Пост-Ковид синдром – какво представлява и как да се справим с него

Докато светът се бори за живота на потресаващ брой пострадали от COVID-19, възникна нов тежък проблем, който изследователите нарекоха „пост-Ковид синдром“. Оказва се, че част от излекуваните хора в България, а и по целия свят, всъщност не са спечелили битката с вируса SARS–CoV–2.

След хоспитализация и интензивна терапия, довела до преодоляване на острите болестни прояви, пациентите реагират с оплаквания, напомнящи за микроскопичния агресор.

Според национално проучване, проведено в Швейцария, всеки четвърти преболедувал проявява признаци на пост-Ковид синдром. У нас остатъчни здравословни проблеми имат 125 000 души, заяви неотдавна пред Българското национално радио доц. Яна Алексиева, директор на родния кардиологичен институт и ръководител на отделение по кардиология в Плевенската болница „Сърце и мозък“.

Доц. Алексиева е категорична, че 80 на сто от преболедувалите COVID-19 се нуждаят от допълнителни прегледи и изследвания. Освен това броят и тежестта на симптомите са в правопропорционална зависимост от възрастта на пациентите, като най-засегнати са мъжете и жените, преминали петото си десетилетие. Ето какви са основните последствия.

Респираторни проблеми при пост-Ковид синдром

Затрудненията при дишане са чести, тъй като белодробните алвеоли са прицелно място за SARS-CoV-2. Възпалителните процеси в тях увреждат белодробната тъкан и след излекуване част от нея е неспособна да функционира нормално. Това води до задух, кашлица и постоянна умора.

Пострадалите, макар и приключили своята терапия, се затрудняват при изпълнение на обичайните си дейности и много от тях са принудени да се откажат от предишната си работа.

В такива случаи е разумно веднага да започнат лечение и белодробна рехабилитация, която се осъществява чрез специални упражнения и усвояване на здравословно поведение. Целта е пациентите да се справят с негативните последици от инфекцията.

Сърдечно-съдова недостатъчност

Уврежданията на сърцето и кръвоносната система след COVID 19 са трудни за лечение, особено при пациенти с предшестващи кардиологични проблеми. Установено е, че дори след тест, отрицателен за коронавирусна инфекция, преболедувалите изпитват хронична умора, болки в областта на гърдите, смущения в сърдечния ритъм.

Лабораторни изследвания на кръвта им сочат повишаване на лошия холестерол и захарта. Според образни диагностични тестове, при част от пациентите е настъпило увреждане на мускулите в областта на гърба и краката, също и на миокарда. При тези условия се повишава риска от сърдечна недостатъчност и кардиомиопатия (отслабване и разширение на сърцето).

Друг проблем при пост-ковид е образуването на тромби, известни още като кръвни съсиреци. По-малките от тях се насочват към различни органи (черен дроб, задстомашна жлеза, бъбреци) и ги увреждат, а големите тромби директно причиняват инфаркт или инсулт.

Все още се провеждат проучвания относно ефективните предпазни мерки в периода на възстановяване за хората, които са имали предшестващи кардиологични проблеми.

Пост-Ковид синдром включва и увреждане на бъбреците 

Друг нерешен въпрос е нарушената бъбречната функция у немалък брой хоспитализирани пациенти с COVID-19. Част от болните, след изписването им, страдат от задръжка на урина. При някои проблемът се задълбочава и може да се стигне до диализа.

Засегнати са мъже и жени от всички възрасти, както и хора без предшестващо бъбречно заболяване. Пораженията до голяма степен се дължат на директна атака върху отделителната система от страна на вируса. Но може да са резултат и от ниски нива на кислород в кръвта, образуване на кръвни съсиреци или възникнала в процеса на лечение цитокинова буря.

Необходима е намесата на нефролози, терапевти, имунолози и други специалисти при някои пациенти прекарали ковид-19. Не бива да се забравя, че високото кръвно налягане и диабетът допълнително повишават опасността от развитие на бъбречна недостатъчност след COVID-19.

Чернодробен пост-Ковид

Така медиците наричат неблагоприятните промени, които са последица от вирусно увреждане на чернодробната тъкан по време на инфекция с SARS-CoV-2. За старта на чернодробното увреждане сигнализират повишените нива на някои ензими (АСАТ, АЛАТ и др.).

В такива случаи при част от излекуваните пациенти показателите за ефективност на чернодробната функция не се връщат към нормалните си нива и възниква риск от усложнения, включително проява на различни странични ефекти от приложените медикаменти.

Неврологични нарушения

Повечето пациенти, прекарали COVID-19, съобщават, че първоначално се чувстват объркани. Оплакват се от симптоми, като главоболие, замайване, замъглено зрение, нарушена концентрация и други неврологични симптоми. По-редки са случаите на инсулти, гърчове и мозъчно възпаление.

Медици допускат, че коронавирусната инфекция може дори да отключи автоимунно заболяване като синдром на Гилен-Баре – когато, поради микробната атака, се увреждат периферните нерви и това води до мускулна слабост и парализи.

По-висок е рискът от развитие на болест на Паркинсон (с треперене, забавени движения и скованост на мускулите), както и болест на Алцхаймер (с проблеми в паметта, мисленето и поведението) при пациенти след преболедуване с ковид.

