Доц. д-р Любен Станев: Превенцията на заболяванията не е разход, а инвестиция в доброто качество на живота

Днес, когато науката и технологиите бележат изключителен напредък и новите открития бързо намират приложение в практиката, все по-значим става въпросът за човешкото дълголетие и начина на живот. Грижата за здравето, достъпът до медицинска помощ, социалната среда и житейските избори, които правим, са сред многото фактори, определящи качеството на живота ни.

Ето защо връзката между здравето и усещането за благополучие се нарежда сред най-актуалните предизвикателства пред съвременното общество. Това са проблеми, изискващи решения, които не само да увеличат броя на нашите земни дни, но им придават активност, смисъл и достойнство. Именно за тези решения е разговорът ни с доц. д-р Любен Станев, председател на Асоциация „Качество на живота“.

Макар че ковид пандемията влоши редица здравни показатели, в последно време се наблюдава постепенното им възстановяване към нивата отпреди кризата. В световен мащаб обаче се очертава парадокс: хората живеят по-дълго, но прекарват повече години с хронични заболявания или увреждания. Основна причина за това е неравният достъп до профилактика и лечение, особено в икономически уязвимите региони.

Средната продължителност на живота в Европа вече надхвърля осем десетилетия, като годините, преминали в добро здраве, са средно 63–65. На този фон България все още изостава от европейските показатели както по продължителност на живота, така и по брой здравословни години. Това подчертава необходимостта от по-ефективни политики за промоция на здравето и превенция на заболяванията в страната ни.

Според национално представително проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение, проведено по поръчка на Асоциация „Качество на живота“ през 2011 г., повече от три четвърти от българите свързват качеството на живота с материална осигуреност, а близо 80% смятат, че благосъстоянието им се е влошило Тенденцията се потвърждава и от по-нови данни  на Евростат.

България разполага с формално осигурен достъп до здравеопазване и образование, но се отличава с по-слаба ефективност на тези системи, по-изразени регионални различия и по-ниска удовлетвореност в сравнение със средните стойности за Европейския съюз.

 

За доц. д-р Любен Станев

 

Източник: Личен архив

Доц. д-р Любен Станев е експерт по икономика и мениджмънт, обществен деец и преподавател, който работи активно в сферата на бизнеса, здравния мениджмънт и концепциите за качество на живота. През 2018 година придобива академична научна степен „доцент“ в областта на социалните, стопанските и правните науки. Преподава маркетинг в „Европейско Висше училище по икономика и мениджмънт“ в София и Пловдив. Прокурист е на Медицински център „Клиника Хелт Мастер“ – лечебно заведение за извънболнична помощ в столицата, разполагащо с мултидисциплинарни кабинети и фокусирано върху персонализираната и интегративната медицина.

Доц. д-р Любен Станев е инициатор и вдъхновител на създаването на Асоциация „Качество на живота”. От самото учредяване той е неин председател, избран единодушно от учредителите. По негова идея е възложено на Националния център за изучаване на общественото мнение към Народното събрание да извърши първото мащабно проучване на тема: “Качество на живота в България”.

 

Интервю с доц. д-р Любен Станев

 

Източник: Личен архив

Доц. Станев, какво е „качество на живота“?

– Това е съвкупността от всички фактори, които позволяват на човека да живее спокойно и балансирано. Като обобщаващо понятие качеството на живота обхваща физическото и психичното здраве, социалните взаимоотношения, личностното развитие, икономическата сигурност, образованието и възможностите за смислено прекарване на свободното време. Тези измерения не съществуват изолирано. Те се преплитат и взаимно се подсилват или отслабват. Качеството на живот е субективно и може да варира значително според индивидуалните ценности, културния контекст и житейските обстоятелства. То представлява усещането, че животът ти има смисъл, посока и достойнство, и че разполагаш с условията да го живееш такъв, какъвто искаш да бъде.

На сайта на Асоциация „Качество на живота“ видях, че още първият научен семинар на организацията е бил посветен на хроничните неинфекциозни заболявания. Защо избрахте тази тема?

