Пирамидата на Маслоу и теорията за човешката мотивация

Обновена: 07.03.2024|

Пирамидата на Маслоу представлява една от най-известните теории в областта на психологията. Въпреки че тя е широко популярна и използвана за обяснение на човешката мотивация и развитие, в тази статия ще се фокусираме върху някои аспекти от нея, които може да преосмислим.

 

Пирамидата на Маслоу и основните потребности

Пирамидата на Маслоу включва пет нива – физиологични нужди, нужда от безопасност, нужда от любов и принадлежност към групата, нужда от уважение и признание, и, най-накрая, необходимост от самоактуализация. Всеки един от тези етапи представя определени аспекти на човешката мотивация и развитие.

Физиологични нужди

Основните физиологични потребности, които човек трябва да задоволи, за да оцелее.

В основата на пирамидата на Маслоу лежат физиологичните нужди – елементарните градивни елементи за човешкото оцеляване. Те обхващат най-първичните потребности на тялото – въздух, вода, храна, кислород и сън.

Докато тези физиологични изисквания не бъдат изпълнени, индивидите остават фиксирани върху оцеляването си, като по-високите стремежи се изместват на заден план.

Безопасност

Сигурност и безопасност

След задоволяването на физиологичните нужди, индивидът изпитва нуждата от сигурност, стабилност и подреденост в своята среда. Това ниво включва физическата и психическата безопасност, чувство за защитеност и потребността от структура и организация.

Любов и принадлежност

Приемане от обществото и принадлежност 

Този слой подчертава социалните аспекти на човешката природа и нуждата от връзки. Хората по своята същност са социални същества, търсещи нещо по-голямо отвъд себе си, с което да се свържат. Приятелството, семейството и чувството за принадлежност към определени групи стават основни на това ниво.

Нужда от уважение и признание

Самостойност, уважение от другите, признание за постиженията.

Докато се изкачваме по-високо в пирамидата, фокусът се измества от външните взаимоотношения към вътрешната стойност. На това ниво индивидът започва да търси потвърждение и признание от обществото, както и развитие на самоуважението.

Самоактуализация

Развитие на потенциала, творчество, самоусъвършенстване.

На върха на пирамидата на Маслоу лежи самоактуализацията – реализацията на пълния потенциал. На това на ниво се проявява стремежът към търсенето на смисъл в живота и копнежът по изпълнение на уникалната си цел.

 

Основи на теорията за човешката мотивация

 

пирамидата на Маслоу

 

Въпреки че пирамидата на Маслоу често се изобразява с отчетливо разграничени стъпала, в реалността нещата са по-комплексни и сложни. Всъщност самият Маслоу никога не е описвал концепцията си като строго йерархична пирамидална структура, а по-скоро като един динамичен и взаимосвързан процес.

В труда си от 1942 година „The theory of human motivation„, Маслоу изгражда основите на това, което по-късно ще стане известно като „йерархия на потребностите“.

Той забелязва, че човешката мотивация е сложен конгломерат от биологични, културни и ситуационни влияния. Маслоу счита идеите на бихейвиоризма и фройдизма, които разглеждат човека като биологично същество, водено единствено от своите инстинкти и рефлекси, за твърде ограничаващи.

Маслоу се стреми да включи социалните, емоционалните и духовните аспекти в своята теория, предоставяйки по-широк поглед върху човешката мотивация, като заедно с Карл Роджърс поставя основите на хуманистичната психология.

Теорията на Маслоу подчертава взаимодействието между различни потребности и как те могат да влияят върху поведението на индивида. Йерархията на потребностите на Маслоу е по скоро един взаимосвързан модел, който признава взаимодействието между различните нужди.

Докато визуалното опростяване под формата на пирамида става популярно за представяне на концепцията, неволно предавайки твърда и линейна прогресия, то теорията на Маслоу не предполага строга стъпаловидна последователност.

Динамична структура на пирамидата

Хората изпитват нужди от различни нива едновременно и тези нужди могат да се променят във времето. Пирамидата се разглежда като динамична структура, където взаимодействието между различните слоеве е съществено.

Една от най-големите грешки при интерпретирането на теорията на Маслоу е вярването, че трябва да достигнем пълното задоволство на едно ниво, преди да преминем към следващото.

На практика, Маслоу подчертава, че прогресът не е стъпаловиден, а по скоро стъпков, като частичното удовлетворение на едно ниво активира появата на следващото.

Той категоризира първите четири нива като базови нужди, които са породени от дефицита, докато последното разглежда под друг начин. Всъщност първите четири са стремежът на индивида като биологическа и социална единица да оцелее и да запази своята физиологична и психична хомеостаза.

На върха е нарушаването на тази хомеостазата и самоактулизацията, като Маслоу отбелязва, че доста малък процент от населението достигат до последното ниво.