Храносмилателни смущения при пост-Ковид синдром

След преболедуване от COVID-19 може да се наруши усвояването на хранителните съставки от стомашно-чревния тракт, което лишава организма от градивни вещества и електролити. Много пациенти се оплакват от симптоми, като гадене, дискомфорт и болки в стомаха, загуба на апетит, постоянно разстройство в периода след медикаментозното лечение.

Всичко това затруднява връщането им към обичайния начин на хранене. По-рядко настъпват усложнения като кървене от стомаха или червата. Повечето храносмилателни проблеми отшумяват с времето.

Емоционален срив

Понякога след преболедуване на вируса може да се появи натрапчиво усещане за безнадеждност, подсилено от общо физическо неразположение и изтощение от прекалено голямо безпокойство. Тези симптоми са всъщност част от известния синдром на хроничната умора.

Така към физическите проблеми се добавя емоционална нестабилност и се създава благоприятна почва за развитие на усещане за несигурност и поява на различни фобии, депресия, склонност към злоупотреба с алкохол и наркотични вещества.

При пациентите, преболедували ковид 19, се наблюдава имунен и емоционален дисбаланс. След вече прекаран вирус имунната система е по-слаба и възможността от заразяване с други патогени е много по-висока в сравнение със здрав човек.

Способността за извършване на трудова дейност е понижена, както и физическото състояние на много хора остава слабо. Тези и други остатъчни симптоми способстват за възникването на емоционален срив. За възстановяване на трудоспособността и жизнеспособността на хората, прекарали ковид 19, е нужно повече време, прекарано в спокойна среда.

Пост-ковид и депресия

Липса на спокоен сън, притеснения, страхове – това са само част от симптомите на депресия, с които се борят немалко хора след преболедуване с ковид 19. Според проучване, всеки пети човек може да отключи психично заболяване.

Най-голямо отношение за възникването на депресивни състояния се оказва изолацията на населението. Освен положителната страна – предпазване от ковид, изолирането при много хора доведе до чувство на страх, депресия и безсъние.

Повишеният страх, възникнал сред пациентите прекали ковид, може да се дължи също и на отслабването на организма и имунната система по време на изолация. Освен това, при навлизането на ковид 19 в България бе нужно много време, докато стане ясно как се лекува заболяването. В тези моменти на хаос, липса на знания и правилно лечение, страхът сред хората се повиши и засегна една голяма част от населението.

За да се справите с депресията и възникналия страх, е добре да се консултирате със специалист.

Какво да се прави при пост-Ковид синдром?

• Не изпадайте в паника

Ако се появят болестни оплаквания, които не отшумяват, не се паникьосвайте. Без отлагане потърсете лекарска помощ, особено когато имате някакво хронично заболяване. Така ще сте наясно какви допълнителни средства е разумно да приложите. Вашият личен лекар ще ви осведоми и кои лечебни заведения предлагат програма за консултиране, терапия и рехабилитация за преболедували от COVID-19.

• Заредете се със здравословна храна

Осигурявайте си храна, която да ви гарантира всички необходими биологично активни вещества. Поставете акцент на ястия, богати на витамин D и омега-3 мастни киселини, като например яйчен жълтък, месо, черен дроб, мазни риби – сьомга, сардини, херинга, скумрия, риба тон, пъстърва, змиорка. Те допринасят за овладяване на възпалителните процеси.

Наблегнете на зеленолистните зеленчуци. Съдържат витамини, микроелементи и други ценни съставки, които в кръвта намаляват количеството на т. нар. С-реактивен протеин, нарастващ при хронични възпаления.

Специално внимание заслужават зеленчуците и плодовете с кисел вкус и червеникав, виолетов или син цвят. Богати са на витамин С и антоцианини – пигменти, които предпазват организма от вредното действие на свободните радикали.

Не се отказвайте от чесъна. Миризмата му може да преодолеете с консумация на прясно мляко, кафе, магданоз или босилек. Така ще се възползвате от неговото полезно противомикробно действие. Според някои проучвания в чесъна има съединения, способни да атакуват възпалението на клетъчно ниво.

• Релаксирайте и се движете ежедневно

Погрижете се за всекидневната си релаксация чрез почивка и приятни занимания. От съществена полза са редовните физически упражнения. За тези, които обичат да тренират, най-добре е да започнат с неинтензивни упражнения, като едновременно контролират сърдечната честота, пулса и кръвното си налягане.

• Включете оперно пеене

Да, колкото и странно да звучи, правилно прочетохте – започнете да включвате оперно пеене в ежедневието си. Пеенето има способността да стимулира дейността на белите дробове, поради което може да бъде добър начин за възстановяване на нормалното дишане. Не е нужно да сте професионалист дори.

• Бъдете актуални с новите неща

Информирайте се за новостите. В момента има лекарства за облекчаване на някои симптоми като дискомфорт в мускулите или главоболие, но не съществува специфично лечение при загуба на мирис и вкус. Ако след терапията на COVID-19 тези симптоми не отшумят, единственото, което е необходимо да направите, е да се успокоите, защото данните от последни клинични проучвания сочат, че въпросната сетивност се възвръща с времето.

Фокусирайте се върху две качества, които според великия руски пълководец Александър Суворов са решаващи за изхода на всяка битка – търпение и време. Те са много необходими на хората и в днешната схватка между микро- и макросвета.