Колоректален рак: рискови фактори и симптоми

Колоректален рак е едно от най-често срещаните онкологични заболявания, нареждащо се на 3-4 място по честота. Ракът е ненормален растеж на клетки, които имат способността да нахлуват или да се разпространяват в други части на тялото. Колоректалният рак обхваща дебелото черво или ректума.

Основни рискови фактори, които могат да доведат до колоректален рак

Ректумът се разглежда като дисталната част на дебелочревния тракт, която обхваща крайните 15 см. Днес се говори за колоректален карцином, но ракът на ректума се разглежда отделно, поради особености, различаващи ректума от дебелото черво по своите молекулярни, биологични и клинични характеристики и във връзка с рисковите фактори.

Липсата на ефективна профилактика, неправилно първично диагностициране, симптоматичното лечение или самолечението на хемороиди или запек без търсене на причината, довеждат до късна диагноза и от там – рефлектиране върху резултатите. Основните рискови фактори за развитието на колоректалния карцином са:

Фамилна обремененост

При хората с фамилна анамнеза при двама или повече роднини от първа степен (като родител, брат или сестра) съществува 2 до 3 пъти по-голям риск за заболяване и тази група представлява 20% от всички случаи. Редица генетични синдроми също са свързани с висок процент на колоректален рак. Най-често срещаният от тях е наследствен неполипозен колоректален рак (или синдром на Линч), които присъства при около 3% от хората с това заболяване. Други синдроми включват:

• Синдром на Гарднър
• Фамилна аденоматозна полипоза
• Ювенилен полипозен синдром
• Синдром на Мюр-Тор
• MYH-свързана полипоза
• Синдром на Пьотц-Йегерс
• Синдром на Турко

Възраст

Рискът от колоректален рак се увеличава с възрастта. Той може да се развие при млади хора и тийнейджъри, но в 90% от случаите това заболяване се откриват при хора над 50 години.

Пол

Мъжкият пол е по-често засегнат от женския. При тях има по-висок шанс от развитие на заболяването.

Наличието на придружаващи заболявания

Придружаващи заболявания като полипи , захарен диабет, хронични възпалителни заболявания на чревния тракт, липсата на физическа активност и др. могат да отключат и колоректален рак.

Други рискови фактори за появата на колоректален рак

Днес особено внимание се обръща на храната като рисков фактор. В съвремието ни храната – изпълнена с консерванти, оцветители, наситена с мазнини и въглехидрати – рефлектира върху правилното функциониране на биохимичните процеси в организма. Диета, богата на определени храни, като въглехидрати, рафинирана захар и червено месо, има по-голям потенциал  за предизвикване и увеличаване на възпалението на дебелочревния тракт. Това, от своя страна, довежда до забавена чревна перисталтика, поява на запек, съответно по-дълъг престой на токсини в чревния лумен и досег на епитела на чревната стена. А това е свързано с повишен риск от колоректален рак.

Заседналият начин на живот и затлъстяването също са рискови фактори за появата на колоректален рак. Липсата на физическа активност, комбинирано с консумацията на обработено месо също влияят при появата на проблема.

Не е изненада, че тютюнопушенето и тук се явява проблем за здравето ни. Препоръчително е да се елиминира или поне намали до минимум, особено ако сте фамилно обременени от болестта или някой от гореизброените рискови фактори е част от ежедневието ви.

Най-важното в борбата с колоректалния рак – профилактиката

Тя включва:

• Хранителен режим – диета, богата на зеленчуци, плодове и умерена консумация на месо може да допринесе за намаляване на опасността от колоректален рак. Някои изследвания сочат, че хора, които приемат калций и витамин D3 като добавка, са с по-нисък риск от развитие на заболяването. А периодичното детоксикиране на червата е добра практика.

• Повече биопродукти в ежедневието ни
• Ранен скрининг на потенциално застрашения контингент – той е ефективен както за ранното откриване на заболяването, така и за профилактиката. Скринингът има потенциала да намали смъртността от рак на дебелото черво с около 60%. Трите основни скринингови теста са: колоноскопи, фекален тест за окултно кървене, гъвкава сигмоидоскопия.

От трите само сигмоидоскопията не може да екранира дясната страна на дебелото черво, където са открити 42% от раковите заболявания. Гъвкавата сигмоидоскопия е най-ефективна в откриването на проблема и намаляването на смъртността при случаите на колоректален рак.

Симптоми и най-чести оплаквания, вследствие на колоректалния рак

Едно от най-честите оплаквания, предвестници на колоректалния рак, които се неглижират дълги години или се интерпретират неправилно, са:

• Кървенето на аналния канал
• Поява на кръв в изпражненията или по тоалетната чиния след дефекация
• Неефективно газоотделяне и дискомфорт в долната коремна половина
• Запек, продължаващ няколко дни

Всички други характерни симптоми са вече проява на оформен туморен процес и насочват към диагнозата рак.

Диагностика и лечение на колоректален рак

Съвременните препоръки за диагностика и ранен скрининг включват медицински преглед, колоноскопия и компютър томография. При необходимост и преценка могат да се разширят изследванията. Лечението на вече доказан колоректален рак е някакъв тип оперативна интервенция върху тумора, което се влияе от стадия на заболяването и локализацията на процеса.

Най-голямото предизвикателство за хирургичния екип и техническите им умения  е сфинктеросъхраняваща операция, разположена в дисталната трета на ректума. Тук се осъществява ултраниска предна резекция на ректума, която съхранява правилното функциониране на сфинктерния апарат. Това е и основното желание на пациентите, защото наличието на изкуствен анус на коремната стена е изключителна психическа травма за пациентите. Нашият оперативен екип има голям опит в извършването на този тип оперативни интервенции.

За въпроси по темата към д-р Йордан Йорданов – моля, напишете коментар под статията.