Ако основните физиологични нужди не са покрити, то целият стремеж ще е насочен към задоволяването им. Например ако човек изпитва глад, то активната мотивация в този момент ще бъде насочена към откриването на храна. След задоволяването на глада, то мотивацията за това ще намалее и ще отстъпи място на следващата потребност.

Докато някоя от базовите – дефицитни, нужди не е постигната поне частично, то човек не може да отключи мотивацията за горното ниво, но ако се постигне всяка една от тях, то човек може да изгуби мотивация за живот, тъй като е постигнал всичко – затова е нужно да се самоактуализира, което е на върха на т.нар. пирамида.

 

Необходимостта от самоактуализация

 

пирамидата на Маслоу

 

Според Маслоу, когато човек вече е постигнал четирите базисни нужди, той може да се откаже от тях. И тъй като няма какво да задвижва мотивацията му, е нужно постоянно да си поставя нови цели и да бъде в един постоянен процес на самоактуализиране.

Той използва термина самоактуализиция в контекста на това човек да бъде „това, което трябва да бъде“ и да реализира пълния потенциал, който носи в себе си.

Чрез своята теория за самоактуализацията Маслоу представя идеята, че човекът е в постоянен процес на развитие и трансформация, а не просто механично същество, стремящо се към удовлетворяване на базовите си потребности.

За разлика от първите четири нужди, то тук мотивацията не намалява, а все повече се подхранва. Но, според Маслоу, до петото ниво се стига единствено когато всяка от дефицитните нужди е удовлетворена напълно или поне частично.

И тук възниква критиката към неговата теория, тъй като има множество примери за творци и философи, които са създавали своите шедьоври по време на трудности и на прага на мизерията. Като Винсент Ван Гог или Рембранд, Фрида Кало (която през целия си живот боледува) или австрийският психиатър Виктор Франкъл, който развива своята логотерапия в нечовешките условия на концентрационните лагери.

Маслоу осъзнава, че хуманистичната психология също е прекалено ограничена, за да обхване целия човешки потенциал. Той стига дори по-далеч, като разкрива, че в сферите на трансцендентното човек разполага със способности и възможности, които излизат дори отвъд самоактуализацията.

Той е един от основателите на трансперсоналната психология, която надскача границите на хуманистичното течение в психологията, обявявайки я за четвъртата сила в психологията след бихейвиоризма, психоанализата и хуманизма.

Трансперсоналната психология се стреми към разбиране на по-висшия и духовен аспект на човешката природа, в противовес на механистичния и детерминистичен подход на традиционната психология.

Според Маслоу съзнателния и самоосъзнат индивид е многопластов и по-сложен от това, което може да бъде обяснено само с биологически и психологически аспекти.

Той описва моменти на трансцендентност, при които човешкото съзнание преживява изключителни състояния, в които чувството за граници на аза изчезва. Така си проправя път за преживявания, превъзхождащи обикновената възприемчивост на петте сетива.

Трансперсоналната психология не ограничава своя обхват само до земните рамки, а разглежда човешката душа като част от космическата реалност.

 

Заключение

 

пирамидата на Маслоу

 

Маслоу е сред пионерите на миналия век в изследването на трансперсоналните нива на възприятие, отваряйки път за нови психологически методи, подходи и парадигми.

Той не само разширява обхвата на психологията отвъд психопатологията, но и използва трансцендентните преживявания като средство за постигане на по-дълбоко разбиране на природата на човешката есенция.

Разглеждането на теорията в светлината на оригиналното му изложение позволява по-добро разбиране на това как Маслоу вижда човешката мотивация в символа, който днес ни е известен като „пирамидата на Маслоу“.

Какво представлява пирамидата на Маслоу?

Пирамидата на Маслоу представлява една от най-известните теории в областта на психологията за човешката мотивация.

Какво включва?

Пирамидата на Маслоу включва пет нива – физиологични нужди, нужда от безопасност, нужда от любов и принадлежност към групата, нужда от уважение и признание, и, най-накрая необходимост от самоактуализация.

Каква е теорията на Маслоу за човешката мотивация?

Въпреки че пирамидата на Маслоу често се изобразява с отчетливо разграничени стъпала, Маслоу никога не е описвал концепцията си като строго йерархична пирамидална структура, а по-скоро като един динамичен и взаимосвързан процес.

Категории: Психология|Публикувана: 07.03.2024|

Сподели тази статия, избери платформа!

Avatar of Калина Петкова
Калина Петкова притежава специализирани познания в сферата на медицината, фармацията и ботаниката. Има интереси в холистичните методи на лечение, аюрведа и билколечението.

Блог

Рецепти

Свързани публикации

Оставете коментар

Публикувана: 7 март 2024 в 11:12 | Категория: Психология