Диабетът се прицелва в очите: развитие на диабетна ретинопатия

Между всички усложнения на захарния диабет, с особено коварство се отличава развитието на диабетна ретинопатия. Тя носи риск от слепота, но дълго време не сигнализира за разрушителното си действие. Според последните проучвания на офталмолози, над 90% от пациентите със захарен диабет (от първи и втори тип) имат очни проблеми след близо 10-15 години от първоначалното обменно заболяване.

Как се уврежда зрението вследствие диабетна ретинопатия?

Когато дълго време нивата на кръвната захар остават повишени, сърдечно-съдовата система се уврежда. Засягат се и кръвоносните съдове, които хранят ретината – слой от светлочувствителна тъкан, очертаваща задната част на окото. Представлява особена мембрана, способна да преобразува светлината в нервни импулси, които се предават на мозъка и създават образ. С настъплението на диабетна ретинопатия увредените от захарта капиляри стават пропускливи и през тях започва да изтича кръв към ретината. По тази причина, в началния етап на това усложнение, се появяват малки, точковидни кръвоизливи в окото. От тях най-често страдат възрастните хора.

При лош контрол на диабета и липса на лечение болестното състояние навлиза в следващ стадий. Характерно за него е, че сериозно се руши кръвообращението в светлочувствителната тъкан, където може да възникне остра нужда от кислород. За да преодолее появилия се недостиг, организмът реагира с образуване на нови кръвоносни съдове. Този процес е известен като неоваскуларизация и се свързва с усилено кървене в ретината. Ако настъпи късната, тежка форма на диабетното усложнение, мощно се разрастват новообразуваните съдове. Създават се условия за многократни кръвоизливи в окото, повишено вътреочно налягане и увреждане на зрителния нерв. В т.нар. запуснати случаи на диабетна ретинопатия осезателно се влошава зрението и може да настъпи слепота.

Какви са симптомите?

Първоначално симптомите на диабетна ретинопатия са незабележими, поради което много диабетици не подозират за очните си проблеми. В ранните етапи обикновено намалява зрителната острота. Периодично възникват замъглявания като воал, спуснат пред очите. Пострадалите виждат слабо през нощта и започват да се затрудняват при четене. Ако е оскъдно вътреочното кървене, погледът им се смущава само от няколко мътни петна.

Но в други случаи може да се появи тъмно или празно място в центъра на зрителното поле. При тежките форми на диабетна ретинопатия кръвта изпълва стъкловидното тяло и напълно блокира зрението. Това състояние не е трайно. Ако ретината не е увредена, зрението се възстановява в рамките на няколко седмици или месеци. Понякога ненормално разрасналите се кръвоносни съдове водят до отдръпване на светлочувствителния слой от задната част на окото. Последица от настъпилата промяна е появата на плаващи тъмни петна и светкавици в зрителното поле. Крайният резултат от това е загуба на зрението.

Диагностика на диабетна ретинопатия

Когато диабетът е окончателно установен, не бива да се пренебрегва необходимостта от консултация с лекар – специалист по офталмология. Според препоръките на Американската диабетна асоциация, всеки, който е на възраст над 10 години и страда от инсулинозависим диабет (от първи тип), следва да се подложи на обстоен очен преглед в рамките на пет години след откриване на обменното заболяване. А при диабет от втори тип първоначалният очен преглед трябва да се извърши незабавно – често в тези случаи е започнало развитието на диабетна ретинопатия. Ако няма данни за това усложнение, след първия преглед, срещите с офталмолог е добре да се осъществяват веднъж годишно.

Очните прегледи рутинно започват с проверка на зрителната острота и измерване на очното налягате. При съмнения за диабетна ретинопатия се търсят:

• ненормално разраснали се кръвоносни съдове;
• оток на ретината, кръвоизливи в нея;
• проблеми в стъкловидното тяло;
• аномалии на очния нерв.

Основна диагностична процедура е т.нар. флуоресцеинова ангиография. Извършва се като контрастно вещество (флуоресцеин) се инжектира във венозната система, откъдето попада в кръвоносните съдове на окото. С помощта на специална камера се правят снимки, които дават представа за състоянието на наблюдаваната очна зона.

