арахна в паяк. Смята се, че отровният коктейл, който Клеопатра VII поглъща, за да се самоубие след победата на Октавиан Август, се състоял от смес от самакитка и опиум.

В средновековието растението е свързвано с вещерството и се е смятало, че заедно с беладона се използва да направата на магическите мехлеми за летене на вещиците. Тъй като атропинът, главният алкалоид в беладоната, е антидот на аконитина, вероятно това намалява токсичността и за това тези мехлеми не са били смъртоносни.

Легендите го свързват и с берсерките – викингски войни, почитащи бог Один, които са били известни с животинската си свирепост и неконтролируема ярост, в която изпадали по време на битка. Казва се, че това тяхно състояние се дължало от сместа, която поглъщали, състояща се от мухоморки и самакитка.

Също така растението се е използвало като отрова от овчарите, които предпазвали стадата си, като напоявали месо с него, с което да примамят вълците, поради което се нарича още и вълче биле.

През средновековието се е вярвало, че причинява ликантропия – превръщането на човек във върколак.

Мистиката около това растение не само е проникнала в сферите на фолклора, но също така е вдъхновявала творци през цялата история. Според някои то е отровата, която Ромео взема от аптекаря след като е разбрал за смъртта на своята любима Жулиета, която всъщност е била инсценирана.

А в трагедията „Хамлет“ Лаерт намазва сабята си с отровното растение, с което убива самия Хамлет. Споменато е и в романа за Хари Потър в отвара, която е използвана за облекчаването на болезнени симптоми по време на трансформацията във върколак.

Заключение

В заключение, Aconitum napellus е истинска ботаническа енигма. От отровните си корени до ефирните си красиви сини цветя, това растение се е вплело в митологията и фолклора, въплъщавайки едновременно смъртоносна заплаха и лек.