Проф. Стефан Лолов за клетъчната памет или какво клетките помнят за нас

Обновена: 08.03.2024|
Стефан Лолов, клетъчната памет.

Сигурно сте гледали поне един филм за трансплантация при човек, придобил след операцията качества от характера на своя донор. Често пациентът започва да се храни с ястия, които преди не е обичал, да се увлича по спортни занимания, без някога да са го интересували, да търси близките на починалия, от когото е получил животоспасяващия орган.

В художествената литература това се обяснява с възможностите на клетъчната памет. Далеч по-въздържани са авторите на научни текстове. В част от публикациите им се изтъква, че медикаментите, приемани във връзка с трансплантацията, могат да накарат човека да се почувства различен, когато сравни живота си с този преди хирургичната намеса.

Според фармаколозите например, синтетичният кортикостероид преднизон създава у хората странни вкусови усещания. Те или губят апетита си, или хапват неща, които дотогава не се яли с голяма охота. Други изследователи, предимно психотерапевти, разглеждат проблема като резултат от емоции.

Разбира се, присаждането на орган е силно преживяване и след такава интервенция пациентът е податлив на внушения. Но дали чувствата се комбинират с още нещо? Освен ядрената ДНК, има ли други структури в клетката, които помнят и предават информация?

 

detski multi 400
keto banner site 01
detski multi 400
keto banner site 01

С такива въпроси се обърнахме към проф. Стефан Лолов, д.м.н.

Той е специалист по имунология, оториноларингология и аудиология. Председател е на Научния съвет при Института по биология и имунология на размножаването „Акад. Кирил Братанов“ към Българската академия на науките.

Проф. Лолов е специализирал във Франция, Тайланд и Германия. Той е международно признат учен-изследовател в областта на репродуктивната имунология и отоимунология.

 

– Проф. Лолов, проблемът за клетъчната памет все още се намира на границата между реалността и фантазиите. Според Вас възможно ли е (например чрез нервните клетки) трансплантирани пациенти да получават кодирани съобщения от присадения орган на своя донор?

– Дали нервните клетки в тъканите и органите действително съхраняват някаква информация, най-точно ще се произнесат неврофизиолозите. Това, което сега хората разбират под клетъчна памет, е по-скоро наследственият код, който се носи от клетките.

Класическата генетична информация под формата на ДНК е единият вид клетъчно съобщение. Тя е в ядрата на клетките. През последните години се приема, че информация могат да съхраняват и извънядрени структури. Най-често се изследва, т.нар. митохондриална ДНК. Съществуват хипотези, че и в някои белтъци се съхранява такава информация. Но това не е общоприето.

 

– Да се върнем към основните понятия в имунологията – какво е клетъчен и какво е хуморален имунитет?

Стефан Лолов, клетъчната памет.

– Когато определен агент дразни имунната система (не конкретизирам дали е външен или вътрешен), нейният отговор, най-общо казано, се разделя на два типа.

Единият е образуване на антитела. Това са белтъчни молекули, които се секретират от клетките и попадат в околната им среда.

Вторият тип е т.нар. клетъчен отговор, т.е. въпросният дразнител е атакуван от клетки на засегнатия организъм.

 

– Може ли да настъпва разминаване между двата отговора на имунната система? Сега е важно да се знае кой от тях е по-ефективен срещу вирусни инфекции?

– Да, при някои хора може да се установи слаб клетъчен имунитет и високо ниво на антитела, а при други – обратното. Конкретно спрямо вирусите все още се приема, че ефективният имунитет е клетъчният.

 

– Следователно клетъчната памет е с по-голям защитен потенциал от хуморалния имунитет…

– Да, ако имаме предвид клетъчната имунологична памет.

 

– Тогава защо се налага изследване на антитела и прилагане на ваксинация с бустерни дози, ако още при първия контакт се мобилизира клетъчната памет?

 

Стефан Лолов, клетъчната памет.

