Проф. Стефан Лолов за клетъчната памет или какво клетките помнят за нас

Сигурно сте гледали поне един филм за трансплантация при човек, придобил след операцията качества от характера на своя донор. Често пациентът започва да се храни с ястия, които преди не е обичал, да се увлича по спортни занимания, без някога да са го интересували, да търси близките на починалия, от когото е получил животоспасяващия орган.

В художествената литература това се обяснява с възможностите на клетъчната памет. Далеч по-въздържани са авторите на научни текстове. В част от публикациите им се изтъква, че медикаментите, приемани във връзка с трансплантацията, могат да накарат човека да се почувства различен, когато сравни живота си с този преди хирургичната намеса.

Според фармаколозите например, синтетичният кортикостероид преднизон създава у хората странни вкусови усещания. Те или губят апетита си, или хапват неща, които дотогава не се яли с голяма охота. Други изследователи, предимно психотерапевти, разглеждат проблема като резултат от емоции.

Разбира се, присаждането на орган е силно преживяване и след такава интервенция пациентът е податлив на внушения. Но дали чувствата се комбинират с още нещо? Освен ядрената ДНК, има ли други структури в клетката, които помнят и предават информация?

 

С такива въпроси се обърнахме към проф. Стефан Лолов, д.м.н.

Той е специалист по имунология, оториноларингология и аудиология. Председател е на Научния съвет при Института по биология и имунология на размножаването „Акад. Кирил Братанов“ към Българската академия на науките.

Проф. Лолов е специализирал във Франция, Тайланд и Германия. Той е международно признат учен-изследовател в областта на репродуктивната имунология и отоимунология.

 

– Проф. Лолов, проблемът за клетъчната памет все още се намира на границата между реалността и фантазиите. Според Вас възможно ли е (например чрез нервните клетки) трансплантирани пациенти да получават кодирани съобщения от присадения орган на своя донор?

– Дали нервните клетки в тъканите и органите действително съхраняват някаква информация, най-точно ще се произнесат неврофизиолозите. Това, което сега хората разбират под клетъчна памет, е по-скоро наследственият код, който се носи от клетките.

Класическата генетична информация под формата на ДНК е единият вид клетъчно съобщение. Тя е в ядрата на клетките. През последните години се приема, че информация могат да съхраняват и извънядрени структури. Най-често се изследва, т.нар. митохондриална ДНК. Съществуват хипотези, че и в някои белтъци се съхранява такава информация. Но това не е общоприето.

 

– Да се върнем към основните понятия в имунологията – какво е клетъчен и какво е хуморален имунитет?

– Когато определен агент дразни имунната система (не конкретизирам дали е външен или вътрешен), нейният отговор, най-общо казано, се разделя на два типа.

Единият е образуване на антитела. Това са белтъчни молекули, които се секретират от клетките и попадат в околната им среда.

Вторият тип е т.нар. клетъчен отговор, т.е. въпросният дразнител е атакуван от клетки на засегнатия организъм.

 

– Може ли да настъпва разминаване между двата отговора на имунната система? Сега е важно да се знае кой от тях е по-ефективен срещу вирусни инфекции?

– Да, при някои хора може да се установи слаб клетъчен имунитет и високо ниво на антитела, а при други – обратното. Конкретно спрямо вирусите все още се приема, че ефективният имунитет е клетъчният.

 

– Следователно клетъчната памет е с по-голям защитен потенциал от хуморалния имунитет…

– Да, ако имаме предвид клетъчната имунологична памет.

 

– Тогава защо се налага изследване на антитела и прилагане на ваксинация с бустерни дози, ако още при първия контакт се мобилизира клетъчната памет?

 

 

– Хуморалният и клетъчният имунитет не са доживотни. С течение на времето спадат и трябва да се стимулират. А разделянето на двете реакции на имунната система до известна степен е условно. Отговорът към определен дразнител рядко е само от единия вид реакция. Например клетъчният имунитет е ефективен при намесата на хуморални механизми. Наблюдава се и обратното.

 

– Какво е Вашето мнение за въведения неотдавна клетъчен тест за антивирусен имунитет?

– За всяко нещо можем да правим изводи по директни и индиректни пътища. Разбира се, колкото по-пряк е пътят, толкова той е по-информативен. Клетъчният тест (по-прекият път, б.а.) за установяване на антивирусен имунитет несъмнено е най-точен, но е относително по-трудоемък. Този тест, в сравнение с останалите, е по-скъп и не знам до каква степен е стандартизиран. Ако е само някакъв метод, без да е стандартизиран, на него не могат да се градят диагностични решения.

 

– Има ли значение кръвната група за това дали ще е по-силна или по-слаба клетъчната памет?

– Смята се, че хора от нулева кръвна група имат по-добър имунитет. Но това е съвсем общо и е по-скоро спекулация, отколкото реално доказан факт.

 

– Какво според Вас ще ни помогне, за да си върнем живота преди пандемията?

 

 

– Основна роля според мен имат медиите и държавниците. Журналистите не бива да изкривяват научната информация и да правят неверни внушения. А ръководителите във всички области на живота са длъжни да обърнат внимание върху наболелите въпроси. Естествено, решенията им не трябва да са крайни. Сега проблемите, свързани с пандемията, се хиперболизират. Несъмнено COVID-19 е нова инфекция. Несъмнено това е заболяване, по-фатално за хората от обикновения грип, с който сме свикнали. Подчертавам – свикнали.

Не говоря за чумата и холерата, които са обезлюдили цели области на Европа. Не говоря за испанския грип в началото на миналото столетие. Според мен твърде възможно е в края на 21-ви век и вирусът SARS–CoV–2 да се трансформира в нещо обичайно. Убеден съм, че COVID-19 е проблем, който при правилна информираност на населението е абсолютно преодолим.

 

– Лошото е, че се създаде истерия около ваксините, която доведе до негативно отношение към тях…

– Много хора са против ваксините срещу COVID-19 не защото са антиваксъри, а поради прекалените увещания и заплахи на експерти и държавници. Например аз получих SMS от здравното министерство при условие, че много добре се знае кои са имунолозите в България. Освен това има държавен регистър, където е ясно означено кои хора са вече имунизирани. И чрез това съобщение ми беше предложено да участвам в томбола, ако се ваксинирам. При такъв подход всеки човек, независимо дали е малко или много мнителен, ще си каже: а защо ми предлагат награди? Аз всъщност за какво се ваксинирам? Всеки трябва да знае, че се имунизира основно за собственото си здраве.

 

Наистина, грижата за личното здраве е гаранция за състоянието на околните, а знанията и научните открития са нашето най-силно оръжие при преодоляване на сегашната пандемия. Трябва само да повярваме в това. И дано приемем казаното от великия Луис Армстронг: „Колко прекрасен би бил светът, ако само му дадем шанс“.