Какво e да си нарцисист и митом?

Както е известно, нарцисист се нарича човекът, влюбен в себе си и убеден в собственото си съвършенство, а патологичният лъжец се означава с термина митом. В медицината тези състояния се определят още като нарцисизъм и митомания. Напоследък често ги наблюдаваме сред политици, бизнесмени, културтрегери и много други хора.

Кога егоцентризмът, чувството за непогрешимост и изричаните лъжи остават в рамките на нормалното и кога се превръщат в симптоми на психични отклонения? Възможно ли е да се лекуват? На тези въпроси отговаряме в следващите редове.

Как се проявява човекът-нарцисист?

Симптомите при нарцисизъм са променливи и различни, но винаги потърпевшите вярват в собствената си значимост и изпитват прекомерна нужда от признание. Такива хора са настроени експлоататорски към всички, с които се срещат, и изобщо не се вълнуват от чуждите тревоги.

Заедно с усещането, че са изключителни и специални, нарцисистите могат да си изграждат скрити фантазии като убеденост, че са талантливи, интелигентни, красиви и съвършени, че са непогрешими и успешни. Всеки с такава мания, независимо от обкръжаващата го среда, иска да се чувства център на вселената.

В компания той по правило монополизира разговора. Ако обаче желаното внимание не му бъде оказано, индивидът мисли, че е омаловажен и може да изпадне в ярост.

Не са изключени от проявите му пристъпи на завист и демонстративно пренебрежително отношение към някои обществени порядки.

Нарцистичното разстройство на личността се наблюдава сред хора от всички възрасти. Често с напредване на годините засегнатите от този проблем са убедени, че не са загубили младежкия си потенциал. Поради това те могат сами да се поставят в комични ситуации и да си причинят множество затруднения.

С какво се отличава пациентът – митом?

Той лъже както диша. Създава си въображаем свят и вярва в измислиците си. Митомът може да има и други психични отклонения, както и асоциално поведение. Независимо дали неговите психични отклонения са диагностицирани или не, пациентът-митом също се стреми да фокусира върху себе си вниманието на околните. За да постигне това е готов да преувеличава и драматизира различни събития.

За разлика от обикновените измамници, повечето мъже и жени с диагноза „митом“ изпитват удоволствие от лъжата и ни на йота не се притесняват от нея.

Те могат да се закълнат, че казват истината и понякога дори са способни да променят полиграфски тестове, да внушават несъществуващи улики при разпити.

Най-често, когато се установи лъжата, митомът се опитва да действа по враждебен начин или просто пренебрегва факта, че е излъгал.

Какви са причините за нарцисизма и митоманията?

Все още не е напълно изяснено какво превръща даден човек в нарцисист. Невролози, психиатри, психолози, генетици и редица още експерти в проучванията си отделят специално внимание на три теории:

• Генетична хипотеза. Неотдавнашна статистика показва, че диагнозата „нарцисист“ е по-честа при пациенти, в чийто фамилии има мъже и жени със същия проблем. Процентът на случаите, подсказващи генетична връзка, варира между 25 и 79.
• Биологична теория. Неврологични изследвания дават основание да се приеме, че липсата на съпричастност у хората с нарцистично разстройство може да се дължи на увредени невронни връзки.
• Психосоциални фактори. Смята се, че за появата на нарцисизъм много допринася поведението на родителите. Както в повечето случаи, така и при това болестно състояние, вредни се оказват крайностите във възпитанието. Прекаленото надценяване на детските възможности и постижения, постоянните хвалби и задоволяване на всякакви капризи изгражда от ранна възраст измамно чувство за изключителна значимост на младия човек. Осъзнаването на истината понякога е много болезнено за него.

Не по-малко разрушително действа върху детската психика и прекалената строгост, постоянната раздразнителност и отчуждение на родителите.

Всички тези фактори пречат на нарцисиста да си създаде умение да общува нормално със себеподобните.

Склонността към патологични лъжи също зависи от поведението на родителите, особено ако имат бурен семеен живот, не държат на думата си, послъгват и изграждат у малкия си наследник ниско самочувствие и несигурност. Често бъдещият митом се опитва да маскира тези и други липси в семейството си с лъжа, изгражда си фалшиво аз, пред външни хора представя родителите си с възможности и качества, които реално не съществуват.

Обикновено митоманията започва в юношеска възраст, когато развитието на личността е най-бързо. В повечето случаи диагнозата се поставя на възраст между 21-22 години.

Поведението на митом може да се появи и при развитие на други болестни състояния:

• синдром на дефицит на вниманието
• манийно-депресивна психоза
• проблем при контрола на импулсите
• обсесивно-компулсивно нарушение (т.е. поява на натрапчиви мисли и образи)
• нарцисизъм и други разстройство на личността

И още – при наблюдения, направени върху пациенти-митоми, е установено, че някои от тях страдат от епилепсия. Има проучвания, които свързват пострадалите с преживени в детството травми на главата.

Как се лекуват нарцисизмът и митоманията?

Повечето мъже и жени с нарцисизъм и митомания не мислят, че са болни и категорично отказват да се консултират с психолог или психиатър. Такива хора трябва с примери да бъдат убедени, че разстройството на личността е като бомба със закъснител, способна да причини сериозни проблеми в социалния и личния живот на потърпевшите.

Днес има терапевтични подходи, които могат да им помогнат да разберат по-добре своите постъпки, да си изградят по-адекватно самочувствие и да управляват по-добре поведението си. Тези подходи включват:

• Индивидуалната психодинамична психотерапия. Тя е насочена към разкриване на несъзнателното съдържание на психиката, с което облекчава възникналото емоционално напрежение. Лечебният процес е дълъг. Както психиатърът, така и близките членове на семейството трябва да проявяват търпимост към пострадалия.
• Когнитивно-поведенческа терапия. Тя е сравнително кратка. С нейна помощ потърпевшите могат да променят деструктивното си поведение и мисловни процеси. Важна стъпка в това лечение е проучването откъде се пораждат негативните мисли. Целта е да се изгради в пациентите по-реалистична представа за тях и заобикалящия ги свят чрез промяна на изкривените мисловни процеси. Според конкретния човек се провежда индивидуално или групово лечение. Терапията по двойки също води до позитивни резултати.
• Приемане на психотропни лекарства. Медикаментозният подход обикновено е неефективен при необходимост от дългосрочно прилагане. Понякога обаче се ползва за лечение на симптоми, съпътстващи нарцисизма и митоманията (например тревожност, депресия и други).

Терапията работи най-добре, когато нарцисистът и митомът приемат състоянието си като болестно и започнат да сътрудничат на лекуващия ги експерт. Ако пациентът е насила принуден да се лекува, малко вероятно е да се постигне позитивен ефект.

В идеалния случай подложеният на терапия трябва искрено да е повярвал, че му е необходима помощ, за да се промени.