 

– Хуморалният и клетъчният имунитет не са доживотни. С течение на времето спадат и трябва да се стимулират. А разделянето на двете реакции на имунната система до известна степен е условно. Отговорът към определен дразнител рядко е само от единия вид реакция. Например клетъчният имунитет е ефективен при намесата на хуморални механизми. Наблюдава се и обратното.

 

Какво е Вашето мнение за въведения неотдавна клетъчен тест за антивирусен имунитет?

– За всяко нещо можем да правим изводи по директни и индиректни пътища. Разбира се, колкото по-пряк е пътят, толкова той е по-информативен. Клетъчният тест (по-прекият път, б.а.) за установяване на антивирусен имунитет несъмнено е най-точен, но е относително по-трудоемък. Този тест, в сравнение с останалите, е по-скъп и не знам до каква степен е стандартизиран. Ако е само някакъв метод, без да е стандартизиран, на него не могат да се градят диагностични решения.

 

– Има ли значение кръвната група за това дали ще е по-силна или по-слаба клетъчната памет?

– Смята се, че хора от нулева кръвна група имат по-добър имунитет. Но това е съвсем общо и е по-скоро спекулация, отколкото реално доказан факт.

 

– Какво според Вас ще ни помогне, за да си върнем живота преди пандемията?

 

Стефан Лолов, клетъчната памет.

 

– Основна роля според мен имат медиите и държавниците. Журналистите не бива да изкривяват научната информация и да правят неверни внушения. А ръководителите във всички области на живота са длъжни да обърнат внимание върху наболелите въпроси. Естествено, решенията им не трябва да са крайни. Сега проблемите, свързани с пандемията, се хиперболизират. Несъмнено COVID-19 е нова инфекция. Несъмнено това е заболяване, по-фатално за хората от обикновения грип, с който сме свикнали. Подчертавам – свикнали.

Не говоря за чумата и холерата, които са обезлюдили цели области на Европа. Не говоря за испанския грип в началото на миналото столетие. Според мен твърде възможно е в края на 21-ви век и вирусът SARSCoV2 да се трансформира в нещо обичайно. Убеден съм, че COVID-19 е проблем, който при правилна информираност на населението е абсолютно преодолим.

 

– Лошото е, че се създаде истерия около ваксините, която доведе до негативно отношение към тях…

– Много хора са против ваксините срещу COVID-19 не защото са антиваксъри, а поради прекалените увещания и заплахи на експерти и държавници. Например аз получих SMS от здравното министерство при условие, че много добре се знае кои са имунолозите в България. Освен това има държавен регистър, където е ясно означено кои хора са вече имунизирани. И чрез това съобщение ми беше предложено да участвам в томбола, ако се ваксинирам. При такъв подход всеки човек, независимо дали е малко или много мнителен, ще си каже: а защо ми предлагат награди? Аз всъщност за какво се ваксинирам? Всеки трябва да знае, че се имунизира основно за собственото си здраве.

 

Наистина, грижата за личното здраве е гаранция за състоянието на околните, а знанията и научните открития са нашето най-силно оръжие при преодоляване на сегашната пандемия. Трябва само да повярваме в това. И дано приемем казаното от великия Луис Армстронг: „Колко прекрасен би бил светът, ако само му дадем шанс“.

Категории: Здраве|Публикувана: 07.12.2021|

Източници

Няма източници

Сподели тази статия, избери платформа!

Блог

Рецепти

eb22f0b1122125bc6d566cc1bd539054?s=96&d=mm&r=g

Д-р Ваня Шипочлиева, д.м. е завършила медицина във ВМИ гр. София и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Специалист е по социална медицина и организация на здравеопазването. Защитила е дисертация за ролята на медиите в процеса на здравната реформа. Автор е на стотици публикации в научни и популярни издания.

Свързани публикации

Оставете коментар

Обновена: 8 март 2024 в 11:35 | Публикувана: 7 декември 2021 в 13:54 | Категория: Здраве