По лекарско предписание може да се проведе изследване, наречено оптична кохерентна томография. Представлява образна диагностика с 10 пъти по-голяма разделителна способност от ядрено-магнитния резонанс. Осъществява се с помощта на специална апаратура, която осигурява изображения на напречното сечение на ретината, показва нейната дебелина, както и най-малките очни изменения.

Лечение

Ако развитието на диабетна ретинопатия е леко или умерено, може да се забави чрез добър контрол на кръвната захар. В тежките случаи обаче се налага оперативна намеса. Може да се направи фотокоагулация. Това е лазерна интервенция, чрез която се спира или забавя пропускливостта на кръвоносните съдове.

Панретиналната фотокоагулация е друг вид лазерно лечение, известно още като разсейване с лазер. Този подход позволява да се свият анормалните кръвоносни съдове. Прилага се и т.нар. витректомия – хирургична процедура, чрез която се отстранява стъкловидното тяло през малък отвор в окото. Извършва се с помощта на система за разрез и аспирация. След това стъкловидното тяло се замества със специален разтвор.

Друг лечебен метод е инжектиране на медикаменти в окото, способни да спират растежа на нови кръвоносни съдове. Тези лекарства блокират сигналите за растеж, които тялото изпраща към капилярната си мрежа.

Превенция и контрол на диабетна ретинопатия

За да не допускате усложнения, желателно е да се съобразявате със следните правила:

• Контролирайте състоянието си. Следвайте препоръките на своя диабетолог за медикаментозно или инсулиново лечение. Хранете се здравословното и поддържайте тялото си в добра форма. Движете се най-малко по 30 минути на ден. Поддържайте в нормални граници кръвното си налягане (130/90mmHg ) и нивата на общия и лошия холестерол (съответно до 5.2 mmol/l и до 2,59 mmol/l).
• Тествайте равнището на кръвната си захар. Ако е необходимо, проверявайте го по няколко пъти на ден или още по-често, особено когато се чувствате напрегнати и стресирани от нещо.
• Проследявайте равнището на гликирания хемоглобин в кръвта си. Чрез това изследване ще сте наясно с нивата на кръвната си захар през последните 2-3 месеца. Нормата за повечето хора е гликираният хемоглобин да остава под 7%. Отклонения от нея се получават не само при лош контрол на диабета, но и от медикаменти за нормализиране на кръвното налягане, аспирин, статини и други, което налага заменянето им с аналогични лекарствени продукти.
• Откажете се от цигарите. Тютюнопушенето увеличава риска от различни усложнения, включително диабетна ретинопатия.
• Не пренебрегвайте очните си проблеми. Всяка промяна в зрението, особено появата на петна, замъгляване или светкавици, налага незабавна консултация с лекар.

Укрепете очите си чрез витамини и микроелементи

Разумно е да си осигурите достатъчно витамин А, както и неговия предшественик бета-каротин, който в организма се трансформира до въпросния витамин. Той е нужен за производството на родопсин –светлочувствителен рецепторен протеин, който участва пряко в процеса на възприемане на светлината и пази зрението.

Друго полезно, биологично активно вещество е жълто-оранжевият лутеин. Необходим е за укрепване на ретината. Важни за тази очна структура са също Омега-3 мастните киселини, както и редица микроелементи:

• цинк – подпомага усвояването на витамин А;
• мед – препятства разрушителните процеси в окото;
• селен – спира действието на вредните свободни радикали и др.

Ето защо трябва да си осигурявате разнообразно хранене, като в менюто ви се редуват различни зеленчуци – карфиол, брюкселско зеле, спанак, гъби, както и плодове: боровинки, малини, цитруси (ако сте на кето режим, цитрусите не са препоръчителни). Не пренебрегвайте морските дарове (риби, калмари, стриди). Осигурете си достатъчно млечни храни, включително и универсалното масло Гхи. Полезни са също яйчният жълтък, телешкото, говеждото и птичето месо. Внимавайте да не преяждайте с месни продукти и яйца, за да не увеличавате лошия холестерол в организма си.

Не консумирайте повече от 3 г сол на ден. В по-големи количества тя става причина за задържане на течности в тялото и повишаване на вътреочното налягане.

Разбира се, невинаги диабетът води до диабетна ретинопатия и загуба на зрение. Активният контрол над обменното заболяване ще допринесе много за предотвратяване на очните усложнения.