– Хроничните неинфекциозни заболявания са в сърцевината на съвременното разбиране за здравето и качеството на живота. Диабетът, сърдечно-съдовите, онкологичните и хроничните белодробни болести са отговорни за над 70% от смъртността в световен мащаб. В България този процент е дори по-висок. Не можем да го игнорираме. Това е икономически и социален проблем. Свързан е с намалена производителност, увеличени разходи за здравеопазване, по-рано напуснат пазар на труда, по-голяма тежест върху системата на социално осигуряване – все фактори, които пряко засягат качеството на живота в неговите биологични, екологични и поведенчески измерения. Нашата цел е именно да свързваме тези пластове, да търсим интердисциплинарни решения и да предлагаме политики, основани на доказателства.

Какво е съотношението между превенция и лечение в България?

– Превенцията е подценена у нас и финансово, и като обществен приоритет. Когато възникне здравословен проблем, българинът тича при един, втори, трети лекар. Понякога търси помощ в чужбина, губи ценно време. В България например отчитаме висока смъртност от онкологични заболявания не защото нямаме добри специалисти, а защото повечето диагнози се поставят в късен стадий, когато лечението е по-трудно и по-скъпо.

Така че превенцията на заболяванията не е разход, а инвестиция с многократна възвращаемост.

Какви са основните фактори, които затрудняват живота на българския пациент?

– Днес качеството на медицинската помощ зависи прекалено много от това къде живееш (в София или в малък областен град), дали имаш допълнителна здравна застраховка, или разчиташ само на НЗОК. Част от българите посещават лекар едва когато симптомите им са станали нетърпими. Профилактичният преглед се възприема като излишен разход на време, а не като отговорност към себе си и вложение с огромна възвращаемост. Макар че здравословното хранене, редовното движение и овладяването на стреса са неотменни условия за опазване на здравето, в ежедневието те твърде често отстъпват място на други приоритети.

Грижата за психичното състояние също е подценена. Пациентът с хронично заболяване рядко получава психологическа подкрепа като компонент от лечебния процес, въпреки че тя пряко влияе върху терапевтичните резултати и качеството на живота. Болестта получава внимание, но човекът зад нея твърде често остава сам.

Какво би трябвало да се промени, за да живеем по-дълго и по-качествено?

– Важно е превенцията да се провежда системно, а не епизодично. Примерът на страни като Дания или Финландия показва, че ранното откриване е не само хуманно, но и икономически рационално.

Пак ще повторя: лечението в ранен стадий струва многократно по-малко.

Разумно е да се опростят административните процедури в здравната система и тя да се реорганизира около нуждите на човека. Това означава координирана грижа, дигитално здравно досие, достъпна телемедицина и психологична подкрепа като равностойна част от лечението. Здравословният начин на живот трябва да се представя не като задължение или лишение, а като осъзнат и предпочитан избор. Разбира се, желаните резултати няма да се постигнат с една кампания. Необходими са дългогодишни целенасочени усилия в сътрудничество между институции, медии, неправителствени организации и бизнес.

Децата, които днес учат в училище, са хората, които ще вземат решенията в недалечното бъдеще. Ако здравното образование стане реална част от учебния процес, ефектът ще се усети след десетилетие , но ще е траен. Градската среда, работното място и хранителната индустрия имат силата да формират здравословни навици и поведение. Градове с достъпна спортна инфраструктура, работодатели с програми за превенция на професионалното прегаряне, политики, които правят здравословното хранене по-достъпно и по-привлекателно от бързите закуски – всичко това може да промени качеството на живота по начин, който е едновременно дългосрочен и измерим.

Искам да изтъкна, че ние периодично организираме събития, не само насочени към здравеопазването, но и към образованието, бизнес обучението, обучаваме и чужди компании. Аз вярвам, че можем да се справим с трудностите и да имаме по-добро качество на живот. И дано по-бързо го постигнем.

Дано! – подчертавам своята съпричастност към казаното от доц. д-р Любен Станев.

По-късно, оценявайки високо неговите организаторски възможности и оптимистичния му дух, се сетих за популярна фраза, която всъщност се оказа сентенция на нашия разговор: „Бъдещето принадлежи на превантивната медицина, а тя е мощен фактор за качествен живот”.